Гръцката Философия — дали тя обогатила християнството?

„Макар и враждебно спрямо гръцката и римската култури, на практика християнството поело в себе си много от класическата философия.“ — The Encyclopedia Americana [„Енциклопедия Американа“].

ЕДИН от оказалите категорично влияние върху християнството несъмнено е „свети“ Августин. Според The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] „умът на Августин бил топилната пещ, в която религията на Новия завет била най⁠–​пълно сплавена с Платоновата традиция на гръцката философия; той бил и средството, чрез което тази сплав била пренесена в т.нар. християнство, съставено от средновековния католицизъм и ренесансовото протестантство“.

Това, което Августин оставил след себе си, наистина е трайно. Обсъждайки степента, в която гръцката философия е повлияла на християнството, Дъглас Т. Холдън казва: „Християнската теология образувала такава неразделима сплав с гръцката философия, че възпитала хора, представляващи смес от девет десети гръцко мислене и една десета християнско мислене.“

Някои учени са твърдо убедени, че това философско влияние укрепило християнството в неговите детски години, обогатило неговото учение и го направило по⁠–​убедително. Дали наистина било така? По какъв начин и кога било оказано влиянието на гръцката философия? Дали то наистина обогатило християнството, или го покварило?

За отговорите ще ни помогне проследяването на редица събития от трети век пр.н.е. до пети век от н.е. чрез изследването на четири необичайни термина: (1) „елинизиран юдаизъм“, (2) „християнизиран елинизъм“, (3) „елинизирано християнство“ и (4) „християнска философия“.

„Елинизиран юдаизъм“

Първият израз — „елинизиран юдаизъм“ — е истинско противоречие. Първоначалната религия на евреите, основана от истинския Бог, Йехова, не бивало да бъде омърсявана с фалшиви религиозни идеи. (Второзаконие 12:32; Притчи 30:5, 6) Но още от самото начало чистотата на поклонението била заплашена от покваряване от фалшивите религиозни обичаи и мислене, които я заобикаляли — например, влияние от египетски, ханаански и вавилонски източници. За съжаление Израил позволил неговото чисто поклонение да бъде силно покварено. — Съдии 2:11–13.

Векове по⁠–​късно, през 4–и век пр.н.е., когато древна Палестина станала част от гръцката империя под властта на Александър Велики, тази поквара стигнала нови върхове и оставила след себе си трайно и разяждащо наследство. Александър наемал юдеи в своята армия. Контактите между юдеите и техния нов завоевател оказали силно влияние върху юдейското религиозно мислене. Юдейското образование било проникнато от елинистичното мислене. За първосвещеника Ясон се казва, че бил основал гръцко училище в Йерусалим през 175 г. пр.н.е., за да подпомогне изучаването на Омир.

Интересно е да се отбележи, че един самарянин, който писал през втората половина на втори век пр.н.е., се опитал да представи библейската история като елинизирана историография. Апокрифни юдейски книги, като например Юдит и Товит, всъщност се позовавали непряко на гръцки еротични легенди. Появили се редица юдейски философи, които се опитвали да примирят гръцкото мислене с юдейската религия и Библията.

Подобно нещо се приписва най⁠–​вече на Филон, един юдей от първи век от н.е. Той присвоил ученията на Платон (четвърти век пр.н.е.), на питагорейците и на стоиците. Юдеите били много силно повлияни от възгледите на Филон. Обобщавайки това интелектуално проникване на гръцкото мислене в юдейската култура, юдейският учен Макс Димънт казва: „Обогатени с Платоновото мислене, Аристотеловата логика и Евклидовата наука, юдейските учени подходили към Тора с нови средства. ... Те прибавили гръцко мислене към юдейското божествено откровение.“

След време римляните завладели гръцката империя и превзели Йерусалим. Това открило пътя за още по⁠–​големи промени. До трети век от н.е. философските и религиозните доктрини на мислителите, които се стремели да развият и обобщят идеите на Платон, били окончателно оформени и като цяло станали известни с името ‘неоплатонизъм’. Тази мислителска школа щяла да окаже силно влияние върху отстъпническото псевдохристиянство.

„Християнизиран елинизъм“

През първите пет века на нашата ера определени интелектуалци се опитвали да покажат връзката между гръцката философия и разкритата от Бога истина, съдържаща се в Библията. В книгата A History of Christianity [„История на християнството“] се казва: „Християнските метафизици трябвало да обрисуват гърците от десетилетията преди Христос като борещи се мъжествено, но сляпо за едно познание за Бога, опитвайки се, образно казано, да изфабрикуват Исус от редичкия атински въздух, да извадят християнството от бедните езически главици.“

Плотин (205–270 г. от н.е.), предшественик на тези мислители, развил система, която била основана главно на Платоновите идеи. Плотин въвел представата за душа, разделена от тялото. Професор Е. У. Хопкинс казва за Плотин: „Неговата теология... оказала значително влияние върху водачите на християнската мисъл.“

„Елинизирано християнство“ и „християнска философия“

От втори век от н.е. насам „християнските“ мислители положили решителни усилия да привлекат интелектуалците сред езичниците. Въпреки ясното предупреждение на апостол Павел относно „скверните празнословия“ и ‘противоречията на криво нареченото знание’, тези учители примесили в своите учения философски елементи от околната елинистична култура. (1 Тимотей 6:20) Изглеждало, че примерът на Филон показва, че е възможно Библията да бъде съчетана с Платоновите идеи. — Сравни 2 Петър 1:16.

Разбира се, всъщност била пожертвувана библейската истина. „Християнските“ учители се опитали да покажат, че християнството било в хармония с гръко⁠–​римския хуманизъм. Климент от Александрия и Ориген (втори и трети век от н.е.) превърнали неоплатонизма в основата на това, което станало „християнска философия“. Амброзий (339–397 г. от н.е.), архиепископ на Милано, бил „поел най⁠–​съвременното от гръцката мисъл, както християнски, така и езически учения — и най⁠–​вече трудовете... на езическия неоплатоник Плотин“. Той се опитал да даде на образованите латини класическа версия на християнството. Августин последвал неговите стъпки.

Един век след това Дионисий Ареопагит (наричан още Псевдодионисий), който вероятно бил сирийски монах, се опитал да обедини философията на неоплатонизма с „християнската“ теология. Според една енциклопедия неговите „писания установили една категорична неоплатоническа линия в голяма част от средновековната християнска доктрина и духовност... оформила впоследствие аспектите на нейния религиозен и поклоннически характер до наше време“. Какво отявлено презрение спрямо предупреждението на апостол Павел относно ‘философията и празната измама по човешкото предание’! — Колосяни 2:8.

Покваряващи замърсители

Твърди се, че „християнските платоници поставяли божественото откровение на първо място и смятали Платоновата философия за най⁠–​добрия наличен инструмент за разбиране и защищаване на ученията на Писанията и църковната традиция“.

Сам Платон бил убеден, че съществува безсмъртна душа. Важно е да се отбележи, че едно от най⁠–​известните фалшиви учения, промъкнало се в „християнската“ теология, е учението за безсмъртието на душата. Приемането на това учение изобщо не може да бъде оправдано с изказвания, че това направило християнството по⁠–​привлекателно за масите. Когато проповядвал в Атина, в самото сърце на гръцката култура, апостол Павел не поучавал Платоновата доктрина за душата. Не, той проповядвал християнската доктрина за възкресението, макар че за много от гръцките му слушатели било трудно да приемат това, което той казвал. — Деяния 17:22–32.

В противоположност на гръцката философия Писанията ясно посочват, че душата не е нещо, което човек има, а това, което той е. (Битие 2:7) При смъртта душата престава да съществува. (Езекиил 18:4) В Еклисиаст 9:5 ни се казва: „Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен.“ Доктрината за безсмъртието на душата не е поучавана в Библията.

Едно друго фалшиво учение било свързано с позицията на Исус в предчовешкото му съществуване — твърдението, че той бил равен на своя Баща. В книгата The Church of the First Three Centuries [„Църквата през първите три столетия“] се обяснява: „Доктрината за Троицата... произлязла от източник, който бил съвсем различен от юдейските и християнските Писания.“ Кой бил този източник? Тази доктрина „пораснала и била присадена върху християнството от ръцете на Отците, които били привърженици на платонизма“.

Да, времето минавало, отците на църквата все повече приемали влиянието на неоплатонизма и привържениците на троицата постепенно вземали връх. На пръв поглед неоплатоническата философия от трети век сякаш им дала възможност да съчетаят това, което било несъчетаемо — да направят един троичен Бог да изглежда като един Бог. С помощта на философски основания те твърдели, че три личности могат да бъдат един Бог, но да запазят своята индивидуалност.

Библейската истина обаче ясно показва, че единствено Йехова е Всемогъщ Бог, че Исус Христос е с по⁠–​нисша позиция като създаден от Него син и че светият дух е божията действена сила. (Второзаконие 6:4; Исаия 45:5; Деяния 2:4; Колосяни 1:15; Откровение 3:14, „Верен“) Доктрината за троицата отнема почитта, която принадлежи на единствения истински Бог, и обърква хората, като ги отвръща от един Бог, когото те не могат да разберат.

Още една жертва на влиянието на неоплатонизма върху християнското мислене е основаната на Библията надежда за Хилядолетието. (Откровение 20:4–6) Ориген бил известен със своето осъждане на вярата в Хилядолетието. Защо той се противопоставял толкова силно на тази имаща здрави основания библейска доктрина за хилядолетното управление на Христос? В изданието The Catholic Encyclopedia [„Католическа енциклопедия“] се казва: „Като се има предвид неоплатонизмът, който бил в основата на [Оригеновите] учения... той не би могъл да приеме онези, които вярвали в Хилядолетието.“

Истината

Нито едно от гореспоменатите явления нямало нищо общо с истината. Тази истина представлява целостта от християнските учения, както се намират в Библията. (2 Коринтяни 4:2; Тит 1:1, 14; 2 Йоан 1–4) Библията е единственият източник на истина. — Йоан 17:17; 2 Тимотей 3:16.

Но врагът на Йехова, на истината, на човечеството и на вечния живот — Сатан Дявола, ‘човекоубиецът’ и ‘бащата на лъжата’ — използува редица измамни методи, за да поквари тази истина. (Йоан 8:44; сравни 2 Коринтяни 11:3.) Сред най⁠–​мощните инструменти, които той е използувал, са ученията на езическите гръцки философи — които всъщност представляват отражение на неговото мислене, — опитвайки се да промени съдържанието и характера на християнските учения.

Това неестествено смесване на християнските учения с гръцката философия е един опит да се разводни библейската истина, да се намали силата и привлекателността ѝ за смирените, искрени и поддаващи се на обучение търсачи на истината. (1 Коринтяни 3:1, 2, 19, 20) Освен това то се стреми да омърси чистотата на кристално ясното библейско учение, като размива границата между истината и лъжата.

Днес под ръководството на главата на сбора, Исус Христос, истинското християнско учение е възстановено. Освен това искрените търсачи на истината могат много лесно да разпознаят истинския християнски сбор по плодовете му. (Матей 7:16, 20) Свидетелите на Йехова са готови и имат силно желание да помогнат на такива хора да намерят неомърсените води на истината и да им помогнат да се хванат здраво за наследството на вечния живот, предлагано от нашия Баща, Йехова. — Йоан 4:14; 1 Тимотей 6:19.

[Снимка на страница 11]

Августин

[Информация за източника на страница 10]

Гръцки текст: От книгата Ancient Greek Writers: Plato’s Phaedo, 1957, Ioannis N. Zacharopoulos, Athens; Plato: Musei Capitolini, Roma