Да ценим високо привилегиите на святата служба
НАЗНАЧЕНИЯТА на святата служба не бива да бъдат приемани лековато. Когато свещениците в древна Юда проявили равнодушие спрямо своите привилегии във връзка с храма на Йехова, Бог ги порицал строго. (Малахия 1:6–14) А когато някои хора в Израил подканили назиреите да се отнесат лековато към задълженията, които били поели във връзка със святата си служба, Йехова порицал тези грешни израилтяни. (Амос 2:11–16) Истинските християни също участвуват в свята служба и се отнасят към нея сериозно. (Римляни 12:1) Тази свята служба има много аспекти и всички те са важни.
Докато все още бил на земята със своите последователи, Исус ги подготвил да бъдат възвестители на божието Царство. След време тяхното послание щяло да стигне до краищата на земята. (Матей 28:19, 20; Деяния 1:8) Това проповядване е станало още по–неотложно през последните дни на настоящата система на нещата.
Всички Свидетели на Йехова участвуват в тази дейност. Стотици хиляди намират радост в това, че могат да участвуват като пионери. За да бъдат удовлетворени важни потребности в целосветската дейност, хиляди са се поставили на разположение за специална целодневна служба в Бетел, на пътуваща служба като окръжни и областни надзорници или в мисионерска служба. Какво може да означава това за онези, които искат да продължават в тази специална служба?
Когато са налице неотложни потребности в семейството
Преди да поеме специална целодневна служба, човек обикновено трябва да направи известни промени в житейските си обстоятелства. Не всеки може да предприеме това. Може вече съществуващи библейски задължения да го направят невъзможно. Какво става обаче, ако пред тези, които са вече в специална служба, възникнат неотложни семейни потребности, може би свързани с възрастни родители? Библейските принципи и наставления, като тези, които следват по–долу, дават необходимото ръководство.
Целият ни живот трябва да бъде изграден около нашите взаимоотношения с Йехова. (Еклисиаст 12:13; Марко 12:28–30) Светите неща, които са ни поверени, трябва да бъдат ценени високо. (Лука 1:74, 75; Евреи 12:16) Веднъж Исус казал на един мъж, който трябвало да промени начина, по който степенувал нещата по важност, че той трябва да бъде изцяло зает с възвестяването на Царството на Бога. Явно този мъж имал намерение да отложи тази дейност за времето, след като баща му умре. (Лука 9:59, 60) От друга страна Исус изобличил погрешното мислене на всеки, който твърдял, че е посветил всичко на Бога и след това не ‘правел нищо за баща си или за майка си’. (Марко 7:9–13) Апостол Павел също посочил сериозната отговорност да се осигуряват „своите“, което включва и родителите, и бабите и дядовците. — 1 Тимотей 5:3–8.
Дали това означава, че когато възникне неотложна необходимост, тези, които са на специална служба, са длъжни да напуснат назначението си, за да започнат да се грижат за някого от семейството? Много фактори влияят върху отговора. Решението е лично. (Галатяни 6:5) Не са малко онези, които са сметнали, че колкото и да обичат назначението си, ще бъде мъдро да бъдат със своите родители, за да им окажат необходимата помощ. Защо? Нуждата може да бъде голяма, може да няма други членове на семейството, които да помагат, или може би местният сбор не е в състояние да направи каквото е необходимо. Някои хора са успявали да пионерствуват, докато оказват нужната помощ. Други отново са били в състояние да поемат специална целодневна служба, след като на семейната ситуация е било оказано необходимото внимание. Но в много случаи е възможно ситуацията да се разреши по други начини.
Те поемат своята отговорност
Когато е възниквала спешна потребност, някои хора на специална целодневна служба са успели да отговорят на тази нужда, без да напускат своето назначение. Да разгледаме само няколко от многото примери.
Двамата от едно семейство на специална служба в световната централа на Свидетелите на Йехова са постъпили на Бетелова служба през 1978 г., след като вече били участвували в работата на окръжен и областен надзорник. Назначението на брата било свързано с тежък товар от отговорност в теократичната организация. Но неговите родители също имали нужда от помощ. Тези двама работници в Бетел посещават три или четири пъти годишно своите родители — всяко пътуване е около 3500 километра, — за да се грижат за своите родители. Те лично са построили къща за родителите си. Някои от пътуванията са били свързани със спешни здравословни проблеми. Около 20 години вече те използуват цялата си отпуска, за да отговорят на това задължение. Те обичат и почитат родителите си, но също така ценят и привилегиите си в святата служба.
Един друг брат е бил на пътуваща служба вече 36 години, когато се сблъскал с едно от най–големите предизвикателства в живота си, според неговите собствени думи. Неговата 85–годишна тъща, вярна служителка на Йехова, имала нужда от някой, който да живее с нея, за да ѝ помага. По това време повечето от децата ѝ смятали, че не би било удобно да я вземат да живее при тях. Един роднина казал на пътуващия надзорник, че той и съпругата му трябва да напуснат службата и заради семейството да се грижат за майката. Но това семейство не се отказало от скъпоценната си служба, нито пък пренебрегнало нуждите на майката. През следващите девет години през повечето време тя била с тях. Отначало те живели в дом на колела, след това в различни апартаменти, осигурявани от окръга. Дълги периоди от време братът, който тогава бил областен надзорник, продължил да пътува, за да изпълнява назначенията си, а съпругата му оставала с майка си, за да се грижи любещо целодневно за нея. Всяка седмица, след неделното събрание, съпругът пътувал дълго, за да се върне при тях и да им помогне. Много хора, които познавали положението, изразявали дълбоко ценене за тази двойка. След време и други членове на семейството били подтикнати да окажат помощ. Хиляди хора от народа на Йехова продължават да извличат полза от службата на двамата членове на това самопожертвувателно семейство, благодарение на това, че те се държаха здраво за своята привилегия на специална целодневна служба.
С помощта на семейството
Когато различните членове на семейството ценят стойността на специалната целодневна служба, те могат да си сътрудничат така, че поне някои от членовете му да могат да участвуват в нея.
Този дух на семейно сътрудничество е помогнал на двама канадски мисионери, които служат в Западна Африка. Те не чакали да се появи спешен случай, не се надявали просто, че нищо няма да се случи. Преди да заминат за Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“, подготвяйки се за служба в чужбина, съпругът разговарял с по–младия си брат за грижите за майка им, в случай че тя се разболее или не може да живее сама. Проявявайки любов към майка си, както и ценене спрямо стойността на мисионерската работа, по–младият брат казал: „Аз имам семейство и деца сега. Не мога да отида далеч и не мога да правя нещата, които ти можеш да правиш. Така че ако нещо стане с мама, ще се грижа за нея.“
Едно семейство на служба в Южна Америка получило много помощ от семейството на съпругата по отношение на грижите за нейната възрастна майка. Една от нейните сестри, заедно със съпруга си, се грижила за майката, докато не се разболяла от неизлечима болест. Тогава? За да успокои тревогите, съпругът на сестрата писал: „Докато сме живи аз и децата, няма да се наложи вие да напуснете мисионерската си служба.“ Още помощ от страна на семейството дошла, когато друга нейна сестра и съпругът ѝ напуснали дома си и се преместили да живеят при майката, за да могат да се грижат за нея, и я гледали до смъртта ѝ. Какъв хубав дух на сътрудничество! Всички те помагали за подкрепата на мисионерската служба.
Родители, които дават щедро на Йехова
Често родителите проявяват забележително ценене спрямо святата служба. Сред най–ценните им притежания, с които те могат да почитат Йехова, са техните деца. (Притчи 3:9) Много родители християни насърчават децата си да поемат целодневната служба. А някои от тях изпитват същото, каквото изпитвала Анна, която дала своя син Самуил на Йехова за неговата служба „завинаги“, тоест, „през всичките дни на живота“ му. — 1 Царе 1:22, 28.
Една такава майка писала на дъщеря си в Африка: „Ние благодарим на Йехова за прекрасната привилегия, която имаш. Не бихме могли да се надяваме на нещо по–добро.“ А при друг случай тя казала: „Вярно е, че трябва да издържаме жертвата на раздялата, но каква радост е само да видим как Йехова се грижи за теб!“
След като прегледал различните ситуации, възникнали при осигуряването на грижи за своите възрастни родители, един мисионер в Еквадор писал: „Мисля, че най–голямата помощ, която получихме със съпругата ми, бяха молитвите на моя баща. След смъртта му майка ми каза: ‘Не е имало нито един ден, в който баща ти да не се е молил на Йехова да ви позволи да останете на назначението си.’“
Двама възрастни родители от Калифорния (САЩ) имали радостта един от синовете им да бъде на целодневна служба. Този син и съпругата му били в Испания, когато майката починала. Другите членове на семейството сметнали, че е необходимо да се уреди някой да се грижи за бащата. Тъй като били много заети със светска работа и с отглеждането на своите деца, те не смятали, че могат да поемат и тази отговорност. Вместо това те настоявали пред двамата, които били на специална целодневна служба, да се върнат в къщи и да се грижат за бащата. Но макар и на 79 години, бащата се радвал на добро здраве и на ясно духовно зрение. На едно семейно събиране, след като различни хора изразили мнението си, бащата станал и твърдо заявил: „Искам те да останат в Испания и да продължат да работят.“ Те направили така, но също и му помогнали по категоричен начин. Настоящото им назначение в Испания е на окръжна работа. След онова семейно събиране други членове на семейството проявяват ценене спрямо това, което семейството прави, бидейки на служба в чужбина. След няколко години един от другите синове взел баща си в своя дом и се грижил за него до смъртта му.
В Пенсилвания (САЩ) един помазан брат, който бил пионер повече от 40 години, бил над 90–годишен, когато жена му се разболяла тежко и умряла. Той имал син и три дъщери, освен многобройните духовни деца. Една от дъщерите му била в целодневна служба повече от 40 години, като заедно със съпруга си била мисионерка, помагала му в пътуващата работа и работели в Бетел. Тя помогнала да се уреди оказването на подходящи грижи спрямо баща ѝ. Местните братя също помагали с транспорта до събранията в Залата на Царството. По–късно, след като съпругът ѝ умрял, дъщерята попитала баща си дали той иска тя да напусне Бетел, за да се грижи за него. Той високо ценял светите неща и смятал, че потребностите му ще могат да бъдат задоволени и по други начини. Затова отговорил: „Това би било най–лошото нещо, което можеш да направиш, а още по–лошо ще бъде, ако аз ти позволя да го направиш.“
Сборове, които оказват подкрепа
Някои сборове оказват голяма помощ при грижите за възрастните родители на хората в специална целодневна служба. Те особено много ценят хората, които са посветили дълги години на тази служба. Макар че не могат да ги облекчат от библейските им задължения, тези сборове могат да направят много, за да олекотят товара дотолкова, че може би да не бъде необходимо децата да напускат специалните си назначения.
Една двойка от Германия е на служба в чужбина вече 17 години, повечето от това време в пътуваща служба, но нуждата от помощ за възрастната майка на съпруга се увеличава. Всяка година те използуват отпуската си, за да ѝ помогнат. Съседите, които са Свидетели, също ѝ помагат. Веднъж, когато двамата били при майка му по време на една криза, старейшините от местния сбор уредили да се срещнат с тях. Те знаели добре какво прави тази двойка редовно за майката. Също така те ценели стойността на специалната служба, в която участвували двамата. Затова старейшините предложили една програма за грижи за майката и казали: „Вие не можете да правите за нея повече от това, което правите сега; ние ще ви помогнем, за да можете да останете на своето назначение в Испания.“ През изминалите седем години старейшините продължават да правят това.
Подобно на това един брат, който служи в Сенегал от 1967 г., получил голяма и любеща подкрепа от сбора, където живеел неговият баща. Когато възникнала кризисна ситуация, при охотното сътрудничество на съпругата си, съпругът пътувал сам до Съединените щати, за да помогне на родителите си. Той сметнал за необходимо да остане при тях няколко месеца. Положението било трудно, но когато направил каквото могъл, сборът се намесил и помогнал, така че той могъл да продължи мисионерската си служба. В течение на 18 години сборът оказвал любеща помощ по многобройни начини, първо за бащата (макар че той вече не познавал повечето от братята), а след това и за майката. Дали това освободило сина от задължения? Не; той често пътувал от Сенегал и използувал отпуската си, за да оказва помощ, доколкото може. Но много хора от този сбор имали радостта да знаят, че участвуват в подпомагането на това усърдно работещо семейство на специална целодневна служба в Сенегал.
Исус казал, че които са оставили всичко заради добрата новина, ще имат стократно повече братя, сестри, майки и деца. (Марко 10:29, 30) Това несъмнено е вярно сред служителите на Йехова. Едно семейство, което сега служи в Бенин (Западна Африка), изпитало това по специален начин, когато двама Свидетели от сбора на родителите им казали да не се тревожат за родителите си. Те добавили: „Вашите родители са и наши родители.“
Да, има много начини, по които можем да покажем, че високо ценим привилегиите на святата служба. Дали има начин, по който ти да покажеш това още по–пълно?
[Снимка на страница 26]
Те са се поставили на разположение за специална целодневна служба