Писмо от Доминиканската република

„Никога не съм се чувствала толкова обичана!“

ПРЕЗ тази седмица Ниурка изнесе първото си библейско представяне в нашия сбор. Тя се беше подготвила, като беше написала с брайлова азбука думите си и след това ги беше научила наизуст. Аз бях заедно с нея на подиума и играех ролята на човек, който иска да научи библейската истина. Тъй като слухът ѝ беше увреден значително, тя имаше слушалки на главата си и така чуваше онова, което казвах на микрофона. Когато представянето свърши, възхитените слушатели ръкопляскаха толкова силно, че дори Ниурка можа да ги чуе. Тя се усмихна и с това показа голямата си радост и удовлетворение. И аз бях щастлива — колко възнаграждаващо беше да участвам в мисионерската служба!

Спомням си първия път, когато срещнах Ниурка. Това беше преди две години. След половинчасово пътуване по черните селски пътища я видях за пръв път. Тя седеше на верандата на една скромна селска къща с ръждясал ламаринен покрив, направена от дърво и сиви блокчета от сгурия и цимент. Кози, зайци и кучета допринасяха за звуците и миризмите на пейзажа. Ниурка седеше прегърбена и с наведена глава и сякаш беше олицетворение на самотата и депресията. Тя изглеждаше много по–възрастна от своите трийсет и четири години.

Аз леко я побутнах по рамото. Тя вдигна глава и ни погледна с очи, които преди единайсет години бяха загубили способността да виждат. За да се представя и да представя своята партньорка, трябваше да викам в ухото ѝ. По–късно научихме, че Ниурка страда от синдрома на Марфан — генетично заболяване, което ѝ беше причинило много страдания. Ниурка имаше също тежък диабет, което изискваше непостоянното ниво на кръвната ѝ захар да бъде следено непрекъснато.

Когато сложих Библия в ръцете ѝ, тя я позна и каза, че е обичала да чете Писанието, преди да загуби зрението си. Но как щях да уча това самотно, смирено, крехко създание на освежаващите истини от Божието Слово? Тъй като тя знаеше азбуката, започнах да поставям в ръцете ѝ малки пластмасови букви. Скоро тя можеше да ги разпознава. След това като докосваше ръцете ми, докато „говорех“ на жестомимичен език, тя се научи да свързва всяка буква със съответстващата ѝ буква от американския жестомимичен език. Постепенно тя научи и други жестове. Тъй като и аз самата едва бях започнала да изучавам жестомимичния език, всеки наш урок изискваше часове подготовка. Но и Ниурка, и аз бяхме движени от силно желание да успеем и затова бързо напреднахме в уменията си по жестомимичен език.

Когато една благотворителна организация ѝ даде като дарение слухов апарат, Ниурка постигна огромен напредък. Макар че не беше последен модел, този слухов апарат наистина ѝ помогна много. След като повече от десет години беше живяла в тъмнина и в почти пълна тишина, Ниурка се беше затворила в свой собствен свят. Но духът на Йехова събуди както ума, така и сърцето ѝ и ги изпълни с познание, надежда и любов. Скоро с помощта на бастун Ниурка обикаляше из селото си и споделяше библейската истина с другите.

Ниурка изучава Библията със своята леля и с две от братовчедките си. Тя се подготвя добре, като запомня наизуст всеки урок. Изучаващите четат абзаца, а Ниурка чете въпроса от книгата си с брайлова азбука. Партньорът на Ниурка в службата ѝ предава отговорите им, като говори силно направо в ухото ѝ или като използва тактилен превод.

Целият сбор помага на Ниурка и я насърчава. Някои от християнските ѝ братя се редуват да ѝ оказват помощ с превоза до събранията и конгресите. Други християни я придружават в службата. Неотдавна Ниурка ми каза: „Никога не съм се чувствала толкова обичана!“ Тя се надява да бъде покръстена на следващия ни областен конгрес.

Когато свиваме по улицата, на която живее Ниурка, я виждаме да седи на верандата на слънце с изправена глава и усмивка на лицето. Аз я питам защо се усмихва и тя ми казва: „Мислех си за бъдещето, когато земята ще бъде рай, и си представях, че вече съм там.“

[Снимка на страница 25]

Ниурка с някои вестители от нашия сбор пред Залата на Царството

[Снимка на страница 25]

Ниурка споделя с другите онова, което е научила