Хубаво ли е човек да е безгрижен?

ПОВЕЧЕТО хора вероятно ще сметнат, че е комплимент да бъдат възприемани за безгрижни, за личности със спокоен, невъзмутим, толерантен характер. Но безгрижието има и друга страна. В Библията се казва: „Безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.“ (Притчи 1:32) Какво означава това?

Други преводи на Библията предават думата в еврейския оригинал като „безгрижно спокойствие“ („Американски стандартен превод“), „самодоволство“ („Нова американска Библия“) и „нехайно доволство“ („Нова английска Библия“). В този смисъл безгрижието е свързано с мързел и нехайство, а чрез това и с глупост или безразсъдство.

През първи век християните в сборовете в Лаодикия проявявали безгрижно нехайство, като не забелязвали духовните си слабости или били равнодушни към тях. Те самодоволно се хвалели, че ‘нямат нужда от нищо’. Исус Христос ги поправил, като ги призовал да съживят своята християнска пламенност. — Откровение 3:14–19.

Безгрижното самодоволство било също отличителен белег за хората в дните на Ной. Те били погълнати изцяло от ежедневните неща от живота, като ‘ядели и пиели, женели се и се омъжвали ... и не усетили, докато дошъл потопът и завлякъл всички’. След това Исус добавил: „Така ще бъде и присъствието на Човешкия син.“ — Матей 24:37–39, НС.

Изпълнените библейски пророчества показват, че ние живеем по време на „присъствието на Човешкия син“, Исус Христос. Нека не допускаме да станем равнодушни, невнимателни, самодоволни — да сме безгрижни в лошия смисъл на думата. — Лука 21:29–36, НС.