Красота, която не увяхва

„КРАСОТАТА изчезва; красотата преминава“ — забелязва поетът Уолтър де ла Мар. Това безспорно е така и с прекрасните цветове на кактуса. Тяхното великолепие бързо увяхва.

Християнският ученик Яков писал: „Ще прецъфти [богатият човек] като цвета на тревата. Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на изгледа ѝ изчезва. Така и богатият ще повехне в пътищата си.“ — Яков 1:10, 11.

В този несигурен свят богатството наистина може да изчезне за един миг. Освен това и богатият човек, като всички останали, е ‘кратковременен, като цвят’. (Йов 14:1, 2) Исус разказал притчата за един човек, който събирал богатство, за да може после да си почива и да живее безметежно. Но тъкмо когато решил, че вече има всичко необходимо за един охолен живот, той умрял. Исус предупредил: „Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.“ — Лука 12:16–21.

‘Да богатее в Бога.’ Какво имал предвид Исус с това? Човекът, богат по такъв начин, има „съкровища на небето“ — добро име пред Бога. Това съкровище не увяхва никога. (Матей 6:20; Евреи 6:10) Вместо да бъде като цвят, който прецъфтява, такъв човек е сравнен в Библията с дърво, чиито листа никога не повяхват. И както ни уверява текстът по–нататък, „във всичко, що върши, [той] ще благоуспява“. — Псалм 1:1–3, 6.