Носейки духовна свобода на затворниците

„ЧАКАХМЕ ви.“ „През последните няколко нощи сънувах, че идвате.“ „Благодарим ви, че възложихте на някой да ни посещава редовно.“ „Искаме да изразим своята признателност за всяка една благословия, която незаслужено получаваме от Йехова и от неговата организация, и за духовната храна, давана навреме.“

Каква е причината за тези изрази на признателност? Това са думи на затворници от различни затвори в Мексико. Те ценят вниманието, което получават от Свидетелите на Йехова и което им носи духовна свобода, въпреки че са в затвора. В Мексико има 42 затвора, където Свидетелите на Йехова редовно служат на духовните нужди на затворниците. Тези места се наричат Centro Readaptación Social (Център за социално възстановяване). В някои от тези затвори дори се провеждат редовно християнски събрания с много добри резултати. Например, при едно неотдавнашно преброяване, събранията на тези места били посещавани от около 380 души. По това време били водени средно 350 библейски изучавания. Тридесет и седем души отговорили на изискванията за проповядване и 32 души отдали живота си на Йехова, символизирайки това с покръстване във вода.

Как се извършва работата

Как Свидетелите на Йехова извършват работата си на тези места? Първо те отиват при отговорните чиновници, за да поискат писмено разрешение да влязат в затвора, като обясняват целта на посещенията — да учат затворниците как да подобрят качеството на живота си и да служат на Бога по начин, който му е угоден.

При всеки случай властите им давали разрешение. Тези чиновници ценят библейското образование, което се дава на затворниците. Властите в затвора забелязват, че Свидетелите на Йехова се подчиняват на наредбите за сигурност, установени за тези места. Те позволяват на тези посещаващи служители да използуват офиси, трапезарии и работилници за провеждане на техните събрания. На едно място на Свидетелите дори било позволено да построят една малка Зала на Царството, както личи от следващата случка, разказана от един пътуващ надзорник в югоизточно Мексико.

„В началото на 1991 г. започнахме да посещаваме затвора в Техуантепек (Оаксака), където открихме голям духовен глад. Скоро започнахме 27 библейски изучавания. С оглед на интереса на затворниците бяха планирани пет събрания на сбора. Един от затворниците, който прояви голяма любов към Йехова, реши да построи малка Зала на Царството в района на затвора, така че да има място, където да се провеждат събрания. Той отиде при директора на затвора и помоли за разрешение, и властите бяха много отзивчиви. В началото на декември 1992 г. шест затворника отговаряха на изискванията за вестители на добрата новина. Поради проявения напредък бяха предприети стъпки да се проведе Възпоменанието вътре в затвора. Ние помолихме директора на затвора за разрешение да донесем символите — хляб и вино — и след четиричасов разговор това беше разрешено.

Случи се така, че на 3 април 1993 г. (три дни преди Възпоменанието) някои затворници бяха освободени. Когато един затворник, който беше вестител, получи документите си за освобождение, той помоли да разговаря с директора на затвора, за да получи разрешение да остане до чествуването на Възпоменанието. Това наистина изненада директора, тъй като не е много често срещана молба, но имайки предвид голямото желание на затворника да присъствува на Възпоменанието в затвора, той удовлетвори молбата. На Възпоменанието присъствуваха 53 души, които плакаха от радост в края на програмата. Решихме да назовем групата ‘Свобода Сересо’, тъй като хората от затвора Сересо бяха свободни в духовен смисъл.“

Работата на Свидетелите на Йехова е много ценена в тези места. В един от тези затвори директорът открито препоръчва присъствието на събранията на Свидетелите на Йехова като „терапия“ за бързо социално възстановяване на затворниците.

Една успешна възстановителна програма

Дейността на Свидетелите на Йехова има за резултат пълното възстановяване на много затворници. Макар и често да е вярно, че след като бъдат освободени, тези, които са били в затвора, се връщат към престъпен начин на живот, хората, които наистина приемат посланието на божието Слово, се променят напълно. Тяхната промяна ни напомня за думите на апостол Павел: „Нито блудниците, . . . нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.“ — 1 Коринтяни 6:9–11.

Забележителната промяна в техните личности е очевидна, когато те изразяват чувствата си. Мигел, който е в затвора Кампече в град Кампече, казва следното: „Днес с радост мога да кажа, че се смятам за част от другите овце, които имат надеждата, записана във 2 Петър 3:13 и Матей 5:5.“ Хосе, който е в Кобен, затвор в Кампече, казва: „Въпреки че съм затворник и че престъплението ми може да е много сериозно, разбирам, че Йехова е много милостив и слуша моите молитви и молби. Той може да прости моите прегрешения и да ми даде възможността да прекарам остатъка от живота си, като споделям добрата новина за Царството на Бога. Благодаря на старейшините за времето, което отделят, за да ни посещават в затвора, така че да можем да се възползуваме от обещанията на божието Царство. Какви хубави благословии! Дали мога да кажа, че съм затворник? Не, Йехова ми даде духовната свобода, от която се нуждаех.“

Какво е това, което кара убийци, изнасилвачи, подпалвачи, крадци и други хора да се променят, за да станат водещи праведен живот християни? Според същите тези хора това е заради преобразяващата сила на божието Слово и доброто общуване с истински предани хора. Случаят на Тибурсио, намиращ се в затвора в Мазатлан (Синалоа), показва успеха на тази възстановителна програма. Той бил в затвора в Конкордиа (Синалоа), където имал проблеми поради буйния си нрав. Съпругата му била Свидетелка на Йехова и той се отнасял много зле с нея, дори когато идвала да го посещава в затвора. Тя била търпелива и продължила да идва и да го посещава, затова той я помолил да му донесе книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“a, която започнал сам да изучава. След това той помолил някой да дойде в затвора, за да изучава с него. Той започнал да напредва духовно и взаимоотношенията му с другите започнали да се подобряват. Той бил преместен в затвора в Мазатлан, където има една група изучаващи Библията, и сега е вестител. Той казва: „Сега, заедно с жена ми и децата, и с приятелите ми в затвора, аз съм много благодарен, че имам възможността да слушам библейските истини на това място с надеждата, че в близко бъдеще ще бъда освободен и ще мога да посещавам всички конгреси и събрания на сбора.“

Конрадо също е човек, който е много признателен за промените, които е имал възможност да направи в своя живот. Той имал такива проблеми в брака, че съпругата му го напуснала. Тогава той потърсил убежище при наркотиците. След време станал търговец на наркотици. Бил арестуван и осъден на затвор за пренасяне на марихуана и кокаин. В затвора имало група изучаващи Библията със Свидетелите на Йехова и той бил поканен да изучава с тях. Той изразява чувствата си по следния начин: „Бях впечатлен от реда, по който се провеждаха събранията, от програмата за изследване чрез публикациите и от факта, че всичко се основава на Библията. Веднага помолих за библейско изучаване и започнах да посещавам събранията.“ Това било през януари 1993 г. Днес Конрадо вече не е в затвора и продължава да напредва в християнския сбор.

На Ислас Мариас

В Мексико има един вдъхващ страх затвор, намиращ се на четири острова, наречени Ислас Мариас. Затворниците могат да пътуват из тези наказателни острови, на които са затворени. Някои живеят там с жените и децата си.

Там беше основан малък сбор. Трима братя от Мазатлан пътуват до там веднъж в месеца, като помагат за воденето на събранията, осигуряват литература и насърчават. Понякога окръжният надзорник отива да ги посети. На събранията присъствуват средно между 20 и 25 души. Има четирима покръстени и двама непокръстени вестители. Пътуващият надзорник съобщава, че „някои ходят по 17 километра [10 мили], за да присъствуват на неделните събрания, и трябва бързо да си тръгват след събранието, за да се върнат за проверката. Дори с бърз ход обратният път отнема над два часа“. Един от братята, който научил истината в този затвор, неотдавна каза: „Преди исках да изляза бързо, но сега всичко може да бъде според волята на Йехова, тъй като и в двата случая имам да върша много работа тук вътре в затвора.“

Щастливи сме да видим, че истината показва силата си да освобождава искрените хора, които търсят начин да бъдат угодни на Йехова. Над дванадесет души от тези, които са научили истината в затвора, са освободени, покръстени и днес живеят честно и почтено като служители на Бога, като някои дори стават старейшини в сбора. Силата, която Библията има да изцелява сърца и да променя хората, се показва по драматичен начин. След като тези мъже, които са били затворени заради извършването на лоши дела, влязат в пътя на светлината на божието Слово, те изпитват истинската свобода, която Исус обещал, когато казал: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ — Йоан 8:32; Псалм 119:105.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 23]

Мнозина извличат полза от християнските истини, които научават в затвора