Въпроси на младите хора . . .

Как да престанат тия непрекъснати обвинения към мен?

„Винаги обвиняваха мен за всичко. Ако къщата беше останала незаключена, ако печката беше останала включена, ако нещо не си беше на мястото или нещо не беше свършено, Рамон беше виновен!“ — Рамон.

АКО си в юношеска възраст, понякога може да изглежда, че си обвиняван едва ли не за всяко нещо, което не е наред. В една по–раншна статия посочихме факта, че понякога родителите прекалено бързо правят извода, че децата им са виновни.a Причините за това могат да бъдат най–различни — от нормална родителска загриженост до сериозни емоционални проблеми. Каквато и да е тя, да търсят от теб отговорност за неща, за които не си виновен, може да бъде болезнено и унизително.

Разбира се, като несъвършен човек, понякога и ти ще правиш грешки. (Римляни 3:23) Пък и понеже си млад, имаш сравнително малък опит. (Притчи 1:4) Неизбежно е да правиш погрешни преценки отвреме–навреме. Затова когато сгрешиш, е правилно и честно да ти се потърси отговорност. — Еклисиаст 11:9.

Как би трябвало да реагираш, когато си обвинен за нещо, което наистина си направил? Някои младежи се опитват да постъпят така, сякаш са жертва на огромна несправедливост. Те вдигат шум до небесата, че родителите им ги обвиняват за всичко. Какъв е резултатът? Ядосаните родители прилагат по–строги мерки, за да накарат децата си да разберат за какво става дума. Библията дава следния съвет: „Безумните презират мъдростта и поуката. Сине мой, слушай поуката на баща си, и не отхвърляй наставлението на майка си.“ (Притчи 1:7, 8) Когато си признаеш грешките и направиш необходимите промени, можеш да се поучиш от собствените си грешки. — Евреи 12:11.

„Доверен разговор“ с родителите

Съвсем различно стоят нещата обаче, когато те обвиняват за неща, за които не си виновен, или когато обвиненията са непрестанни. Разбираемо е да изпитваш гняв и неприязън. Дори може да бъдеш изкушен да се държиш лошо, като си мислиш, че и без това пак ще те обвиняват. (Еклисиаст 7:7) Но злите постъпки нараняват всекиго. (Сравни Йов 36:18.) В Притчи 15:22, NW се посочва по–добър начин за справяне с тази ситуация: „Плановете се осуетяват там, където няма доверен разговор.“ Да, един от начините да промениш това как се отнасят към теб родителите ти е да им кажеш какво изпитваш.

Първо прецени кога е това, което Библията нарича „навреме“. (Притчи 15:23) Авторът Клейтън Барбо казва: „Подбери време и място, когато всички са спокойни и в добро разположение на духа.“ Освен това Библията предупреждава: „Оскърбителната дума възбужда гняв.“ (Притчи 15:1) Затова се опитай да бъдеш мил и да говориш с уважение, а не с обиди. Внимавай да не избухнеш. (Притчи 29:11) Вместо да нападаш своите родители (‘Вие винаги ме обвинявате за всичко!’), се опитай да обясниш какво изпитваш поради постоянните обвинения. (‘Обидно ми е, когато ме обвинявате за неща, за които не съм виновен.’) — Сравни Битие 30:1, 2.

Същото може да се каже и в случаите, когато родителите ти са ядосани поради някакво недоразумение. Веднъж родителите на младия Исус били притеснени от това, че не знаели къде е той. Но Исус не се оплакал. Той спокойно изяснил положението. (Лука 2:49) Защо не се опиташ да се държиш със своите родители като възрастен, когато имаш проблеми? Знай, че те са ядосани, защото са загрижени за теб! Слушай с уважение. (Притчи 4:1) Изчакай, докато нещата се успокоят, преди да изложиш своята страна на въпроса.

‘Провери каква е твоята собствена работа’

Но защо изобщо някои родители са склонни да правят прибързани и погрешни заключения относно своите деца? Честно казано понякога младите дават поводи на родителите си да бъдат подозрителни. В Притчи 20:11 се казва: „Даже и детето се явява чрез постъпките си — дали делата му са чисти и прави.“ Какво име си си изградил в очите на своите родители? Дали „постъпките“ ти показват, че си ‘прав’ и сериозен, или че си небрежен и безотговорен? Ако е вярно второто, тогава не се чуди, че те често правят прибързани и погрешни изводи за теб. „Трябваше да бъда честен пред самия себе си — признал относно критиките на родителите си Рамон, младежът, споменат в началото. — Понякога подозренията им имаха известни основания.“

Ако това е така и при теб, може би няма друг начин, освен да се опиташ да надживееш миналото си. Като установиш едно постоянно поведение, достойно за доверие и отличаващо се с чувство за отговорност, постепенно ще можеш да убедиш родителите си, че си се променил и може да ти се гласува доверие.

Случаят на Рамон показва това. Неговите приятели и семейството му го нарекли на шега ‘разсеяния професор’, понеже непрекъснато забравял разни неща. Дали твоите родители са ти поставили един отрицателен ‘етикет’, като например ‘незрял’ или ‘безотговорен’? Авторката Катлин Маккой казва, че родителите може да смятат, че подобни ‘етикети’ „посочват какво не е наред, така че младежът да види това и да се промени“. В действителност обаче тези ‘етикети’ често предизвикват дълбока обида. Въпреки това Рамон съзнал, че в неговото прозвище се съдържа частица истина. „Обикновено мисълта ми беше съсредоточена само върху едно нещо и аз си губех ключовете или домашните, или забравях какво ми е възложено в домакинството“ — признава той.

Затова Рамон започнал да се променя. „Започнах да се уча на отговорност и на това да степенувам нещата по важност — спомня си той. — Направих си програма и започнах да гледам по–сериозно на личното изучаване на Библията. Научих, че Йехова придава значение както на големите, така и на малките неща.“ (Лука 16:10) Като прилагал библейските принципи, в крайна сметка Рамон успял да поправи името си на забраванко. Защо не се опиташ да направиш същото? И ако някой ‘етикет’ или прозвище те притеснява, говори с родителите си. Може би те ще видят нещата от твоята гледна точка.

Когато изглежда, че някой друг е по–предпочитан

Понякога сякаш причината за обвиненията е в това, че някой друг е по–предпочитан. Рамон си спомня: „Когато по–големите ми братя или сестри се връщаха късно, нищо не им се случваше, но ако аз закъснеех, веднага ми се караха за това.“ Един гвианец на име Алберт си спомня, че изпитвал същото, когато бил юноша. Струвало му се, че майка му го наказва по–строго, отколкото наказвала брат му.

Но нещата не винаги са така, както ни се струват. Често родителите дават повече свобода на по–големите деца, не защото ги предпочитат пред другите, а просто защото смятат, че те ще проявят чувство за отговорност. Или пък е възможно да става дума за специални обстоятелства. Алберт признава, че физическото наказание било отменено при брат му, защото той бил „дребен и болнав“. Дали родителите предпочитат едно дете пред друго, ако просто признават специалните нужди или ограничения, които може да има то?

Разбира се, понякога родителите имат свои любимци. (Сравни Битие 37:3.) Алберт казва за своя болнав брат: „Мама изпитваше към него специална привързаност.“ За щастие християнската любов може да се разширява. (2 Коринтяни 6:11–13) Така че дори и родителите ти да изпитват „специална привързаност“ към някой от твоите братя или сестри, това не означава, че за теб не е останала любов. Въпросът всъщност е в това дали те се отнасят несправедливо към теб, като те обвиняват поради сляпа любов към някой от твоите братя или сестри? Ако ти се струва, че е така, тогава непременно трябва да им кажеш какво изпитваш. Спокойно и разумно им посочи конкретни примери за случаи, в които смяташ, че са проявили предпочитание към някой друг. Може би те ще те чуят.

Проблемни семейства

Вярно е, че не всички ситуации са лесни за променяне. При някои родители засрамването и обвиняването са дълбоко вкоренени навици. Това може да е така най–вече при родители, които имат емоционални проблеми или се борят с някаква зависимост. При такива обстоятелства опитите да се разговаря едва ли ще донесат голяма полза. Ако това е така и при теб, разбери, че не е по силите ти да разрешиш проблемите на твоите родители и вероятно разрешаването им ще бъде възможно само с помощ извън семейството. Най–доброто, което можеш да направиш при това положение, е да им отдаваш полагащата им се почит и уважение и да се опитваш да избягваш ненужни конфликти. (Ефесяни 6:1, 2) В Притчи 22:3 се казва: „Благоразумният предвижда злото и се укрива.“b

В същото време потърси помощ извън семейството. Говори с някой зрял възрастен човек, може би с някой християнски старейшина. Любещото внимание от страна на такъв човек би могло да направи много, за да противодействува на чувството, че ти си виновен за всичко. В същото време ‘се приближавай при Бога’. (Яков 4:8) Макар че другите могат да те обвиняват несправедливо, „[Бог] не ще изобличава винаги, нито ще държи гняв довека. . . . Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“. (Псалм 103:9, 14) Като знаеш, че си скъп в божиите очи, това ще ти помогне да издържиш несправедливите обвинения.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 14]

Ако признаваме грешките си, това ще ни помогне да се учим от тях