Възпитаване на деца в чужда страна — предизвикателствата и възнагражденията

МИЛИОНИ хора емигрират с надеждата да започнат нов живот в една нова страна. Днес Европа е домакин на над 20 милиона емигранти, Съединените щати са дом за повече от 26 милиона души, родени в други страни, докато повече от 21 процента от цялото население на Австралия е родено в чужбина. Обикновено тези емигрантски семейства трябва да се справят с нов език и да се приспособяват към нова среда.

Често децата бързо научават езика на своята нова родина и започват да мислят на новия език. На родителите им може да е необходимо повече време, за да го научат. Когато децата растат в една чужда за родителите им страна, затруднения с езика могат да породят проблеми в общуването между родители и деца, проблеми, които не е лесно да бъдат преодолени.

Не само новият език въздейства на начина, по който децата мислят, но и начинът на живот в новата страна може също да повлияе на това как се чувстват. Родителите могат да установят, че реакциите на децата им са трудни за разбиране. Ето защо родителите емигранти, които се стараят да възпитават децата си в „дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова“, са изправени пред необичайни предизвикателства. — Ефесяни 6:4, НС.

Предизвикателството да достигнеш както ума, така и сърцето

Родителите, които са християни, имат желанието и задължението да учат своите деца на ‘чистия език’ на библейската истина. (Софония 3:9, НС) Но ако децата имат само ограничени познания на езика на своите родители и ако родителите не могат да се изразяват резултатно на езика, с който са свикнали техните деца, как те могат да внедрят закона на Йехова в сърцата на децата си? (Второзаконие 6:7, НС) Децата може да разбират думите, които родителите им говорят, но ако това, което се казва, не достига сърцата им, те могат да станат чужденци в своя собствен дом.

Педро и Сандраa се преместили от Южна Америка в Австралия и се сблъскали с това предизвикателство при отглеждането на своите две момчета на юношеска възраст. Педро казва: „Когато се говори относно духовни въпроси, са включени сърцето и емоциите. Необходимо е да изразяваш по–дълбоки и изпълнени със значение мисли, поради което ти е нужен по–голям запас от думи.“ Карин добавя: „Ако децата ни нямат изчерпателно разбиране на своя майчин език, тогава духовният им живот може да бъде неблагоприятно засегнат. Възможно е те да престанат да разбират истината, като не схващат принципите зад това, което учат. Духовната им проницателност може да бъде недоразвита и взаимоотношенията им с Йехова могат да пострадат.“

Нианапиракасам и Хелън емигрирали от Шри Ланка в Германия и сега имат две деца. Те се съгласяват: „Смятаме, че е от голямо значение нашите деца да говорят своя майчин език, докато учат немски. За тях е важно да могат да общуват с нас относно своите чувства, да разговарят искрено.“

Мигел и Кармен, които емигрирали от Уругвай в Австралия, казват: „Родители, които са в нашата ситуация, трябва да работят по–усилно. Те трябва или да научат новия език толкова добре, че да могат да разбират и обясняват духовни въпроси на него, или да учат своите деца да говорят езика на родителите.“

Семейно решение

Основен принцип за духовното здраве на всяко емигрантско семейство е да реши какъв език ще използва семейството, за да бъде ‘научено от Йехова’. (Исаия 54:13) Ако наблизо има сбор, в който се говори майчиният език на семейството, семейството може да избере да подкрепя този сбор. От друга страна, те може да изберат да посещават сбор, в който се говори основният език за страната, в която са се преместили. Кои фактори ще окажат влияние на това решение?

Димитриос и Патрула, които емигрирали от Кипър в Англия и отгледали там пет деца, обясняват какво повлияло на тяхното решение: „Отначало нашето семейство посещаваше сбора, в който се говори гръцки език. Въпреки че това до голяма степен беше от помощ за нас, родителите, се оказа, че е спънка за духовното развитие на децата ни. Макар че имаха елементарни познания по гръцки, те се затрудняваха при по–дълбоките въпроси. Това стана ясно от тяхното доста забавено духовно развитие. Като семейство, ние се прехвърлихме в сбор, в който се говори английски, и добрите резултати за децата ни бяха почти незабавни. Те бяха укрепени духовно. Решението да се преместим не беше лесно, но в нашия случай то се оказа мъдро.“

Семейството продължава да поддържа разбиране на родния език и жъне богати възнаграждения. Техните деца казват: „Да знаеш повече от един език е ценно качество. Въпреки че говорим предимно на английски, ние установихме, че познанията ни на гръцки направиха възможни силни и близки семейни отношения, особено с родителите на майка и татко. Това също така ни помогна да изпитваме по–голямо съчувствие към емигрантите и ни даде увереност, че можем да научим друг език. Така че когато пораснахме малко, семейството ни се премести, за да подпомагаме един сбор, в който се говори албански.“

Кристофър и Маргарита също се преместили от Кипър в Англия и отгледали трите си деца там. Те решили да подкрепят сбор, в който се говори гръцки. Техният син, Никос, който сега служи като старейшина в сбор, в който се говори гръцки, си спомня: „Бяхме насърчени да се присъединим към новосформирания сбор, в който се говори гръцки. Семейството ни гледаше на това като на теократично назначение.“

Маргарита отбелязва: „Когато двете момчета бяха на седем и на девет години, се записаха в Теократичното училище за проповедна служба. Като родители, ние бяхме до известна степен обезпокоени от това, че те не разбират много добре гръцки език. Но всяко назначение беше задача за цялото семейство и ние прекарвахме много часове, като им помагахме да подготвят своите доклади.“

Тяхната дъщеря Джоана казва: „Спомням си как татко ни учеше на гръцки език, като пишеше азбуката на черна дъска вкъщи и ние я изучавахме внимателно. Много хора учат един език години наред, но тъй като мама и татко ни помагаха, ние научихме гръцки, без да изразходваме много време за това.“

Някои семейства искат да подкрепят сборове, които говорят чужди езици, защото родителите смятат, че за да развият ‘духовното си разбиране’ (НС) и да напредват, те самите се нуждаят от това да бъдат учени на своя майчин език. (Колосяни 1:9, 10; 1 Тимотей 4:13, 15) Или семейството може да гледа на това, че владее даден език, като на ценна способност, с която да помогне на други емигранти да научат истината.

От друга страна, едно семейство може да смята, че е най–добре да посещава сбор, където се говори основният език на страната, в която те са емигрирали. (Филипяни 2:4; 1 Тимотей 3:5) След като обсъди ситуацията със семейството, съпругът трябва молитвено да вземе решение. (Римляни 14:4; 1 Коринтяни 11:3; Филипяни 4:6, 7) Какви препоръки могат да помогнат на тези семейства?

Някои практични препоръки

Споменатите по–рано Педро и Сандра казват: „Като правило сме решили да говорим вкъщи само на испански, за да сме сигурни, че не сме забравили майчиния си език. Трудно е да спазваме това правило, тъй като момчетата ни знаят, че ние разбираме английски. Но ако не спазваме това правило, скоро те може да престанат да разбират испански език.“

Мигел и Кармен, които бяха цитирани вече, препоръчват: „Ако родителите провеждат редовно семейно изучаване и всеки ден обсъждат ежедневния текст на майчиния език, тогава децата ще придобият не само елементарни познания по езика, а ще се учат да изразяват духовни идеи на този език.“

Мигел също предлага: „Направи свидетелстването приятно. Нашият район обхваща обширен участък от един голям град и изразходваме много време, като пътуваме с кола, за да намерим хора, които говорят нашия език. Използваме времето, за да играем библейски игри и да разговаряме за важни неща. Опитвам се да планувам пътуванията за свидетелстване така, че да направим няколко резултатни повторни посещения. Затова в края на деня децата участват поне в един смислен разговор.“

Справяне с различия в обичаите

Божието Слово насърчава младежите: „Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си.“ (Притчи 1:8) Но могат да възникнат трудности, когато бащиният стандарт за дисциплиниране и майчиното „наставление“ са повлияни от общество, което е различно от онова, в което се намират децата им.

Разбира се, всеки, който е глава на семейство, трябва да реши как ще управлява своя собствен дом и не бива да се влияе прекалено от други семейства. (Галатяни 6:4, 5) Все пак доброто общуване между родители и деца може да отвори пътя за възприемане на нови обичаи.

Но много от обичаите или действията, които са широко разпространени в развитите страни, са навреждащи за духовното здраве на християните. Сексуалната неморалност, алчността и бунтът са често насърчавани посредством популярна музика и развлечения. (Римляни 1:26–32) Родителите, които са християни, не бива да се отказват от отговорността си да контролират избора на децата си по отношение на музика и развлечения само защото трудно разбират езика. Те трябва да установят твърди напътствия. Но това може да представлява предизвикателство.

Кармен казва: „Ние често не разбираме текстовете на музиката, която нашите деца слушат. Мелодията може да звучи добре, но ако думите имат двойнствено значение или между тях има неморални, жаргонни изрази, ние няма да схванем това.“ Как се справили те с тази ситуация? Мигел казва: „Прекарваме много време, като учим децата си относно опасностите от неморалната музика и се опитваме да им помогнем да избират музика, която ще бъде одобрена от Йехова.“ Да, за да се справим с подобни различия в обичаите, е необходимо да сме бдителни и разумни. — Второзаконие 11:18, 19; Филипяни 4:5.

Възнагражденията за това

За да възпитаваш деца в чужда страна, се изискват допълнително време и усилия. Това е безспорна истина. Но и родителите, и децата могат да пожънат допълнителни възнаграждения за своите усилия.

Азам и съпругата му Сара емигрирали от Турция в Германия, където отгледали три деца. Най–големият им син сега служи в офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Зелтерс (Германия). Азам казва: „От огромна полза за децата е, че те могат да развиват качества, които са ценни и в двете общества.“

Антонио и Лутонадио се преместили от Ангола в Германия и отглеждат девет деца там. Семейството говори лингала, френски и немски език. Антонио казва: „Способността да говорим на различни езици помага на семейството ни да свидетелства на хора от много страни. Това наистина ни носи голяма радост.“

Две деца от едно японско семейство, което се преместило в Англия, смятат, че за тях е голямо преимущество да знаят и японски, и английски език. Младежите казват: „Като знаем два езика, това ни помага да си намерим работа. Извличаме полза от големите конгреси, на които се говори на английски. В същото време имаме привилегията да служим в сбор, в който се говори японски, където има голяма нужда от вестители.“

Ти можеш да успееш

Възпитаването на деца, които живеят сред хора, несподелящи културните им ценности, е предизвикателство, с което служителите на Бога са се сблъсквали още от библейски времена. Родителите на Моисей успели да го възпитат, макар че бил отгледан в Египет. (Изход 2:9, 10) Много юдеи, изпратени в изгнание във Вавилон, възпитали деца, които били готови да се върнат в Йерусалим, за да възстановят чистото поклонение. — Ездра 2:1, 2, 64–70.

Днес, подобно на тях, християните, които са родители, могат да успеят. Те могат да получат наградата да чуят децата си да казват това, което едно семейство чуло от своите деца: „Ние сме хубаво семейство поради любещата грижа на татко и мама, с тях винаги се радвахме на добро общуване. Щастливи сме да бъдем част от целосветското семейство, което служи на Йехова.“

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 24]

Като говориш само на своя майчин език у дома, това ще даде на децата ти елементарни познания за този език

[Снимка на страница 24]

Един общ език запазва връзката между бабата, дядото и внуците

[Снимка на страница 25]

Като изучаваш Библията със своите деца, това развива тяхното „духовно разбиране“