Време за радост на Балканите

През 1922 г. едно събрание на искрените Изследователи на Библията, както Свидетелите на Йехова бяха известни тогава, било проведено в Инсбрук (Австрия). Сред присъстващите бил Франц Бранд, един млад мъж от Апатин (Войводина, Сърбия). В момента, в който докладчикът споменал името на Бога, Йехова, тълпата започнала да го освирква, като не му позволила да продължи, и събранието било прекратено. Но това, което Франц чул, му направило дълбоко впечатление и той започнал да проповядва добрата новина за Царството. Това било скромното начало на вълнуващ, духовен растеж в една от балканските страни.

ЗА ПОВЕЧЕТО хора днес името Югославия носи представата за война и кръвопролития. То събужда тъжни спомени за ужасни кланета, отчаяни бежанци, разрушени домове и изстрадали сираци. Не може да се опишат с думи мъчителната болка и нещастието, причинени от войната, която беше обхванала Балканския полуостров от 1991 до 1995 г., като разби всички надежди за изграждането на едно процъфтяващо и безгрижно бъдеще с човешки усилия. В резултат на войната, хората, които живеят в бивша Югославияa, страдат от икономически трудности и крайна бедност.

Едва ли някой очаква да открие щастливи хора в тази част на света, когато те се сблъскват с подобни страдания. Въпреки това, колкото и странно да изглежда, такива хора съществуват. В действителност те преживяха ден на специална радост в края на двайсети век. Каква връзка има всичко това с Франц Бранд, младият мъж, споменат в началото?

Духовен растеж на Балканите

Франц Бранд бил развълнуван от новите истини, които чул, и решил, че трябва да разпространява добрата новина. Намерил си работа като бръснар в Марибор, град в Словения близо до границата с Австрия, и започнал да проповядва на клиентите си, които обикновено седели и слушали мълчаливо, докато той ги бръснел. В резултат на усилията му, в края на 20–те години на двайсети век в Марибор била сформирана малка група от вестители на Царството. Библейските доклади били изнасяни в един рибен ресторант, който по–късно подходящо бил наречен „Нов свят“.

След известно време добрата новина се разпространила из цялата страна. Използването на „Фотодрама за сътворението“ (осемчасово представяне, което включвало филми, диапозитиви и звукозаписи) допринесло за този растеж. След това, когато през 30–те години на двайсети век Свидетелите на Йехова бяха подложени на жестоко преследване в Германия, към редиците на вестителите на Царството в Югославия се присъединиха немски пионери, които бяха избягали от родната си страна. Като жертваха личното си удобство, те положиха усилия да достигнат до най–отдалечените части на тази планинска страна, за да проповядват. Първоначално изглеждаше, че няма почти никакъв отклик на тяхното послание. В началото на 40–те години на двайсети век само 150 вестители даваха отчет за проповедна служба.

През 1941 г. започна яростно преследване, което продължи до 1952 г. Каква радост беше, когато най–накрая на 9 септември 1953 г. Свидетелите на Йехова получиха правно признание, по време на комунистическия режим на генерал Тито! През тази година имаше 914 вестители на добрата новина и броят им постоянно нарастваше. През 1991 г. броят на вестителите достигна 7420 души и през същата година на Възпоменанието присъстваха 16 072 души.

От 16 до 18 август 1991 г. в Загреб (Хърватия) беше проведен първият международен конгрес на Свидетелите на Йехова в тази страна. Присъстваха 14 684 делегати от страната и чужбина. Този незабравим конгрес подготви народа на Йехова за изпитанията, които предстояха. Между едни от последните превозни средства, които преминаха контролно–пропускателния пункт между Хърватия и Сърбия, бяха автобусите, които превозваха сръбските делегати у дома. След като премина и последният автобус, границата беше затворена и започна война.

Народът на Йехова има причини за радост

Годините на войната се оказаха време на жестоки изпитания за Свидетелите на Йехова на Балканите. Въпреки това те имат причина за радост, защото Йехова благослови своя народ там с прекрасен растеж. От 1991 г. насам броят на вестителите на Царството на територията на бивша Югославия се увеличи с над 80 процента. През 2001 служебна година имаше най–висок брой вестители от 13 472 души.

Офисите на клона в Загреб и Белград се грижеха за дейността на Свидетелите на Йехова по цялата територия на бивша Югославия. Заради растежа и политическите промени беше необходимо да се основат нови офиси в Любляна (Словения) и Скопие, в допълнение на вече съществуващите нови офиси в Белград и Загреб. Около 140 служители работят в тези офиси. Повечето от тях са млади и изпълнени с пламенност и любов към Йехова. Много от тях участват в превеждането на помагалата за изучаване на Библията на хърватски, македонски, сръбски и словенски език. Само каква благословия е това, че голяма част от списанията и литературата на Свидетелите на Йехова на тези езици се отпечатва едновременно с оригиналните английски издания! Те помагат на много хора да намерят утеха и надежда.

Друга причина за радост е неегоистичната подкрепа, която оказаха много целодневни служители от други страни. През изминалите няколко години бяха построени редица красиви Зали на Царството, което допринесе за радостта в сборовете. Но предстоеше дори още по–голяма радост. Каква беше тя?

Уникален проект

Много вестители често се питаха: „Дали ще имаме някога „Превод на новия свят“ на своя език?“ Година след година те хранеха надежда да чуят съобщение за това на някой областен конгрес. Но как такъв огромен проект можеше да бъде започнат, след като преводаческите екипи за тези езици бяха сформирани едва преди няколко години и преводачите бяха сравнително малко?

След като проучи въпроса, Ръководното тяло одобри съвместен проект, в който хърватският, македонският и сръбският преводачески екип щяха да си сътрудничат отблизо и така да извличат взаимна полза от работата и предложенията си. Хърватският екип имаше водеща роля.

Ден на радост

Свидетелите на Йехова на Балканите никога няма да забравят 23 юли 1999 г. Поредицата от областни конгреси „Божието пророческо слово“ трябваше да се проведе едновременно в Белград, Сараево (Босна и Херцеговина), Скопие и Загреб. За известно време не беше сигурно дали в Белград ще може да бъде проведен конгрес, тъй като заради бомбардировките на НАТО не бяха позволени никакви публични събирания. Колко се радваха братята на възможността да могат да общуват заедно след месеци на несигурност! Но това, което се случи, надмина техните очаквания.

В петък следобед беше направено едно специално съобщение във всичките четири конгресни града. Всички 13 497 делегати затаиха дъх в очакване на предстоящото съобщение. Когато докладчикът накрая обяви издаването на „Християнски гръцки писания — Превод на новия свят“ на хърватски и сръбски и съобщи на присъстващите, че македонският превод напредва добре, делегатите не можеха повече да сдържат сълзите си. Бурните аплодисменти не позволиха на докладчика да завърши съобщението. Изведнъж сред присъстващите на конгреса в Сараево, които бяха смаяни от изненада, настъпи тишина. Тя беше последвана от продължителни аплодисменти. Сълзи на радост се стичаха по много лица в Белград и докладчикът беше прекъсван от постоянните аплодисменти, преди да свърши съобщението. Само колко щастлив беше всеки един от присъстващите!

Този подарък беше дори още по–ценен поради факта, че Свидетелите на Йехова се погрижиха за това да получат правото за отпечатване както на хърватския, така и на сръбския превод на Библията. По този начин на тези два езика „Християнски гръцки писания — Превод на новия свят“ беше обединен в един том заедно с превода на Еврейските писания на същия език. Нещо повече — Библията на сръбски беше отпечатана едновременно и на латиница, и на кирилица.

Благодарни за прекрасните подаръци и полученото ръководство, хората от народа на Йехова на Балканите са напълно съгласни с думите на Давид: „Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти [Йехова] си с мене.“ Въпреки всички трудности, с които продължават да се сблъскват, те са решени да направят ‘радостта от Йехова своя крепост’. — Псалм 23:4; Неемия 8:10, НС.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 20]

Първата група от вестители от Марибор (Словения) проповядват в отдалечен район