Празнуванията на рождени дни са оставяли след себе си смърт
ПРАЗНУВАНЕТО на рождени дни се смята от повечето хора днес за един безобиден обичай. Но Библията не рисува положителна картина на тази традиция. На първо място, Писанията не съдържат нищо, което да показва, че някои от верните служители на Бога са празнували рождени дни.
Единствените два рождени дни, които Библията споменава, били на владетели, които били врагове на Бога. Всяко от тези празнувания включвало една екзекуция, така че гостите можели да злорадствуват над смъртта на някой, който бил обидил царя. В първия пример, Фараонът, царят на Египет, екзекутирал своя главен хлебар. (Битие 40:2, 3, 20, 22) Египетският владетел направил това по време на празненството, защото бил разгневен на своя служител. Във втория пример, Ирод, неморалният владетел на Галилея, обезглавил Йоан Кръстител, за да угоди на една девойка, чието танцуване на празненството му харесало. Колко отблъскващи сцени! — Матей 14:6–11.
Дали обаче Библията не насочва вниманието към два рождени дни, които са изключения? Съвсем не. Древният юдейски историк Йосиф Флавий разкрива, че тези случаи не били единствени по рода си. Той записал други случаи на екзекуции за забавление по време на рождени дни.
Например, такива екзекуции били извършени след унищожението на Йерусалим през 70 г. от н.е., когато 1 000 000 юдеи загинали и 97 000 оцелели, за да бъдат отведени в плен. По пътя към Рим, римският генерал Тит отвел своите юдейски пленници в близкото пристанище на Кесария.
Йосиф Флавий пише: „Докато Тит останал в Кесария, той отпразнувал рождения ден на брат си Домициан в голям разкош и изпратил на смърт повече от 2500 затворници в игри с диви зверове и в пламъците на огъня. След това той се преместил в Беритус [Бейрут], римска колония във Финикия, където отпразнувал рождения ден на баща си, избивайки още много пленници в пищни представления.“ — The Jewish War [„Юдейската война“], VII, 37, преведена от Пол Л. Майер в Josephus: The Essential Writings [„Йосиф Флавий: Основни писания“].
Не е чудно тогава, че The Imperial Bible-Dictionary [„Императорски библейски речник“] коментира: „Юдеите от по–късно време гледали на празнуването на рождени дни като на част от идолопоклонството — възглед, който напълно се потвърждавал от онова, което те виждали по време на обществените празненства през тези дни.“
Верните християни от първи век не биха се присъединили към обичай, толкова мрачно представен в Библията и празнуван по такъв ужасен начин от римляните. Днес искрените християни разбират, че библейското повествование относно рождените дни е сред нещата, записани за тяхно напътствие. (Римляни 15:4) Те избягват празнуването на рождени дни, защото такива празненства отдават незаслужена значимост на отделната личност. И нещо още по–важно — служителите на Йехова мъдро вземат предвид неблагоприятното представяне на рождените дни в Библията.
[Снимка на страница 25]
Арена в Кесария