Йехова управлява — чрез теокрация
„[Йехова — NW] ще царува довека.“ — ПСАЛМ 146:10.
1, 2. (а) Защо усилията на човека относно управлението са се провалили? (б) Само коя форма на управление е наистина успешна?
ОТ ВРЕМЕТО на Нимрод до наши дни хората са опитвали различни начини за управление на човешкото общество. Имало е диктатури, монархии, олигархии, както и различни форми на демокрация. Йехова е позволявал съществуването на всички тях. Наистина, след като в крайна сметка Бог е източникът на цялата власт, в известен смисъл той е поставял различните владетели на техните относителни позиции. (Римляни 13:1) И все пак всички усилия на човека в областта на управлението са се проваляли. Нито един човешки владетел не е създал трайно, стабилно, справедливо общество. Прекалено често ‘човекът е властвувал над човека за негова повреда’. — Еклисиаст 8:9.
2 Трябва ли да ни изненадва това? Не, разбира се! Несъвършеният човек не е бил направен да управлява себе си. „Пътят на човека не зависи от него. Не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.“ (Йеремия 10:23) Затова през цялата човешка история, само една форма на управление е била наистина успешна. Коя? Теокрацията на Йехова Бог. В гръцкия език на Библията, „теокрация“ означава управление [кра̀тос] на Бога [тео̀с]. Каква по–добра власт би могло да има от тази на самия Йехова Бог? — Псалм 146:10.
3. Кои са някои от ранните примери на теокрация, съществувала на земята?
3 В Едем за кратко време имало теократично управление — докато Адам и Ева се разбунтували срещу Йехова. (Битие 3:1–6, 23) По времето на Авраам, теокрация изглежда имало в град Салим, с Мелхиседек като цар–свещеник. (Битие 14:18–20; Евреи 7:1–3) Обаче първата теокрация в национален мащаб под властта на Йехова Бог била установена в Синайската пустиня през 16 век пр.н.е. Как станало това? И как действувало това теократично правителство?
Една теократична уредба бива родена
4. Как Йехова основал теократичния народ Израел?
4 През 1513 г. пр.н.е. Йехова избавил израелтяните от робство в Египет и унищожил преследващата ги армия на фараона в Червено море. После Той повел израелтяните към планината Синай. Когато те разположили стана си в подножието на планината, Бог им казал чрез Моисей: „Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при себе си. Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа ми и ще пазите завета [договора — NW] ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете мое собствено притежание.“ Израелтяните отговорили: „Всичко, което [Йехова — NW] е казал, ще сторим.“ (Изход 19:4, 5, 8) Бил сключен договор и теократичният народ Израел бил роден. — Второзаконие 26:18, 19.
5. Защо може да се каже, че Йехова управлявал в Израел?
5 Но как Израел бил управляван от Йехова, който е невидим за човешките очи? (Изход 33:20) Посредством законите и свещеничеството, които били дадени на народа от Йехова. Онези, които се подчинявали на законите и се покланяли според божествено постановените уредби, служели на Великия Теократ, Йехова. В допълнение на това, първосвещеникът имал Урим и Тумим, чрез които Йехова Бог давал напътствия при спешни случаи. (Изход 28:29, 30) Освен това, опитни стареи били представители на Йехова в теокрацията, и следели за приложението на божия закон. Ако разгледаме записаното за някои от тези мъже, ние ще разберем по–добре как хората трябва да се подчиняват на божието управление.
Власт, упражнявана под теократично ръководство
6. Защо било предизвикателство за хората да заемат позиции на власт в теокрацията, и какъв тип мъже били необходими за тази отговорност?
6 За онези, които заемали управленчески позиции в Израел, това било голяма привилегия, но се явявало и предизвикателство спрямо умението им да запазят уравновесеност. Те трябвало да внимават собственото им „аз“ никога да не придобие по–голяма важност от освещаването на името на Йехова. Вдъхновеното изявление, че „не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си“, било толкова в сила за израелтяните, колкото и за останалата част от човечеството. Израел процъфтявал, само когато стареите помнели, че в него съществува теокрация, и че те трябва да вършат волята на Йехова, а не своята собствена воля. Скоро след основаването на Израел, тъстът на Моисей, Йотор, добре описал какви хора трябвало да бъдат те, а именно „способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба“. — Изход 18:21.
7. В кои отношения Моисей бил чудесен пример на човек, който притежавал власт под ръководството на Йехова Бог?
7 Първият, който упражнил висша власт в Израел, бил Моисей. Той бил чудесен пример на човек на теократичната власт. Вярно е, че веднъж се проявила неговата човешка слабост. Обаче Моисей винаги се облягал на Йехова. Когато възниквали някои неразрешавани дотогава въпроси, той търсел напътствието на Йехова. (Сравни Числа 15:32–36.) Как се противопоставял Моисей на изкушението да използува високия си пост за своя собствена прослава? Макар че той водел няколко милионен народ, Моисей бил „човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята“. (Числа 12:3) Той нямал лични амбиции, но интересите му били насочени към прослава на Бога. (Изход 32:7–14) Освен това Моисей имал силна вяра. Говорейки за него — още преди Моисей да бил станал водач на народа, — апостол Павел казал: „Издържа̀ като един, който вижда Невидимия.“ (Евреи 11:27) Ясно е, че Моисей никога не забравил, че Йехова бил истинският Владетел на народа. (Псалм 90:1, 2) Какъв чудесен пример за нас днес!
8. Каква заповед дал Йехова на Исус Навиев, и защо това е достойно за отбелязване?
8 Когато Моисей вече не смогвал да се справя сам с надзора над Израел, Йехова поставил духа си върху 70 стареи, които щели да подпомагат Моисей в съденето на народа. (Числа 11:16–25) През по–късните години всеки град вече щял да има свои стареи. (Сравни Второзаконие 19:12; 22:15–18; 25:7–9.) След като Моисей умрял, Йехова направил Исус Навиев водач на народа. Можем да си представим колко работа имал да върши Исус Навиев поради тази привилегия. И въпреки това, Йехова му казал, че има едно нещо, което той никога не бива да пропуска: „Тази книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея.“ (Исус Навиев 1:8) Забележи, че макар и Исус Навиев да имал повече от 40 години служба зад гърба си, за него било необходимо да не престава да чете закона. Ние също имаме нужда да изучаваме Библията и да опресняваме умовете си относно законите и принципите на Йехова — независимо от това колко дълго сме служили, или колко привилегии имаме. — Псалм 119:111, 112.
9. Какво се случило в Израел по времето на съдиите?
9 Исус Навиев бил последван от редица съдии. За нещастие, по тяхно време израелтяните често ‘правели зло пред [Йехова — NW]’. (Съдии 2:11) Относно периода на съдиите повествованието казва: „В ония дни нямаше цар в Израел. Всеки правеше, каквото му се виждаше угодно.“ (Съдии 21:25) Всеки вземал свои собствени решения относно поведението и поклонението, и историята показва, че много израелтяни вземали лоши решения. Те изпадали в идолопоклонство, и понякога извършвали ужасни престъпления. (Съдии 19:25–30) Обаче някои проявявали образцова вяра. — Евреи 11:32–38.
10. Каква радикална промяна настъпила в управлението на Израел по времето на Самуил, и какво довело до това?
10 По времето на последния съдия, Самуил, Израел преживял криза в управлението. Повлияни от околните вражески народи, всички от които били управлявани от царе, израелтяните решили, че също имат нужда от цар. Те забравили, че вече имали Цар, че тяхното правителство било теократично. Йехова казал на Самуил: „[Те] не отхвърлиха тебе, но мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.“ (1 Царе 8:7) Техният пример ни напомня колко е лесно да загубим духовния си мироглед и да бъдем повлияни от света около нас. — Сравни 1 Коринтяни 2:14–16.
11. (а) Защо въпреки промяната в управлението може да се каже, че теократичната уредба в Израел продължавала под управлението на царе? (б) Каква заповед дал Йехова на израелтянските царе, и с каква цел?
11 Въпреки това Йехова изпълнил желанието на израелтяните и избрал първите им двама царе — Саул и Давид. Израел продължавал да бъде под теократичното управление на Йехова. И за да помнят това, всеки един от израелтянските царе бил задължен да направи свой собствен препис на Закона и да го чете всеки ден, „за да се научи да се бои от [Йехова — NW], своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления, и да ги върши; за да не се надигне сърцето му над братята му“. (Второзаконие 17:19, 20) Да, Йехова желаел онези, които притежавали власт в неговата теокрация, да не възвеличават себе си, а също и техните действия да отразяват неговия Закон.
12. Как Давид проявявал верността си?
12 Цар Давид притежавал изключителна вяра в Йехова, и Бог направил договор с него, че Давид ще стане баща на родословна линия от царе, която ще просъществува вечно. (2 Царе 7:16; 3 Царе 9:5; Псалм 89:29) Смиреното подчинение на Давид спрямо Йехова било достойно за подражание. Той казал: „[Йехова — NW], в твоята сила ще се весели царят; и колко много ще се радва в избавлението ти!“ (Псалм 21:1) Макар че понякога Давид грешал поради слабостта на плътта, като правило той уповавал на силата на Йехова, а не на своята собствена сила.
Нетеократични дела и нагласи
13, 14. Какви били някои от нетеократичните действия, предприети от приемниците на Давид?
13 Не всички израелтянски водачи били като Моисей и Давид. Мнозина проявили грубо неуважение към теократичната уредба, като позволили фалшиво поклонение в Израел. Дори някои от верните владетели понякога постъпвали нетеократично. Много трагичен бил случаят на Соломон, който бил удостоен с голяма мъдрост и благополучие. (3 Царе 4:25, 29) Въпреки това, пренебрегвайки закона на Йехова, той си взел много съпруги и разрешил идолопоклонство в Израел. Явно управлението на Соломон било потисническо през последните години от царуването му. — Второзаконие 17:14–17; 3 Царе 11:1–8; 12:4.
14 Към сина на Соломон, Ровоам, било отправено искането да облекчи хомота на поданиците си. Вместо да се справи по мек начин със ситуацията, той насилнически наложил своята власт — и загубил 10 от 12–те племена. (2 Летописи 10:4–17) Първият цар на откъсналото се 10–племенно царство бил Йеровоам. Стремейки се да осигури това — неговото царство никога да не се обедини отново с царството на сродниците си, — той установил поклонение на телета–идоли. Това може и да изглеждало като умна стъпка от политическа гледна точка, но всъщност представлявало безочливо неуважение спрямо теокрацията. (3 Царе 12:26–30) По–късно, в края на своя дълъг живот на вярна служба, цар Аса позволил на гордостта да опетни репутацията му. Той се отнесъл зле към пророка, който дошъл при него с наставление от Йехова. (2 Летописи 16:7–11) Да, дори и дългогодишните служители понякога имат нужда от наставления.
Краят на една теократична уредба
15. Когато Исус бил на земята, как юдейските водачи се провалили като хора на властта в теократичната уредба?
15 Когато Исус Христос бил на земята, Израел все още се намирал под теократична уредба. Но за съжаление, много от неговите отговорни стареи не били с духовна нагласа. Несъмнено те не съумели да култивират смиреността, която проявявал Моисей. Исус посочил тяхната духовна поквара, когато казал: „На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте, понеже говорят, а не вършат.“ — Матей 23:2, 3.
16. Как юдейските водачи от първи век показали, че не изпитвали уважение към теокрацията?
16 След като предали Исус на Понтий Пилат, юдейските водачи показали колко далече са се отклонили от теократичното подчинение. Пилат разпитал Исус и стигнал до заключението, че той е един невинен човек. Извеждайки Исус пред юдеите, Пилат казал: „Ето вашият цар!“ Когато юдеите завикали, че искат смъртта на Исус, Пилат попитал: „Вашия цар ли да разпъна?“ Главните свещеници отговорили: „Нямаме друг цар, освен кесаря.“ (Йоан 19:14, 15) Те признали кесаря за цар, а не Исус, който ‘дошъл в името на Йехова’! — Матей 21:9, NW.
17. Защо физическият Израел престанал да бъде теократичен народ?
17 Отхвърляйки Исус, юдеите отхвърлили теокрацията, защото той бил предназначен да бъде главната фигура в бъдещите теократични уредби. Исус бил царският син на Давид, който щял да царува вечно. (Исаия 9:6, 7; Лука 1:33; 3:23, 31) Така физическият Израел престанал да бъде избран народ на Бога. — Римляни 9:31–33.
Една нова теократична уредба
18. Каква нова теократична уредба била родена през първи век?
18 Обаче това, че Бог отхвърлил физическия Израел, не било краят на теокрацията на земята. Посредством Исус Христос, Йехова установил нова теократична уредба. Това бил помазаният християнски сбор, който всъщност представлявал един нов народ. (1 Петър 2:9) Апостол Павел го нарекъл „божи Израел“, и неговите членове в крайна сметка дошли „от всяко племе, език, люде и народ“. (Галатяни 6:16; Откровение 5:9, 10) Макар и да живеели като поданици на човешки правителства, членовете на тази нова теократична уредба действително били управлявани от Бога. (1 Петър 2:13, 14, 17) Скоро след раждането на новата теокрация управниците на физическия Израел се опитали да принудят някои от учениците да прекратят подчинението си на заповедта, която им бил дал Исус. Как отговорили учениците? „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“ (Деяния 5:29) Една истински теократична нагласа!
19. В какъв смисъл християнският сбор от първи век можел да бъде наречен теократичен?
19 Но как функционирала новата теократична уредба? Тя имала Цар — Исус Христос, представящ Великия Теократ — Йехова Бог. (Колосяни 1:13) Макар че Царят бил невидим, в небесата, управлението му било реално за неговите поданици, и неговите думи ръководели техния живот. Що се отнася до видимия надзор, били назначени духовно квалифицирани стареи. В Йерусалим група от такива мъже функционирала като ръководно тяло. Представители на това тяло били пътуващи старейшини — като Павел, Тимотей и Тит. И за всеки сбор се грижело тяло от стареи, или старейшини. (Тит 1:5) Когато възниквал труден проблем, старейшините се съветвали с ръководното тяло или с някой от неговите представители, какъвто бил Павел например. (Сравни Деяния 15:2; 1 Коринтяни 7:1; 8:1; 12:1.) Освен това всеки член на сбора участвувал в подкрепата на теокрацията. Всеки един бил отговорен пред Йехова за прилагането на библейските принципи в своя живот. — Римляни 14:4, 12.
20. Какво може да се каже за теокрацията в периода след времето на апостолите?
20 Павел предупредил, че след смъртта на апостолите, щяло да се развие отстъпничество, и точно това станало. (2 Солунци 2:3) С течение на времето броят на онези, които твърдели че са християни, нараснал до милиони, след това до стотици милиони. Те развили различни видове църковни управления — като йерархично, презвитерианско и конгрегационно. Обаче нито поведението, нито вярванията на тези църкви отразявали управлението на Йехова. Те не били теократични!
21, 22. (а) Как Йехова възстанови теокрацията във времето на края? (б) На какви въпроси относно теокрацията ще бъде отговорено в следващата статия?
21 През времето на края на тази система на нещата трябвало да се извърши разделянето на истинските християни от фалшивите християни. (Матей 13:37–43) Това стана през 1919 г. — изключително важна година в историята на теокрацията. По това време беше изпълнено славното пророчество от Исаия 66:8 („Български превод на Библията“, 1925 г.): „Кой е слушал такова нещо? Кой е виждал подобно на това? Възниквала ли е страна в един ден? Раждал ли се е народ отведнъж?“ Отговорът на тези въпроси отекна като мощно и звучно „да“! През 1919 г. християнският сбор отново съществуваше като отделен „народ“. Теократичната „страна“ наистина беше родена сякаш в един ден! С напредването на времето на края, организацията на този нов народ беше направлявана така, че да го доведе колкото се може по–близо до онова, което съществувало в първи век. (Исаия 60:17) Но народът винаги оставаше теократичен. В поведението си и във вярата си, той винаги отразяваше божествено вдъхновените закони и принципи от Писанията. И той винаги беше в подчинение на възкачения на престола Цар — Исус Христос. — Псалм 45:17; 72:1, 2.
22 Дали ти си приобщен към тази теократична уредба? Дали заемаш някаква ръководна позиция в нея? Ако е така, знаеш ли какво означава да действуваш по теократичен начин? Познаваш ли клопките, които трябва да избягваш? Последните два въпроса ще бъдат обсъдени в следващата статия.
Можеш ли да обясниш?
◻ Какво е теокрация?
◻ В какъв смисъл Израел представлявал теократична уредба?
◻ Каква уредба постановил Йехова, за да напомня на царете, че в Израел има теократично управление?
◻ В какъв смисъл християнският сбор бил теократична уредба, и как бил организиран той?
◻ Каква теократична организация е установена в наше време?
[Снимка на страница 12]
Пред Понтий Пилат юдейските водачи признали за свой цар кесаря, а не теократично назначения цар на Йехова