„Продажба на сол“ в Мозамбик
ФРАНСИСКО КОАНА, един от членовете на комитета за страната в Мозамбик, прекарал десет години в „лагери за превъзпитание“. Той разказва какво е преживял: „Знаех, че щяхме да останем тук известно време, затова попитах окръжния надзорник дали мога да продължа службата си на редовен пионер. Как обаче бих могъл да посветя достатъчно време на проповедната служба, след като почти всеки в лагерите беше Свидетел на Йехова? Казах, че ще отивам в Миланж, един град на 47 км от тук, за да намирам хора, на които да проповядвам.
Макар че официално не ни беше разрешено да напускаме лагера, това правило не се прилагаше стриктно. Спомням си как отидох в храстите, паднах на колене и се помолих за някакъв начин да проповядвам на местните хора. Йехова скоро отговори.
Свързах се с един мъж, който имаше колело, и се спазарих с него. Той се съгласи, ако му обработя седем декара и половина земя, преди да дойдат дъждовете, да ми даде колелото. Така че всяка сутрин ходех да работя на неговите ниви. Йехова благослови този начин на уреждане на нещата, и накрая аз получих своето колело.
Резултатът беше, че имах превоз до големия град Миланж и можех да продължавам с пионерската си служба резултатно в този плодоносен район. Тъй като нашата дейност беше под възбрана, трябваше да измисля как да запозная хората с истината. Като напъхах под ризата си книги и списания, взех малко сол в един сак и започнах своя бизнес като продавач на сол. Вместо да я продавам за 5 метикайс, аз исках 15 метикайс. (Ако беше много евтина, хората щяха да купят всичката и нямаше да имам вече сол, която да използувам, за да проповядвам!) Разговорите ми бяха нещо такова:
— Добър ден! Днес продавам сол.
— Колко струва?
— Петнайсет метикайс.
— Не, не. Това е прекалено скъпо!
— Да, съгласен съм, че е скъпа. Но ако сега ви се струва скъпа, почакайте известно време, защото в бъдеще ще стане много по–скъпа. Знаете ли, че това е било предсказано в Библията?
— Никога не съм чел за това в моята Библия.
— Да, там пише за това. Донесете своята Библия и ми позволете да ви го покажа.
Така започваше разговор, като използувахме неговата Библия, и моята можеше да си остане напъхана под ризата ми. Тогава отварях на Откровение, глава 6, относно критичните условия и недостига на храна. Ако усещах благоприятен отклик, изваждах книгата „Истината, която води към вечен живот“ или Good News to Make You Happy [„Добра новина, която може да те направи щастлив“] и започвах истинско изучаване на Библията.
В резултат на това успях да сформирам една група от 15 заинтересувани в Миланж. Но скоро властите разбраха за дейността ни. Един ден, докато водех едно изучаване на Библията, полицаите нахлуха и ни арестуваха. Всички — включително и малките деца на семейството — бяхме отведени в местния затвор. След като останахме един месец там, всички бяхме върнати отново в лагера.“
Тези преживявания не намалили пламенността на нашите братя. Напротив, Франсиско и семейството му, заедно с хиляди свои братя, които били в лагерите, сега се покланят на Бога и проповядват в Мозамбик, имайки свобода.