Християнският възглед относно погребалните обичаи

В НЕЗАПНАТА и неочаквана смърт на близък човек е особено трагично преживяване. Тя води до шок, последван от силна емоционална болка. По–различно е да наблюдаваш как близък човек заспива в смъртта след дълга и мъчителна болест, но скръбта и чувството за дълбока загуба остават същите.

Каквито и да са обстоятелствата около смъртта на един близък човек, опечалените се нуждаят от подкрепа и утеха. Освен това един опечален християнин може да се сблъска с преследване от страна на онези, които настояват да бъдат спазени небиблейски погребални обичаи. Това е често срещано в много страни в Африка, а и в други части на света.

Какво ще помогне на един опечален християнин да избегне небиблейските погребални обичаи? Как събратята по вяра могат да окажат подкрепа в такова време на изпитания? Отговорите на тези въпроси са важни за всички, които искат да бъдат угодни на Йехова, тъй като „формата на поклонение, която е чиста и неопетнена от гледна точка на нашия Бог и Баща, е следната: да се грижиш за сираците и вдовиците в неволята им, и да се пазиш без петно от света“. — Яков 1:27, NW.

Свързани с едно вярване

Един общ фактор, свързващ много погребални обичаи, е вярването, че мъртвите продължават да живеят в едно невидимо царство на предците. За да ги умилостивят, много жалеещи хора се чувствуват задължени да извършват определени ритуали. Или пък се страхуват, че ще разгневят съседите си, които вярват, че ако тези ритуали не бъдат извършени, цялото общество ще понесе някаква щета.

Истинският християнин не бива да се поддава на страха от човека и да участвува в обичаи, които не са угодни на Бога. (Притчи 29:25; Матей 10:28, NW) Библията показва, че мъртвите не съзнават нищо, понеже казва: „Живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо . . . Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш.“ (Еклисиаст 9:5, 10) Затова Йехова Бог предупредил членовете на своя народ в древността да не се опитват да умилостивяват мъртвите или да общуват с тях. (Второзаконие 14:1; 18:10–12; Исаия 8:19, 20) Тези библейски истини са в разрез с много общоприети погребални обичаи.

Как стои въпросът със ‘сексуалното пречистване’?

В някои страни в централната част на Африка от опечаления брачен партньор се очаква да има сексуални отношения с някой близък роднина на починалия. Смята се, че ако това не бъде направено, мъртвият ще навреди на живите членове на семейството. Този ритуал се нарича „сексуално пречистване“. Но Библията определя сексуалните отношения извън брака като „блудство“. Тъй като трябва да ‘бягат от блудодеянието’, християните смело се противопоставят на този небиблейски обичай. — 1 Коринтяни 6:18.

Да разгледаме примера на една вдовица на име Мърсиa. Когато през 1989 г. починал съпругът ѝ, роднините поискали от нея да извърши „сексуално пречистване“ с един от мъжете сред тях. Тя отказала, като обяснила, че този ритуал е против божия закон. След като я обсипали с ругатни и хули, ядосаните роднини си тръгнали. След един месец те обрали къщата ѝ, като махнали железните плоскости от покрива ѝ. „Твоята религия може да се грижи за теб“ — казали те.

Членовете на сбора утешили Мърси и дори ѝ построили нова къща. Това направило толкова силно впечатление на съседите, че някои решили да участвуват в строежа, като съпругата на вожда, която била католичка, първа донесла трева за покрива. Вярното поведение на Мърси насърчило децата ѝ. Оттогава четири от тях са отдали живота си на Йехова Бог, а един от синовете ѝ неотдавна посети Училището за подготовка на служители.

Поради обичая на ‘сексуалното пречистване’ някои християни допуснали заради натиска, на който били подложени, да се оженят за невярващ. Например, един вдовец, надхвърлил седемдесетте, се оженил набързо за едно младо момиче, което било роднина на покойната му съпруга. Така той можел да твърди, че е извършил ‘сексуалното пречистване’. Но такъв начин на действие е в противоречие с библейския съвет към християните да се женят „само в Господаря“. — 1 Коринтяни 7:39, NW.

Церемонии на нощно бдение

В много страни жалеещите се събират в дома на починалия и остават будни през цялата нощ. Тези бдения често включват угощения и силна музика. Смята се, че това умилостивява мъртвия и предпазва от магии останалите членове на семейството. Ласкателни речи може да се произнасят за мъртвеца, за да се спечели неговото благоволение. След като бъде изнесена реч, жалеещите може да изпеят някаква религиозна песен, преди някой друг да стане, за да произнесе реч. Това може да продължи до разсъмване.b

Един истински християнин няма да участвува в такива церемонии на нощно бдение, понеже Библията показва, че мъртвите не могат да помогнат или да навредят на живите. (Битие 3:19; Псалм 146:3, 4; Йоан 11:11–14) Писанията осъждат спиритизма. (Откровение 9:21; 22:15) Въпреки това за една вдовица, която е християнка, може да бъде трудно да попречи на другите да въведат спиритически обичаи. Те може да настояват да извършат нощно бдение в дома ѝ. Какво могат да направят събратята по вяра, за да помогнат на опечалените християни, които се сблъскват с тази допълнителна скръб?

Старейшините в сбора често са имали възможност да окажат подкрепа на някое опечалено християнско семейство, като са разговаряли с роднините и съседите. След такъв разговор тези хора може да се съгласят да напуснат мирно дома и да се съберат отново в друг ден за погребението. Но ако някои проявят агресивност? Продължаването на опитите за разговор може да доведе до насилие. ‘Робът на Господаря няма нужда да се кара, но трябва да се въздържа при сблъсък със зло.’ (2 Тимотей 2:24, NW) Така че ако неотзивчиви роднини агресивно вземат връх, вдовицата, която е християнка, и нейните деца може би няма да могат да попречат на това. Но те няма да участвуват в нито една от фалшивите религиозни церемонии, които ще се състоят в техния дом, тъй като се подчиняват на библейската заповед: „Не се впрягайте заедно с невярващите.“ — 2 Коринтяни 6:14.

Този принцип се отнася също и за погребението. Свидетелите на Йехова не участвуват в пеенето, молитвата или ритуалите, водени от служител на фалшивата религия. Ако християни, които са близки членове на семейството, смятат за необходимо да присъствуват на такава служба, тогава те не участвуват в нея. — 2 Коринтяни 6:17; Откровение 18:4.

Изпълнени с достойнство погребения

Погребенията, водени от Свидетелите на Йехова, не съдържат ритуали, предназначени за умилостивяване на мъртвите. Изнася се библейски доклад — в Залата на Царството или в Дома на покойника, или в къщата на починалия, или на гроба. Целта на доклада е да утеши опечалените, като обясни какво казва Библията за смъртта и за надеждата за възкресение. (Йоан 11:25, NW; Римляни 5:12; 2 Петър 3:13) Може да бъде изпята песен, основана на Писанията, и погребението завършва с утешителна молитва.

Неотдавна беше извършено подобно погребение на една Свидетелка на Йехова, която се оказа най–малката сестра на Нелсон Мандела, президента на Южноафриканската република. След погребението президентът искрено благодари на докладчика. Присъствуваха много държавни сановници и висши служители. „Това е най–изпълненото с достойнство погребение, на което съм присъствувала“ — каза една министърка от кабинета.

Дали траурните дрехи са приемливи?

Свидетелите на Йехова скърбят при смъртта на близък човек. Като Исус те може да плачат. (Йоан 11:35, 36) Но те не смятат за необходимо да показват скръбта си публично посредством някакъв външен символ. (Сравни Матей 6:16–18.) В много страни от вдовиците се очаква да облекат специални траурни дрехи, за да умилостивят мъртвите. Тези дрехи трябва да бъдат носени в продължение на няколко месеца или дори една година след погребението, и свалянето им е повод за друго празненство.

Липсата на траурни знаци се смята за обида спрямо покойника. Поради тази причина в някои части на Свазиланд племенните вождове прогонили Свидетелите на Йехова от собствените им домове и земи. Но такива верни християни винаги са били под грижите на своите духовни братя, живеещи на други места.

Върховният съд на Свазиланд отсъди в полза на Свидетелите на Йехова, като заяви, че трябва да им бъде позволено да се върнат в своите домове и земи. При друг случай една вдовица, която била християнка, получила разрешение да остане в своята собственост, след като представила писмо и запис на касета, в които нейният съпруг ясно казвал, че съпругата му не трябва да носи траурни дрехи. Така тя могла да докаже, че наистина почита своя съпруг.

Много ценни са ясно изявените напътствия относно погребението още преди смъртта на някой човек, особено на места, където са общоприети небиблейски обичаи. Да обърнем внимание на примера на Виктор, жител на Камерун. Той съставил в писмен вид програмата, която трябвало да бъде следвана по време на неговото погребение. В семейството му имало много влиятелни хора, принадлежащи към общество със силни традиции по отношение на мъртвите, сред които било и поклонението пред човешки черепи. Тъй като бил уважаван член на своето семейство, Виктор знаел, че най–вероятно и неговият череп щял да бъде използуван по същия начин. Затова той дал ясни напътствия относно това как Свидетелите на Йехова трябва да извършат неговото погребение. Това улеснило положението на неговата вдовица и на децата му и било дадено добро свидетелство в обществото.

Избягвай подражаването на небиблейски обичаи

Някои хора, които имат познание за Библията, са се страхували да заемат позиция, различна от тази на другите. За да избегнат преследването, те са се опитвали да угодят на своите съседи, като се правят, че спазват традиционното бдение за мъртвите. Макар че е похвално да посетим опечалените, за да дадем лична утеха, това не означава, че всяка нощ преди истинското погребение трябва да се провежда малко погребение в дома на покойника. Такива действия може да спънат наблюдателите, понеже това може да ги накара да си мислят, че участниците в действителност не вярват на онова, което Библията казва относно състоянието на мъртвите. — 1 Коринтяни 10:32.

Библията подканя християните да поставят поклонението на Бога на първо място в своя живот и да използуват времето си разумно. (Матей 6:33, NW; Ефесяни 5:15, 16) На някои места обаче дейността на сбора била прекратена за една или повече седмици поради погребение. Този проблем не се среща само в Африка. В едно сведение от Южна Америка се казва относно едно погребение: „Три християнски събрания имаха изключително ниска посещаемост. Проповедната служба не получи подкрепа в продължение на десет дни. Дори хора извън сбора и хора, изучаващи Библията, бяха изненадани и разочаровани, когато видяха, че някои наши братя и сестри участвуваха в това.“

В някои общности членовете на опечаленото семейство може да поканят някои близки приятели в дома си за лека почерпка след погребението. Но в много части на Африка стотици хора, които присъствуват на погребението, идват в дома на починалия и очакват да има угощение, на което често биват принасяни в жертва животни. Някои свързани с християнския сбор хора са подражавали на този обичай, като са създавали впечатлението, че правят обичайните угощения за умилостивяване на мъртвите.

Погребенията, водени от Свидетелите на Йехова, не слагат някакъв скъп товар върху опечалените. Така че не би било необходимо да има специална уредба присъствуващите да дават пари, за да покрият разточителните разходи по погребението. Ако бедните вдовици не могат да посрещнат необходимите разходи, тогава другите в сбора без съмнение ще се радват да помогнат. Ако такава помощ е неуместна, старейшините може да организират да бъде оказана материална помощ на хората, достойни за това. — 1 Тимотей 5:3, 4.

Погребалните обичаи не винаги са в противоречие с библейските принципи. Когато са в противоречие, християните са решени да действуват в хармония с Писанията.c (Деяния 5:29) Макар че това може да доведе до допълнителна скръб, много служители на Бога могат да потвърдят, че са посрещнали успешно тези изпитания. Те са направили това със сила от Йехова, ‘Бога на всяка утеха’, и с любещата помощ на своите събратя по вяра, които са ги утешили в тяхната скръб. — 2 Коринтяни 1:3, 4.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 23]

Благословени поради своята твърда позиция

Сибонгили е една смела християнска вдовица, живееща в Свазиланд. След неотдавнашната смърт на своя съпруг тя отказала да последва обичаите, за които мнозина смятали, че умилостивяват мъртвите. Например, тя не обръснала главата си. (Второзаконие 14:1) Осем члена на семейството били толкова ядосани от това, че насила ѝ обръснали главата. Освен това те попречили на Свидетелите на Йехова да посещават дома, за да утешават Сибонгили. Но други хора, които се интересували от посланието на Царството, се радвали да я посетят и да ѝ донесат насърчителни писма, написани от старейшините. В деня, когато от Сибонгили се очаквало да облече специални траурни дрехи, се случило нещо изненадващо. Един влиятелен член на семейството свикал събрание, за да бъде обсъден нейният отказ за изпълняване на традиционните траурни обичаи.

Сибонгили разказва: „Те ме попитаха дали моите религиозни убеждения ми позволяват да изразя мъката си, като нося черната траурна мантия. След като обясних своята позиция, те ми казаха, че няма да ме насилват. За моя изненада всички те се извиниха за това, че се отнесоха така лошо към мен и че обръснаха главата ми против волята ми. Всички те ме помолиха да им простя.“ По–късно сестрата на Сибонгили изразила своето убеждение, че Свидетелите на Йехова притежават истинската религия, и помолила за библейско изучаване.

Да разгледаме един друг пример: Бенджамин от Южноафриканската република бил на 29 години, когато научил за внезапната смърт на своя баща. По онова време Бенджамин бил единственият Свидетел в семейството си. По време на погребението от всеки се очаквало да мине покрай гроба и да хвърли шепа пръст върху ковчега.d След погребението всички от най–близките членове на семейството обръснали главите си. Тъй като Бенджамин не участвувал в тези ритуали, съседите и членовете на семейството предсказали, че той ще бъде наказан от духа на своя починал баща.

„Понеже уповавам на Йехова, нищо не ми се случи“ — казва Бенджамин. Членовете на семейството забелязали как протекли нещата около него. След време много от тях започнали да изучават Библията със Свидетелите на Йехова и се покръстили в символ на своето отдаване на Бога. А Бенджамин? Той започнал да участвува в целодневната евангелизаторска работа. През последните няколко години той има хубавата привилегия да служи на сборовете на Свидетелите на Йехова като пътуващ надзорник.

[Бележка под линия]