Пионерите даряват и получават благословии

„ПИОНЕРСКАТА служба си заслужава много повече от една успешна светска кариера. Няма нищо по–удовлетворяващо от това да помагаш на хората да познаят Йехова и неговата истина.“ Това са думите на една християнка, която е избрала пионерствуването — целодневното проповядване за Царството — за своя кариера. Колко други професии могат да донесат такова щастие?

Пионерската служба е както възвишена цел, така и скъпоценна привилегия. Как човек може да избере такъв начин на живот? Какво е необходимо, за да се устои в пионерствуването достатъчно дълго време, за да се пожънат благословиите, които то предлага?

Две неща са изключително важни. Първо, подходящи обстоятелства. Много хора живеят в такива обстоятелства, при които не може да става дума за пионерска служба. И второ — правилни духовни качества и нагласа. Разбира се, независимо от това дали обстоятелствата в момента позволяват на даден човек да пионерствува, или не, всички могат да работят за развиване на зрели християнски качества.

Защо пионерствуват някои хора

Какви качества са нужни за успешното пионерствуване? Много важни са проповедните умения. Пионерите трябва да знаят как да представят добрата новина на непознати хора, как да правят повторни посещения при заинтересуваните, и как да водят домашни библейски изучавания. Липсата на такива умения може да обезкуражи пионера. Но има и други неща, които са важни.

Например, всичко, което има нещо общо с нашето поклонение, е свързано с взаимоотношенията ни с Йехова и с неговата организация. Това се отнася и за пионерствуването. Един млад пионер на име Радо обяснява: „За младия човек няма нищо по–хубаво от това да помни Йехова и да ходи в пътя на истината.“ Да, пионерствуването е хубав начин младите да проявят своята любов към Йехова и своята близост с него. — Еклисиаст 12:1.

Необходими са също и познание и разбиране. (Филипяни 1:9–11) Всъщност тези неща са горивото, което поддържа духовния ни двигател в ход. Необходимо е редовно лично изучаване, за да избегнем духовното изтощение, загубата на ентусиазма и убедеността. Разбира се, познанието, което поемаме, трябва да въздействува не само на интелекта, но и на сърцето ни. (Притчи 2:2) Затова, в допълнение към личното си изучаване, ние имаме нужда от време за молитва и размисъл, така че познанието, което придобиваме, да достигне до сърцето. Тогава, ако обстоятелствата ни позволяват, ние ще искаме да пионерствуваме. — Сравни Ездра 7:10.

Започването на пионерска служба изисква също дух на саможертва. Един млад мъж на име Рон направил всички възможни планове за пионерска служба. Той чакал просто подходящите обстоятелства, за да започне. И по–конкретно, той искал работа, която да му позволи да пионерствува, но и в същото време да се наслаждава на някои от по–хубавите неща в живота. Когато споменал това пред една зряла сестра, нейният отговор го разтърсил. Тя казала: „Йехова благославя дела, а не обещания.“ Младият мъж си намерил работа с по–ниска заплата, която му оставяла достатъчно време за пионерствуване. Прилагането на Матей 6:25–34 ще позволи на човек да се справи и с по–малък доход.

Смирената готовност да се следват добри предложения също може да допринесе за това да започнем пионерската служба. В началото на своя християнски живот Хана култивирала желанието да пионерствува. Но тя не пионерствувала, докато отглеждала децата си, а след това започнала кариера в бизнеса. Вслушвайки се в добрите съвети на наблюдателни старейшини, тя обърнала гръб на интересната си светска кариера и започнала пионерска служба. Сега Хана изпитва голяма радост, помагайки на другите да стигнат до покръстване, а така също и на неактивните.

Благодарността за това, което истината е направила в нашия живот, също може да бъде подбуда за пионерствуване. Да разгледаме случая на една изпаднала в силна депресия жена, чийто брак се разпадал. Положението рязко се променило, когато тя научила истината от божието Слово и я приложила на практика. Развълнувана от онова, което истината направила за нея, тя решила, че най–добрият начин да покаже своята признателност би било да пионерствува и да помага на другите. Тя направила точно това, и сега изпитва благословията да има много библейски изучавания и щастлив семеен живот.

Другите могат да помогнат

Пионерите често правят други пионери. Радо, споменат в началото, бил на шест години, когато двама пионери изучавали Библията с неговите родители. Макар че бил все още твърде млад, той редовно придружавал тези целодневни проповедници в службата. Самият Радо станал пионер, когато бил на 17 години. Един друг млад мъж, Арно, бил възпитан в християнско семейство, но духовността му отслабнала. По–късно той се заел да възстанови своята духовна сила, и сега казва: „Получих много насърчение от пионерите. Аз ходех с тях най–вече през училищните ваканции и понякога отчитах по 60 часа месечно в проповедната служба. След това крачката до редовната пионерска служба [изискваща 90 часа месечно] не беше толкова голяма.“ Размишленията върху съвета от 1 Коринтяни 7:29–31 — да не са предани на света, — наистина са помогнали на много млади хора.

Пионерският дух може по–лесно да пусне корени в дом, където духовните интереси заемат първото място и родителите насърчават децата си да започнат целодневна служба. Фило, който израснал в такъв дом, отбелязва: „Много хора ме съветваха да продължа образованието си, да работя за светско бъдеще. Но родителите ми ме подпомогнаха да направя по–мъдър избор. Те ми казаха, че ако наистина искам да градя бъдеще, на първо място трябва да полагам усилия да развия взаимоотношения с Йехова.“

Една млада жена на име Тамар също отдава дължимото на примера и усилията на своите родители, помогнали за това тя сега да е пионер. Тя казва: „Аз не мога да кажа кога точно си изработих духовен възглед за живота, но знам, че не го притежавах от рождение. Обичаят на моите родители да участвуват редовно в проповедната служба и да посещават събранията, както и тяхната дълбока любов към истината, ми помогнаха много да развия духовната си нагласа.“

Да държиш на решението си

След като човек започне пионерската служба, устояването в нея му дава възможност да пожъне пълната полза от това мъдро решение. Много практични съвети могат да бъдат дадени в това отношение. Например, пионерите ще направят добре да се научат как да планират времето си, за да го направят колкото се може по–продуктивно. Но най–важният фактор остават личните взаимоотношения с Йехова и с неговата организация.

Свързана с това е молитвената нагласа. „Когато приех истината, аз имах много силно желание да пионерствувам“ — казва Кор. Но баща му настоял той първо да завърши следването си в Земеделския университет. След това Кор започнал да пионерствува. След време той се оженил и съпругата му се присъединила към него в пионерската дейност. Когато жена му забременяла, той бил изправен пред вероятността да напусне пионерската работа. „Често се молех на Йехова и споделях с него желанието на сърцето си — да продължа да пионерствувам“ — казва Кор. В крайна сметка той си намерил такава работа, която му дала възможност да бъде пионер, отглеждайки детето си.

Задоволяването с най–необходимите неща е друг фактор, който често помага да се остане на пионерска служба. Апостол Павел писал: „Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: ‘Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.’“ (Евреи 13:5) Задоволяването с онова, което имали, помогнало на Хари и Ирене да продължат пионерствуването. Ирене, която е сляпа, е пионерка от осем години. „Ние никога не сме гледали на финансовото си положение като на проблем — казва тя. — Просто се стараем никога да не поемаме излишно финансово бреме. Винаги пресмятаме разноските. Животът ни винаги е бил скромен, но много приятен, и богат на благословии.“

Много радости и благословии

Поглеждайки назад към деветте си години пионерствуване, Тамар казва: „Ставаш много близък с Йехова, сякаш той те води за ръка.“ (Псалм 73:23) Тя си спомня и някои изпитания. „Моето собствено несъвършенство, съчетано с несъвършенството на другите, постоянно ме притесняваше — добавя Тамар. — Освен това аз гледах братята и сестрите, които бяха избрали по–възнаграждаващ в материално отношение начин на живот, и изборът им ми се струваше доста привлекателен, когато бях навън и обикалях в дъжда и студа. Но дълбоко в сърцето си никога не бих поискала да се сменя с тях. Какво друго, освен пионерствуването, може да донесе такава радост, такова духовно удовлетворение и такива благословии?“ Дали и ти цениш толкова високо тези радости и благословии?

Тъй като пионерите прекарват много време в християнската служба, те са в състояние да помогнат на доста хора да придобият познание за библейската истина. Хари и Ирене, споменати преди малко, казват: „Много са привилегиите, които има човек в организацията на Йехова, но да помогнеш на един новозаинтересуван човек да напредне до там, че да стане служител на Йехова, е най–великата от тях.“

Друг пионер изразил това много добре, казвайки: „Думите на Притчи 10:22 се изпълниха в моя случай: ‘Благословията на Йехова — тя е, която носи богатство, и той не добавя болка към нея.’ Многократно този стих се изпълняваше за мен през годините в служба на Йехова.“

Родители, дали вие внедрявате в децата си желанието за пионерска служба? Пионери, дали вие се стремите да събудите това желание у другите? Старейшини, дали вие подкрепяте пионерите във вашия сбор, дали помагате да се изгради пионерски дух у другите в сбора? Нека все повече и повече хора от народа на Йехова бъдат подтикнати да се стремят към тези богати благословии, участвувайки в пионерската служба.