Спасителните дела на Йехова днес

БИБЛИЯТА ни казва следното за Йехова: „Много са неволите на праведния; но Господ го избавя от всички тях“ и „знае Господ как да избави благочестивите от напаст“. — Псалм 34:19; 2 Петър 2:9.

Как Йехова идва на помощ на своите хора, когато те са в беда? Не като по чудодеен начин променя силите на природата, или чрез друго свръхестествено действие, както много хора смятат, че би трябвало да направи, но чрез една друга сила, която много хора не могат истински да разберат — любовта. Да, Йехова обича своите хора и той подхранва сред тях взаимна любов, която е толкова силна, че той успява да постигне за тях неща, изглеждащи почти чудодейни. — 1 Йоан 4:10–12, 21.

Някои хора могат да възразят, че във време на бедствие са необходими храна, лекарства и оборудване, а не любов. Разбира се, храната, лекарствата и оборудването са важни. Но апостол Павел разсъждавал по следния начин: „Ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.“ — 1 Коринтяни 13:2, 3.

Често четем за изпратени помощи, които гният или биват изяждани от гризачи по пристанищата, докато нуждаещите се хора измират от болести и глад. Или пък още по–лошо — когато такива материали попадат в ръцете на алчни и безскрупулни хора, които извличат лични печалби от тях. Следователно, едно нещо е да има на разположение запаси, а съвсем друго — да се направи така, че хората в беда да се възползуват от тях. Истинската любов и загриженост могат да допринесат за това.

Любов в действие

През септември 1992 г. ураганът Иники връхлетя върху хавайския остров Кауаи, който има 55 000 души население. Носейки ветрове със скорост 210 км/ч и пориви на бурята, стигащи до 260 км/ч, той уби 2 души и рани 98, повреди 75 процента от домовете, остави 8000 души бездомни и нанесе унищожение, изчислено на приблизително 1 000 000 000 долара. Сред живеещите на този малък остров има около 800 Свидетели на Йехова в шест сбора. Каква беше тяхната участ?

Още преди Иники да връхлети, старейшините на сборовете, под ръководството на пътуващия надзорник, вече се бяха свързали с всички членове на сборовете, за да се погрижат за това те да са на сигурно място, готови за яростната атака. Тази любеща грижа допринесе за избягването на сериозни наранявания или смърт сред Свидетелите. — Сравни Исаия 32:1, 2.

Макар че съобщенията и транспортът бяха силно нарушени, представителите на бюрото–клон на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ в Хонолулу бяха сред първите пристигнали на мястото веднага след урагана, като бяха получили специално разрешение от гражданската защита да летят до Кауаи. Те незабавно се свързаха с местните Свидетели и на следващата сутрин организираха събрание, за да планират стратегията за оказване на помощ. Беше сформиран комитет за оказване на помощ, който да определи нуждите и да получи необходимите материали чрез бюрото–клон в Хонолулу. Работейки денонощно, те насочваха работата по получаването на материалите от нуждаещите се, както и по почистването и ремонтирането на повредените домове.

Свидетелите от другите острови бързо откликнаха на нуждата на своите братя. Веднага щом беше отворено летището в Кауаи, 70 Свидетели долетяха на помощ. Бяха изпратени материални помощи, на стойност около 100 000 долара, включващи генератори, портативни печки, фенери и храна. Една от Залите на Царството на острова беше използувана за склад; но съществуваха опасения тя да не бъде ограбена. И тогава няколко военни камиона влязоха в паркинга на Залата на Царството и шофьорите попитаха дали могат да паркират там камионите си. Постът на войниците, пазещи камионите, премахна и проблема от ограбването на помощите.

Братята носеха генераторите от къща на къща, пускайки ги за по два–три часа, за да помогнат на хората да поддържат замразителите си действуващи. Групи от братя бяха изпратени по различни домове, за да помагат при почистването и ремонта на щетите. Когато те работели в къщата на една сестра, чийто съпруг се противопоставял яростно в миналото, съпругът бил толкова развълнуван, че не могъл да направи нищо друго освен да ги гледа и да плаче. Един гост от континента, който видял друга група работещи Свидетели, бил толкова впечатлен от поведението и организираността им, че се обърнал към тях и ги попитал какво ги прави толкова различни. Когато един брат му обяснил, че това е любовта към Бога и към събратята християни, мъжът отвърнал: „Как мога да позная Бога?“ (Матей 22:37–40) След това добавил: „Вие сте толкова добре организирани, че вероятно когато се върна във Флорида, вече ще сте изпратили някой да ме чака!“

Общо Свидетелите на Йехова помогнаха при почистването и ремонта на 295 къщи в Кауаи. От тях 207 се нуждаеха от малки поправки, но 54 бяха сериозно повредени и 19 бяха напълно унищожени. Работата на братята включваше и посещението на всеки един познат Свидетел на острова, с цел да се провери дали всички са включени в грижите и помощта. Когато закарали храни на една сестра, нейният съсед будист казал, че той не получил дори едно пакетче чай от своята група. Друга жена, чията къща била почистена от една бригада от Свидетели, казала: „От доста време идвате на вратата ми, и аз мислех, че сте добри съседи, но тази проява на любов към ближния ми показва каква е същината на вашата организация. Благодаря ви за вашия усилен труд.“

Освен грижата за материалните потребности на всички свои събратя християни, отговорните за оказването на помощ в еднаква степен бяха загрижени и за духовното им добруване. По–малко от два дни след урагана няколко сбора вече проведоха своите събрания. Бързо беше възстановена дейността на малките групи за изучаване на книга. Десет старейшини от другите острови пристигнаха в Кауаи, за да помогнат на местните старейшини, така че да бъдат направени пастирски посещения на всеки Свидетел на острова. Следващата неделя и шестте сбора имаха Изучаване на „Стражева кула“, 30–минутен доклад относно процедурите за оказване на помощ, изнесен от член на Комитета за оказване на помощ, и заключителен 30–минутен доклад от член на Комитета на клона, който беше пристигнал от Хонолулу специално за тази цел. Едно сведение от очевидец казва: „Всички бяха успокоени от чудесното ръководство и се почувствуваха духовно готови да се захванат с оставащите проблеми. В края на събранието едва ли имаше очи без сълзи и ръкоплясканията бяха спонтанни.“

Световно братство

Тази любов и загриженост са белег на хората на Йехова по целия свят. Когато циклонът Вал връхлетя Западни Самоа около година по–рано, той причини големи щети, но Свидетелите на Йехова от другите части на света бързо се притекоха на помощ на своите братя там. След време, когато правителството осигури средства за всички религии — включително и за Свидетелите на Йехова, — за да ремонтират сградите си, Свидетелите върнаха средствата с писмо, в което се казваше, че всички щети са вече поправени и че парите могат да се използуват за ремонта на някои правителствени сгради. За тяхната постъпка беше съобщено в местния вестник. Забелязвайки това, един правителствен чиновник казал на един Свидетел, че почувствувал срам за своята църква, защото те приели парите от правителството, въпреки че всичките им сгради, които били повредени от циклона, имали застраховка.

Свидетелите откликнаха бързо и когато през септември 1992 г. река Уваз в югоизточна Франция преля и опустоши Везон–ла–Ромен и още 15 околни общини. За една нощ наводнението отне живота на 40 души, унищожи 400 къщи, нанесе щети на стотици други и остави хиляди семейства без вода или електричество. Рано на следващата сутрин Свидетели от местните сборове бяха първите, които се притекоха на помощ на пострадалите от наводнението. Онези, които се нуждаеха от подслон, любещо бяха приети от свидетелски семейства от района. Стотици Свидетели дойдоха от близо и далеч, за да предложат помощ. В близкия град Оранж беше създаден комитет за оказване на помощ, който да координира усилията на четири бригади от доброволци, които извадиха калта и почистиха къщите, изпраха купища от напоени с кал дрехи и приготвяха и разнасяха храна и питейна вода из цялата засегната област. Те дори доброволно предоставиха услугите си да почистят едно местно училище и няколко административни сгради. Техните неуморни усилия срещнаха признателността както на техните братя, така и на хората от района.

На много други места Свидетелите на Йехова, като всички останали, са страдали от катастрофи като наводнения, бури и земетресения. Разбирайки, че това са следствия на непредвидими или неизбежни обстоятелства, те не обвиняват Бога или някого другиго. (Еклисиаст 9:11) Вместо това те са уверени, че самопожертвувателната любов на техните събратя по вяра ще им се притече на помощ независимо от лошите обстоятелства, които могат да връхлетят. Тези любещи действия са резултат от вярата, която те споделят. Ученикът Яков обяснява: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ — Яков 2:15–17.

Източникът на истинската защита

Вместо да очакват чудеса под формата на някакъв вид божествена намеса, Свидетелите на Йехова разбират, че могат да намерят защита в своето световно християнско братство. Всъщност, онова, което това братство може да постигне в бедствени времена, не е по–малко чудодейно. Тези хора си спомнят думите на Исус, намиращи се в Матей 17:20: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.“ Да, подобни на планини пречки изчезват, когато действува истинската християнска вяра, съчетана с любов.

В тези нестабилни и опасни времена хората на Йехова по целия свят усещат пазещата ръка на своя Бог. Те чувствуват същото както псалмиста: „Спокойно ще легна и ще спя, защото Ти, Господи, . . . ме правиш да живея в безопасност.“ (Псалм 4:8) Те уверено съсредоточават вниманието си върху задачата, която изпълняват в момента: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.“ (Матей 24:14) И със сигурност те очакват осъществяването на обещанието на Йехова за един мирен, праведен нов свят, в който те вече няма да изпитват никакви катастрофи, били те причинени от човека, или природни. — Михей 4:4.

[Снимки на страница 12]

Свидетелите дойдоха от близо и далеч, за да помогнат на пострадалите от наводнението