Боиш ли се да се довериш на другите?

‘СНИКОЙ не мога да разговарям. Хората не ме разбират. Те са прекалено заети със собствените си проблеми. Нямат време за моите.’ Мнозина мислят така, затова преглъщат мълчаливо всичко. Когато другите ги питат как са, те често искат да им кажат, но не го правят. Просто не могат да разговарят свободно.

Вярно, има и такива, които не искат помощ от другите. Много хора обаче отчаяно искат помощ, но се страхуват да разкрият своите най–интимни мисли, чувства и преживявания. Дали ти си един от тях? Дали наистина няма на кого да се довериш?

Да разберем страха

В днешния свят съществува атмосфера на недоверие. Младежите не разговарят с родителите си. Родителите не могат да разговарят помежду си. Малцина са онези, които имат желание да разговарят с хора, притежаващи власт. Тъй като не умеят да се доверят на другите, някои хора прибягват до алкохол, наркотици или необуздан начин на живот, за да се опитат да избягат от проблемите си. — Притчи 23:29–35; Исаия 56:12.

Доверието в личности, имащи авторитет, като например свещеници, лекари, терапевти и учители, бива разклатено от безкрайните разкрития на нечестност и неморалност. Например, според едно изчисление над 10 процента от свещениците вършат сексуална неморалност. Тези „рушители на доверието — отбелязва един писател — издълбаха пропасти, пукнатини и ями в човешките взаимоотношения“. Как това засяга техните паства? То разрушава доверието.

Широко разпространеният упадък на морала също доведе до такава криза в семейството, че разпадащите се семейства вече са едва ли не правило, а не изключение. Някога домът беше място за укрепване и възпитание. Днес често той не е нищо повече от една бензиностанция, в която членовете на семейството се отбиват по времето за хранене. Когато едно дете расте в семейство, където няма „семейна обич“, често срещан резултат е неспособността да се доверява на другите, когато порасне. — 2 Тимотей 3:3.

Освен това, с влошаване на условията в света ние все повече сме изложени на потенциални травмиращи преживявания. В подобна ситуация пророк Михей писал: „Не уповавайте на близък приятел.“ (Михей 7:5) Ти може би изпитваш същото след някакво незначително разочарование, предадено доверие или някакво сериозно, заплашващо живота преживяване. Може би ти е трудно да се довериш отново на другите и ставаш все по–безчувствен в емоционално отношение, като всеки ден живееш зад една емоционална стена. (Сравни Псалм 102:1–7.) Вярно, подобна нагласа може да ти помогне да съществуваш, но „скръбта на сърцето“ ти те ограбва от всяка истинска радост в живота. (Притчи 15:13) Истината е, че за да бъдеш духовно, емоционално, умствено и физически здрав, тази стена трябва да бъде съборена и ти трябва да се научиш да се доверяваш на хората. Възможно ли е това? Да.

Защо стената трябва да бъде съборена?

Доверяването на другите донася облекчение за едно обезпокоено сърце. Анна изпитала това. Тя имала хубав брак, сигурен дом, но била силно потисната. Въпреки че била „преогорчена в духа си“, тя мъдро ‘се молела Господу’ толкова горещо, че устните ѝ мълчаливо потрепервали. Да, тя се доверила на Йехова. След това тя разкрила сърцето си пред божия представител Илий. С какъв резултат? „[Анна] отиде по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече скръбно.“ — 1 Царе 1:1–18.

Повечето народи познават ползата от доверения разговор. Например, споделянето на мисли и случки с онези, които са в сходна ситуация, може да се окаже полезно. Изследователи правят следното заключение: „Емоционалната изолация води до болест — имаме нужда да се доверим някому, за да запазим разсъдъка си.“ Нарастващ брой научни изследвания потвърждават истината, съдържаща се във вдъхновената притча, която гласи: „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, и се противи на всеки здрав разум.“ — Притчи 18:1.

Ако ти не се доверяваш на другите, как могат те да ти помогнат? Макар че Йехова Бог чете в сърцето, твоите най–съкровени мисли и чувства са затворена книга за семейството и приятелите — освен ако ти не им се довериш. (1 Летописи 28:9) Когато проблемът се отнася до нарушение на божия закон, отлагането на изповядването на въпроса само влошава нещата. — Притчи 28:13.

Несъмнено ползата от това да довериш проблема си на другите далеч надхвърля риска да бъдеш наранен. Разбира се, това не означава, че трябва безразборно да разкриваме интимни подробности. (Сравни Съдии 16:18; Йеремия 9:4; Лука 21:16.) „Има другари, които са способни да се разкъсат един друг на парчета“, предупреждава Притчи 18:24 (NW), но след това добавя: „Но има приятел, който се държи по–близко и от брат.“ Къде можеш да намериш такъв приятел?

Довери се на семейството си

Ако имаш проблем, дали си се опитал да го обсъдиш със своя брачен партньор или със своите родители? „За повечето проблеми се оказва достатъчно да ги обсъдиш задълбочено с някого“ — казва един опитен съветник. (Притчи 27:9) Християнските съпрузи, които ‘любят жените си, както себе си’, съпругите, които ‘се подчиняват на своите мъже’, и родителите, които сериозно приемат дадената им от Бога отговорност да ‘възпитават децата си в наставление Господне’, ще работят усилено, за да бъдат разбиращи слушатели и полезни съветници. (Ефесяни 5:22, 33; 6:4) Какъв прекрасен пример дал Исус в това отношение, въпреки че нямал нито съпруга, нито деца във физическо отношение! — Марко 10:13–16; Ефесяни 5:25–27.

А какво да правим, ако проблемът е по–голям и не може да бъде разрешен в рамките на семейството? В християнския сбор никога не сме сами. „Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз?“ — казал апостол Павел. (2 Коринтяни 11:29) Той съветвал: „Един другиму теготите си носете.“ (Галатяни 6:2; Римляни 15:1) Сред нашите духовни братя и сестри несъмнено можем да намерим повече от един ‘брат, родѐн за във време на нужда’. — Притчи 17:17.

Довери се на сбора

В над 80 000 сбора на Свидетелите на Йехова по цялата земя има смирени мъже, които служат като „помощници на радостта ви“. (2 Коринтяни 1:24) Това са старейшините. „Всеки човек от тях — отбелязва Исаия — ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя.“ Старейшините се стремят да бъдат такива. — Исаия 32:2; 50:4; 1 Солунци 5:14.

Старейшините отговарят на библейските напътствия, преди да бъдат ‘поставени от Светия Дух’. Знанието за това ще засили доверието ни в тях. (Деяния 20:28; 1 Тимотей 3:2–7; Тит 1:5–9) Това, което обсъждаш с един старейшина, ще остане строго конфиденциално. Едно от изискванията, на които отговарят старейшините, е на тях да може да се разчита и в това отношение. — Сравни Изход 18:21; Неемия 7:2.

Старейшините в сбора „бдят за душите ви, като отговорни за тях“. (Евреи 13:17) Нима това не те подтиква да се довериш на тези мъже? Естествено, не всички старейшини се отличават с едни и същи качества. Някои може да изглеждат по–отзивчиви, по–мили или по–разбиращи от други. (2 Коринтяни 12:15; 1 Солунци 2:7, 8, 11) Защо не се довериш на някой старейшина, с когото се чувствуваш спокойно?

Тези мъже не са платени професионалисти. Вместо това те са „дарове в човеци“, дадени от Йехова, за да ти помагат. (Ефесяни 4:8 [NW], 11–13; Галатяни 6:1) Как? Като използуват умело Библията, те ще приложат нейната изцелителна сила спрямо твоята лична ситуация. (Псалм 107:20; Притчи 12:18; Евреи 4:12, 13) Те ще се молят с теб и за теб. (Филипяни 1:9; Яков 5:13–18) Помощта от тези любещи съветници може да направи много, за да изцели един обезпокоен дух и да възстанови душевния мир.

Как да изградим доверени взаимоотношения

Да помолиш за помощ, за съвет или просто за някой, който да те изслуша, не е белег на слабост или на неуспех. Това е само едно реалистично признание, че ние сме несъвършени и че никой няма отговори за всички въпроси. Разбира се, нашият най–велик съветник и доверена личност е небесният ни Баща, Йехова Бог. Ние сме съгласни с псалмиста, който писал: „Господ е сила моя и щит мой; на Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна.“ (Псалм 28:7) В молитва ние можем откровено ‘да изливаме сърцата си’ пред него по всяко време, уверени, че той ни слуша и се грижи за нас. — Псалм 62:7, 8; 1 Петър 5:7.

Но как можеш да се научиш да се доверяваш на старейшините и на другите в сбора? Първо, изследвай себе си. Дали страховете ти са основателни? Дали се съмняваш в мотивите на другите? (1 Коринтяни 13:4, 7) Дали има начин да се намали рискът от това да бъдеш наранен? Да. Как? Опитай се лично да опознаеш другите в духовно отношение. Разговаряй с тях на събранията на сбора. Участвувайте заедно в службата от къща на къща. Доверието, както и уважението трябва да бъдат заслужени. Затова бъди търпелив. Например, като започнеш да опознаваш един духовен пастир, твоето доверие в него ще нарасне. Разкривай постепенно грижите си. Ако той откликва по подходящ, съчувствуващ и дискретен начин, тогава можеш да се опиташ да споделиш повече.

Събратята поклонници на Йехова, и особено християнските старейшини, работят усилено, за да подражават на божиите привлекателни качества във взаимоотношенията помежду си. (Матей 5:48) Това води до атмосфера на доверие в сбора. Един дългогодишен старейшина казва: „Братята трябва да знаят едно нещо: Каквото и да прави един човек, старейшината не губи християнската си любов към него. Той може да не хареса стореното, но продължава да обича своя брат и иска да му помогне.“

Затова не е необходимо да смяташ, че си сам със своя проблем. Говори с някой от „духовните“ братя, който може да ти помогне да носиш товара си. (Галатяни 6:1) Помни, че „тревожната грижа в сърцето на човека е това, което ще го накара да се преклони“, но „благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите“. — Притчи 12:25, NW; 16:24.

[Блок на страница 26]

Всеки християнин може да бъде извикан на помощ относно някакъв личен проблем на свой близък, приятел или духовен брат. Дали ти знаеш как да помогнеш?

Резултатният съветник

е отзивчив: Матей 11:28, 29; 1 Петър 1:22; 5:2, 3

подбира подходяща обстановка: Марко 9:33–37

се старае да разбере проблема: Лука 8:18; Яков 1:19

не реагира прекалено остро: Колосяни 3:12–14

оказва помощ при болезнени емоции: 1 Солунци 5:14; 1 Петър 3:8

знае границите на възможностите си: Галатяни 6:3; 1 Петър 5:5

дава конкретен съвет: Псалм 19:7–9; Притчи 24:26

запазва конфиденциалност: Притчи 10:19; 25:9