Колко е точен Еврейският календар?

СПОРЕД еврейския календар, в четвъртък, на 16 септември 1993 г., беше празникът Рош Хашана. Тогава по традиция прозвуча „шофар“ — тръба от рог на овен, за да възвести настъпването на новата година. Тази година е 5754 (според еврейския календар), и продължава от 16 септември 1993 г. до 5 септември 1994 г.

Веднага забелязваме, че има разлика от 3760 години между еврейското летоброене и западния, или Грегориански календар, който сега е във всеобща употреба. Защо съществува тази разлика? И колко е точен еврейският календар?

Определяне на началната точка

Всяка система за отчитане на време трябва да има определена начална, или отправна точка. Например, т.нар. християнски свят отброява времето от годината, в която, както се предполага, се е родил Исус Христос. За датите оттогава насам се казва, че са в християнската ера. Те често биват отбелязвани с буквите A.D., от латинското anno Domini [анно Домини], което означава „в годината на Господаря“. Датите преди този период биват отбелязвани с пр.Хр. [преди Христос].a По подобен начин китайските традиционалисти броят времето от 2698 г. пр.н.е. — началото на управлението на легендарния Хуанг–Ти, Жълтия император. По този начин 10 февруари 1994 г. отбеляза началото на 4692–та китайска лунна година. Какво тогава можем да кажем за еврейския календар?

The Jewish Encyclopedia [„Еврейска енциклопедия“] твърди: „Всред евреите настоящият обичаен метод за записване на датата на събитието е като се обозначава броят на годините, които са преминали от създаването на света.“ Тази система, позната всред евреите като Ерата на сътворението, влязла в обща употреба около девети век от н.е. Затова датите в еврейския календар обикновено се предхождат от обозначението A.M. То означава anno mundi [анно мунди], което е съкратена форма на ab creatione mundi [аб креатионе мунди], означаващо „от създаването на света“. След като текущата година е A.M. 5754, според тази система на летоброене, тогава се счита, че „създаването на света“ е станало преди 5753 години. Нека да видим как е определено това.

„Ерата на сътворението“

Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия Юдаика“] (1971 г.) дава следното обяснение: „В различни равински изчисления ‘Ерата на сътворението’ започнала през есента на една от годините между 3762 и 3758 пр.н.е. От 12 век от н.е. обаче се приело, че ‘Ерата на сътворението’ започнала в 3761 г. пр.н.е. (или по–точно, на 7 октомври през същата тази година). Това изчисление е основано на съответствия между хронологични фактори, споменати в Библията, и изчисления, записани в ранната следбиблейска еврейска литература.“

Системата на датиране от „сътворението на света“ по същество е базирана на равинските интерпретации на библейското повествование. Поради тяхното вярване, че светът и всичко в него е било сътворено за шест буквални дни от по 24 часа, равинските учени, както и тези от псевдохристиянството, приемат, че създаването на първия човек, Адам, е станало в същата година, в която е бил сътворен светът. Обаче това съвсем не е точно.

Първата глава на Битие започва с думите: „В начало Бог създаде небето и земята.“ След това продължава да описва какво направил Бог в продължение на шест последователни „дни“, за да превърне земята от „пуста и неустроена“ в подходящ дом за хората. (Битие 1:1, 2) Милиони години са можели да изминат между тези две състояния. Нещо повече, сътворителните дни не били 24–часови периоди, като че ли дейността на Създателя била свързана с такива ограничения. Това, че в този контекст един „ден“ може да бъде по–дълъг от 24 часа, проличава от Битие 2:4 („Цариградско издание на Библията“, 1874 г.), където за всички сътворителни периоди се говори като за един „ден“. Много хиляди години изминали между първия сътворителен ден, и шестия, когато бил създаден Адам. Схващането, че създаването на Адам е било по едно и също време със създаването на физическите небе и земя, не е нито библейско, нито научно. Все пак, как е било определено, че „Ерата на сътворението“ започнала през 3761 г. пр.н.е.?

Основанията за тази хронология

За съжаление, по–голямата част от еврейската литература, на която се основават изчисленията, които разглеждаме, вече не съществува. Това, което е останало, е хронологичният труд, в началото наречен „Седер Олам“ [„Уредба на света“]. Той се приписва на талмудския учен от втори век от н.е. Йосе бен Халафта. Този труд (по–късно наречен „Седер Олам раба“, за да бъде разграничен от средновековната хроника, озаглавена „Седер Олам зута“) дава една хронологична история от Адам до еврейския бунт срещу Рим през втори век от н.е., ръководен от фалшивия месия Бар Кокба. Как писателят се е сдобил с тази информация?

Макар че Йосе бен Халафта се стремял да следва библейското повествование, той прибавил свои собствени интерпретации там, където текстът не бил ясно формулиран по отношение на включените дати. „В много случаи, . . . той поставил дати според традицията, като освен това вмъкнал предания и халако̀т [традиции] както на предишни равини, така и на свои съвременници“ — казва The Jewish Encyclopedia [„Юдейска енциклопедия“]. Другите не са толкова милостиви в своите оценки. The Book of Jewish Knowledge [„Книга на еврейското познание“] изтъква: „Той брои от Ерата на сътворението и съответно е приписал нереални дати на различни еврейски събития, за които било прието, че са станали от първия човек Адам до Александър Велики.“ Но как такива интерпретации и добавки се отразяват на точността и автентичността на еврейската хронология? Нека да видим.

Традиции и интерпретации

В съгласие с равинската традиция, Йосе бен Халафта изчислил, че вторият храм в Йерусалим просъществувал общо 420 години. Това било основано на равинската интерпретация на пророчеството на Даниил за „седемдесет седмици“ или 490 години. (Даниил 9:24) Този период бил приложен за времето между унищожаването на първия храм и опустошаването на втория. Отделяйки 70 години за вавилонското изгнаничество, Йосе бен Халафта стига до заключението, че вторият храм е просъществувал 420 години.

Тази интерпретация обаче стига до сериозен проблем. И годината на падането на Вавилон (539 г. пр.н.е.), и годината на унищожаването на втория храм (70 г. от н.е.) са известни исторически дати. Следователно периодът на съществуването на втория храм би трябвало да бъде 605 години вместо 420 години. Чрез приписването само на 420 години на този период, еврейската хронология губи 185 години.

Пророчеството на Даниил не се отнася за това, колко дълго щял да просъществува храмът в Йерусалим. По–скоро то предсказало времето, когато ще се появи Месията. Пророчеството ясно показва, че „от излизането на заповедта за да се съгради изново Йерусалим, до Месия Вождът, ще бъдат седем седмици, и шестдесет и две седмици“. (Даниил 9:25, 26, ЦБ–1874) Основата на храма била поставена през втората година от завръщането на евреите от изгнание (536 г. пр.н.е.), но „заповедта“ да се изгради отново град Йерусалим не била излязла преди „двадесетата година на цар Артаксеркса“. (Неемия 2:1–8) Точната светска история определя, че тази година е 455 г. пр.н.е. Отброяването напред на 69 „седмици“, или 483 години, ни довежда до 29 г. от н.е. Това било времето, когато се появил Месията — покръстването на Исус.b

Друг момент от равинската интерпретация, който довежда до едно голямо противоречие в еврейската хронология, се отнася за времето на раждането на Авраам. Равините прибавили годините на поредните поколения, записани в Битие 11:10–26, и дали 292 години за периода от Потопа до раждането на Авраам (Аврам). Обаче проблемът е в равинската интерпретация на стих 26, който казва: „Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.“ Оттук еврейската традиция приема, че Тара бил 70–годишен, когато бил роден Аврам. Обаче стихът не казва определено, че Тара станал баща на Аврам на 70–годишна възраст. Вместо това той просто казва, че след 70–годишна възраст той станал баща на трима синове.

За да открием точната възраст на Тара при раждането на Авраам, трябва само да продължим да четем библейското повествование. От Битие 11:32–12:4 научаваме, че след смъртта на Тара на възраст 205 години, Авраам и неговото семейство напуснали Харан по заповед на Йехова. По това време Авраам бил на 75 години. Следователно Авраам трябва да е бил роден, когато Тара бил на 130, а не на 70 години. Така че периодът от Потопа до раждането на Авраам бил 352 години, а не 292 години. Тук еврейската хронология греши с 60 години.

Една религиозна отживелица

Такива грешки и противоречия в „Седер Олам раба“ и други талмудски хронологични трудове са причинявали много объркване и сериозни спорове сред еврейските учени. Въпреки че са били правени многобройни опити да се съгласува тази хронология с известните исторически факти, те не са били изцяло успешни. Защо? „Техните интереси не били толкова академични, колкото религиозни — отбелязва „Енциклопедия Юдаика“. — Традицията трябвало да бъде поддържана на всяка цена, особено пред противоположно мислещи сектанти.“ Вместо да премахнат объркването, предизвикано от техните традиции, някои еврейски учени се опитали да дискредитират библейските описания. Други се опитвали да намерят подкрепа във вавилонски, египетски и индуски легенди и традиции.

Затова историците вече не гледат на „Ерата на сътворението“ като на сериозен хронологичен труд. Малцина са еврейските учени, които биха се опитали да го защитят, и дори такива авторитетни справочни трудове като „Юдейска енциклопедия“ и „Енциклопедия Юдаика“ имат общо взето отрицателно мнение за него. Следователно традиционният еврейски метод за отчитане на времето от сътворението на света не може да бъде приеман като точен от гледна точка на библейската хронология — разкриващата се пророческа програма на Йехова Бог.

[Бележки под линия]