‘Спасението е от Йехова’
ПО ВРЕМЕ на национална криза и международно напрежение хората очакват правителствата да им осигурят сигурност и безопасност. Правителствата от своя страна увеличават програмите, целящи да им осигурят подкрепата на масите. Колкото повече тези програми подхранват чувството на патриотизъм, толкова по–често и ентусиазирано се провеждат патриотичните церемонии.
По време на национално бедствие патриотичната страст често дава на хората чувство за сплотеност и сила и може да ги насърчи към дух на сътрудничество и загриженост за обществото. Но „патриотизмът е точно толкова непредсказуем, колкото всяка друга емоция“, се казва в статия от „Ню Йорк Таймс Магазин“, тъй като „веднъж освободен, той може да приеме грозни форми“. Проявите му може да се превърнат в действия, които могат да посегнат на гражданските права и религиозната свобода на определени жители на страната. Особено истинските християни са под натиска да направят компромис с вярванията си. Как се държат те, когато светът около тях е потънал в такава атмосфера? Какви библейски принципи им помагат да действат с проницателност и да поддържат лоялността си спрямо Бога?
„Да не им се кланяш“
Понякога отдаването на чест на националния флаг става популярен израз на патриотични чувства. Но върху знамената често са изобразени неща от небето, като звезди, както и неща от земята. Бог показал как гледа на поклонението пред такива неща, когато заповядал на народа си: „Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив [изискващ изключителна преданост — НС].“ — Изход 20:4, 5.
Дали ако отдаваме чест или коленичим пред знамето, представящо държавата, това наистина нарушава нашата изключителна преданост спрямо Йехова? Древните израилтяни всъщност имали ‘знакове’, или знамена, около които се събирали разделените в групи от по три племена израилтяни, докато били в пустинята. (Числа 2:1, 2) Относно еврейските думи за тези знамена в „Енциклопедия“ на Маклинтък и Стронг са казва: „Нито една от тях обаче не изразявала идеята, която думата „знаме“ предизвиква в съзнанието ни днес, а именно, идеята за флаг.“ Освен това израилските знамена не били смятани за свещени, нито били използвани в някакви церемонии. Те просто служели в ежедневието като знаци, които показват на хората къде да се съберат.
Изображенията на херувими в скинията и в храма на Соломон служели главно като описание на небесните херувими. (Изход 25:18; 26:1, 31, 33; 3 Царе 6:23, 28, 29; Евреи 9:23, 24) Това, че на тези изящни образи не следвало да се отдава поклонение, личи от факта, че народът като цяло никога не ги виждал, а също и от това, че на ангелите не бива да се отдава поклонение. — Колосяни 2:18; Откровение 19:10; 22:8, 9.
Да разгледаме също и медната змия, която пророк Моисей направил, докато израилтяните били в пустинята. Този образ служел като символ и имал пророческо значение. (Числа 21:4–9; Йоан 3:14, 15) Хората не му се покланяли, нито го използвали в поклонението си. Но столетия след времето на Моисей израилтяните неправилно започнали да се покланят на същото това изображение, като дори му кадели тамян. Затова юдейският цар Езекия го строшил на парчета. — 4 Царе 18:1–4.
Дали националните знамена служат просто като знаци с някаква полезна функция? Какво символизират те? „За национализма флагът е главният символ за вяра и централен обект на поклонение“ — казва авторът Дж. Пол Уилямс. В „Енциклопедия Американа“ се казва: „Националният флаг, подобно на кръста, е свещен.“ Флагът е символ на държавата. Затова да му се поклониш или да му отдадеш чест е религиозна церемония, която отдава почит към държавата. Такова действие приписва спасението на държавата и противоречи на казаното от Библията относно идолопоклонството.
Писанията ясно казват: „От Господа [Йехова — НС] е спасението.“ (Псалм 3:8) Спасението не трябва да се приписва на човешки институции или на символите им. Апостол Павел съветвал събратята си християни: „Възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.“ (1 Коринтяни 10:14) Ранните християни не участвали в поклонение към държавата. В книгата „Онези, които са готови да умрат“ Даниел П. Меникс посочва: „Християните отказвали ... да принасят жертви на духа–покровител на [римския] император — което днес приблизително се равнява на отказа да се отдава чест на знамето.“ Така стоят нещата и с истинските християни днес. За да отдават на Йехова изключителна преданост, те се въздържат да отдават чест на флага на който и да е народ. Като правят това, те поставят Бога на първо място, но запазват уважение и към правителствата и управниците. Да, те ясно съзнават задължението си да се подчиняват на правителствените „власти“. (Римляни 13:1–7) Но какъв е библейският възглед за пеенето на песни от рода на националните химни?
Какво са националните химни?
„Националните химни изразяват патриотично чувство и често включват молитвен призив за божествено ръководство и защита на народа или управниците му“ — се казва в „Енциклопедия Американа“. Националният химн всъщност е химн или молитва в полза на народа. Обикновено в него се отправят молби за материално благополучие и дълголетие за народа. Дали истинските християни трябва да се присъединят към такива чувства, изразени в молитва?
Пророк Йеремия живял сред хора, които твърдели, че служат на Бога. Но Йехова му наредил: „Ти недей се моли за тия люде и не възнасяй вик или молба за тях, нито ходатайствай пред Мене; защото няма да те послушам.“ (Йеремия 7:16; 11:14; 14:11) Защо Йеремия получил такава заповед? Защото обществото било изпълнено с кражби, убийства, прелюбодейство, лъжливи клетви и идолопоклонство. — Йеремия 7:9.
Исус Христос установил прецедент, когато казал: „Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал.“ (Йоан 17:9) Писанията казват, че „целият свят лежи в лукавия“ и че „преминава“. (1 Йоан 2:17; 5:19) Как тогава истинските християни могат с чиста съвест да се молят за благополучието и дълголетието на тази система?
Разбира се, не всички национални химни включват молби към Бога. В „Енциклопедия Британика“ се казва: „Молбите в националните химни варират от молитви към монарха до споменаването на важни национални битки или въстания ... и изрази на патриотично чувство.“ Но могат ли тези, които искат да угодят на Бога, всъщност да се възхищават от войните и революциите на някой народ? Исаия предсказал за истинските поклонници: „Те ще изковат ножовете си на палешници и копията си на сърпове.“ (Исаия 2:4) Апостол Павел пише: „Ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски.“ — 2 Коринтяни 10:3, 4.
Националните химни често изразяват чувства на национална гордост или превъзходство. Този възглед няма библейска основа. В речта си на Ареопага апостол Павел казал: ‘[Йехова Бог] е направил от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята.’ (Деяния 17:26) Апостол Петър казва: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ — Деяния 10:34, 35.
Поради разбирането си на Библията много хора вземат лично решение да не участват в отдаването на чест на знамето и в пеенето на патриотични песни. Но как да се държат, когато са изправени пред ситуации, които ги поставят лице в лице с тези въпроси?
Въздържай се от участие, но с уважение
В усилието да заздрави единството на държавата си, цар Навуходоносор в древния Вавилон издигнал огромно златно изображение в полето Дура. Тогава уредил церемония по освещаване, на която поканил своите сатрапи, наместници, управители, съветници и други висши служители. При звука на музиката всички присъстващи трябвало да се поклонят на изображението. Сред тези, които трябвало да присъстват, били трима млади евреи — Седрах, Мисах и Авденаго. Как те показали, че не участват в тази религиозна церемония? Когато музиката започнала и присъстващите паднали по очи пред статуята, тримата евреи останали прави. — Даниил 3:1–12.
Днес обикновено на знамето се отдава чест с вдигната ръка, с козируване или с ръка на сърцето. Понякога може да се заеме някаква специална позиция. В някои страни от децата в училище се очаква да коленичат и да целунат флага. Като стоят тихо, докато другите отдават чест на знамето, истинските християни показват, че са наблюдатели, които проявяват уважение.
А ако изглежда сякаш участваме, когато просто стоим прави, докато се провежда церемонията за знамето? Да предположим например, че ученик в училище е избран да представя цялото училище и трябва да отдаде чест на знамето, което е на пилона отвън, докато другите ученици трябва да се изправят и да заемат стойка „мирно“ в класната стая. Дори изправянето в този случай означава, че сме съгласни ученикът вън да действа като наш личен представител в отдаването на чест на знамето. Тогава самото изправяне ще означава присъединяване към церемонията. Ако това е така, тези, които искат да бъдат само наблюдатели, проявяващи уважение, тихо ще останат седнали. А ако класът вече е изправен, когато такава церемония започне? В такъв случай, ако останем прави, това няма да означава участие.
Да предположим, че някой е помолен не да отдаде чест на знамето, а просто да го държи по време на манифестация, в класна стая или на друго място, така че другите да му отдават чест. Вместо да ‘бягаме от идолопоклонството’, както е заповядано в Писанията, всъщност ще се окажем в самия център на церемонията. Същото се отнася и за маршируването в патриотични манифестации. Тъй като по този начин се подкрепя това, което се почита с манифестацията, водени от съвестта си, истинските християни отказват да участват.
Когато зазвучи националният химн, обикновено всичко, което човек трябва да направи, за да покаже, че споделя чувствата на песента, е да се изправи. В тези случаи християните остават седнали. Но ако вече са прави, когато химнът започне, няма нужда специално да сядат. Тогава не изглежда така сякаш са решили да станат специално за химна. От друга страна, ако една група трябва да стане и да пее, тогава ако християните станат от уважение, без да пеят, това няма да означава, че споделят чувствата на песента.
„Имайте чиста съвест“
След като описал безсилието на направените от човека обекти на поклонение, псалмистът казал: „Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях.“ (Псалм 115:4–8) Тогава е ясно, че всяка работа, която пряко включва производство на обекти на поклонение, включително национални флагове, ще бъде неприемлива за поклонниците на Йехова. (1 Йоан 5:21) На работното място могат да възникнат и други ситуации, когато християните с уважение показват, че не се покланят нито на знамето, нито на това, което то представя, а само на Йехова.
Например, един работодател може да помоли свой служител да вдигне или свали знамето, издигнато на сградата. Дали служителят ще го направи, зависи от това как гледа на обстоятелствата. Ако вдигането или свалянето на знамето е част от специална церемония, включваща хора, които са застанали в позиция „мирно“ или отдават чест на флага, тогава това действие се равнява на участие в церемонията.
От друга страна, ако вдигането и свалянето на флага не е придружено от някаква церемония, тогава тези действия няма да са нищо повече от изпълняването на такива задачи, като да се подготви сградата за ползване, да се отключат и заключат вратите, да се отворят и затворят прозорците. В тези случаи знамето е просто символ на държавата и вдигането или свалянето му, наред с други обичайни задачи, е въпрос на лично решение, основано на обучената според Библията съвест. (Галатяни 6:5) Съвестта може да подтикне човек да помоли началника си да избере друг служител, който да вдига и сваля флага. Друг християнин може да чувства, че съвестта му позволява да се грижи за знамето, докато това не включва някаква церемония. Независимо от решението си истинските поклонници трябва да ‘имат чиста съвест’ пред Бога. — 1 Петър 3:16.
В Писанията никъде не се възразява срещу това да работим или да бъдем в обществени сгради, като пожарни, общински офиси и училища, където са вдигнати национални знамена. Флагът може да се появява и на пощенските марки, регистрационните номера на автомобилите или на други произведени от държавата предмети. Само по себе си използването на такива предмети не прави хората участници в някакво поклонение. Не е важно дали има знаме или някакво негово копие, а как постъпваме спрямо него.
Често се поставят знамена на прозорците, вратите, колите, бюрата или на други обекти. Може да бъде закупена и дреха с някакъв мотив от знамето. В някои страни е незаконно да се носят такива принадлежности. Дори ако това не би нарушило закона, какво ще покажат нашите действия относно позицията ни спрямо света? Исус казал за последователите си: „Те не са от света, както и Аз не съм от света.“ (Йоан 17:16) Не трябва да се пренебрегва и влиянието, което това ще окаже на събратята по вяра. Дали може да нарани съвестта на някои от тях? Дали ще отслаби решимостта им да останат твърди във вярата? Павел съветва християните: „Да се уверявате за по–важните неща, така че да бъдете безупречни и да не спъвате другите.“ — Филипяни 1:10, НС.
‘Да бъдем кротки към всички’
С влошаването на условията в света през тези „усилни времена“ чувствата на патриотизъм вероятно ще се засилват. (2 Тимотей 3:1) Нека тези, които обичат Бога, никога да не забравят, че спасението принадлежи само на Йехова. Той заслужава изключителна преданост. Когато наредили на Исусовите апостоли да направят нещо против волята на Йехова, те казали: „На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човеците.“ — Деяния 5:29, Ве.
„Господният слуга не бива да е крамолник — пише апостол Павел, — но трябва да бъде кротък към всичките.“ (2 Тимотей 2:24) Затова християните се стремят да бъдат миролюбиви, почтителни и кротки, като разчитат на своята обучена според Библията съвест, когато вземат лични решения относно отдаването на чест на знамето и пеенето на националния химн.
[Снимка на страница 23]
Решителни, но проявяващи уважение, тримата евреи избрали да угодят на Бога
[Снимка на страница 24]
Как трябва да се държи един християнин по време на патриотична церемония?