Преводът „Септуагинта“ — полезен в миналото и в настоящето

ЕДИН влиятелен човек от Етиопия се връщал от Йерусалим към дома си. Докато пътувал в колесницата си по пътя през пустинята, той четял на глас от религиозен свитък. Обяснението на думите, които прочел, му оказало толкова силно влияние, че оттогава нататък животът му се променил. (Деяния 8:26–38) Мъжът четял Исаия 53:7, 8 от най–първия превод на Библията — гръцката „Септуагинта“. Този превод изиграл толкова важна роля за разпространението на библейското послание през вековете, че бил наречен превод на Библията, който променил света.

Кога и при какви обстоятелства била направена „Септуагинта“? Защо имало нужда от такъв превод? Колко полезен се оказал през вековете? Може ли и днес „Септуагинта“ да ни научи на нещо и ако може, какво е то?

Направен за говорещите гръцки юдеи

През 332 г. пр.н.е., когато навлязъл в Египет след унищожението на финикийския град Тир, Александър Велики бил посрещнат като избавител. Там основал град Александрия, който станал научен и просветен център в древния свят. Като искал да разпространи гръцката култура сред хората, които живеели в завладените земи, Александър въвел в обширните си владения разговорния гръцки език (койне).

В трети век пр.н.е. Александрия станала дом на голям брой юдеи. Много юдеи, които след плена във Вавилон живеели в разпръснати колонии извън Палестина, се преселили в Александрия. Колко добре тези юдеи знаели еврейски език? В „Енциклопедия“ на Маклинтък и Стронг се казва: „Известно е, че след като юдеите се върнали от плена във Вавилон, като били изгубили до голяма степен доброто владеене на еврейския език, четенето на книгите на Моисей в синагогите на Палестина им било обяснявано на халдейски език. ... Юдеите в Александрия вероятно имали дори по–малко познания върху еврейския, езикът, който им бил познат, бил александрийският гръцки.“ Очевидно в Александрия била назряла обстановка, подходяща за превод на Еврейските писания на гръцки.

Евреинът Аристобул, който живял през втори век пр.н.е., писал, че вариант на еврейския закон бил преведен на гръцки и бил завършен по време на управлението на Птолемей ІІ Филаделф (285–246 г. пр.н.е.). Има различни мнения какво имал предвид Аристобул под думата „закон“. Някои смятат, че той говорел просто за Петокнижието, докато други казват, че може да е имал предвид целите Еврейски писания.

Във всеки случай според преданието около седемдесет и двама юдейски книжници участвали в съставянето на този първи превод на Писанията от еврейски на гръцки. По–късно броят им бил закръглен на седемдесет. Затова преводът бил наречен „Септуагинта“, което означава „седемдесет“, и е означаван с римската цифра за седемдесет — LXX. До края на втори век пр.н.е. всички книги от Еврейските писания можели да бъдат прочетени на гръцки. Така името „Септуагинта“ започнало да се отнася за целите Еврейски писания, преведени на гръцки.

Полезен през първи век

Преводът „Септуагинта“ бил широко използван от юдеите, говорещи гръцки език, преди и по времето на Исус Христос и неговите апостоли. Много от юдеите и прозелитите, които се събрали в Йерусалим в деня на Петдесетница през 33 г., били от района на Азия, Египет, Либия, Рим и остров Крит — области, където хората говорели гръцки. Несъмнено те редовно четели от „Септуагинта“. (Деяния 2:9–11) Така този превод оказал влияние при разпространението на добрата новина през първи век.

Например, когато говорил с мъже от Кирена, Александрия, Киликия и Азия, ученикът Стефан казал: „Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.“ (Деяния 6:8–10; 7:12–14) В еврейския текст в Битие, 46 глава, се казва, че броят на роднините на Йосиф бил седемдесет. Но в „Септуагинта“ се използва числото седемдесет и пет. Очевидно Стефан цитирал от превода „Септуагинта“. — Битие 46:20, 26, 27.

Когато апостол Павел пътувал през Мала Азия и Гърция по време на второто и третото си мисионерско пътешествие, той проповядвал на много езичници, които се боели от Бога, и на ‘набожни гърци’. (Деяния 13:16, 26; 17:4) Тези хора започнали да се боят от Бога и да му се покланят, тъй като придобили познание за него от „Септуагинта“. Когато проповядвал на говорещите гръцки хора, Павел често цитирал или перифразирал части от този превод. — Битие 22:18; Галатяни 3:8.

В Християнските гръцки писания се съдържат около 320 преки цитата и общо около 890 цитата и препратки от Еврейските писания. Повечето от тях са основани на „Септуагинта“. В резултат цитатите, които са взети от този превод, а не от еврейските ръкописи, са станали част от вдъхновените Християнски гръцки писания. Какъв значим факт бил това! Исус бил предсказал, че добрата новина на Царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя. (Матей 24:14) За да изпълни това, Йехова щял да позволи вдъхновеното му Слово да бъде преведено на различните езици, на които четат хората по целия свят.

Полезен днес

Преводът „Септуагинта“ остава ценен днес и се използва, за да се открият грешките на преписвачите, които може да са се промъкнали в по–късните преписи на еврейски ръкописи. В повествованието от Битие 4:8, СИ например четем: „И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби.“

Простото изречение в скобите „да идем на полето“ не се намира в еврейските ръкописи, датиращи от десети век. Но то е включено в по–старите ръкописи на „Септуагинта“ и в някои други ранни източници. В еврейския текст се съдържа думата, която обикновено въвежда пряка реч, но след това не следва такава. Какво може да се е случило? В Битие 4:8 се съдържат две последователни изречения, които завършват с израза „на полето“. В „Енциклопедия“ на Маклинтък и Стронг се предполага: „Окото на еврейския преписвач вероятно е било подведено от същата дума ..., с която завършват двете изречения.“ Така преписвачът може да е пропуснал първото изречение, което завършва с израза „на полето“. Ясно е, че „Септуагинта“, както и други древни запазени ръкописи, могат да бъдат полезни за откриване на грешките в по–късните преписи на еврейския текст.

От друга страна, в преписите на „Септуагинта“ също може да са допуснати грешки и понякога гръцкият текст се поправя въз основа на еврейския. Така че сравнението на еврейските ръкописи с гръцките и с преводите на други езици, води до откриване на неточности в превода и грешки на преводачите и ни осигурява точен превод на божието Слово.

Пълните преписи на „Септуагинта“, които съществуват днес, датират от четвърти век. Тези ръкописи и по–късните преписи не съдържат името на Бога, Йехова, представено на еврейски чрез тетраграмата (ЙХВХ). На местата, където тетраграмата се появява в еврейския текст, в тези преписи се използват гръцките думи за „Бог“ и „Господ“. Но едно откритие в Палестина преди около петдесет години хвърли светлина по този въпрос. Екип, който изследвал пещери близо до западното крайбрежие на Мъртво море, открил части от древен пергамент с дванайсетте пророци (от Осия до Малахия), написан на гръцки. Тези писания били датирани между 50 г. пр.н.е. и 50 г. от н.е. В тези по–ранни откъси тетраграмата не била заменена от гръцките думи за „Бог“ и „Господ“. Така била потвърдена употребата на божието име в ранните преписи на превода на Писанията „Септуагинта“.

През 1971 г. бяха издадени части от древен папирусов свитък (Папируси Фуад № 266). Какво разкрили тези части от „Септуагинта“, датиращи от втори или първи век пр.н.е.? Божието име било запазено и в тях. Тези ранни откъси от „Септуагинта“ осигуряват неопровержимо доказателство, че Исус и учениците му от първи век знаели и използвали името на Бога.

Днес Библията е най–широко превежданата книга в историята. Над деветдесет процента от хората имат достъп поне до част от нея на своя език. Ние сме особено благодарни за един точен съвременен превод, „Свето писание — Превод на новия свят“, който сега е на разположение отчасти или напълно на над четирийсет езика. „Свето писание — Превод на новия свят (с препратки)“ съдържа в бележките под линия стотици препратки към „Септуагинта“ и други древни ръкописи. Да, преводът „Септуагинта“ продължава да бъде интересен и ценен за хората, които изучават Библията днес.

[Снимка на страница 26]

Ученикът Филип обяснил откъс, който бил четен от превода „Септуагинта“

[Снимки на страница 29]

Апостол Павел често цитирал от превода „Септуагинта“