Да се погрижим предварително за своите близки

ТЪЖНИЯТ разказ за Ани се появи неотдавна в един африкански вестник. Съпругът на Ани бил бизнесмен. Той починал през 1995 г., като оставил 15 коли, няколко банкови сметки, около 4000 долара в брой, един магазин, един бар и една къща с три спални. Това, което не оставил, било завещание.

Според сведенията деверът на Ани заграбил целия имот и парите на брат си и принудил Ани и шестте ѝ деца да напуснат дома си. Останали на улицата, те заживели при брата на Ани. Четири от децата трябвало да напуснат училище, защото нямали пари да платят училищните такси или да купят училищни униформи.

Ани подала оплакване до един висш съд, който постановил, че трябва да ѝ бъде върната известна част от имота, включително и една кола. Но нищо не ѝ било върнато. Тя отново трябва да се обърне към съда, за да поиска нареждане, което да принуди девера ѝ да се подчини на съдебното решение.

Защо да мислим за смъртта?

Случаят с Ани показва какво може да стане, когато един мъж, който е глава на семейство, не урежда предварително как да бъдат нещата, в случай че умре. При смъртта всички хора „оставят богатството си на други“. (Псалм 49:10) Освен това мъртвите нямат никакво влияние относно това какво ще стане с техните притежания. (Еклисиаст 9:5, 10) За да може да повлияе върху това, което ще се случи с имота му, човек трябва да уреди тези неща преди смъртта си.

Макар и всички ние да знаем, че можем да умрем внезапно, много хора не вземат предварително мерки относно своите близки, които ще останат след смъртта им. Независимо от това, че нашето обсъждане ще има предвид определени общества в Африка, подобни проблеми съществуват и в други части на света.

Дали ти ще вземеш мерки относно разпореждането с твоя имот в случай на смърт, или няма да направиш това, е въпрос на лично решение. (Галатяни 6:5) Но може да бъде зададен въпросът: ‘Защо някой ще обича жена си и децата си и ще се грижи за тях, докато е жив, а няма да осигури тяхното благополучие, в случай че умре?’ Основна причина е, че повечето от нас не обичат да мислят за вероятността, че може да умрат, да не говорим пък за правенето на някакви планове, свързани със смъртта. Всъщност, както казва Библията, ние не можем да прогнозираме деня на своята смърт: „Вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте па̀ра, която се явява и после изчезва.“ — Яков 4:14.

Но предварителното уреждане на нещата в случай на смърт има практическа стойност. Освен това то показва любеща загриженост за онези, които остават след смъртта. Ако ние не уредим делата си, други ще сторят това. Може би хора, които ние никога не сме виждали, ще вземат решения относно нашия имот и погребение. При такива обстоятелства в някои страни държавата решава кой ще получи нашите пари и имот. На други места роднините решават и често тези решения са съпроводени със скандали, които пораждат злоба сред семейството. Освен това взетите решения могат да бъдат много по–различни от това, което ние бихме искали.

Заграбване на имота

Вдовицата страда най–много от смъртта на съпруга си. Освен мъката, която изпитва поради загубата на своя партньор, често тя става жертва на заграбване на имота. Това беше описано вече в случая с Ани. Част от причините за това заграбване на имота са свързани с начина, по който може би се гледа на съпругите. В някои общества съпругата на един мъж не е смятана за член на неговото семейство. В известен смисъл тя е пришелка, която по всяко време може да се върне при семейството си или да се ожени повторно в някое друго семейство. За разлика от нея — продължава този начин на разсъждаване, — братята, сестрите и родителите на съпруга никога няма да го оставят. Ако той умре, семейството му смята, че каквото е притежавал, принадлежи на тях, а не на децата и съпругата му.

Съпрузи, които не се доверяват на съпругите си, подхранват подобно мислене. Майк обсъждал своите бизнес дела само с братята си. Те знаели какви са неговите притежания, но съпругата му знаела твърде малко за това. Когато той умрял, братята му дошли при нея и изискали да им даде една сума, която съпругът ѝ бил очаквал от някакъв длъжник. Тя изобщо не знаела нищо. После те заграбили апаратите за ксерокс и пишещите машини, които съпругът ѝ бил купил за нея. Накрая братята му ѝ отнели дома и всичко в него. Тази вдовица и малката ѝ дъщеря били принудени да напуснат, като взели само дрехите си.

„Двамата ще станат една плът“

Съпрузите християни обичат съпругите си и ги смятат за достойни за доверие. Тези мъже приемат присърце библейското напътствие: „Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела.“ Тези мъже също така се съгласяват и с боговдъхновеното изказване: „Ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.“ — Ефесяни 5:28, 31.

Богоугодните съпрузи също така се съгласяват с християнския апостол Павел, който писал: „Ако някой не промишлява за своите, а най–вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по–лош.“ (1 Тимотей 5:8) В хармония с този принцип, ако един съпруг християнин планира дълго пътуване, той ще се погрижи семейството му да бъде осигурено, докато той ще отсъствува. Подобно на това, нима не е разумно той да осигури съпругата и децата си, в случай че умре? Да подготвиш нещата за внезапно нещастие не само има практическа стойност, но и е любещо.

Погребални обичаи

Съпрузите християни трябва да обмислят и още един аспект на този въпрос. Добавяйки към мъката, която съпругата изпитва относно загубата на своя партньор, на имота и дори може би на децата си, някои общества я принуждават да извършва традиционни ритуали, свързани с жалеенето за мъртвия. В нигерийския вестник „Гардиън“ се отбелязва със съжаление, че в някои области традициите изискват съпругата да спи в същата неосветена стая, в която се намира тялото на съпруга ѝ. Другаде на вдовиците се забранява да напускат дома си през един период на жалеене, продължаващ почти половин година. През това време те не трябва да се къпят и дори миенето на ръцете преди или след ядене е забранено.

Подобни обичаи представляват проблем особено за вдовиците християнки. Тяхното желание да угодят на Бога ги подтиква да избягват обичаи, които не са в хармония с библейските учения. (2 Коринтяни 6:14, 17) Но ако вдовицата не се подчини на тези обичаи, тя може да понесе преследване. И дори може да бъде принудена да бяга, за да спаси живота си.

Вземане на юридически мерки

Библията мъдро казва: „Плановете на трудолюбивия несъмнено допринасят полза.“ (Притчи 21:5, NW) Какви планове може да направи един мъж, който е глава на семейство? В повечето общества е възможно той да направи завещание или да приготви документ, който да заявява как да бъде разпределено имуществото му, ако той умре. Тук могат да се включат подробности относно погребението. Документът може да посочи конкретно какво да прави (или да не прави) съпругата във връзка с погребението и жалейните обичаи.

Една жена на име Лиа загубила съпруга си през 1992 г. Тя казва: „Имам пет деца — четири момичета и едно момче. Съпругът ми беше болен известно време, преди да умре. Но дори още преди да се разболее, той написа един документ, в който казваше, че иска цялото му имущество да остане за мен и децата. Това включваше пари от застраховки, ниви, добитък и къща. Той подписа завещанието и ми го даде . . . След смъртта на мъжа ми роднините искаха дял от наследството. Казах им, че съпругът ми е купил нивите със свои собствени пари и че те нямат право да искат нищо. Когато видяха писменото завещание, те се съгласиха с него.“

Обсъждане на нещата със семейството

Могат да възникнат проблеми, ако човек не говори за своите вярвания и желания със семейството си. Да разгледаме случая с един мъж, чиито близки настоявали той да бъде погребан в селото в хармония с местния обичай. Когато животът им бил в опасност, вдовицата и децата ѝ били принудени да оставят тялото при неговите роднини. Тя тъжно разказва: „Ако мъжът ми беше казал поне на един от своите чичовци или братовчеди как би искал да бъде погребан, семейството нямаше да настоява на традиционните погребални ритуали.“

В някои общества едно устно споразумение е толкова обвързващо, колкото и един писмен документ. Така е в някои части на Свазиланд, където вярванията на много хора подкрепят традиционните погребални и жалейни процедури. Като знаел това, един християнин на име Исак свикал на събрание всички свои роднини, които не били Свидетели на Йехова, и обсъдил с тях какво искал да бъде направено след смъртта му. Той им казал кой ще получи конкретни материални притежания и обяснил подробно как да бъде проведено неговото погребение. След като умрял, нещата станали според желанията му. Исак бил погребан по християнски начин и съпругата му била добре осигурена.

Защити семейството си

Какво ще направиш, за да защитиш семейството си, в случай че умреш, е въпрос на лично решение, но един християнин на име Едуард казва: „Сключил съм застраховка ‘Живот’, която ще донесе полза на осемте члена на моето семейство. Жена ми участвува в банковата ми сметка. Така че ако умра, тя може да тегли пари от там. . . . Направих завещание в полза на семейството си. Ако умра, каквото оставям след себе си, ще бъде на жена ми и на децата ми. Написах завещанието си преди пет години. То беше изготвено от адвокат и съпругата ми и синът ми имат по един екземпляр от него. В завещанието си посочвам конкретно, че роднините ми няма да участвуват в уреждането на моето погребение. Аз съм част от организацията на Йехова. И дори и само един или двама Свидетели да са на разположение, за да проведат погребението ми, това ще бъде достатъчно. Обсъдих този въпрос и с роднините си.“

В известен смисъл вземането на такива мерки е дар за семейството ти. Разбира се, да уредиш предварително нещата в случай на смърт не е като подарък, представляващ кутия бонбони или букет цветя. Но то показва любовта ти. То доказва, че ти искаш да ‘промишляваш за своите, а най–вече за домашните си’ дори и когато вече няма да си с тях.

[Блок/Снимка на страница 21]

Исус взел мерки да осигури майка си

„А при кръста на Исуса стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, който стоеше близо, каза на майка Си: Жено, ето син ти! После каза на ученика: Ето майка ти! И от онзи час ученикът [Йоан] я прибра у дома си.“ — Йоан 19:25–27.

[Снимка на страница 22]

Много християни разумно вземат юридически мерки, за да защитят семействата си