Кой е виновен?

ПЪРВИЯТ човек, Адам, започнал тази линия на поведение. След като съгрешил, той казал на Бога: „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.“ В действителност думите му значели: „Вината не е моя!“ Първата жена, Ева, постъпила по същия начин, като казала: „Змията ме подмами, та ядох.“ — Битие 3:12, 13.

Така в Едемската градина бил създаден прецедент хората да отказват да поемат отговорност за собствените си действия. Дали и ти си се провинявал в това отношение? Когато се появят проблеми, дали бързаш да обвиняваш другите? Или анализираш първо ситуацията, за да видиш кой наистина е виновен? Във всекидневния живот е толкова лесно да паднем в примката на това да обвиняваме другите за своите грешки и да кажем: „Вината не е моя!“ Нека вземем за пример някои често срещани ситуации и да видим как са склонни да постъпят някои хора. И което е още по–важно — помисли за това какво би направил ти в подобни обстоятелства.

Финансови проблеми

„Вината не е моя — виновни са икономиката, покварените хора в бизнеса, високите разходи за живот“ — може да каже някой, когато изпадне в големи финансови затруднения. Но дали наистина трябва да се търси вина в тези фактори? Може би несигурни условия са подтикнали този човек към съмнителни или спекулативни предприятия в бизнеса. Понякога алчността засенчва обективността и хората се оказват в непознати води, ставайки лесна плячка на акулите. Те забравят поговорката: „Ако нещо е прекалено хубаво, за да е вярно, то тогава обикновено не е вярно.“ Те търсят съвет, който искат да чуят, но когато се появят икономически трудности, те търсят вината в другите. За съжаление, понякога това се случва и в християнския сбор.

Някои са били впримчени в неразумни и дори фалшиви инвестиционни схеми, като например закупуване на диаманти, които не съществуват, финансиране на телевизионни предавания, които изгряват бързо, но и залязват бързо, или подкрепяне на развития в областта на търговията с недвижимо имущество, които стигат до банкрут. Едно прекалено желание за забогатяване може би е притъпило в паметта им библейския съвет: „А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка . . . и пронизаха себе си с много скърби.“ — 1 Тимотей 6:9, 10.

Недисциплинираното харчене също може да доведе до финансов крах. Някои хора смятат, че трябва да изглеждат като манекените от най–последните модни списания, да ходят на скъпи отпуски, да се хранят в нашумели ресторанти и да купуват най–новите „играчки“ за възрастни — ваканционна екипировка, лодки, видеокамери, стереоуредби. Разбира се, с времето някой може да си позволи да притежава такива неща чрез разумно планиране и спестяване. Но онези, които бързат да ги притежават, могат да затънат дълбоко в дългове. Ако стане така, кой е виновен? Явно, те са игнорирали разумния съвет на Притчи 13:18: „Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука. А който внимава на изобличение ще бъде почитан.“

Разочарование от децата

„Старейшините са виновни, че децата ми оставиха истината — могат да кажат някои родители. — Те не обръщаха достатъчно внимание на децата ми.“

Старейшините имат задължението да се грижат за стадото и да го пазят. Но как стои въпросът със самите родители? Дали те са образцови при проявяването на плодовете на божия дух във всичките си дела? Дали семейното изучаване на Библията е било водено редовно? Дали родителите са проявявали пламенност в службата на Йехова и са помагали на децата си да се подготвят за нея? Дали те са се интересували от това с кого общуват децата им?

Подобно на това, за един родител е лесно да каже относно училището: „Учителите са виновни, че синът ми нямаше добър успех в училище. Те не го обичаха. Пък и без друго това училище има много ниски критерии.“ Но дали родителят е общувал отблизо с представителите на училището? Дали родителят е бил заинтересуван от програмата и часовете на детето си? Дали е имало програма за домашните занимания и е била оказвана помощ при нужда? Дали основният проблем не е бил в нагласата или ленивостта, проявена от детето или от родителя?

Вместо родителите да обвиняват училищната система, много по–плодотворно е да предприемат положителни стъпки, за да бъдат сигурни, че децата им имат правилната нагласа и че се възползуват от възможностите за обучение, които са им предоставени в училище.

Липса на духовно процъфтяване

Понякога чуваме някой да казва: „Бих бил много по–силен в духовно отношение, но вината, че не съм, не е моя. Старейшините не ми обръщат достатъчно внимание. Нямам никакви приятели. Духът на Йехова не е върху този сбор.“ А в същото време другите в сбора имат приятели, щастливи са и напредват хубаво в духовно отношение; и сборът е благословен с растеж и духовно благополучие. Защо тогава някои хора имат проблеми?

Малцина искат да бъдат близки другари с онези, които проявяват отрицателна и оплакваща се нагласа. Един остър, срязващ език и едно постоянно оплакване могат да бъдат най–обезсърчаващото нещо. Тъй като не искат да бъдат теглени надолу в духовно отношение, някои хора ограничават приятелското си общуване с такива личности. Смятайки това за студенина от страна на сбора, човек може да започне да се мести, първо в един сбор, след това в друг, в трети, четвърти. Подобно на местещите се стада от долините на Африка, които винаги търсят по–зелено пасбище, тези „прелетни“ християни винаги търсят най–подходящия сбор. Колко по–щастливи биха били те, ако вместо това виждат добрите качества у другите хора и се опитват да проявяват по–пълно плодовете на божия дух в собствения си живот! — Галатяни 5:22, 23.

Някои хора правят това, като полагат специални усилия на всяко събрание в Залата на Царството да говорят с различен човек и да го похвалят за някоя негова добра страна. Това би могло да бъде във връзка с доброто поведение на децата му, с редовното му посещение на събранията, с добре подготвения отговор при Изучаването на „Стражева кула“, с гостоприемството, показано чрез това, че е отворил вратите на дома си за Изучаването на книга в сбора и за сбирки преди проповедна служба, и така нататък. Като си поставиш за цел да проникнеш под покривалото на несъвършенството, несъмнено ще откриеш благородни качества в своите християнски братя и сестри. Това ще ги направи скъпи за теб и никога няма да ти липсват верни приятели.

Най–основното извинение

„Такава е божията воля.“ „Дяволска работа.“ Вероятно най–основното извинение е да се обвиняват или Бог, или Дяволът за нашите собствени грешки. Вярно е, че Бог или Сатан могат да влияят на някои събития от нашия живот. Но някои хора вярват, че практически всичко — добро или лошо — в живота им е резултат от намеса от страна на Бога или на Сатан. Сякаш нищо от онова, което им се случва, не е резултат от собствените им действия. „Ако Бог иска да имам тази нова кола, ще се погрижи за това да я получа.“

Такива хора често живеят своя живот безразсъдно, вземайки финансови и други решения въз основа на предположението, че Бог ще ги спаси. Ако техните неразумни действия доведат до някаква катастрофа в икономическо или друго отношение, те обвиняват Дявола. Да направиш нещо прибързано, без първо да ‘пресметнеш разноските’, и след това да обвиняваш Сатан за провала, или още по–лошо — да очакваш Йехова да се намеси, би било не само самонадеяно, но и в разрез с Писанията. — Лука 14:28, 29.

Сатан се опитал да накара Исус да мисли по този начин и да не поеме отговорността за своите действия. За второто изкушение Матей 4:5–7 казва: „Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: — ‘Ще заповяда на ангелите Си за Тебе; и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си.’“ Исус разбирал, че не може да очаква Йехова да се намеси, ако той поеме явно безразсъдна и дори самоубийствена линия на поведение. Затова той отговорил: „Писано е още: ‘Да не изпитваш Господа твоя Бог.’“

Хората, склонни да обвиняват Дявола или Бога за собствените си неразумни действия, приличат много на привържениците на астрологията, които просто заместват Бога или Дявола със звездите. Напълно убедени, че почти всичко, което се случва, е извън техния контрол, те пренебрегват простия принцип, изразен в Галатяни 6:7: „Каквото посее човек, това ще и да пожъне.“

Лице в лице с действителността

Никой няма да оспорва факта, че живеем в несъвършен свят. Проблемите, които обсъдихме досега, са съвсем реални. Хората ще ни използуват във финансово отношение. Някои работодатели ще бъдат нечестни. Другари могат да повлияят лошо на децата ни. Някои учители и училища имат нужда от подобрение. Понякога и старейшините могат да бъдат по–любещи и по–загрижени. Но ние трябва да признаем въздействието на несъвършенството, както и факта, че „целият свят лежи в лукавия“, според думите на Библията. Така че не е реалистично да очакваме, че пътят ни през живота ще бъде гладък през цялото време. — 1 Йоан 5:19.

Освен това трябва да признаем и собственото си несъвършенство и ограничения, и да осъзнаем, че много пъти нашите проблеми са от собственото ни неблагоразумие. Павел подканил християните в Рим: „Казвам на всеки един измежду вас . . . да не мисли за себе си по–високо, отколкото трябва да мисли.“ (Римляни 12:3) Този съвет с еднаква сила важи и за нас днес. Когато нещата не са както трябва в живота ни, ние няма веднага да последваме своите прародители Адам и Ева, казвайки: „Не е моя вината!“ Вместо това ще се запитаме: ‘Какво можех да направя по друг начин, за да избегна този недобър резултат? Дали проявих добра преценка по този въпрос и дали потърсих съвет от разумен източник? Дали отдадох достойнство на другите участници в този спорен въпрос, смятайки, че не те са виновни за резултата?’

Ако следваме християнските принципи и проявяваме добра преценка, ще имаме повече приятели и по–малко проблеми. Много ненужни грапавини в нашия ежедневен живот ще бъдат изгладени. Ние ще намерим радост в своите отношения с другите и няма да бъдем измъчвани от въпроса: ‘Чия е вината за това?’

[Снимка на страница 28]

Родителите могат да направят много за това децата им да процъфтяват духовно