‘Направихме каквото бяхме длъжни да направим’

РАЗКАЗАНО ОТ ДЖОРДЖ КАУЧ

След като бяхме прекарали сутринта в служба от къща на къща, партньорът ми извади два сандвича. Като свършихме с яденето, аз извадих цигара и се приготвих да запуша. „Откога си в истината?“ — попита ме той. „Снощи посетих първото събрание в живота си“ — отговорих.

РОДЕН съм на 3 март 1917 г. в една ферма на 50 километра източно от Питсбърг (Пенсилвания, САЩ), близо до малкото градче Авънмор. В тази ферма родителите ми отглеждаха четиримата ми братя, сестра ми и мен.

Не получихме някакво религиозно обучение. Преди родителите ми ходеха на църква, но престанаха, когато ние бяхме малки. Въпреки това вярвахме в Създателя и семейният ни живот следваше основните принципи, намиращи се в Библията.

Най–хубавото нещо, на което ме научиха родителите ми, беше свързано с отговорността — как да поемаш отговорност и как да я изпълняваш. Това беше същината на живота във фермата. Но животът ни не се състоеше само от работа. Ние се радвахме на ползотворни развлечения — например, играехме баскетбол и бейзбол, яздехме и плувахме. По онова време парите бяха малко, но животът във фермата беше приятен. Началните класове изкарахме в местното училище, състоящо се от една стая, а по–късно отидохме да учим в средното училище в града.

Една вечер се разхождах с приятел из града. Едно хубаво момиче излезе от дома си, за да поздрави приятеля ми. Той ме запозна с Фърн Пру. Беше удобно, че тя живееше на същата улица, на която се намираше училището. Често когато минавах покрай тяхната къща, Фърн беше навън, занимавайки се с домакинството. Явно тя беше работлива и това ми направи силно впечатление. Станахме близки приятели и любовта ни нарасна, така че се оженихме през април 1936 г.

Среща с библейската истина

Преди моето раждане в града имало една възрастна жена, към която се отнасяли зле поради религията ѝ. Мама я посещавала в събота, когато отивала в града на пазар. Мама почиствала дома ѝ и помагала с домакинството до края на живота ѝ. Мисля, че Йехова благослови мама, защото тя е била толкова добра към тази жена, която била Изследователка на Библията, както се наричаха тогава Свидетелите на Йехова.

Известно време след това малката дъщеря на леля умря внезапно. Църквата не предложи кой знае каква утеха на леля ми, но една съседка, която беше Изследователка на Библията, направи това. Тя обясни на леля какво става, когато човек умре. (Йов 14:13–15; Еклисиаст 9:5, 10) Това донесе голяма утеха. Леля на свой ред разговаря с мама за надеждата за възкресението. Това събуди интереса на мама, тъй като родителите ѝ били умрели, когато тя била малка, и тя се тревожеше относно това какво става с човека, когато умре. Този случай ясно ми показа колко е важно винаги да се възползуваме от възможностите да свидетелствуваме неофициално.

През 30–те години на века мама започна да слуша излъчваните в неделя сутрин радиопредавания на Джоузеф Ф. Ръдърфорд, тогавашния президент на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“. През този период Свидетелите в нашата област започнаха също и работата от къща на къща. Те поставяха портативен грамофон в двора под едно дърво с голяма сянка и пускаха записаните проповеди на брат Ръдърфорд. Тези записи и списанията „Стражева кула“ и „Златният век“ (сега „Пробудете се!“) поддържаха интереса на мама буден.

Няколко години по–късно, през 1938 г., всеки абонат на „Стражева кула“ получи пощенска картичка, която го канеше на специално събрание в един частен дом на около 25 километра. Мама искаше да отиде, така че я придружихме с Фърн и двама от братята ми. Джон Бут и Чарлс Хеслър, пътуващи надзорници от организацията на Свидетелите на Йехова, изнесоха доклади пред около десетина слушатели. След това започнаха да организират група, която да участвува в службата на следващата сутрин. Никой не изяви готовност да отиде с тях, затова брат Хеслър ме посочи и попита: „Защо ти не дойдеш с нас?“ Не знаех какво точно щяха да правят те, но не можех да намеря причина, поради която да не им помогна.

Ние ходихме от къща на къща до обяд и тогава брат Хеслър извади два сандвича. Седнахме на стълбите на църквата и започнахме да ядем. След като извадих въпросната цигара, брат Хеслър разбра, че зад гърба си имам едно–единствено събрание. Той се покани на вечеря у нас същата вечер и ни помоли да поканим съседите си на библейски разговор. След вечерята той проведе изучаване на Библията с нас и изнесе доклад пред около десетина човека, които бяха дошли. Той ни каза, че трябва да изучаваме Библията всяка седмица. Макар че съседите ни не приеха това, ние с Фърн уредихме да имаме седмично изучаване на Библията.

Напредък в истината

Скоро след това с Фърн излязохме на проповедна служба. Седяхме на задната седалка на колата и току–що бяхме запалили по цигара, когато брат ми се обърна към нас и каза: „Тъкмо разбрах, че Свидетелите не пушат.“ Фърн веднага изхвърли своята цигара през прозореца, аз изпуших своята докрай. Макар че пушенето ни харесваше, никога повече не запалихме цигара.

След като през 1940 г. се покръстихме, с Фърн присъствувахме на събрание, на което изучавахме статия, насърчаваща пионерската служба, както се нарича целодневната проповедна дейност. По пътя към дома един брат ни попита: „Защо ти и Фърн не започнете пионерска служба? Нищо не ви спира.“ Нямаше как да не се съгласим с него, затова се предоставихме на разположение. Дадох известие за напускане в 30–дневен срок и направихме нужното, за да бъдем пионери.

Свързахме се с Дружество „Стражева кула“, за да разберем къде трябва да служим, и след това се преместихме в Балтимор (Мериленд). Там се стопанисваше един дом за пионери и цената за пълен пансион беше 10 долара месечно. Имахме известни спестявания, за които смятахме, че без проблеми ще стигнат до Армагедон. (Откровение 16:14, 16) Та нали винаги бяхме мислили, че Армагедон е съвсем близо. Така че когато започнахме пионерската служба, ние се отказахме от дома си и от всички предишни цели.

В Балтимор пионерствувахме от 1942 до 1947 г. През тези години противопоставянето на работата на Свидетелите на Йехова беше доста силно. Понякога вместо да отиваме с кола до дома на онези, с които изучавахме Библията, молехме някой да ни закара до там и да ни остави. Така гумите на колата ни биваха спасени от продупчване. Никой не харесва противопоставянето, но мога да кажа, че винаги сме се радвали на проповедната служба. Всъщност дори очаквахме известни емоции от вършенето на работата на Господаря.

Скоро изхарчихме всичките пари, които бяхме спестили. Гумите на колата ни се износиха, износиха се и нашите дрехи и обувки. Два–три пъти се разболяхме за дълго време. Не беше лесно да продължаваме, но никога не допускахме мисълта за спиране на пионерската служба. Нито веднъж не я споменахме един на друг. Отказахме се от други неща в живота, за да можем да останем на пионерска работа.

Промяна в назначението

През 1947 г. отидохме на конгрес в Лос Анжелес (Калифорния). Докато бяхме там, с брат ми Уилям получихме по едно писмо, което ни назначаваше на пътуваща работа — да посещаваме и подпомагаме сборовете. Тогава не получихме някаква специална подготовка за тази дейност. Просто започнахме работата. През следващите седем години с Фърн служихме в Охайо, Мичиган, Индиана, Илинойс и Ню Йорк. През 1954 г. бяхме поканени да участвуваме в 24–я клас на Гилеад, училище, което подготвя мисионери. Докато бяхме там, Фърн се разболя от детски паралич. За щастие, тя се възстанови добре и бяхме назначени на пътуваща работа в Ню Йорк и Кънектикът.

Докато служехме в Стамфорд (Кънектикът), Нейтан Х. Нор, тогавашен президент на Дружество „Стражева кула“, ни покани да прекараме събота и неделя заедно с него и съпругата му Одри. Те ни нахраниха с вкусен бифтек, придружен от всичко необходимо. Знаехме се от по–рано и познавайки брат Нор достатъчно добре, знаех, че има предвид нещо повече от гостуване и вечеря. По–късно през същата вечер той ме попита: „Искате ли да дойдете в Бетел?“

„Не съм съвсем сигурен; почти нищо не знам за живота в Бетел“ — отговорих аз.

След като размисляхме няколко седмици, казахме на брат Нор, че ако той иска така, ще дойдем. През следващата седмица получихме писмо да се явим в Бетел на 27 април 1957 г., деня на 21–та годишнина от сватбата ни.

През този първи ден в Бетел брат Нор ми даде ясни напътствия какво се очаква от мен. Той ми каза: „Вече не си служител на окръга; сега си тук, за да работиш в Бетел. Това е най–важната работа, която трябва да вършиш, и ние искаме да вложиш своето време и енергия в това да прилагаш на практика обучението, което получаваш тук в Бетел. Искаме да останеш тук.“

Животът в Бетел — изпълнен със смисъл

Първото назначение, което имах, беше в Отдела за списанията и Отдела за изпращането. По–късно, след около три години, брат Нор ме извика в офиса си. Той ми съобщи, че действителната причина, поради която бях извикан в Бетел, е да работя в дома. Неговите наставления бяха много директни: „Ти си тук, за да ръководиш Дома Бетел.“

Ръководенето на Дома Бетел ми напомни за уроците, които бях получил от своите родители, докато растях във фермата. Домът Бетел много прилича на обикновено семейно домакинство. Трябва да се перат дрехи, да се приготвя храна, да се мият чинии, да се оправят легла и други такива. Организацията на дома се опитва да направи Бетел удобно място за живеене, което човек може да нарече свой дом.

Смятам, че има много неща, които едно семейство може да научи от начина, по който функционира Бетел. Ние се събуждаме рано сутрин и започваме деня с духовна нагласа, разглеждайки ежедневен библейски стих. От нас се очаква да работим усърдно и да живеем уравновесен, но изпълнен с дейност живот. Бетел не е като манастир, както може би мислят някои. Ние успяваме да свършим много неща благодарение на графика, който спазваме. Много хора казват, че обучението, което са получили тук, им е помогнало впоследствие да поемат отговорности в своето семейство и в християнския сбор.

Младите мъже и жени, които идват в Бетел, могат да бъдат назначени да чистят, да перат или да работят в печатницата. Светът може да ни кара да смятаме, че такава физическа работа е принизяваща и под нашето достойнство. Но младите в Бетел съзнават, че тези работни назначения са необходими за нашето семейство, за да функционира то правилно и щастливо.

Освен това светът може да прокарва идеята, че човек има нужда от положение и престиж, за да бъде истински щастлив. Това е погрешно. Когато вършим работата, която сме назначени да вършим, ние ‘правим онова, което сме длъжни да правим’, и получаваме благословията на Йехова. (Лука 17:10) Истинско удовлетворение и щастие можем да имаме само ако помним целта на нашата работа — да вършим волята на Йехова и да подпомагаме интересите на Царството. Ако помним това, всяко назначение може да бъде радостно и удовлетворяващо.

Привилегировано участие в разширението

На конгреса в Кливлънд (Охайо) през 1942 г., повече от десет години преди да дойдем в Бетел, брат Нор изнесе доклада „Мирът — може ли да бъде траен?“. Той обясни, че Втората световна война, която течеше в момента, ще свърши и че ще има време на мир, което ще даде възможност за една разширена проповедна кампания. През 1943 г. бяха основани Училището Гилеад за обучение на мисионери и Теократичното училище за проповедна служба, което да подобрява способностите за говорене пред публика. Бяха организирани също и големи конгреси. Особено забележителни през 50–те години бяха конгресите на „Янки Стейдиъм“ в Ню Йорк. Във връзка с конгресите там, проведени през 1950 и 1953 г., аз имах възможност да помогна да се организира огромният Трейлър сити (Градът на караваните), в който бяха настанени десетки хиляди души по време на осемте дни на всеки един от тези конгреси.

След тези конгреси, включително и най–големия — през 1958 г., имаше голямо увеличение в броя на вестителите на Царството. Това повлия пряко на нашата работа в Бетел. В края на 60–те и началото на 70–те години се оказа, че доста спешно ни трябват още площ и място за живеене на работниците. За да настаним растящото семейство, ни трябваха повече стаи, кухни и трапезарии.

Брат Нор възложи на брат Макс Ларсън, надзорника на печатницата, и на мен да намерим подходящ имот за разширение. Когато през 1957 г. дойдох в Бетел, нашето семейство от около 500 души беше настанено в една голяма жилищна сграда. Но след време Дружеството закупи и ремонтира три големи съседни хотела — „Тауърс“, „Стандиш“ и „Босърт“, а също и много по–малки жилищни сгради. През 1986 г. Дружеството купи парцела, на който се беше издигал хотел „Маргарет“, и превърна прекрасната нова сграда, построена там, в дом за около 250 души. След това в началото на 90–те години беше построена една 30–етажна жилищна сграда, която е дом на още 1000 работници. Днес Домът Бетел в Бруклин може да настани и нахрани повече от 3300 члена на нашето семейство.

Беше купен имот и в Уолкил (Ню Йорк), на около 160 километра от Бетел в Бруклин. След време, започвайки в началото на 60–те години, там бяха построени голяма печатница и жилищни сгради. Днес около 1200 члена на нашето Бетелово семейство живеят и работят там. През 1980 г. започнахме да търсим около 250 хектара земя, разположена близо до град Ню Йорк и с излаз на магистрала. Посредникът на една фирма за недвижими имоти се засмя и каза: „Къде ще намерите такъв имот? Не е възможно.“ Но на следващата сутрин ни се обади и каза: „Намерих ви имота.“ Днес това място е известно като Образователния център на „Стражева кула“ в Патерсън. Там функционират училища и има семейство от над 1300 служители.

Поуки, които научих

Научих, че добър надзорник е този, който умее да извлича ценна информация от другите. Повечето от идеите, които имах привилегията да приложа на практика като надзорник на Бетел, идваха от другите.

Когато дойдох в Бетел, мнозина бяха по–възрастни, като мен днес. Повечето от тях ги няма. Кой сменя онези, които остаряват и умират? Не винаги онези, които са най–способни. А онези, които са тук, които работят вярно на назначението си, като се предоставят на разположение.

Друго важно нещо, което трябва да се помни, е стойността на добрата съпруга. Подкрепата на моята скъпа съпруга Фърн е голяма помощ за мен в изпълнението на теократичните ми назначения. Съпрузите имат задължението да се погрижат съпругите им да се радват на назначението си. Опитвам се да планирам неща, които Фърн и аз обичаме да правим. Не е необходимо да е нещо, което струва много пари, не, просто смяна на обстановката. Съпругът трябва да предприема неща, с които да прави съпругата си щастлива. Времето с нея е скъпоценно и минава бързо, затова той трябва да го използува по най–пълноценния начин.

Радвам се, че живея в последните дни, за които говорил Исус. Това е най–забележителното време в цялата човешка история. Ние имаме възможността да гледаме и да видим с очите на вярата как Господарят развива своята организация, подготвяйки идването на обещания нов свят. Като се връщам назад и оглеждам своя живот в служба на Йехова, мога да видя, че Йехова ръководи тази организация, а не хора. Ние сме просто негови служители. Като такива ние винаги трябва да търсим напътствия от него. Щом той изясни какво трябва да правим, ние просто трябва да се захванем за работа и да му сътрудничим.

Съдействувай напълно на организацията и животът ти несъмнено ще бъде пълноценен и щастлив. Каквото и да правиш — било пионерска служба, окръжна дейност, сътрудничество със сбора като вестител, служба в Бетел или мисионерска дейност, — следвай дадените напътствия и цени своето назначение. Полагай максимални усилия да се радваш на всяко назначение и на всеки ден на работа в служба на Йехова. Понякога ще бъдеш уморен, може би дори преуморен и ще се чувствуваш потиснат. И тогава трябва да си припомниш целта на своето отдаване на Йехова — да вършиш неговата воля, а не своята.

Не е имало нито един ден, в който да отида на работа и да не се радвам на това, което съм свършил. Защо? Защото когато даваме всеотдайно от себе си на Йехова, получаваме удовлетворението от това, че знаем, че ‘сме направили това, което сме били длъжни да направим’.

[Снимка на страница 19]

Отделът за списанията

[Снимка на страница 19]

Трейлър сити, 1950 г.

[Снимка на страница 19]

Пионерска служба в Балтимор, 1946 г.

[Снимка на страница 19]

В Трейлър сити с Фърн през 1950 г.

[Снимка на страница 22]

С Одри и Нейтън Нор

[Снимка на страница 23]

Образователният център на „Стражева кула“ в Патерсън (Ню Йорк)

[Снимка на страница 24]

С Фърн днес