Въпроси на читатели

Според Матей 17:20, NW апостолите не успели да излекуват едно страдащо момче, защото ‘вярата им била малко’. В Марко 9:29 обаче се казва, че неспособността им да направят това е свързана с необходимостта от молитва. Защо в различните евангелски повествования са дадени различни причини?

Всъщност двете повествования се допълват, а не си противоречат. Първо, да видим Матей 17:14–20, NW. Един мъж съобщава, че синът му е епилептик и че Исусовите апостоли не са могли да излекуват момчето. Тогава Исус изцелява момчето, като изгонва демона, който го измъчва. Учениците питат защо те не са могли да изгонят демона. Според повествованието на Матей Исус отговаря: „Защото вярата ви е малко. Защото наистина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази планина: ‘Премести се от тук там’, и тя ще се премести, и нищо няма да бъде невъзможно за вас.“

Сега отвори на Марко 9:14–29, където намираме повече подробности. Например, Марко 9:17 добавя детайла, че в този случай припадъците, подобни на епилептични припадъци, били предизвикани от зъл дух. Добре е да се отбележи, че на други места Библията казва, че Исус изцелявал епилептици и демонизирани хора. (Матей 4:24) В тази уникална ситуация припадъците били предизвикани от ‘ням и глух дух’, тоест, зъл дух, което потвърждава и лекарят Лука. (Лука 9:39; Колосяни 4:14) Обърни внимание на израза в Марко 9:18 — „гдето и да го прехване [демонът]“. Така че момчето не било постоянно измъчвано от демона, а само понякога. И въпреки това учениците не могли да изгонят демона и така да излекуват момчето. Когато попитали защо, Исус отговорил: „Този вид не може да излезе с нищо друго, освен с молитва.“ (NW)

Но внимателното прочитане на повествованието на Марко показва, че няма противоречие между това и записаното от Матей. В Марко 9:19 четем, че Исус оплакал липсата на вяра у това поколение. А в стих 23 е записано, че той казал на бащата на момчето: „Всичко е възможно за този, който вярва.“ Следователно Марко също подчертава колко е важна вярата. Просто в стих 29 Марко осигурява допълнителна подробност. Марко добавя онова, което Исус казал за молитвата и което не е включено нито от Матей, нито от Лука.

Какво можем да кажем тогава? При други случаи както дванадесетте апостола, така и седемдесетте ученика изгонвали зли духове. (Марко 3:15; 6:13; Лука 10:17) Но в този случай учениците не могли да изгонят демона. Защо? Ако съчетаем в едно подробностите, споменати в различните повествования, трябва да направим извода, че в този случай те не били подготвени да извършат това. Вероятно част от проблема бил видът на демона, за който ставало дума, тъй като изглежда демоните може да имат различни характери, интереси и дори способности. При този били необходими особено силна вяра и гореща молитва за божията помощ. Разбира се, Исус имал такава вяра. Той имал също така и подкрепата на Онзи, който слуша молитвите, Баща му. (Псалм 65:2) Исус не само можел да излекува страдащото момче, като изгони демона, но и го направил.