Те били възнаградени, защото ходели непорочно
ЙЕХОВА благославя и възнаграждава своите верни служители. Те може би трябва да чакат известно време, за да видят осъществяването на божиите цели, но каква наслада е, когато се изпитва неговата благословия!
Това било показано добре преди около две хиляди години с преживяното от юдейския свещеник Захария и неговата жена Елисавета, и двамата от Аароновото семейство. Бог обещал да благослови израилтяните с потомство, ако му служат вярно. Той казал, че децата са награда. (Левит 26:9; Псалм 127:3) Но Захария и Елисавета били бездетни и в доста напреднала възраст. — Лука 1:1–7.
Библията казва за Захария и Елисавета, че ‘и двамата били праведни пред Бога, като ходели непорочно във всичките Господни заповеди и наредби’. (Лука 1:6) Те обичали Бога толкова много, че не им било тежко да следват праведния път и да спазват Неговите заповеди. — 1 Йоан 5:3.
Неочаквани благословии
Нека се върнем към късната пролет или ранното лято на 3 г.пр.н.е. Ирод Велики управлява като цар в Юдея. Един ден свещеникът Захария влиза в Светото място на храма в Йерусалим. Докато хората се обединяват в молитва извън храма, той кади тамян на златния олтар. Навярно считано за най–почетно от ежедневните служби, това се извършвало след принасянето на жертвоприношенията. Свещеникът може би имал тази привилегия само веднъж в живота си.
Захария не може да повярва на очите си. Да, един от ангелите на Йехова е застанал от дясната страна на кадилния олтар! Възрастният свещеник се смущава и страхува. Но ангелът казва: „Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.“ Да, Йехова чул горещите молитви на Елисавета и Захария. — Лука 1:8–13.
Ангелът добавя: „Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.“ Йоан ще бъде цял живот назирей, изпълнен с божия свети дух. Ангелът продължава: „Ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.“ — Лука 1:14–17.
Захария пита: „По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.“ Ангелът отговаря: „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.“ Когато Захария излиза от светилището, той не може да говори и хората разбират, че е видял свръхестествено видение. Той може само да прави знаци, използувайки жестове, за да предава мислите си. Когато неговата служба в храма свършва, той се връща в къщи. — Лука 1:18–23.
Причина за радост
Точно според обещанието, Елисавета скоро има причина да се радва. Тя забременява, като по този начин бива изтрит срамът на безплодието. И нейната родственица Мария се радва, защото същият ангел — Гавриил — ѝ казва: „Ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.“ Мария е готова да поеме ролята на ‘Господна слугиня’. — Лука 1:24–38.
Мария бърза да отиде в дома на Захария и Елисавета в един град в планините на Юдея. При звука от поздрава на Мария детето в утробата на Елисавета заиграва. Под въздействието на божия свети дух Елисавета извиква високо: „Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми. И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното ѝ от Господа [Йехова — NW].“ Мария отговаря с голяма радост. Тя остава при Елисавета около три месеца. — Лука 1:39–56.
Роден е Йоан
В съответното време на възрастните Елисавета и Захария се ражда син. На осмия ден детето бива обрязано. Роднини искат да нарекат момчето Захария, но Елисавета казва: „Не, но ще се нарече Йоан.“ Дали нейният все още ням съпруг е съгласен? На една дъсчица той написва: „Йоан е името му.“ Начаса езикът на Захария се развързва и той започва да говори, като благославя Йехова. — Лука 1:57–66.
Изпълнен със свети дух, радостният свещеник пророкува. Той говори така, като че ли обещаният Спасител — ‘рогът на спасението в дома на Давида’ — вече се е появил, в съответствие с договора на Авраам за семето, в което ще се благословят всичките народи. (Битие 22:15–18, „Синодален превод“, 1993 г.) Като предвестник на Месията, собственият роден по чудотворен начин син на Захария ще ‘върви пред лицето на Господа [Йехова — NW], за да даде на Неговите люде да познаят спасение’. Годините минавали, Йоан растял и крепнел по дух. — Лука 1:67–80.
Богато възнаградени
Захария и Елисавета били прекрасен пример на вяра и търпение. Те продължили да служат вярно на Йехова, макар че трябвало дълго да чакат Бога, и техните най–големи благословии дошли едва когато били в доста напреднала възраст.
Затова пък на какви благословии се радвали Елисавета и Захария! Под въздействието на божия дух и двамата пророкували. Те получили привилегията да станат родители и наставници на предвестника на Месията — Йоан Кръстител. Нещо повече, Бог гледал на тях като на праведни. По същия начин онези, които днес следват богоугодна линия на поведение, могат да имат праведна позиция пред Бога и ще получат много благословии, задето продължават да ходят непорочно в заповедите на Йехова.