Йехова благославя и закриля онези, които са послушни

„Всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.“ — ПРИТЧИ 1:33.

1, 2. Защо послушанието спрямо Бога е важно? Обясни с пример.

ПУХКАВИТЕ жълти пиленца кълват забързано в ниската трева, без да подозират за ястреба, кръжащ високо над тях. Внезапно квачката надава тревожен и силен предупредителен вик и разперва крилата си. Пиленцата ѝ се втурват към нея и след секунди са на сигурно място под крилата ѝ. Ястребът се отказва от атаката сиa. Каква е поуката? Послушанието запазва живота!

² Този нагледен урок е особено важен за християните днес, защото Сатан полага всякакви усилия да улови Божиите служители като плячка. (Откровение 12:9, 12, 17) Неговата цел е да унищожи духовността ни, така че да загубим благоволението на Йехова и перспективата за вечен живот. (1 Петър 5:8) Но ако се държим близо до Бога и откликваме бързо на напътствията, които получаваме от неговото Слово и неговата организация, можем да сме сигурни в закрилата му. „С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш“ — писал псалмистът. — Псалм 91:4.

Един непослушен народ става жертва

3. Какъв бил резултатът от непрекъснатото непослушание на израилтяните?

³ Когато били послушни на Йехова, израилтяните често извличали полза от това, че той бдял над тях. Но те твърде често изоставяли своя Създател и се обръщали към богове от дърво и камък — „суетностите [измислиците — НС], които не могат да ползват или да избавят“. (1 Царе 12:21) След като векове наред проявявал такова бунтовно поведение, народът като цяло толкова затънал в отстъпничество, че положението било непоправимо. Затова Исус го оплакал: „Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом се оставя пуст.“ — Матей 23:37, 38.

4. Как това, че Йехова изоставил Йерусалим, станало явно през 70 година?

⁴ Това, че Йехова изоставил отстъпническия Израил, станало явно по мъчителен начин през 70 година. През тази година римските войски, държейки високо своите знамена с изображение на орел, връхлетели върху Йерусалим, за да извършат ужасно клане. Тогава градът бил пълен с хора, които чествали Пасхата. Техните многобройни жертви не могли да спечелят благоволението на Бога. Това било трагично напомняне за думите на Самуил към непокорния цар Саул: „Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по–приемливо от жертвата, и покорността — от тлъстината на овни.“ — 1 Царе 15:22.

5. Какво послушание изисква Йехова, и откъде знаем, че такова послушание е възможно?

⁵ Въпреки че изисква послушание, Йехова добре познава нашите ограничения като несъвършени хора. (Псалм 130:3, 4) Нещата, които са важни за него, са искрено сърце и послушание, основани на вяра, любов и здрав страх да не го разгневим. (Второзаконие 10:12, 13; Притчи 16:6; Исаия 43:10; Михей 6:8; Римляни 6:17) Един „голям облак свидетели“, които запазили своята морална безкомпромисност, когато били изправени пред трудни изпитания, дори смърт, показали, че такова послушание е възможно. (Евреи 11:36, 37; 12:1) Те наистина зарадвали сърцето на Йехова! (Притчи 27:11) Но други отначало били верни на Бога, а после престанали да проявяват послушание. Един от тях бил царят на древна Юда, Йоас.

Един цар се проваля заради лоши другари

6, 7. Какъв цар бил Йоас, докато Йодай бил жив?

⁶ Когато бил бебе, цар Йоас за малко щял да бъде убит. Когато той станал на седем години, първосвещеникът Йодай смело го извел от укритието му и го направил цар. Тъй като боящият се от Бога Йодай бил като баща и съветник на Йоас, младият владетел ‘вършел това, което било право пред Йехова, през всичките дни на свещеника Йодай’. — 2 Летописи 22:10–23:1, 11; 24:1, 2.

⁷ Сред добрите дела на Йоас било обновяването на храма на Йехова — действие, което било „по сърцето на Йоас“ (НС). Той напомнил на първосвещеника Йодай, че трябва да съберат данъка за храма от Юда и Йерусалим, както било ‘определено от Моисей’, за да финансират реставрирането му. Явно Йодай бил успял да насърчи младия цар да изучава и да спазва Божия Закон. В резултат на това работата по храма и принадлежностите му била бързо завършена. — 2 Летописи 24:4, 6, 13, 14; Второзаконие 17:18.

8. (а) Каква била главната причина за духовното падение на Йоас? (б) До какво довело в крайна сметка непослушанието на царя?

⁸ За съжаление послушанието на Йоас не траело дълго. Защо? Божието Слово ни казва: „След смъртта на Йодая Юдовите началници дойдоха, та се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша; и те оставиха дома на Господа, Богът на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Йерусалим поради това тяхно престъпление.“ Лошото влияние на юдовите началници, или князе, довело до това царят да не се вслушва в пророците на Бога, един от които бил Захария, синът на Йодай, който смело порицал Йоас и народа заради тяхното непослушание. Вместо да се разкае, Йоас заповядал Захария да бъде убит с камъни. Колко безсърдечен, непокорен човек бил станал Йоас — всичко това, защото се поддал на влиянието на лоши другари! — 2 Летописи 24:17–22; 1 Коринтяни 15:33.

9. Как крайният резултат за Йоас и князете разкрива, че е неразумно да проявяваме непослушание?

⁹ Какво станало с Йоас и лошите му другари, князете, след като изоставили Йехова? Сирийската войска — макар и „малолюдна“ — нахлула в Юда и ‘изтребила всичките народни първенци’. Нашествениците принудили също царя да им даде богатството си, както и златото и среброто от светилището. Въпреки че оцелял, Йоас бил станал немощен и болен. Скоро след това някои от неговите служители направили заговор и го убили. (2 Летописи 24:23–25; 4 Царе 12:17, 18) Колко истинни се оказали думите на Йехова към Израил: „Ако не слушаш гласа на Господа, твоят Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, ... то всички тия проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе.“ — Второзаконие 28:15.

Един секретар бил спасен заради послушанието си

10, 11. (а) Защо е полезно да размишляваме над съвета, който Йехова дал на Варух? (б) Какъв съвет дал Йехова на Варух?

¹⁰ Дали понякога се обезсърчаваш от това, че някои от хората, които срещаш в християнската проповедна служба, не проявяват интерес към добрата новина? Дали понякога чувстваш, че малко завиждаш на богатите и на техния изпълнен с удоволствия начин на живот? Ако е така, помисли за Варух, секретарят на Йеремия, и за любещия съвет, който Йехова му дал.

¹¹ Когато записвал пророческо послание, самият Варух станал обект на вниманието на Йехова. Защо? Защото започнал да оплаква ситуацията си и да иска нещо по–добро от специалната си привилегия в служба на Бога. Забелязвайки тази промяна в нагласата на Варух, Йехова му дал ясен, но любещ съвет, като казал: „Ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси; защото ето, Аз ще докарам зло върху всяка твар, ... но на тебе ще подаря живота за корист по всичките места, гдето отидеш.“ — Йеремия 36:4; 45:5.

12. Защо трябва да избягваме да търсим „големи неща“ за себе си в настоящата система на нещата?

¹² Усещаш ли в думите на Йехова към Варух дълбоката му загриженост към този добър човек, който му служел толкова вярно и смело заедно с Йеремия? По същия начин и днес Йехова е дълбоко загрижен за онези, които се изкушават да следват това, което мислят, че е по–добро за тях в тази система на нещата. За щастие, също както Варух, много такива хора са откликнали на любещото поправяне от страна на зрели духовни братя. (Лука 15:4–7) Да, нека всички ние сме наясно, че онези, които търсят „големи неща“ за себе си в тази система, няма да имат бъдеще. Те не само не намират истинско щастие, но още по–лошо — скоро те ще преминат заедно с този свят и всички негови егоистични желания. — Матей 6:19, 20; 1 Йоан 2:15–17.

13. На какъв урок по смирение ни учи разказът за Варух?

¹³ Разказът за Варух ни дава също хубав урок по смирение. Обърни внимание, че Йехова не съветвал директно Варух, но говорел чрез Йеремия, чиито несъвършенства и черти на характера Варух вероятно познавал много добре. (Йеремия 45:1, 2) Но Варух не бил обзет от гордост. Той смирено прозрял истинския източник на съвета — Йехова. (2 Летописи 26:3, 4, 16; Притчи 18:12; 19:20) Затова ако ‘предприемем погрешна стъпка, преди самите ние да сме наясно с това’, и получим необходимия съвет от Божието Слово, нека да подражаваме на зрелостта на Варух, на духовната му проницателност и смирение. — Галатяни 6:1, НС.

14. Защо е добре да бъдем послушни на онези, които поемат водачеството сред нас?

¹⁴ Такава смирена нагласа от наша страна помага също и на онзи, който дава съвета. В Евреи 13:17 се казва: „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях, за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.“ Колко често старейшините изливат сърцата си пред Йехова, като се молят за смелост, мъдрост и тактичност, които са им необходими, за да изпълняват този труден аспект от своята пастирска дейност! Нека да ‘оказваме признание на такива човеци’. — 1 Коринтяни 16:18.

15. (а) Как Йеремия показал, че има доверие на Варух? (б) Как бил възнаграден Варух за своето смирено послушание?

¹⁵ Ясно е, че Варух променил мисленето си, тъй като Йеремия след това му дал една изключително трудна задача — да отиде в храма и да прочете на глас осъдителното послание, което самият той записал чрез Йеремия. Дали Варух се подчинил? Да, той ‘сторил всичко, що му заповядал пророк Йеремия’. Дори прочел същото послание на първенците, или князете, в Йерусалим, за което без съмнение се изисквало голяма смелост. (Йеремия 36:1–6, 8, 14, 15) Представи си колко благодарен трябва да е бил Варух за това, че когато градът бил превзет от вавилонците осемнайсет години по–късно, той бил пощаден, защото се вслушал в предупреждението на Йехова и престанал да търси „големи неща“ за себе си! — Йеремия 39:1, 2, 11, 12; 43:6.

Послушанието по време на обсада довело до спасение

16. Как Йехова проявил състрадание към юдеите в Йерусалим по време на обсадата от вавилонците през 607 г. пр.н.е.?

¹⁶ Когато Йерусалим бил опустошен през 607 г. пр.н.е., Бог отново проявил състрадание към послушните. В разгара на обсадата Йехова казал на юдеите: „Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта. Който остане в тоя град, ще умре от нож, от глад и от мор; но който излезе, та се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив и животът му ще бъде като корист за него.“ (Йеремия 21:8, 9) Въпреки че жителите на Йерусалим заслужавали унищожение, дори и в този критичен, решаващ момент Йехова проявил състрадание към онези, които му били послушниb.

17. (а) По какви два начина било изпитано послушанието на Йеремия, когато Йехова му наредил да каже на обсадените юдеи да ‘прибегнат при халдейците’? (б) Каква поука можем да извлечем от смелото послушание на Йеремия?

¹⁷ Без съмнение за Йеремия също било изпитание на послушанието му да каже на юдеите да се предадат. От една страна, той бил ревностен за името на Бога. Той не искал то да бъде опозорено от врагове, които щели да отдадат победата си на безжизнените идоли. (Йеремия 50:2, 11; Плачът на Йеремия 2:16) От друга страна, Йеремия знаел, че ако каже на хората да се предадат, рискува живота си, защото мнозина можели да изтълкуват думите му като заплаха за народа. Но той не се уплашил, а послушно изявил присъдите на Йехова. (Йеремия 38:4, 17, 18) Също като Йеремия ние носим неблагоприятно послание. Това е същото послание, заради което Исус бил презиран. (Исаия 53:3; Матей 24:9) Затова нека не се ‘страхуваме от човека’, а като Йеремия нека смело се покоряваме на Йехова, като имаме пълно доверие в него. — Притчи 29:25.

Послушание по време на атаката на Гог

18. Пред какви бъдещи изпитания на послушанието ще бъдат изправени служителите на Йехова?

¹⁸ Скоро цялата зла система на Сатан ще бъде унищожена по време на една небивала досега „голяма скръб“. (Матей 24:21) Без съмнение преди и по време на „голямата скръб“ служителите на Бога ще преживеят големи изпитания на вярата и послушанието си. Например в Библията се казва, че Сатан, в ролята си на ‘Гог от земята на Магог’, ще предприеме цялостна атака срещу служителите на Йехова, като мобилизира своите пълчища, които са описани като „голямо множество и силна войска ..., като облак, покриващ земята“. (Езекиил 38:2, 14–16) Превъзхождани по брой и невъоръжени, хората на Бога ще търсят убежище под „крилата“ на Йехова, които той разпростира, за да защити послушните.

19, 20. (а) Защо послушанието на израилтяните било жизненоважно, когато били при Червено море? (б) От каква полза е за нас днес съпроводеният с молитва размисъл върху разказа за Червено море?

¹⁹ Тази ситуация ни напомня за излизането на израилтяните от Египет. След като поразил Египет с десет опустошителни бедствия, Йехова повел своя народ не по най–краткия път към Обетованата земя, но надолу към Червено море, където можели лесно да се окажат в безизходица и да бъдат атакувани. От военна гледна точка това изглеждало гибелен ход. Ако ти беше там, щеше ли да се подчиниш на думите на Йехова, казани чрез Моисей, и да тръгнеш към Червено море с пълна увереност, като знаеш, че Обетованата земя е в друга посока? — Изход 14:1–4.

²⁰ Когато четем 14 глава на Изход, виждаме как Йехова освободил своя народ чрез вдъхваща страх проява на сила. Такива разкази наистина могат да укрепят вярата ни, когато отделяме време да ги изучаваме и да размишляваме над тях. (2 Петър 2:9) Силната вяра от своя страна ни подтиква да се покоряваме на Йехова дори когато неговите изисквания изглеждат в противоречие с човешката логика. (Притчи 3:5, 6) Затова, запитай се: „Стремя ли се да изграждам вярата си чрез старателно изучаване на Библията, молитва и размисъл, а също и чрез редовно общуване с Божия народ?“ — Евреи 10:24, 25; 12:1–3.

Послушанието ни дава надежда

21. Какви сегашни и бъдещи благословии ще получат онези, които са послушни на Йехова?

²¹ Онези, за които послушанието спрямо Йехова е начин на живот, изпитват още днес изпълнението на думите от Притчи 1:33, където се казва: „Всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.“ По какъв чуден начин ще бъдат приложени тези утешителни думи по време на идващия ден на възмездие от Йехова! Всъщност Исус казал на своите ученици: „Когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.“ (Лука 21:28) Явно само онези, които са послушни на Бога, ще се вслушат с увереност в тези думи. — Матей 7:21.

22. (а) Каква причина за увереност имат служителите на Йехова? (б) Какъв въпрос ще бъде обсъден в следващата статия?

²² Друга причина за увереност е това, че „Господ Йехова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците“. (Амос 3:7) Днес Йехова не вдъхновява пророци, както в миналото. Вместо това той е дал задача на класа на верния и разумен роб да осигурява навреме духовна храна на Неговото домочадие. (Матей 24:45–47) Колко важно е тогава да имаме послушна нагласа към този „роб“! Както ще бъде обсъдено в следващата статия, такова послушание разкрива също нашата нагласа към Исус, господарят на „роба“. Той е този, на когото „ще се покоряват племената“. — Битие 49:10.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Какъв бил резултатът от непрекъснатото непослушание на израилтяните?

• Как другарите на цар Йоас му повлияли както в ранните години от живота му, така и по–късно?

• Какъв урок можем да научим от Варух?

• Защо послушните на Йехова хора нямат причина да се страхуват с наближаването на края на тази система?

[Снимка на страница 13]

Под ръководството на Йодай, младият Йоас бил послушен на Йехова

[Снимка на страница 15]

Под влияние на лошите си другари Йоас убил Божия пророк

[Снимка на страница 16]

Щеше ли да се подчиниш на Йехова и да видиш с очите си неговата вдъхваща страх спасителна сила?