Трябва ли християните да проявяват ревност?

РЕВНОСТ — дали това е качество, което християните трябва да развиват? Като християни, ние сме насърчени да ‘се стремим към любовта’ и ни е казано, че „любовта не ревнува“. (1 Коринтяни 13:4, НС; 14:1, СИ) От друга страна ни е казано също, че „Йехова ... е ревнив Бог“, и ни е заповядано да му подражаваме. (Изход 34:14; Ефесяни 5:1) Защо изглежда, че сякаш има противоречие?

Това е така, защото еврейската и гръцката дума, преведени като „ревност“ в Библията, носят редица значения. Те могат да имат положително или отрицателно значение, което зависи от това как са използвани думите. Например еврейската дума, превеждана като „ревност“, може да означава „изискване на изключителна преданост; никакво толериране на съперничество; пламенност; жар; ревност [праведна или погрешна]; завист“. Съответстващата гръцка дума има подобно значение. Тези думи могат да се отнасят за изкривено, изопачено чувство спрямо подозиран съперник или към някого, за когото се смята, че се радва на предимство. (Притчи 14:30) Те също могат да се отнасят за положителен израз на дадено от Бога добро качество — да искаш да защитиш любим човек от вреда. — 2 Коринтяни 11:2.

Най–големият пример

Йехова дава най–големия пример в проявяването на уместна ревност. Неговите подбуди са чисти и неопетнени, продиктувани от желанието да предпазва своя народ от духовна и морална поквара. Като говорел фигуративно за своя древен народ като за Сион, той казал: „Ревнувам много силно за Сион, дори ревнувам за него с голяма ярост.“ (Захария 8:2) Точно както един любещ баща е винаги нащрек, за да защитава своите деца от вреда, Йехова е нащрек, за да защитава служителите си от физическа и духовна опасност.

За да закриля людете си, Йехова е осигурил своето Слово, Библията. Тя съдържа много насърчение за тях, за да ходят мъдро, и изобилства с примери на хора, които постъпвали така. В Исаия 48:17 четем: „Аз съм Господ [Йехова — НС], твоят Бог, Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.“ Колко утешаващо е да знаем, че неговата ревност го подтиква да се грижи за нас и да ни пази! Ако той не проявяваше такава положителна ревност, ние щяхме да страдаме от всякакви беди поради своята неопитност. Проявите на ревност от страна на Йехова по никакъв начин не са егоистични.

Тогава каква е разликата между богоугодната и неуместната ревност? За да разберем това, нека да разгледаме примера на Мариам и този на Финеес. Забележи какво ги подбудило към действие.

Мариам и Финеес

Мариам била по–голямата сестра на Моисей и Аарон, водачите на израилтяните по време на излизането на народа от Египет. Докато израилтяните били в пустинята, Мариам започнала да изпитва завист към своя брат Моисей. В библейското повествование четем: „В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, ... и рекоха: „Само чрез Моисея ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас?“ Очевидно Мариам поела водачеството в това действие против Моисей, защото Йехова поразил нея, а не Аарон, с проказа в продължение на една седмица заради неуважителното ѝ държание. — Числа 12:1–15.

Какво подбудило Мариам да действа срещу Моисей? Дали това било безпокойство за истинското поклонение и желание да защити събратята израилтяни от вреда? Очевидно не. Изглежда, Мариам позволила на едно неправилно желание за повече влияние и власт да се надигне в нейното сърце. Като пророчица в Израил, тя се радвала на голямо уважение от хората, особено от страна на жените. Тя ги предвождала с музика и песен след чудодейното спасение на Израил при Червено море. Но сега Мариам може да е станала прекалено загрижена да не загуби малко от своята известност пред една предполагаема съперничка, жената на Моисей. Подтикната от егоистична ревност, тя предизвикала конфликт с Моисей, онзи, който бил назначен от Йехова. — Изход 15:1, 20, 21.

От друга страна, действията на Финеес били подтиквани от различно нещо. Малко преди да навлязат в Обетованата земя, когато Израил се бил разположил на стан в Моавските полета, моавки и мадиамки подмамили много израилтяни в неморалност и идолопоклонство. За да изчистят стана и да отвърнат Йехова от пламенния му гняв, на съдиите на Израил било казано да избият всички мъже, които се били отклонили по този начин. С неморални цели един първенец от племето на Симеон, Зимрий, безсрамно довел моавката Хазвия в лагера „пред очите на цялото общество израилтяни“. Финеес действал решително. Подтикван от ревност, или пламенност за поклонението на Йехова, и от желание да запази моралната чистота на стана, той екзекутирал блудниците в техния шатър. Той бил похвален за своята „ревност“, ‘като не търпял никакво съперничество’ (НС) спрямо Йехова. Незабавните действия на Финеес спрели наказателното бедствие, за което се казва, че вече било отнело живота на 24 000 души, и Йехова възнаградил Финеес с договор за това първосвещенството да остане в неговата родословна линия завинаги. — Числа 25:4–13.

Каква била разликата между тези две прояви на ревност? Мариам действала срещу своя брат поради егоистична ревност, докато Финеес изпълнил присъда, основана на богоугодна ревност. Има случаи, когато и ние като Финеес трябва да се чувстваме длъжни да говорим ясно и открито или да предприемем някакви действия, като защитим името на Йехова, неговото поклонение и народа му.

Погрешна ревност

Дали е възможно обаче да те владеят чувства на неуместна или погрешна ревност? Да, възможно е. Това бил като цяло случаят с юдеите през първи век. Те ревностно пазели дадения от Бога Закон и своите традиции. В усилията си да защитят Закона, те създали неизброими подробни правила и ограничения, които станали тежко бреме за хората. (Матей 23:4) Те не можели или не желаели да осъзнаят, че сега Бог е заменил Моисеевия закон с реалностите, на които Законът бил само сянка, и тяхната ревност погрешно ги подбуждала към това да проявяват неконтролирана ярост към последователите на Исус Христос. Апостол Павел, който сам бил някога ревностен в предаността си спрямо Закона, но в погрешния смисъл, подчертал, че хората, които защитавали Закона, имали ‘ревност за Бога, само че не според пълното знание’. — Римляни 10:2; Галатяни 1:14.

Дори мнозина от юдеите, които станали християни, сами положили много усилия, за да се освободят от тази прекомерна ревност за Закона. След третото си мисионерско пътуване Павел осведомил ръководното тяло през първи век за обръщането на народите в християнството. По това време хиляди християни от юдейски произход ‘ревностно поддържали закона’. (Деяния 21:20) Това ставало години след като ръководното тяло било постановило, че езичниците не трябва да се обрязват. Спорни въпроси, свързани със спазването на Закона, предизвиквали разногласия в сбора. (Деяния 15:1, 2, 28, 29; Галатяни 4:9, 10; 5:7–12) На някои християни от юдейски произход не достигало пълно разбиране за това какви били отношенията на Йехова с неговия народ по това време и наблягали на своята гледна точка, като критикували другите. — Колосяни 2:17; Евреи 10:1.

Тогава ние трябва да избягваме примката на това ревностно да се опитваме да отстояваме скъпи за нас самите идеи или начини на действие, които не са твърдо основани на Божието Слово. Ще направим добре да приемаме ободряващата светлина, разпръсквана върху Божието Слово чрез канала, който Йехова използва днес.

Бъди ревностен за Йехова

Но богоугодната ревност има своето място в истинското поклонение. Когато сме склонни ненужно да се занимаваме със собствената си репутация или права, богоугодната ревност насочва вниманието ни към Йехова. Тя ни подтиква да търсим начини, за да изявяваме истината за него, да защитаваме неговите пътища и народа му.

Акико — една целодневна служителка от Свидетелите на Йехова — срещнала рязко възражение от страна на една домакиня, която имала погрешни схващания относно Божия закон за кръвта. Акико тактично защитила Божия закон, като дори споменала медицинските усложнения и проблеми, свързани с кръвопреливанията. Подтиквана от горещото желание да говори за Йехова, тя насочила разговора към това, което забелязала, че е истинската причина за възраженията на жената — нейната липса на вяра в съществуването на създател. Акико обсъдила заедно с домакинята как творенията подкрепят вярата в един създател. Нейната смела защита довела не само до отстраняване на неоснователни предразсъдъци, но също и до домашно библейско изучаване с жената. Днес разгневената преди домакиня е радостна възхвалителка на Йехова.

Уместната ревност или пламенност за истинското поклонение ни задължава да бъдем нащрек и да използваме възможностите да говорим относно и в защита на нашата вяра на работа, в училище, в магазина и докато пътуваме. Например Мидори си поставила за цел да говори за своята вяра на колежките си. Една от тях, която била около четирийсетгодишна, казала, че не иска да има нищо общо със Свидетелите на Йехова. По–късно, по време на друг разговор, жената обяснила, че дъщеря ѝ развивала нежелателни черти. Мидори ѝ показала книгата „Въпроси на младите хора — отговори, които помагат“a и ѝ предложила да уреди изучаване на книгата с дъщерята. Било започнато изучаване, но майката не се присъединила към обсъждането. Мидори решила да покаже на жената видеокасетата „Свидетелите на Йехова — организацията зад това име“*. Това премахнало много от нейните погрешни впечатления. Подтикната от това, което видяла, тя казала: „Искам да бъда като Свидетелите на Йехова.“ Тя се присъединила към дъщеря си в изучаването на Библията.

Уместната ревност има своето място също и в християнския сбор. Тя поощрява дух на сърдечна любов и загриженост и ни подтиква да се противопоставяме на разрушителните влияния, които ще навредят на нашите духовни братя, такива като навреждащи клюки и отстъпническо мислене. Богоугодната ревност ни подбужда да подкрепяме решенията на старейшините, които понякога намират за нужно да порицаят хора, които вършат грях. (1 Коринтяни 5:11–13; 1 Тимотей 5:20) Като писал за своите чувства на ревност до събратята си по вяра в Коринт, Павел казал: „Ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.“ (2 Коринтяни 11:2) Така също нашата ревност ни подтиква да правим всичко, което можем, за да защитим доктринната, духовната и моралната чистота на всеки в сбора.

Да, уместно подбудената ревност, богоугодната ревност, има благотворно влияние върху другите. Тя предизвиква одобрението на Йехова и трябва да бъде едно от качествата, наблюдавани у християните днес. — Йоан 2:17.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 29]

Действията на Финеес били основани на богоугодна ревност

[Снимки на страница 30]

Избягвай примката на погрешната ревност

[Снимки на страница 31]

Богоугодната ревност ни подтиква да споделяме нашата вяра и да ценим братството