Любовта побеждава погрешната ревност

„Любовта не ревнува.“ — 1 КОРИНТЯНИ 13:4, NW.

1, 2. (а) Какво казал Исус на своите ученици относно любовта? (б) Възможно ли е едновременно да проявяваш и ревност, и любов, и защо отговаряш така?

ЛЮБОВТА е идентифициращият белег на истинското християнство. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ — казал Исус Христос. (Йоан 13:35) Апостол Павел бил вдъхновен да обясни как любовта трябва да въздействува на християнските взаимоотношения. Между другите неща той написал: „Любовта не ревнува.“ — 1 Коринтяни 13:4, NW.

² Когато Павел написал тези думи, той имал предвид погрешната ревност. Иначе не би написал на същия този сбор: „Ревнувам за вас с божествена ревност.“ (2 Коринтяни 11:2) Неговата „божествена ревност“ била събудена от хора, които оказвали покваряващо въздействие в сбора. Това подтикнало Павел да напише на християните в Коринт второ вдъхновено писмо, съдържащо много любещи напътствия. — 2 Коринтяни 11:3–5.

Ревност сред християните

3. Как се развил сред коринтските християни един проблем, засягащ ревността?

³ В своето първо писмо до Коринтяните Павел трябвало да разгледа един проблем, който пречел на тези нови християни да се разбират помежду си. Те издигали определени мъже, като ‘някои от тях се гордеели с един против друг’. Това довело до разделения вътре в сбора, като различни хора казвали: „Аз съм Павлов“, „а аз Аполосов“, „а аз Кифов“. (1 Коринтяни 1:12; 4:6) Под ръководството на светия дух апостол Павел могъл да стигне до корените на проблема. Коринтяните постъпвали като хора с плътска нагласа на ума, а не като „духовни“ хора. Затова Павел писал: „Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?“ — 1 Коринтяни 3:1–3.

4. Какъв пример използувал Павел, за да помогне на своите братя да придобият правилен възглед един за друг, и каква поука можем да извлечем ние от това?

⁴ Павел помогнал на Коринтяните да разберат правилния възглед за талантите и способностите на различните хора в сбора. Той попитал: „Кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7) В 1 Коринтяни, глава 12, Павел обяснил, че онези, които са част от сбора, са като различни членове на човешкото тяло, като например, ръка, око и ухо. Той посочил, че Бог създал членовете на тялото по такъв начин, че те да се грижат един за друг. Павел писал също: „Ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.“ (1 Коринтяни 12:26) Всички божии служители днес трябва да прилагат този принцип в своите отношения помежду си. Вместо да завиждаме на друг човек заради неговото назначение или постижения в божията служба, ние трябва да се радваме заедно с него.

5. Какво е разкрито в Яков 4:5, и как Писанията подчертават истината на тези думи?

⁵ Трябва да се признае, че е по–лесно това да бъде казано, отколкото да бъде направено. Библейският писател Яков ни напомня, че една „склонност към завист“ се намира у всеки човек. (Яков 4:5, NW) Първата смърт на човек се случила поради това, че Каин се поддал на своята погрешна ревност. Филистимците преследвали Исаак, защото завидели на нарастващото му благополучие. Рахил ревнувала плодовитостта на своята сестра. Синовете на Яков ревнували поради благоволението, което било оказано на по–младия им брат Йосиф. Мариам явно ревнувала от своята неизраилтянска снаха. Корей, Датан и Абирам завистливо направили заговор срещу Моисей и Аарон. Цар Саул ревнувал от военните успехи на Давид. Несъмнено именно ревността карала учениците на Исус многократно да влизат в спор за това кой между тях е най–велик. Факт е, че няма несъвършен човек, който да е абсолютно свободен от тази „склонност към завист“. — Битие 4:4–8; 26:14; 30:1; 37:11; Числа 12:1, 2; 16:1–3; Псалм 106:16; 1 Царе 18:7–9; Матей 20:21, 24; Марко 9:33, 34; Лука 22:24.

В сбора

6. Как старейшините могат да контролират склонността към ревност?

⁶ Всички християни трябва да се пазят от завист и погрешна ревност. Това се отнася и за старейшинските тела, назначени да се грижат за сборовете на божия народ. Ако един старейшина е смирен, той няма амбициозно да се опитва да блесне над другите. От друга страна, ако даден старейшина има забележителни организаторски качества или е добър докладчик, другите ще се радват за това, смятайки го за благословия за сбора. (Римляни 12:15, 16) Един брат може да напредва много добре, давайки доказателства за това, че произвежда плодовете на божия дух в живота си. Разглеждайки качествата му, старейшините трябва да внимават да не преувеличат някакъв негов маловажен недостатък, за да оправдаят това, че не са го препоръчали за помощник–служител или старейшина. Това би показало липса на любов и благоразумие.

7. Какъв проблем може да се появи, когато даден християнин получи някакво теократично назначение?

⁷ Ако някой получи теократично назначение или духовна благословия, другите в сбора трябва да се пазят от завист. Например, една способна сестра може да бъде използувана по–често от другите, за да изнася представяния на християнските събрания. Това може да даде повод за завист от страна на други сестри. Подобен проблем може би е съществувал между Еводия и Синтихия в сбора във Филипи. Такива жени днес биха имали нужда от любезно насърчение от старейшините да бъдат смирени и да бъдат „единомислени в Господа“. — Филипяни 2:2, 3; 4:2, 3.

8. До какви грешни дела може да доведе ревността?

⁸ Един християнин може да е запознат с минали неуспехи от страна на някой, който сега е благословен с привилегии в сбора. (Яков 3:2) Поради ревност може да се появи изкушението да говори с другите за това и да постави под съмнение назначението на този човек в сбора. Това би било противоположно на любовта, която „покрива множество грехове“. (1 Петър 4:8) Ревнивите приказки могат да нарушат мира в сбора. „Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество — предупредил ученикът Яков, — не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска.“ — Яков 3:14, 15.

В твоето семейство

9. Как брачните партньори могат да контролират ревността?

⁹ Много семейства претърпяват неуспех поради погрешната ревност. Да показваш липса на доверие в брачния си партньор, не е проява на любов. (1 Коринтяни 13:7) От друга страна, партньорът в брака не трябва да бъде чувствителен спрямо проявите на ревност у другия. Например, една съпруга може да ревнува, защото съпругът ѝ отделя внимание на някоя жена. Или съпругът може да ревнува, поради времето, което жена му отделя да се грижи за близък в нужда. Изпитващи срам от такива чувства, брачните партньори може да си мълчат и да показват раздразнението си по начини, които усложняват проблема. Вместо това ревнуващият партньор трябва да говори за чувствата си. На свой ред, другият партньор трябва да показва разбиране и да дава уверения за своята любов. (Ефесяни 5:28, 29) Може би и двамата трябва да намаляват чувствата на ревност, като избягват ситуации, които ги подхранват. Понякога може да е необходимо един християнски надзорник да помогне на жена си да разбере, че той отделя известно и уместно внимание на хора от другия пол, за да изпълни отговорността си като пастир на божието стадо. (Исаия 32:2) Разбира се, един старейшина никога не бива да дава истински поводи за ревност. Това изисква равновесие, като той трябва да се погрижи да отделя време за укрепването на своите брачни взаимоотношения. — 1 Тимотей 3:5; 5:1, 2.

10. Как родителите могат да помогнат на своите деца да се справят с чувствата на ревност?

¹⁰ Родителите също трябва да помогнат на децата си да разберат какво означава погрешната ревност. Децата често участвуват в разправии, които прерастват в битки. Често причина за това е ревността. Тъй като потребностите на всяко дете са уникални, към децата не можем да се отнасяме по един и същи начин. Освен това децата трябва да разберат, че всяко от тях си има своите силни и слаби страни. Ако едно дете постоянно бъде насърчавано да прави като друго дете, това може да развие завист в едното и гордост в другото. Затова родителите трябва да учат децата си да измерват своя напредък, като разглеждат примери от божието Слово, а не като се състезават едно с друго. Библията казва: „Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг“. Вместо това „всеки нека изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго“. (Галатяни 5:26; 6:4) И което е най–важното — християнските родители трябва да помогнат на децата си посредством едно редовно библейско изучаване, подчертавайки добрите и лошите примери, които се съдържат в божието Слово. — 2 Тимотей 3:15.

Примери за овладяване на ревността

11. Как Моисей бил хубав пример относно справянето с ревността?

¹¹ За разлика от алчните за власт водачи на този свят, „Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята“. (Числа 12:3) Когато за Моисей станало трудно да се справя сам с водачеството на израилтяните, Йехова направил така, че Неговият дух да действува върху 70 други израилтяни, упълномощавайки ги да помогнат на Моисей. Когато двама от тези мъже започнали да пророкуват, Исус Навиев сметнал, че това по неправилен начин отнема част от водачеството на Моисей. Исус Навиев искал да възпре тези мъже, но Моисей смирено разсъдил: „Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!“ (Числа 11:29) Да, Моисей бил щастлив, когато другите получавали привилегии в службата. Той не искал ревниво слава за себе си.

12. Какво помогнало на Йонатан да избегне ревността?

¹² Хубав пример за това как любовта превъзмогва евентуални неправилни чувства на ревност бил даден от Йонатан, сина на израилския цар Саул. Йонатан бил наред да наследи трона на баща си, но Йехова бил избрал Давид, сина на Йесей, за следващия цар. Мнозина на мястото на Йонатан биха изпитали ревност спрямо Давид, смятайки го за съперник. Но любовта на Йонатан към Давид не дала на такива чувства да го завладеят. Като научил за смъртта на Йонатан, Давид могъл да каже: „Жалея за тебе, брате Йонатане; ти ми беше много драг; твоята любов за мене беше по–горе от женска любов.“ — 2 Царе 1:26, „Синодално издание“, 1993 г.

Най–забележителните примери

13. Кой е най–добрият пример във връзка с ревността, и защо?

¹³ Йехова Бог е най–забележителният пример на личност, овладяла дори и уместната ревност. Той държи тези чувства под съвършен контрол. Всяка мощна проява на божествената ревност е винаги в хармония с божията любов, справедливост и мъдрост. — Исаия 42:13, 14.

14. Какъв пример дал Исус за разлика от Сатан?

¹⁴ Вторият забележителен пример на личност, проявяваща контрол над ревността, е любимият Син на Бога — Исус Христос. ‘Макар че съществувал в божия форма’, Исус ‘дори и не помислял за заграбване, тоест, че трябва да бъде равен на Бога’. (Филипяни 2:6, NW) Какъв ярък контраст с линията на поведение, поета от амбициозния ангел, който станал Сатан Дявола! Като „вавилонския цар“, Сатан ревниво пожелал ‘да бъде подобен на Всевишния’, поставяйки се в позицията на бог–съперник, противник на Йехова. (Исаия 14:4, 14; 2 Коринтяни 4:4) Сатан дори се опитал да накара Исус ‘да падне и да му се поклони’. (Матей 4:9) Но нищо не можело да отклони Исус от неговата смирена линия на подчинение спрямо върховенството на Йехова. За разлика от Сатан, Исус ‘изпразнил себе си и приел формата на роб, и дошъл в образа на човек. Освен това, като дошъл във вид на човек, той се смирил и станал послушен чак до смърт, да, смърт на мъченически стълб’. Исус подкрепил правилността на управлението на своя Баща, тотално отхвърляйки Сатановата линия на поведение на гордост и ревност. Заради Исусовата вярност, „Бог го възвеличи на превъзходна позиция и с милост му даде името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се преклони всяко коляно на онези в небесата и на онези на земята и на онези под земята, и всеки език трябва открито да признае, че Исус Христос е Господар за слава на Бога, Бащата.“ — Филипяни 2:7–11, NW.

Да овладееш ревността си

15. Защо трябва да внимаваме да превъзмогваме ревността?

¹⁵ За разлика от Бога и Христос християните са несъвършени. Бидейки грешни, понякога те могат да бъдат подбуждани от погрешна ревност. Затова, вместо да позволяваме на ревността да ни подтиква да критикуваме свой събрат по вяра относно някакви маловажни недостатъци или въображаеми грешки, е важно да размишляваме върху следните вдъхновени думи: „Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; защо да се погубиш?“ — Еклисиаст 7:16.

16. Какъв хубав съвет относно ревността беше даден в един по–предишен брой на това списание?

¹⁶ Относно темата за ревността „Стражева кула“ от 15 март 1911 г. предупреди: „Макар че трябва да бъдем много пламенни, много ревностни за каузата на Господаря, ние трябва да бъдем съвсем сигурни, че даден въпрос не е просто лична работа; и трябва да помислим дали не си пъхаме носа в нечии дела. Освен това трябва да помислим дали ще бъде уместно старейшините да се занимаят с този въпрос, и дали е наш дълг да отидем при старейшините. Всички ние трябва да сме много пламенни, много ревностни за каузата на Господаря, но трябва да внимаваме тази ревност да не е от горчивата . . . , с други думи, трябва да сме съвсем сигурни, че това не е ревност спрямо другия, а ревност за другия, за неговите интереси и добруване.“ — 1 Петър 4:15.

17. Как можем да избегнем грешните дела на ревността?

¹⁷ Как ние като християни можем да избегнем гордостта, ревността и завистта? Разрешението се състои в това да позволим свободен достъп на божия свети дух в своя живот. Например, необходимо е да се молим за божия дух и за помощ при проявяването на добрите му плодове. (Лука 11:13) Необходимо е да посещаваме християнските събрания, които започват с молитва и върху които са божият дух и божията благословия. Освен това е необходимо да изучаваме Библията, която е вдъхновена от Бога. (2 Тимотей 3:16) Необходимо е и да участвуваме в проповедната дейност на Царството, извършвана със силата на светия дух на Йехова. (Деяния 1:8) Да помагаме на събратя християни, които са преживели нещо лошо, е друг начин да се покорим на доброто влияние на божия дух. (Исаия 57:15; 1 Йоан 3:15–17) Пламенното изпълняване на всички тези християнски задължения ще помогне да бъдем предпазени от грешните дела на ревността, защото божието Слово казва: „Продължавайте да ходите по духа и няма да удовлетворявате никакво плътско желание.“ — Галатяни 5:16, NW.

18. Защо няма винаги да сме принудени да се борим с погрешните чувства на ревност?

¹⁸ Любовта е спомената първа между плодовете на божия свети дух. (Галатяни 5:22, 23) Проявяването на любов ще ни помогне да поставим под контрол грешните склонности днес. А в бъдеще? Милиони Свидетели на Йехова имат надеждата да живеят в идващия земен рай, където те могат да очакват да бъдат издигнати до човешко съвършенство. В този нов свят ще владее любовта и никой няма да се поддава на погрешна ревност, защото „самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада“. — Римляни 8:21.

Идеи за размисъл

◻ Какъв нагледен пример използувал Павел, за да помогне при справянето с ревността?

◻ Как ревността може да наруши мира в сбора?

◻ Как родителите могат да обучат своите деца да се справят с ревността?

◻ Как можем да избегнем грешните дела на ревността?

[Снимка на страница 16]

Не позволявай на ревността да нарушава мира в сбора

[Снимка на страница 17]

Родителите могат да обучават своите деца да се справят с ревността