„Аз опазих вярата“

КАКТО НИ БЕ РАЗКАЗАНО ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ НА БРУНЕЛА ИНКОНДИТИ

„ТАЗИ събота беше много дълъг и самотен ден. Бях съвсем сама в стаята и се чувствувах безнадеждно. Сякаш вървях по един коридор. И всичко вървеше добре, докато изведнъж някой затръшна вратата точно пред лицето ми и нямаше изход, колкото и да го търсех.“

Сърцето на 15–годишната Брунела Инкондити беше натегнало от дълбоко разочарование. Изтичаше най–важният ден в нейния живот. В началото на тази година нейната растяща любов към Йехова и Библията я накара да отдаде живота си на него. През юли 1990 г. тя щеше да бъде покръстена на Областния конгрес на Свидетелите на Йехова „Чист език“ в Монреал, Канада. Вместо това, скоро Брунела щеше да бъде изправена пред едно изпитание на своята вяра, което щеше да продължи до края на живота ѝ.

Два дена преди деня, в който тя очакваше да символизира своето отдаване чрез покръстване във вода, Брунела научи, че е болна от левкемия. Лекарите от местната детска болница искаха да започнат лечението незабавно, така че Брунела остана в болницата.

Нейните думи развълнуваха лекарите

Брунела знаеше, че кръвта е свята за Йехова Бог. (Левит 17:11) Нейните родители, Едмондо и Николета, бяха поставили условие да не се използува кръвопреливане в лечението на дъщеря им. „Брунела искаше лекарите да чуят същото и от нея, макар че беше непълнолетна — спомня си баща ѝ. — Тя твърдо им каза, че не желае лечение, което би нарушило библейската заповед ‘да се въздържаме от кръв’.“ — Деяния 15:20.

На 10 юли 1990 г. трима лекари и една социална работничка се срещнаха с родителите на Брунела и двама служители от местния сбор на Свидетелите на Йехова. Изследванията бяха потвърдили, че Брунела страда от остра лимфобластична левкемия. Лекарите обясниха своя план за борба с болестта. Те тактично казаха, че лечението ѝ е много трудно. „Поведението на Брунела и решителността ѝ да бъде послушна на Бога трогнаха лекарите и социалната работничка. Те бяха впечатлени от любовта на нейните родители и подкрепата на приятелите от християнския сбор. Те оцениха също и начина, по който ние разбираме и уважаваме тяхната позиция“ — спомня си един от старейшините на сбора.

Лекарите смятаха да избегнат кръвопреливания. Брунела щеше да бъде подложена на широка химиотерапия, но тя щеше да е по–слабо агресивна от обикновено. Това щеше да намали увреждането на кръвните ѝ клетки, причинено от лечението. „Лекарите се отнесоха с разбиране към физическите, емоционални и духовни нужди на Брунела — разказва Николета. — Когато ги помолихме да се посъветват със специалист, който има опит в безкръвната терапия на детската левкемия, те се съгласиха.“ Брунела и болничният персонал изградиха помежду си топло чувство на привързаност.

Духовни цели

Макар че първоначалното лечение даде някои добри резултати, изпитанието на Брунела едва започваше. До ноември 1990 г. болестта ѝ затихна, така че тя незабавно беше покръстена. Разсъждавайки за изминалите няколко месеца, Брунела призна: „Съвсем не беше лесно. Трябваше ми много сила, трябваше да мисля позитивно. . . . Моята вяра беше подложена на изпитание, но аз останах твърда и все още имам намерението да работя като редовен пионер [целодневен служител].“

В началото на 1991 г. състоянието на Брунела отново се влоши. Тя едва не умря, докато бе подложена на химиотерапия, но за изненада и радост на всички се възстанови. До август тя беше вече достатъчно добре, за да прекара месеца в публична служба като помощен пионер. Заболяването ѝ се влоши отново и до ноември 1991 г. тялото ѝ вече беше поразено от рак на няколко места. Друг екип от лекари в друга болница започна да я лекува с радиоактивни вещества.

Дори при такива трудни обстоятелства Брунела остана непоколебима и си поставяше духовни цели. Когато за първи път научи за левкемията, ѝ казаха, че може би ще живее само още шест месеца. Но почти година и половина по–късно, Брунела все още правеше планове за бъдещето. „Тя не губеше време и работеше за осъществяването на своите цели — отбеляза един старейшина на сбора. — Вярата на Брунела в божия обещан Рай я поддържаше през цялото време на нейното изпитание. Тя доби християнска зрялост, макар да беше млада на години. Нейното поведение и нагласа подбудиха сбора и спечелиха сърцата на онези, които я познаваха, включително и на болничния персонал.“ Майка ѝ си спомня: „Тя никога не се оплакваше. Когато някой я питаше как се чувствува, тя отговаряше ‘Добре’ или ‘Добре, а ти как си?’“

Едно сигурно бъдеще

Брунела възнамеряваше да посети Областния конгрес на Свидетелите на Йехова „Носители на светлина“ през юли 1992 г. Но когато дойде времето на конгреса, Брунела беше настанена в болница и животът ѝ си отиваше. Въпреки всичко тя присъствува на конгреса в инвалидна количка, решена да види драмата „Да вършим това, което е правилно в очите на Йехова“.

Тя се върна в къщи при своето семейство за последните няколко дни от своя живот. „Накрая тя беше повече загрижена за другите отколкото за себе си — казва Николета. — Тя ги насърчаваше да изучават Библията, като им казваше ‘Ние ще бъдем заедно в рая.’“

Брунела почина на 27 юли 1992 г., непоколебима в своята надежда за възкресение за живот в рая на земята. Тя едва беше започнала да следва своите цели, но възнамеряваше да продължи своята отдадена линия на поведение след възкресението си. Само няколко дни преди да умре, Брунела написа следното писмо, което беше прочетено на погребението ѝ.

„Скъпи приятели!

Благодаря ви, че дойдохте. Вашето присъствие означава много за моето семейство.

Към хората, които бяха близо до мен: Ние преживяхме много неща заедно. Имахме много лоши моменти, но също имаше и някои забавни моменти. Това беше трудна и дълга борба, но аз не чувствувам, че не съм успяла. Както се казва в Библията: „Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих.“ — 2 Тимотей 4:7.

Аз също научих много и израснах много, и приятелите ми и онези, които са около мен, виждат промяната. Искам да благодаря на всички онези хора, които ми дадоха своята подкрепа.

Вие, които вярвате в новата система и в Йехова, знаете, че ще има възкресение, както се казва в Йоан 5:28, 29. И така останете силни в истината и ние ще можем да се видим отново.

Искам да благодаря на онези хора, които знаят какво преживях. Изпращам на всеки от вас дълга прегръдка и целувка. Обичам ви всичките.“

Брунела не позволи на младостта си или на болестта си да забавят отдаването ѝ на Бога. Нейният пример на вяра и непоколебимост насърчава млади и стари по същия начин да отстранят всичко, което би могло да им пречи да тичат в състезанието за живот. — Евреи 12:1, NW.