Биоетиката и безкръвната хирургия

ПРЕЗ последните години се забелязва небивал напредък в областта на медицината. Но при разрешаването на медицински проблеми някои нови методи създават проблеми в областта на етиката.

Лекарите трябва да мислят върху такива дилеми като: Дали понякога агресивното лечение трябва да бъде изоставено, за да може пациентът да умре, запазвайки достойнство? Дали лекарят трябва да отменя решението на пациента, ако смята, че това е в интерес на пациента? Как да се разпределят справедливо грижите в областта на здравеопазването, след като скъпите лечения не са достъпни за всекиго?

Такива сложни въпроси поставиха в центъра на вниманието един дял от медицината, наречен биоетика. Тази специалност има за цел да помогне на лекарите и учените да се справят с етичните аспекти на биологическите изследвания и напредъка в медицината. Тъй като някои от най–трудните решения възникват в болниците, много болници са изградили комитети по биоетика. Обикновено членовете на тези комитети — сред които има лекари и адвокати — посещават семинари по биоетика, където се анализират етични проблеми в медицината.

Някои от въпросите, които често се повдигат на такива семинари, са: До каква степен лекарите трябва да уважават вярванията на Свидетелите на Йехова, които главно поради религиозни причини отказват да приемат кръвопреливане? Трябва ли лекарят да наложи кръвопреливане против волята на пациента, ако това изглежда „целесъобразно“ от медицинска гледна точка? Дали ще бъде етично да се постъпи така без знанието на пациента, сякаш ‘това, за което пациентът не знае, не може да му навреди’?

За да разрешат тези въпроси по уместен начин, лекарите се нуждаят от обективно разбиране на възгледите на Свидетелите. Свидетелите на Йехова имат силно желание да обяснят своята позиция на лекарите, съзнавайки, че взаимното разбиране може да помогне да се избегнат конфликти.

Размяна на възгледи

Професор Диего Грасиа, виден испански авторитет в областта на биоетиката, пожела неговият клас да проведе такъв диалог. „Правилно е на вас [Свидетелите на Йехова] да ви се даде възможност да изразите своите проблеми . . . , като се имат предвид трудностите, които сте имали във връзка с кръвопреливането“ — каза професорът.

Затова на 5 юни 1996 г. трима представители на Свидетелите на Йехова бяха поканени в Университета Комплутенсе в Мадрид (Испания), за да обяснят своите възгледи. Присъствуваха около 40 лекари и други специалисти.

След като Свидетелите направиха кратко изложение, беше дадена възможност за въпроси. Всички присъствуващи се съгласиха, че един възрастен пациент трябва да има правото да откаже дадено медицинско лечение. Всички участници в класа смятаха също, че никога не бива да бъде правено кръвопреливане без осведоменото съгласие на пациента. Но някои аспекти от позицията на Свидетелите предизвикваха загриженост у участниците.

Един от въпросите се отнасяше до парите. Понякога безкръвната хирургия, например лазерната хирургия, изисква специално оборудване, както и скъпи лекарства, например еритропоетина, използуван, за да стимулира производството на червени кръвни клетки. Един лекар попита дали като отказват по–евтината възможност (хомоложна кръв), Свидетелите очакват системата на общественото здравеопазване да ги удостоява със специални привилегии.

Съгласявайки се, че парите са необходим фактор, който лекарите трябва да имат предвид, представител на Свидетелите се позова на публикувани изследвания, които анализират скритите разходи на преливането на хомоложна кръв. В тях се включва цената на лечението на свързаните с кръвопреливането усложнения, както и загубата на личния доход поради тези усложнения. Той цитира обширно изследване от Съединените щати, което показва, че макар и първоначално една средно голяма банка кръв да струва само 250 долара, всъщност тя създава разходи, равни на повече от 1300 долара — над пет пъти повече от първоначалната сума. Следователно — посочи той, — като се вземат предвид всички фактори, безкръвната хирургия е по–изгодна в икономическо отношение. Освен това по–голямата част от т.нар. допълнителни разходи при безкръвната хирургия са за оборудване, което се използува многократно.

Друг въпрос, занимаващ умовете на някои лекари, беше свързан с т.нар. натиск от страна на групата. Те питаха какво би станало, ако един Свидетел отстъпи и приеме кръвопреливане? Дали той ще бъде осъден и избягван от обществото на Свидетелите?

Откликът ще зависи от конкретната ситуация, защото безспорно неподчинението спрямо божия закон е сериозно нещо, което старейшините на сбора трябва да проучат. Свидетелите биха искали да помогнат на всеки човек, който е преживял травмата на застрашаваща живота операция и който е приел кръвопреливане. Несъмнено такъв Свидетел би се чувствувал много зле и би бил загрижен за своите взаимоотношения с Бога. Такъв човек може да има нужда от помощ и разбиране. Тъй като основата на християнството е любовта, старейшините биха искали, както при всички дисциплинарни случаи, да смекчат строгостта с милост. — Матей 9:12, 13; Йоан 7:24.

„Вие не бихте ли искали да преразгледате своята етична позиция? — попита един професор по биоетика, който гостуваше от Съединените щати. — Други религии направиха това през последните години.“

Беше му казано, че позицията на Свидетелите относно светостта на кръвта е доктринно вярване, а не етичен възглед, който подлежи на периодично преразглеждане. Ясната библейска заповед не оставя място за компромис. (Деяния 15:28, 29) Нарушаването на такъв божествен закон е точно толкова неприемливо за един Свидетел, колкото и оправдаването на идолопоклонството или прелюбодейството.

Свидетелите на Йехова ценят високо готовността на лекарите — като онези, които присъствуваха на семинара по биоетика в Мадрид, — да уважат тяхното решение за търсене на алтернативно лечение, което е в съгласие с техните основани на Библията убеждения. Несъмнено биоетиката ще играе важна роля за подобряването на отношенията между лекар и пациент и за постигането на по–голямо уважение спрямо желанията на пациента.

Според сведенията, един известен испански лекар казал, че лекарите винаги трябва да помнят, че „работят с несъвършени инструменти и средства“. Затова им е необходимо „убеждението, че любовта винаги трябва да достига дотам, докъдето познанието не може“.