Пастири и овце в теократичната уредба

„[Йехова — NW] е наш съдия, [Йехова — NW] е наш законодател, [Йехова — NW] е наш цар. Той ще ни спаси.“ — ИСАИЯ 33:22.

1. Защо можем да кажем, че християните от първи век и днешните християни се намират в теократична уредба?

ТЕОКРАЦИЯ означава управление на Бога. Тя включва приемане на властта на Йехова и следване на неговите напътствия и указания в големите и малки решения, които вземаме в живота си. Сборът през първи век бил истински теократичен. Тогава християните можели искрено да кажат: „[Йехова — NW] е наш съдия, [Йехова — NW] е наш законодател, [Йехова — NW] е наш цар.“ (Исаия 33:22) Подобно на това, с помазания остатък като свое ядро, организацията на Йехова Бог днес е истински теократична.

В какви отношения ние сме теократични днес?

2. Кой е един от начините, по който Свидетелите на Йехова се подчиняват на ръководството на Йехова?

² Защо можем да кажем, че земната организация на Йехова е теократична? Защото онези, които принадлежат към нея, наистина се подчиняват на ръководството на Йехова. И те следват водачеството на Исус Христос — онзи, когото Йехова е възкачил на престола като Цар. Например, във времето на края, Великият Теократ дава на Исус следната директна заповед: „Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла.“ (Откровение 14:15) Исус се подчинява и предприема жътвата на земята. Християните подкрепят своя Цар в това велико дело, като пламенно проповядват добрата новина и правят ученици. (Матей 28:19; Марко 13:10; Деяния 1:8) Като правят това, те стават също и съработници на Йехова, Великия Теократ. — 1 Коринтяни 3:9.

3. Как християните се подчиняват на теокрацията в областта на морала?

³ В своето поведение християните също така се подчиняват на божието ръководство. Исус казал: „Който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“ (Йоан 3:21) Днес има безкрайни дискусии относно моралните стандарти, но подобни спорове нямат място сред християните. За тях са неморални онези неща, за които Йехова казва, че са неморални, и те ги избягват като чума! Те също така се грижат за своите семейства, послушни са на родителите си и остават в подчинение на висшестоящите власти. (Ефесяни 5:3–5, 22–33; 6:1–4; 1 Тимотей 5:8; Тит 3:1) По този начин те постъпват теократично, в съгласие с Бога.

4. Какви погрешни нагласи били проявени от Адам, Ева и Саул, и как християните проявяват различна нагласа?

⁴ Адам и Ева загубили рая, защото искали да вземат свои собствени решения относно това какво е правилно и какво е неправилно. Исус искал точно обратното. Той казал: „Не искам своята воля, но волята на онзи, който ме е пратил.“ Християните се стремят към същото. (Йоан 5:30; Лука 22:42; Римляни 12:2; Евреи 10:7) Саул, първият цар на Израел, се подчинявал на Йехова — но само отчасти. Затова бил отхвърлен. Самуил му казал: „Послушанието е по–приемливо от жертвата, и покорността — от тлъстината на овни.“ (1 Царе 15:22) Дали е теократично да следваме волята на Йехова до известна степен, например да участвуваме редовно в проповедната дейност, или да посещаваме редовно събранията, а после да направим компромис относно моралността или в някое друго отношение? Разбира се, че не! Ние се стремим да ‘изпълняваме от цялата си душа божията воля’. (Ефесяни 6:6, NW; 1 Петър 4:1, 2) За разлика от Саул, ние се подчиняваме изцяло на божието ръководство.

Съвременна теокрация

5, 6. Как осъществява Йехова отношенията си с човечеството днес, и какъв е резултатът от сътрудничеството с тази уредба?

⁵ В миналото Йехова управлявал и разкривал истини чрез отделни личности — пророци, царе и апостоли. Днес вече не е така; вече няма вдъхновени пророци или апостоли. Исус казал, че по време на своето царско присъствие ще идентифицира една вярна група последователи — един „верен и разумен слуга“, когото ще постави над целия си имот. (Матей 24:45–47; Исаия 43:10) През 1919 г. този слуга беше идентифициран като остатъка от помазаните християни. Оттогава, представян от Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, този остатък е центърът на теокрацията на земята. По целия свят Ръководното тяло е представяно от Комитетите на клоновете, пътуващите надзорници и старейшините в сбора.

⁶ Сътрудничеството с теократичната организация е жизненоважна част от подчинението на теократичната уредба. Това сътрудничество допринася за единството и реда в цялото братство. (1 Петър 2:17) От своя страна, това е угодно на Йехова, който „не е Бог на безредие, а на мир“. — 1 Коринтяни 14:33.

Старейшините в теокрацията

7. Защо може да се каже, че християнските старейшини са назначени теократично?

⁷ Всички назначени стареи, каквато и да е тяхната ръководна длъжност, отговарят на изискванията, набелязани в Библията за поста на надзорник, или старей. (1 Тимотей 3:1–7; Тит 1:5–9) Освен това, следните думи на Павел към старейшините в Ефес се отнасят за всички старейшини: „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, сред което светият дух ви е назначил за надзорници, да надзиравате сбора на Бога.“ (Деяния 20:28) Да, старейшините са назначени от светия дух, който идва от Йехова Бог. (Йоан 14:26) Тяхното назначение е теократично. Нещо повече, те надзирават стадото на Бога. Стадото принадлежи на Йехова, не на старейшините. То е в теократичната уредба.

8. Какви са основните задължения на старейшините днес?

⁸ В своето писмо до Ефесяните апостол Павел набелязал основните задължения на старейшините, казвайки: „Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служението, за назиданието [изграждането — NW] на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите.“ (Ефесяни 4:11, 12) Времето на апостолите и пророците отминало заедно с детството на „Христовото тяло“. (Сравни 1 Коринтяни 13:8.) Но старейшините са все така много заети с евангелизаторска, пастирска и обучаваща дейност. — 2 Тимотей 4:2; Тит 1:9.

9. Как трябва да се подготвят старейшините, за да представляват божията воля в сбора?

⁹ Тъй като теокрацията е управление на Бога, то резултатните старейшини са изоснови запознати с божията воля. На Исус Навиев било заповядано да чете всеки ден Закона. За старейшините също е необходимо редовно да изучават Писанията и да търсят съвет в тях, както и да бъдат подробно запознати с библейската литература, публикувана от верния и разумен слуга. (2 Тимотей 3:14, 15) Това включва списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, а също и други публикации, които посочват как библейските принципи се отнасят към различни конкретни ситуации.a Но макар и да е важно за старейшината да познава и да следва насоките, публикувани в литературата на Дружество „Стражева кула“, той също така трябва да познава много добре библейските принципи, на които те са основани. Тогава той ще бъде в състояние да прилага библейските принципи с разбиране и съчувствие. — Сравни Михей 6:8.

Служейки с християнски дух

10. От каква лоша нагласа трябва да се предпазват старейшините, и как да правят това?

¹⁰ Около 55 г. от н.е. апостол Павел написал своето първо писмо до сбора в Коринт. Един от проблемите, които разглеждал в него, бил относно някои мъже, които искали да станат именити личности в сбора. Павел писал: „Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме.“ (1 Коринтяни 4:8) През първи век от н.е. всички християни имали надеждата, че ще управляват като небесни царе и свещеници с Исус. (Откровение 20:4, 6) Но явно някои в Коринт забравили, че в християнската теокрация няма царе на земята. Вместо да се държат като царе от този свят, християнските пастири култивират смиреност — качество, угодно на Йехова. — Псалм 138:6; Лука 22:25–27.

11. (а) Кои са някои от изключителните примери на смиреност? (б) Как трябва да гледат на себе си старейшините и всички останали християни?

¹¹ Дали смиреността е слабост? Ни най–малко! Самият Йехова е описан като смирен. (Псалм 18:35, NW) Царете на Израел водели армии в боя и управлявали народа под властта на Йехова. Но въпреки това всеки един от тях трябвало да внимава „да не се надигне сърцето му над братята му“. (Второзаконие 17:20) Възкресеният Исус е небесен Цар. Когато бил на земята обаче, той измил краката на учениците си. Каква смиреност! И посочвайки, че иска неговите апостоли също така да са смирени, Исус казал: „Ако аз, [Господар] и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.“ (Йоан 13:14; Филипяни 2:5–8) Цялата слава и почит трябва да бъдат отдавани на Йехова, а не на някой човек. (Откровение 4:11) Независимо от това дали са старейшини, или не, всички християни трябва да мислят за себе си в светлината на Исусовите думи: „Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.“ (Лука 17:10) Всякакъв друг възглед е нетеократичен.

12. Защо любовта е изключително важно качество, което трябва да култивират християнските старейшини?

¹² Заедно със смиреността, християнските старейшини култивират любов. Апостол Йоан подчертал колко е важна любовта, като казал: „Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Хората, които не обичат, не са теократични. Те не познават Йехова. Относно Сина на Бога, Библията казва: „Исус . . . като беше възлюбил своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.“ (Йоан 13:1) Говорейки на 11–те мъже, които щели да бъдат част от ръководното тяло в християнския сбор, Исус казал: „Това е моята заповед — да се любите един друг, както аз ви възлюбих.“ (Йоан 15:12) Любовта е идентифициращият белег на истинското християнство. Тя привлича хората със съкрушени сърца, скръбните, както и духовните пленници, които жадуват за свобода. (Исаия 61:1, 2; Йоан 13:35) Старейшините трябва да дават пример в проявяването на любов.

13. Макар че днешните проблеми може да са трудни, как един старейшина може да оказва положително влияние при всякакви ситуации?

¹³ Днес старейшините често биват молени да помогнат при справянето със сложни проблеми. Някои трудности в брака може да са пуснали дълбоки корени и да са много устойчиви. Младежите може да имат проблеми, които възрастните не винаги могат да разберат. Често не е лесно емоционалните заболявания да бъдат установени. Когато един старейшина се сблъска с такива неща, може да не е сигурен какво да предприеме. Но той може да е уверен, че ако молитвено уповава на мъдростта на Йехова, ако изследва Библията и информацията, публикувана от верния и разумен роб, и ако се отнася смирено и любещо към овцете, той ще може да оказва положително влияние дори в най–трудни ситуации.

14, 15. Кои са някои от изразите на признателност, показващи, че Йехова е благословил своя народ с много чудесни старейшини?

¹⁴ Йехова богато е благословил своята организация с „дарове в човеци“. (Ефесяни 4:8, NW) Отвреме–навреме Дружество „Стражева кула“ получава стоплящи сърцето писма, свидетелствуващи за любовта, проявена от смирени старейшини, които съчувствено надзирават божиите овце. Например, старейшина от един сбор пише: „Не мога да си спомня друго посещение на окръжен надзорник, което да ми е оказало по–голямо влияние, и за което все още да се говори в сбора. Окръжният надзорник ми помогна да разбера важността на положителната нагласа в отношенията с братята, като специално подчерта необходимостта от похвала.“

¹⁵ Една сестра, която трябвало да пътува до далечна клиника, за да се лекува, пише следното: „Колко успокояващо беше да се срещна с един старейшина през онази първа тревожна нощ в болницата, толкова далеч от дома! Той и други братя прекараха много време с мен. Дори хората от света, които знаеха през какви изпитания преминавам, смятаха, че никога не бих оживяла без утехата, грижите и молитвите на тези любещи и всеотдайни братя.“ Друга сестра пише: „Днес аз съм жива, защото старейшинското тяло търпеливо ме напътствуваше по време на битката ми с тежка депресия. . . . Един брат и съпругата му не знаеха какво да ми кажат. . . . Но най–много ме трогна това, че макар и да не разбираха напълно какво изпитвах, те любещо се грижеха за мен.“

16. Каква подкана отправил апостол Петър към старейшините?

¹⁶ Да, много старейшини прилагат на практика подканата на апостол Петър: „Пазете божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.“ (1 Петър 5:1–3) Каква благословия са такива теократични старейшини!

Овцете в теократичната уредба

17. Назови някои качества, които трябва да култивират всички членове на сбора.

¹⁷ Обаче теокрацията не се състои само от старейшини. Ако пастирите трябва да са теократични, то същото се отнася и за овцете. В какви отношения? Всъщност, тези принципи, които ръководят пастирите, трябва да ръководят и овцете. Всички християни, не само старейшините, трябва да бъдат смирени, ако искат да получат благословия от Йехова. (Яков 4:6) Всички трябва да култивират любов, защото без нея на Йехова не са угодни нашите жертви. (1 Коринтяни 13:1–3) И всички ние, не само старейшините, трябва ‘да се изпълним с познание на волята [на Йехова] чрез пълна духовна мъдрост и проумяване’. — Колосяни 1:9.

18. (а) Защо само повърхностно знание на истината не е достатъчно? (б) Как всички ние можем да се изпълним с точно познание?

¹⁸ И млади, и стари постоянно са изправени пред трудни решения, стараейки се да останат верни, макар и да живеят в Сатановия свят. Светските моди в областта на обличането, музиката, филмите и литературата поставят на изпитание духовността на някои християни. Повърхностното познание на истината не е достатъчно, за да ни помогне да поддържаме своята уравновесеност. За да сме сигурни, че ще останем верни, ние трябва да бъдем изпълнени с точно познание. Ние се нуждаем от проницателността и мъдростта, които само божието Слово може да ни даде. (Притчи 2:1–5) Това означава да култивираме добри навици за изучаване, да размишляваме над онова, което научаваме, и да го прилагаме на практика. (Псалм 1:1–3; Откровение 1:3) Павел писал до всички християни, не само до старейшините, когато казал: „Твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си [възприемателните си способности — NW] да разпознават доброто и злото.“ — Евреи 5:14.

Пастири и овце работят заедно

19, 20. Какви призиви за сътрудничество със старейшините биват отправени към всички, и защо?

¹⁹ И накрая трябва да кажем, че истински теократичен дух проявяват онези, които сътрудничат на старейшините. Павел писал на Тимотей: „Нека стареите, които ръководят по добър начин, да бъдат смятани достойни за двойна почит, особено онези, които усилно се трудят в говоренето и поучението.“ (1 Тимотей 5:17, NW; 1 Петър 5:5, 6) Старейшинството е прекрасна привилегия, но повечето старейшини са семейни мъже, които ходят всеки ден на своята светска работа и които имат жени и деца, за които трябва да се грижат. И макар че те се радват да служат на другите, тяхната служба е по–лека и по–възнаграждаваща, когато сборът оказва съдействие, а не е прекалено критичен и взискателен. — Евреи 13:17.

²⁰ Апостол Павел казал: „Помнете онези, които ръководят всред вас, които са ви говорили словото на Бога, и като размишлявате над следствието от тяхното поведение, подражавайте на вярата им.“ (Евреи 13:7, NW) Не, Павел не насърчавал братята да следват старейшините. (1 Коринтяни 1:12) Да се следва човек не е теократично. Но несъмнено е проява на мъдрост да се подражава на изпитаната вяра на един теократичен старейшина, който е активен в евангелизаторската работа, който е редовен на събранията, и който се отнася смирено и любещо към сбора.

Свидетелство за вяра

21. Как християните проявяват силна вяра, като тази на Моисей?

²¹ Наистина, съществуването на теократична организация в това най–упадъчно време на човешката история е свидетелство за могъществото на Великия Теократ. (Исаия 2:2–5) Това е също свидетелство за вярата на почти петте милиона християни — мъже, жени и деца, — които се борят с проблемите на ежедневния живот, но никога не забравят, че Йехова е техният Владетел. Точно както верният Моисей ‘издържал като един, който вижда Невидимия’, така и християните днес имат подобна силна вяра. Те са привилегировани да живеят в теокрация, и всеки ден благодарят на Йехова за това. (Псалм 100:4, 5) Изпитвайки спасителната мощ на Йехова, те са щастливи да заявят: „[Йехова — NW] е наш съдия, [Йехова — NW] е наш законодател, [Йехова — NW] е наш цар. Той ще ни спаси.“ — Исаия 33:22.

[Бележка под линия]

Какво казва Библията?

◻ По какъв начин християните се подчиняват на теокрацията?

◻ Как е организирана днес теократичната уредба?

◻ В какви отношения старейшините трябва да се подготвят за изпълняване на задълженията си?

◻ Кои християнски качества е изключително важно да култивират и проявяват старейшините?

◻ Какви взаимоотношения трябва да съществуват между овцете и пастирите в теократичната уредба?

[Снимка на страница 16]

Адам и Ева загубили рая, защото искали да вземат свои собствени решения относно това какво е правилно и неправилно

[Снимка на страница 18]

Ако един старейшина се отнася смирено и любещо към овцете, той винаги ще оказва положително влияние