Един превод на Библията, който променил света

Когато божият пророк Моисей започнал писането на Библията преди повече от 3500 години, само един малък народ могъл да я чете. (Второзаконие 7:7) Това било така, защото Писанията били на разположение единствено на езика на оригинала, който бил еврейският език на този народ. Но след време това щяло да се промени.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО на посланието на Библията и нейното положително влияние през вековете до голяма степен са резултат от първия ѝ превод — „Септуагинта“. Защо бил направен той? И дали може с основание да се каже, че това била Библия, която променила света?

Дали това бил вдъхновен превод?

След изгнаничеството си във Вавилон през седми и шести век пр.н.е., много юдеи останали извън земята на древните Израил и Юда. За юдеите, родени в плен, еврейският език станал втори език. До трети век пр.н.е. вече имало юдейска общност в Александрия (Египет) — голям културен център на гръцката империя. Тези юдеи осъзнали стойността на това Свещените писания да бъдат преведени на гръцки език, който по това време бил родният им език.

До това време вдъхновеното библейско послание било записвано на еврейски, като малки части от него били на сродния му арамейски език. Дали изразяването на Словото на Бога на различен език щяло да намали могъщото въздействие на божественото вдъхновение, като дори може би доведе до погрешни тълкувания? Дали юдеите, на които било поверено вдъхновеното Слово, щели да си позволят да рискуват изопачаване на посланието чрез превод? — Псалм 147:19, 20; Римляни 3:1, 2.

Тези деликатни въпроси предизвиквали загриженост. Но безпокойството, че юдеите вече нямало да разбират божието Слово, в крайна сметка надделяло над другите тревоги. Било взето решение да се приготви превод на Тора — първите пет книги, написани от Моисей, — на гръцки език. Същинският процес на превода е забулен в легенди. Според Letter of Aristeas [„Писмото на Аристеас“] владетелят на Египет Птоломей II (285–246 г. пр.н.е.) поискал екземпляр от Петокнижието (или Тора) да бъде преведен на гръцки за неговата царска библиотека. Той назначил 72 юдейски книжници, които дошли в Египет от Израил и завършили превода за 72 дни. Този превод след това бил прочетен пред юдейската общност, чиито членове заявили, че той е и прекрасен, и точен. По–късни разкрасявания на този разказ твърдят, че всеки преводач бил поставен в отделна стая и въпреки това техният превод бил еднакъв до последната буква. Поради преданието за 72 преводачи този гръцки превод на Библията станал известен с името „Септуагинта“, производно на една латинска дума, означаваща „седемдесет“.

Повечето учени днес смятат, че „Писмото на Аристеас“ е апокрифно писание. Те смятат също, че инициативата за превода дошла не от Птоломей II, а от водачите на александрийската юдейска общност. Но писанията на юдейския александрийски философ Филон и на юдейския историк Йосиф Флавий, а също и Талмудът, съдържат едно общоприето вярване сред юдеите от първи век, че преводът „Септуагинта“ бил вдъхновен също както оригиналните Писания. Несъмнено подобни традиции били резултат от стремежа да се направи „Септуагинта“ приемлива за юдейската общност по целия свят.

Макар че първоначалният превод обхващал само петте книги на Моисей, накрая името „Септуагинта“ означавало целия превод на Еврейските писания на гръцки език. Останалите книги били преведени приблизително през следващите сто години. Създаването на цялата „Септуагинта“ не било резултат на координирани усилия, а по–скоро ставало на части. Преводачите притежавали различни способности и познания по еврейски. Повечето книги били преведени буквално, понякога чак до крайност, докато други преводи били доста свободни. Няколко превода съществуват и в дълъг, и в кратък вариант. До края на втори век пр.н.е. всички книги на Еврейските писания можели да бъдат четени на гръцки. Въпреки нееднаквите резултати въздействието на превода на Еврейските писания на гръцки надхвърлил многократно онова, което преводачите биха могли да очакват.

Яфет в шатрите на Сим?

Говорейки за „Септуагинта“, Талмудът цитира Битие 9:27: ‘Яфет да се засели в шатрите на Сим.’ (Мегилах 9б, Вавилонският Талмуд) Талмудът фигуративно посочва, че чрез красотата на гръцкия език на „Септуагинта“ Яфет (бащата на Яван, от когото произлизат гърците) живял в шатрите на Сим (праотецът на народа на Израил). Но може също да се каже, че чрез „Септуагинта“ Сим живял в шатрите на Яфет. Как така?

След завоеванията на Александър Велики, през втората половина на четвърти век пр.н.е. били положени големи усилия гръцкият език и култура да бъдат разпространени из завоюваните земи. Тази политика била наричана елинизация. Самите юдеи се усещали непрекъснато атакувани в културно отношение. Ако се наложели гръцката култура и философия, самата религия на юдеите щяла да бъде подкопана. Какво можело да възпре напора на тази атака?

Юдейският преводач на Библията Макс Марголис казва относно една от възможните подбуди от страна на юдеите за превода на „Септуагинта“: „Ако изобщо можем да припишем тази идея на юдейската общност, тогава сигурно друга подбуда е участвувала в това, а именно, да се даде достъп на езическото население до юдейския Закон и да се убеди светът, че юдеите притежават култура, която съперничи на мъдростта на Елада [Гърция].“ Следователно това, че Еврейските писания са били направени достъпни за гръцки говорещия свят, може да е било едновременно и форма на самозащита, и контраатака.

Политиката на елинизация, провеждана от Александър, била превърнала гръцкия език в международен език на света. Дори и когато неговата империя била завладяна от римляните, народният гръцки език (койне) останал език на търговията и общуването между народите. Независимо дали това било резултат от съзнателни усилия или от естественото развитие на нещата, преводът на Еврейските писания „Септуагинта“ бързо влязъл в домовете и сърцата на много неюдеи, които преди това не били запознати с Бога и със Закона на юдеите. Резултатите били поразяващи.

Прозелити и „боящи се от Бога“

През първи век от н.е. Филон вече могъл да напише, че „на красотата и достойнството на законите на Моисей се отдава почит не само сред юдеите, но и сред всички други народи“. Юдейският историк Йосеф Клауснер казва относно юдеите, които живеели извън Палестина през първи век: „Трудно е да се повярва, че всички тези милиони юдеи са се насъбрали единствено чрез емиграция от малката Палестина. Човек е принуден да каже, че това голямо увеличение се дължало също и на приемането на големи множества от прозелити и прозелитки.“

Но тези поразителни факти не представят цялата картина. Ученият Шей Дж. Д. Коен, професор по юдейска история, казва: „Много езичници, както мъже, така и жени, приели юдаизма през последните векове пр.н.е. и първите два века от н.е. Но още по–многобройни били тези езичници, които приели определени аспекти от юдаизма, но не започнали да го изповядват.“ Както Клауснер, така и Коен говорят за тези неприели изцяло юдаизма хора като за „боящи се от Бога“, израз, който се появява често в гръцката литература от онова време.

Каква е разликата между един прозелит и един ‘боящ се от Бога’ човек? Прозелитите били приели напълно юдаизма, били смятани за юдеи във всяко отношение, защото били приели Бога на Израил (отхвърляйки всички други богове), били обрязани и се били присъединили към народа на Израил. Посочвайки разликата, Коен казва за ‘боящите се от Бога’: „Макар че тези езичници спазвали много от юдейските обичаи и в една или друга форма почитали Бога на юдеите, те не се смятали за юдеи и не били смятани за такива и от другите.“ Клауснер ги описва като „заели позиция по средата“, защото те били приели юдаизма и „спазвали част от неговите обичаи, но . . . не били станали изцяло юдеи“.

Може би някои от тях започнали да се интересуват от Бога поради обсъжданията с юдеите, които вършели мисионерска дейност, или като наблюдавали колко са различни те в своето поведение, обичаи и държане. И „Септуагинта“ била основното средство, което помагало на тези „боящи се от Бога“ хора да научат за Йехова Бог. Макар че няма начин да се разбере точният брой на ‘боящите се от Бога’ хора през първи век, „Септуагинта“ несъмнено разпространила известно познание за Бога из Римската империя. Благодарение на „Септуагинта“ била положена и една важна основа.

„Септуагинта“ помогнала да се подготви пътят

„Септуагинта“ играла видна роля в разпространението на посланието на християнството. Много гръцки говорещи юдеи били сред присъствуващите при основаването на християнския сбор на Петдесетница през 33 г. от н.е. Сред онези, които станали ученици на Христос на този ранен етап, имало и прозелити. (Деяния 2:5–11; 6:1–6; 8:26–38) Тъй като вдъхновените писания на Исусовите апостоли и другите ранни ученици били насочени към колкото се може по–широк кръг читатели, те били записани на гръцки език.a Затова много цитати от Еврейските писания, които се срещали в Християнските гръцки писания, били основани на „Септуагинта“.

Други хора, освен физическите юдеи и прозелитите, били готови да приемат посланието на Царството. Езичникът Корнилий бил ‘благочестив и се боял от Бога с целия си дом, раздавал много милостини на людете и непрестанно се молел на Бога’. През 36 г. от н.е. Корнилий, семейството му и други, които били събрани в дома му, били първите езичници, покръстени като последователи на Христос. (Деяния 10:1, 2, 24, 44–48; сравни Лука 7:2–10.) Когато апостол Павел пътувал из Мала Азия и Гърция, проповядвал на много езичници, които вече ‘се бояли от Бога’, както и на ‘гърци, които се покланяли на Бога’. (Деяния 13:16, 26; 17:4, NW) Защо Корнилий и тези други езичници били готови да приемат добрата новина? „Септуагинта“ била помогнала да се подготви пътят. Един учен допуска, че „Септуагинта“ „е книга с такова голямо значение, че без нея както християнството, така и западната култура биха били немислими“.

„Септуагинта“ губи своята „вдъхновеност“

В крайна сметка широката употреба на „Септуагинта“ предизвикала бурна враждебна реакция у юдеите. Например, в обсъжданията с християните юдеите твърдели, че „Септуагинта“ е погрешен превод. До втори век от н.е. юдейската общност вече изцяло била обърнала гръб на превода, който някога била възхвалявала като вдъхновен от Бога. Равините отрекли легендата за 72 преводачи, заявявайки: „Някога станало така, че петима старейшини написали Тора на гръцки за цар Птоломей и този ден бил толкова злокобен за Израил, колкото и денят, в който било направено златното теле, тъй като Тора не могла да бъде преведена точно.“ За да осигурят по–строго съгласие с равинските възгледи, равините възложили направата на един нов превод на гръцки език. Той бил създаден през втори век от н.е. от един юдейски прозелит на име Акила, ученик на равина Акиба.

Юдеите престанали да използуват „Септуагинта“, но тя станала стандартния „Стар завет“ на зараждащата се по това време католическа църква, докато не била заместена от латинския превод „Вулгата“, направен от Йероним. Макар че един превод никога не може да замести напълно оригинала, „Септуагинта“ изиграла важна роля в разпространяването на познанието за Йехова Бог и неговото Царство, идващо чрез Исус Христос. Наистина, „Септуагинта“ е един превод на Библията, който променил света.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 31]

С разрешението на Israel Antiquities Authority

[Информация за източника на снимката на страница 29]

„Септуагинта“ била разбирана от много хора, на които проповядвал апостол Павел