„Вместо злато, намерих диаманти“
РАЗКАЗАНО ОТ МИХАЛИС КАМИНАРИС
След като живях пет години в Южна Африка, където бях отишъл да търся злато, аз се завръщах у дома с нещо много по–ценно. Нека ви разкажа за богатството, което притежавах и имах желание да споделя с другите.
РОДЕН съм през 1904 г. на гръцкия остров Кефалиния в Йонийско море. И двамата ми родители починаха скоро след раждането ми и аз израснах сирак. Силно желаех помощ и често се молех на Бога. Макар че редовно ходех в гръцката православна църква, бях напълно невеж по отношение на Библията. Не намирах утеха.
През 1929 г. реших да емигрирам и да търся по–добър живот. Напуснах моя неплодороден остров и отплавах за Южна Африка през Англия. След 17 дни по море стигнах до Кейп Таун (Южна Африка), където веднага бях взет на работа от един сънародник. Но не намерих утеха в материалното богатство.
Нещо по–скъпоценно
Бях около две години в Южна Африка, когато един Свидетел на Йехова посети работното ми място и ми предложи библейска литература на гръцки език. Това бяха брошурите Where Are the Dead? [„Къде са мъртвите?“] и Oppression, When Will It End? [„Потисничеството — кога ще бъде премахнато?“]. Добре си спомням нетърпението, с което ги прочетох, като дори научих наизуст всички цитирани стихове. Един ден казах на един колега: „Намерих онова, което търсих толкова години. Дойдох в Африка за злато, но вместо злато, намерих диаманти.“
С голяма радост научих, че Бог има лично име — Йехова, че неговото Царство вече е установено в небесата и че живеем в последните дни на тази система на нещата. (Псалм 83:18; Даниил 2:44; Матей 6:9, 10; 24:3–12; 2 Тимотей 3:1–5; Откровение 12:7–12) Колко вълнуващо беше да науча, че Царството на Йехова ще донесе вечни благословии на всички човешки раси! Друг факт, който ми направи впечатление, беше това, че тези скъпоценни истини се проповядват по целия свят. — Исаия 9:6, 7; 11:6–9; Матей 24:14; Откровение 21:3, 4.
Скоро намерих адреса на офиса на клона на Дружество „Стражева кула“ в Кейп Таун и се снабдих с още литература. Особено радостен бях, че получих лична Библия. Онова, което прочетох, ме подтикна да искам да свидетелствувам. Започнах, като изпращах библейски публикации на свои роднини, приятели и познати в моя град Ликсурион. От своето изследване постепенно разбрах, че за да угоди на Йехова, човек трябва да отдаде живота си на него. Веднага направих това в молитва.
Веднъж присъствувах на събрание на Свидетелите на Йехова, но тъй като не знаех английски, не разбрах нито дума. Като научих, че в Порт Елизабет живеят много гърци, се преместих там, но не успях да намеря Свидетели, които говорят гръцки. Затова реших да се върна в Гърция, за да бъда целодневен евангелизатор. Спомням си, че тогава си казвах: ‘Ще се върна в Гърция дори и бос и гол, ако се наложи.’
Целодневна служба в Гърция
Пролетта на 1934 г. ме завари на палубата на италианския пътнически кораб „Дуилио“. Стигнах Марсилия (Франция) и след десетдневен престой там потеглих за Гърция с пътническия кораб „Патрис“. Като бяхме в открито море, корабът имаше проблеми с механиката, и през нощта беше подадена команда за спускане на спасителните лодки в морето. Тогава си спомних своите мисли, че ако се наложи, ще се прибера в Гърция бос и гол. Но накрая един италиански влекач дойде и ни изтегли до Неапол. По–късно стигнахме в Пирея (Гърция).
От там се запътих към Атина, където посетих офиса на клона на Дружество „Стражева кула“. В разговор с Атанасиос Каранасиос, надзорника на клона, помолих да ми бъде дадено целодневно назначение. На другия ден бях на път за Пелопонес, в южната част на континентална Гърция. Цялата тази област ми беше възложена като личен район!
С безкраен ентусиазъм започнах проповедната дейност, вървейки от град на град, от село на село, от ферма на ферма и от самотна къща до друга самотна къща. Скоро към мен се присъедини Михаил Триандафилопулос, който ме покръсти през лятото на 1935 г. — повече от година след началото на целодневната ми служба! Нямаше обществен транспорт, така че навсякъде ходехме пеш. Най–големият ни проблем беше противопоставянето на духовенството, чиито членове правеха всичко възможно, за да ни спрат. В резултат на това се сблъсквахме със силна предубеденост. Но въпреки пречките се даваше свидетелство и името на Йехова беше известявано надлъж и нашир.
Издържане на противопоставяне
Една сутрин, докато проповядвах в планинската област Аркадия, стигнах до село Магулиана. След като свидетелствувах около час, чух камбаните на църквата и скоро разбрах, че биеха заради мен! Събра се една тълпа, предвождана от един архимандрит (църковен сан, по–нисък от епископ) от гръцката православна църква. Бързо затворих чантата си за проповядване и се помолих в себе си на Йехова. Архимандритът, следван по петите от тълпа от деца, се насочи право към мен. Започна да вика: „Ето го! Ето го!“
Децата ме заобиколиха плътно и свещеникът застана в средата на кръга и започна да ме блъска с големия си издут корем, казвайки, че не иска да ме докосва, ‘да не би да съм заразен’. Той викаше: „Удряйте го! Удряйте го!“ Но точно тогава се появи един полицай и заведе и двама ни в участъка. Свещеникът беше изправен пред съд за подстрекаване на тълпа и беше глобен 300 драхми плюс съдебните разходи. Аз бях освободен.
Когато отивахме в нова област, избирахме някой по–голям град за база на своята дейност и от там посещавахме целия район на разстояние четири часа път пеша. Това означаваше, че излизахме сутринта, докато все още беше тъмно, и се връщахме в къщи след падането на вечерния мрак, като общо взето посещавахме едно или две села на ден. След като бяхме посетили околните села, проповядвахме в града, който ни беше база, и се премествахме на друго място. Често бивахме арестувани, защото духовниците подстрекаваха хората против нас. В областта Парнас в централна Гърция полицията ме търсеше месеци наред. Но не успяха да ме арестуват.
Един ден проповядвахме заедно с брат Триандафилопулос в село Мурики, в областта Беотия. Разделихме селото на две и аз започнах да посещавам къщите по стръмните склонове, тъй като бях по–млад. Внезапно чух викове от долу. Докато слизах тичешком, си мислех: ‘Бият брат Триандафилопулос.’ Селяните се бяха събрали в местното кафене и един свещеник сновеше ядно напред–назад като побеснял бик. „Тези хора ни наричат ‘семето на Змията’“ — крещеше той.
Свещеникът вече беше счупил един бастун от главата на брат Триандафилопулос и по лицето на пострадалия течеше кръв. След като почистих кръвта, успяхме да се измъкнем. Вървяхме три часа, докато стигнахме град Тива. Там в една болница се погрижиха за раната. Съобщихме за случилото се в полицията и беше заведено дело. Но свещеникът имаше връзки и в крайна сметка беше оправдан.
Когато работехме в град Левкас, привърженици на един от политическите водачи в този район ни „арестуваха“ и ни заведоха в местното кафене, където се оказахме обвиняеми в един свикан на място съд. Този политически водач и неговите хора се редуваха да ни обикалят и да викат обиди по нас, заплашвайки ни с юмруци. Всички бяха пияни. Тирадите им срещу нас продължаваха от обяд до залез слънце, но ние запазихме спокойствие и се усмихвахме, твърдейки, че сме невинни, като в себе си се молехме на Йехова Бог за помощ.
Привечер двама полицаи ни избавиха. Те ни заведоха в полицейския участък и се отнасяха добре към нас. За да оправдае действията си, на другия ден този политически водач дойде и ни обвини в разпространяване на пропаганда срещу гръцкия крал. Затова полицията ни изпрати, придружавани от двама души, в град Ламия за по–нататъшно разследване. Бяхме задържани седем дни и след това ни закараха с белезници в град Лариса за съд.
Нашите християнски братя в Лариса, които предварително бяха информирани за нашето пристигане, ни очакваха. Голямата обич, която проявиха те към нас, беше хубаво свидетелство за пазачите ни. Нашият адвокат, Свидетел на Йехова и бивш лейтенант–полковник, беше добре познат в града. Когато той се появи в съда като наш защитник, обвиненията срещу нас бяха отхвърлени като неверни и ние бяхме освободени.
Цялостният успех на проповядването на Свидетелите на Йехова доведе до усилване на противопоставянето. През 1938 и 1939 г. бяха приети закони, които забраняваха прозелитизма, и Михаил и аз бяхме участници в десетки съдебни дела във връзка с този въпрос. Впоследствие офисът на клона ни посъветва да работим поотделно, за да не привличаме толкова голямо внимание към своята дейност. Беше ми трудно без другар. Но уповавайки на Йехова, обиколих пеш и проповядвайки областите Атика, Беотия, Фтиотис, Евбея, Етолия, Акарнания, Евритания и района на Пелопонес.
Онова, което ми помогна през този период, бяха прекрасните думи на псалмиста за упованието на Йехова: „Чрез Тебе разбивам полк; чрез Бога мой прескачам стена. Бог [е], Който ме препасва със сила, и прави съвършен пътя ми, Той прави нозете ми като нозете на елените, и ме поставя на високите ми места.“ — Псалм 18:29, 32, 33.
През 1940 г. Италия обяви война на Гърция и скоро след това немските войски навлязоха в страната. Беше обявено военно положение и книгите на Дружество „Стражева кула“ бяха поставени под възбрана. Това беше труден период за Свидетелите на Йехова в Гърция; въпреки всичко броят им нарасна невероятно много — от 178 Свидетели през 1940 г. до 1770 души в края на Втората световна война през 1945 г.!
Служба в Бетел
През 1945 г. бях поканен да служа в офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Атина. По това време Бетел, което означава „Дом на Бога“, се помещаваше в една наета къща на улица „Ломбарду“. Офисите бяха на първия етаж, а печатницата беше в мазето. Печатницата се състоеше от една малка печатарска преса и от една обрязваща машина. Персоналът на печатницата в началото се състоеше от двама души, но скоро други доброволци започнаха да пътуват всеки ден от домовете си, за да помагат с работата.
Връзката с централата на Дружество „Стражева кула“ в Бруклин (Ню Йорк) беше възстановена през 1945 г., през същата година ние отново започнахме редовно да печатаме „Стражева кула“ в Гърция. После през 1947 г. преместихме нашия клон на улица „Тенеду“ № 16, но печатницата остана на улица „Ломбарду“. По–късно печатницата беше преместена от улица „Ломбарду“ в една фабрика, която беше собственост на един Свидетел и се намираше на около 5 километра от там. Така че за известно време обикаляхме на три места.
Спомням си как излизах от жилищната сграда на улица „Тенеду“ още преди разсъмване и пътувах до печатницата. След като работех там до 13 часа, отивах на улица „Ломбарду“, където се отнасяха отпечатаните от нас листове. Там те биваха сгъвани като списания, зашивани и обрязвани на ръка. След това отивахме с готовите списания в пощата, носехме ги до третия етаж, помагахме на пощенския персонал да ги подреди и лепяхме марки на пликовете за изпращане.
До 1954 г. броят на Свидетелите на Йехова в Гърция нарасна до над 4000 души и бяха необходими по–големи сгради. Затова се преместихме в един нов триетажен Бетел в центъра на Атина, на улица „Картали“. През 1958 г. бях помолен да поема кухнята и отговарях за нея до 1983 г. Междувременно, през 1959 г. се ожених за Елефтерия, която се оказа лоялна помощничка в службата на Йехова.
Отново издържане на противопоставяне
През 1967 г. военна хунта завзе властта и върху нашата проповедна дейност отново бяха наложени ограничения. Но поради своя предишен опит за справяне в условия на възбрана върху нашата дейност ние бързо се приспособихме и успешно продължихме делото в нелегалност.
Провеждахме събранията си в частни домове и бяхме предпазливи в своята служба от врата на врата. Но въпреки това нашите братя непрекъснато биваха арестувани и съдебните процеси се множаха. Нашите адвокати винаги бяха в движение, за да се справят с делата, провеждани в различни части на страната. Въпреки противопоставянето повечето от Свидетелите продължаваха редовно да извършват проповедната си дейност, особено в почивните дни в края на седмицата.
В една обикновена събота или неделя, след като завършвахме проповядването за този ден, се правеше проверка, за да се види кой от групите ни липсва. Обикновено липсващите бяха задържани в най–близкия полицейски участък. Затова ние им носехме одеяла и храна и ги насърчавахме. Освен това съобщавахме на нашите адвокати, които в понеделник се явяваха пред прокурора, за да защитят задържаните. Ние приемахме това положение с радост, защото страдахме заради истината!
През периода на възбрана печатницата в Бетел беше затворена. Затова домът, в който живеехме с Елефтерия, намиращ се в предградията на Атина, стана нещо като печатница. Елефтерия преписваше статии от „Стражева кула“, използувайки една тежка пишеща машина. Тя слагаше десет листа хартия наведнъж на машината и трябваше да удря здравата по клавишите, за да могат буквите да се отпечатат. След това аз събирах листовете и ги съшивах заедно. Всяка вечер правехме това до среднощ. Един полицай живееше на етажа под нас и ние все още не можем да разберем как той никога не заподозря нищо.
Радостни от непрекъснатото увеличение
Демокрацията беше възстановена в Гърция през 1974 г. и нашата проповедна дейност отново се извършваше по–свободно. Но през седемте години на ограничения върху нашата дейност ние се радвахме на чудесен растеж — над 6000 нови Свидетели, като общо станахме над 17 000 вестители на Царството.
Ние възобновихме и редовната си печатарска дейност в сградите на клона. В резултат на това скоро сградите на улица „Картали“ станаха малки. Затова в атинското предградие Маруси беше закупен парцел от 1 хектар. Беше построен нов Бетелов комплекс, който включваше 27 жилищни помещения, печатница, офиси и други помещения. Те бяха открити през октомври 1979 г.
След време имахме нужда от още повече място. Затова на около 60 километра северно от Атина бяха закупени 22 хектара земя. Мястото е в Елеона, на един хълмист склон с изглед към планините и обилно напояваните долини. Там, през април 1991 г. ние открихме един много по–голям комплекс, който включва 22 къщи, във всяка от които могат да живеят осем човека.
След като прекарах 60 години в целодневна служба, продължавам да съм благословен с добро здраве. За щастие аз съм ‘плодоносен и в дълбока старост’. (Псалм 92:14) Благодарен съм особено много на Йехова Бог, че доживях да видя с очите си огромното нарастване в броя на неговите истински поклонници. Пророк Исаия е предсказал това увеличение: „Портите ти ще бъдат винаги отворени, не ще се затворят ни денем, ни нощем, за да се внася в тебе имотът на народите.“ — Исаия 60:11.
Колко е прекрасно да видиш милиони хора от всички народи да се стичат в организацията на Йехова и да бъдат поучавани как да преживеят през голямата скръб в божия нов свят! (2 Петър 3:13) Наистина мога да кажа, че целодневната служба се оказа много по–ценна за мен от всичко друго, което този свят може да предложи. Да, аз не намерих златни съкровища, а духовни диаманти, които обогатиха живота ми неизмеримо.
[Снимки на страница 23]
Михалис и Елефтерия Каминарис
(Вдясно) Печатницата на улица „Ломбарду“