Дали си влязъл в божията почивка?
„Който е влязъл в [божията] почивка, той си е починал от своите дела.“ — ЕВРЕИ 4:10.
1. Защо почивката е толкова желано нещо?
ПОЧИВКА. Каква приятна и любима дума! Тъй като живеем днес в забързан и изпълнен с напрежение свят, повечето от нас биха се съгласили, че малко почивка е много желана. Млади и стари, женени или не, ние може би се чувствуваме под стрес и изтощени просто от своето ежедневие. За хората с физически ограничения или недъзи всеки ден е предизвикателство. Както казват Писанията: „Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега.“ (Римляни 8:22) Човек, който почива, не е непременно мързелив. Почивката е човешка потребност, която трябва да бъде удовлетворена.
2. Откога почива Йехова?
2 Сам Йехова Бог почива. В книгата Битие четем: „Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.“ Йехова придал специален смисъл на „седмия ден“, тъй като вдъхновеното повествование казва: „И благослови Бог седмия ден и го освети.“ — Битие 2:1–3.
Бог си почивал от своите дела
3. Кои не могат да бъдат причините за това, че Бог си почива?
3 Защо Бог почивал на „седмия ден“? Разбира се, той не си почивал, защото бил уморен. Йехова разполага с ‘изобилие от динамична енергия’ (NW) и „не отслабва и не се уморява“. (Исаия 40:26, 28) Нито пък Бог почивал, защото имал нужда от пауза или промяна на темпото, защото Исус ни казва: „Баща ми е продължил да работи досега, и аз също продължавам да работя.“ (Йоан 5:17, NW) Така или иначе „Бог е дух“ и не е зависим от физическите цикли и потребности на създанията от плът и кръв. — Йоан 4:24.
4. По какъв начин ‘седмият ден’ бил различен от предишните шест ‘дни’?
4 Как можем да придобием прозрение относно причината, поради която Бог почивал на „седмия ден“? Като обърнем внимание на факта, че макар и Бог да харесал много онова, което постигнал по време на дългите периоди на шестте предишни ‘дни’ на сътворение, той благословил именно „седмия ден“ и го ‘осветил’. Изданието Concise Oxford Dictionary [„Кратък оксфордски речник“] определя „свещен“ като „посветен само на или определен само за (някой бог или религиозна цел)“. Следователно това, че Йехова благословил „седмия ден“ и го осветил, показва, че този ден и Неговата „почивка“ трябва да са свързани по някакъв начин със свещената му воля и цел, а не с някаква негова потребност. Каква е връзката?
5. Какво пуснал в действие Бог през първите шест ‘дни’ на сътворение?
5 По време на шестте предишни ‘дни’ на сътворение Бог създал и задействувал всички цикли и закони, ръководещи функционирането на земята и всичко друго около нея. Учените сега научават колко прекрасно е замислено всичко това. Към края на ‘шестия ден’ Бог създал хората от първата човешка двойка и ги поставил в „градината на изток, в Едем“. Бог заявил своята цел относно човешкото семейство и земята със следните пророчески думи: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ — Битие 1:28, 31; 2:8.
6. (а) Какво изпитал Бог в края на ‘шестия ден’ спрямо всичко, което бил създал? (б) В какъв смисъл ‘седмият ден’ е свещен?
6 Повествованието ни казва, че когато свършил ‘шестият ден’ на сътворение, „Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро“. (Битие 1:31) Бог бил доволен от всичко, което бил направил. Затова почивал, тоест, престанал да създава неща във връзка със земята. Но колкото и прекрасна да била райската градина тогава, тя заемала само малка площ и на нея имало само две човешки същества. Щяло да е необходимо време земята и човешкото семейство да достигнат състоянието, което бил замислил Бог. Затова той определил един ‘седми ден’, който да позволи на всичко, което Бог бил създал през предишните шест ‘дни’, да се развие в хармония с неговата свята воля. (Сравни Ефесяни 1:11.) Когато ‘седмият ден’ стигне до края си, земята ще е станала целосветски рай, населен вечно от едно семейство на съвършени хора. (Исаия 45:18) ‘Седмият ден’ е отделѐн, или посветен, за осъществяването и изпълнението на божията воля относно земята и човечеството. В този смисъл той е „свещен“.
7. (а) В какво отношение Бог си почивал през „седмия ден“? (б) Как ще се развие всяко нещо, когато ‘седмият ден’ стигне до края си?
7 Бог почивал от своите дела на сътворение на „седмия ден“. Той сякаш се отдръпнал и позволил на онова, което задействувал, да измине пътя си. Той е напълно уверен, че в края на „седмия ден“ всичко ще е станало точно така, както го е замислил. Дори и да е имало пречки, те ще са били преодолени. Всички послушни хора ще извлекат полза, когато божията воля се осъществи напълно. Нищо няма да попречи на това, тъй като божията благословия е върху „седмия ден“ и Бог го ‘осветил’. Каква славна перспектива за послушното човечество!
Израил не влязъл в божията почивка
8. Кога и как израилтяните започнали да съблюдават сабат?
8 Народът на Израил извлякъл полза от божията уредба за работа и почивка. Още преди да даде на израилтяните Закона на Синайската планина, Бог им казал чрез Моисей: „Вижте, Йехова ви даде съботата, затова и Той ви дава на шестия ден хляб за два дена; останете си всеки у дома, никой да не излиза от своето място на седмия ден. И народът си почиваше на седмия ден.“ — Изход 16:22–30, „Библия на Макарий“.
9. Защо законът за сабат несъмнено бил желана промяна за израилтяните?
9 Тази уредба била нова за израилтяните, които съвсем наскоро били избавени от робство в Египет. Макар че египтяните и други народи измервали времето с периоди от пет до десет дена, е малко вероятно на поробените израилтяни да е бил разрешаван ден за почивка. (Сравни Изход 5:1–9.) Затова е логично да се направи изводът, че хората на Израил посрещнали с радост тази промяна. Вместо да гледат на изискването за сабат като на бреме или ограничение, те би трябвало да го следват с радост. Всъщност по–късно Бог дори им казал, че денят на сабат трябвало да им служи като напомняне за робството им в Египет и за това, че Бог ги избавил от него. — Второзаконие 5:15.
10, 11. (а) Какво можели да очакват с радост израилтяните, ако останели послушни? (б) Защо израилтяните не влезли в божията почивка?
10 Ако израилтяните, които излезли от Египет заедно с Моисей, били послушни, те щели да имат привилегията да влязат в обещаната „земя, гдето текат мляко и мед“. (Изход 3:8) Там те щели да се радват на истинска почивка не само в деня на сабат, но и през целия си живот. (Второзаконие 12:9, 10) Но не станало така. За тях апостол Павел пише: „Кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея? А против кои [Бог] негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята? На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни? И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.“ — Евреи 3:16–19.
11 Какъв силен урок за нас! Поради липсата на вяра в Йехова това поколение не получило почивката, която той бил обещал. Вместо това хората от него погинали в пустинята. Те не прозрели, че като Авраамови потомци били тясно свързани с божията воля относно осигуряването на благословии за всички народи на земята. (Битие 17:7, 8; 22:18) Вместо да работят в хармония с божията воля, те били напълно погълнати от своите ежедневни и себелюбиви желания. Дано никога не поемем по този път! — 1 Коринтяни 10:6, 10.
Остава една почивка
12. Каква перспектива продължавала да съществува за християните от първи век, и как те можели да я получат?
12 След като посочил, че израилтяните не успели да влязат в божията почивка поради липса на вяра, Павел насочил вниманието си към своите събратя по вяра. Както е записано в Евреи 4:1–5, той ги уверил, че „остава обещание да влезем в [божията] почивка“. Павел ги подканил да проявяват вяра в „добрата новина“, защото „ние, които проявяваме вяра, влизаме в почивката“ (NW). Тъй като Законът вече бил премахнат чрез Исусовата изкупителна жертва, тук Павел не говорел за физическата почивка, осигурявана от деня на сабат. (Колосяни 2:13, 14) Като цитирал Битие 2:2 и Псалм 95:11, Павел подканял християните от еврейски произход да влязат в божията почивка.
13. Защо като цитирал Псалм 95, Павел насочил вниманието към думата „днес“?
13 Възможността да се влезе в божията почивка трябва да е била ‘добра новина’ за християните от еврейски произход, точно както сабатната почивка трябва да е била ‘добра новина’ за израилтяните преди тях. Затова Павел подканил своите събратя по вяра да не правят същата грешка, която направил Израил в пустинята. Като цитирал това, което днес е Псалм 95:7, 8, той насочил вниманието към думата „днес“, макар че било минало вече много време, откакто Бог си почивал от сътворението. (Евреи 4:6, 7) Какво искал да подчертае Павел? Да покаже, че ‘седмият ден’, който Бог отделил, за да позволи неговата цел относно земята и човечеството да бъде напълно осъществена, продължавал да тече. Следователно било неотложно неговите събратя християни да работят в хармония с тази цел, а не да бъдат обсебени от егоистични занимания. Той още веднъж предупредил: „Не закоравявайте сърцата си.“
14. Как Павел показал, че божията „почивка“ оставала все още?
14 Освен това Павел показал, че обещаната „почивка“ не била просто населването на Обетованата земя под ръководството на Исус Навиев. (Исус Навиев 21:44) „Защото ако Исус Навиев беше им дал почивка — посочил Павел, — Бог не би говорил след това за друг ден.“ Предвид това Павел добавил: „Следователно за Божиите люде остава една съботна почивка [сабатна почивка — NW].“ (Евреи 4:8, 9) Каква е тази „сабатна почивка“?
Влизане в божията почивка
15, 16. (а) Какво е значението на израза „сабатна почивка“? (б) Какво означава да ‘почиваш от своите дела’?
15 Изразът „сабатна почивка“ е преведен от една гръцка дума, означаваща „празнуване на сабат“. (Kingdom Interlinear [„Подрѐден превод на Царството“]) Професор Уилям Лейн отговаря: „Този израз получил своето конкретно значение от наставленията за сабат, които се развили в юдаизма въз основа на Изход 20:8–10, където се подчертава, че почивката и възхвалата вървят ръка за ръка. . . . [Той] подчертава специалния аспект на празничност и радост, изразени във възхваляването и възвеличаването на Бога.“ Следователно обещаната почивка не е просто освобождаване от работа. Тя е промяна от уморителен, безцелен труд към радостна служба, която почита Бога.
16 Това личи от следващите думи на Павел: „Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.“ (Евреи 4:10) Бог не почивал през седмия ден на сътворение, защото бил уморен. Не, той преустановил земната работа по сътворението, за да може неговото творение да се развие и да достигне пълна слава, за негова възхвала и чест. Като част от божието творение ние също трябва да се вместим в тази уредба. Ние трябва да ‘си починем от своите дела’, тоест, да спрем опитите да се оправдаем пред Бога в стремеж да придобием спасение. Вместо това трябва да вярваме, че спасението ни зависи от изкупителната жертва на Исус Христос, чрез която всички неща отново ще бъдат приведени в хармония с божията цел. — Ефесяни 1:8–14; Колосяни 1:19, 20.
Божието слово излъчва сила
17. Каква линия на поведение, следвана от физическия Израил, трябва да избягваме ние?
17 Израилтяните не влезли в обещаната божия почивка поради своето непокорство и липса на вяра. Поради това Павел подканял християните от еврейски произход: „Затова нека правим най–доброто, на което сме способни, за да влезем в тази почивка, от страх някой да не изпадне в същия образец на непослушание.“ (Евреи 4:11, NW) Повечето юдеи от първи век не проявили вяра в Исус и много от тях понесли големи страдания, когато юдейската система на нещата стигнала края си през 70 г. от н.е. Колко е важно ние днес да вярваме в божието слово на обещанието!
18. (а) Какви основания посочил Павел за проявяването на вяра в божието слово? (б) Как божието слово е „по–остро от всеки меч, остър и от двете страни“?
18 Ние имаме сериозни основания да проявяваме вяра в словото на Йехова. Павел писал: „Божието слово е живо, деятелно, по–остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:12) Да, божието слово, или послание, е „по–остро от всеки меч, остър и от двете страни“. Християните от еврейски произход трябвало да помнят какво станало с техните предци. Пренебрегвайки присъдата на Йехова, че ще погинат в пустинята, те се опитали да влязат в Обетованата земя. Но Моисей ги предупредил: „Амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож.“ Когато израилтяните твърдоглаво тръгнали напред, ‘амаличаните и ханаанците, които живеели на оная планина, слезли, та ги разбили и поразявали ги дори до Хорма’. (Числа 14:39–45) Словото на Йехова е по–остро от всеки меч, остър и от двете страни, и всеки, който умишлено го пренебрегва, непременно ще пожъне последствията от това. — Галатяни 6:7–9.
19. Колко силно „пронизва“ божието слово, и защо ние трябва да признаем, че сме отговорни пред Бога?
19 Колко мощно божието слово „пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка“! То прониква в мислите и подбудите на отделните личности, като образно казано пронизва чак до мозъка в най–вътрешната част на костите! Макар че израилтяните, които били освободени от египетско робство, се били съгласили да пазят Закона, Йехова знаел, че дълбоко в сърцата си те не ценели неговите дарове и изисквания. (Псалм 95:7–11) Вместо да вършат неговата воля, те били загрижени за удовлетворяването на своите плътски желания. Затова те не влезли в обещаната божия почивка, но погинали в пустинята. Ние трябва да вземем това присърце, защото „няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме“. (Евреи 4:13) Затова нека ние изпълняваме своето отдаване на Йехова и ‘не се дърпаме назад, та да погубим душата си’. — Евреи 10:39.
20. Какво ще се случи в бъдеще, и какво трябва да правим ние сега, за да влезем в божията почивка?
20 Макар че ‘седмият ден’ — денят на божията почивка — все още не е свършил, Бог следи осъществяването на своята цел спрямо земята и човечеството. Много скоро месианският Цар, Исус Христос, ще предприеме действия, за да очисти земята от всички противници на божията воля, сред които е и Сатан Дяволът. По време на Христовото Хилядолетно управление Исус и неговите 144 000 съвладетели ще доведат земята и човечеството до състоянието, което Бог бил замислил. (Откровение 14:1; 20:1–6) Сега е времето ние да покажем, че животът ни е съсредоточен върху волята на Йехова Бог. Вместо да търсим начин да се оправдаваме пред Бога и да прокарваме своите интереси, сега е времето да ‘почиваме от своите дела’ и всеотдайно да служим на интересите на Царството. Като правим това и като запазваме вярност към своя небесен Баща, Йехова, ние ще имаме привилегията да се радваме на ползата от божията почивка сега и завинаги.
Можеш ли да обясниш?
◻ С каква цел Бог почивал на „седмия ден“?
◻ На каква почивка биха могли да се радват израилтяните, но защо не влезли в нея?
◻ Какво трябва да правим ние, за да влезем в божията почивка?
◻ Как божието слово е живо, силно и по–остро от всеки меч, остър и от двете страни?
[Снимка на страници 16, 17]
Израилтяните спазвали сабат, но не влезли в божията почивка. Знаеш ли защо?