Примери на смиреност, достойни за подражание
„Твоята собствена смиреност ще ме направи велик.“ — ПСАЛМ 18:35, NW.
1. Какво доказателство за смиреност можело да се види у един бивш президент на Дружество „Стражева кула“?
ДЖОУЗЕФ Ф. РЪДЪРФОРД имал внушителна външност — бил висок повече от 180 см и тежал над 90 кг. Той притежавал също и мощен глас, който използувал не само за да известява името на Йехова така, както то не било известявано никога преди това, но също и да изобличава двуличието на религиозните водачи на псевдохристиянството, наричайки тяхната религия „примка и изнудвачество“. Но колкото и гръмогласни да били неговите речи, когато се молел с Бетеловото семейство в централата в Бруклин, гласът му звучал като на малко момче, което разговаря със своя татко, като по този начин показвал както близките си взаимоотношения със своя Създател, така и своята смиреност. Да, той бил смирен като малко дете. — Матей 18:3, 4.
2. В какво отношение служителите на Йехова са в поразителен контраст с хората от света?
2 Без съмнение, всички истински служители на Йехова Бог са смирени. В това отношение те стоят в поразителен контраст с хората от света. Днес повече от когато и да било светът е изпълнен с горди личности. Горди са високопоставените и силните, богатите и високообразованите, и дори много от бедните и онези, които по един или друг начин са в неизгодно положение.
3. Какво може да бъде казано за плодовете на гордостта?
3 Гордостта причинява безкрайни раздори и нещастия. Наистина — всички беди във вселената започнали, защото един ангел се възгордял, пожелавайки да му се покланят по начин, подобаващ единствено на Създателя, Йехова Бог. (Матей 4:9, 10) Нещо повече, онзи, който превърнал себе си в Дявол и Сатан, успял в съблазняването на първата жена, Ева, като предизвикал нейната гордост. Той ѝ обещал, че ако яде от забранения плод, тя ще може да бъде като самия Бог, да познава доброто и злото. Ако била смирена, тя щяла да каже: ‘Защо трябва да искам да бъда като Бога?’ (Битие 3:4, 5) Колко неоправдана е гордостта от страна на хората, когато погледнем окаяното състояние, в което се намира човечеството във физическо, духовно и морално отношение! Не е чудно тогава да прочетем, че Йехова мрази „гордост и високоумие“! (Притчи 8:13) В ярък контраст с всички горделиви хора са примерите на смирение, които намираме в божието Слово, Библията.
Йехова Бог е смирен
4. Кои стихове показват, че Йехова е смирен?
4 Йехова Бог — Всевишният, Владетелят на вселената, Царят на вечността — е смирен. (Битие 14:22) Възможно ли е това да е така? Да, така е! Цар Давид казал, както е записано в Псалм 18:35: „Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала и Твоята благост [смиреност — NW] ме е направила велик.“ Ясно е, че цар Давид отдава своето величие на смиреността на Йехова. И отново четем в Псалм 113:6, че Йехова „се снизхождава да преглежда небето и земята“. В други преводи четем „навежда се да погледне“ (New International Version [„Нова международна версия“]), „благоволява да погледне толкова ниско“ — The New English Bible [„Нова английска Библия“].
5. Кои случаи доказват смиреността на Йехова?
5 Йехова Бог несъмнено се отнесъл снизходително към Авраам, позволявайки на Авраам да постави под въпрос Неговата справедливост във връзка с намерението Му да унищожи порочните градове Содом и Гомор.a (Битие 18:23–32) И когато Йехова показал, че е склонен да унищожи народа на Израил — един път заради идолопоклонство, друг път заради бунт — Моисей и в двата случая разисквал с Йехова, като че ли разговарял с друг човек. Всеки път Йехова реагирал благосклонно. Удовлетворяването на молбите на Моисей относно израилския народ било проява на смиреност от Негова страна. (Изход 32:9–14; Числа 14:11–20) Други примери на смирено общуване на Йехова с хората на лична основа, така да се каже, могат да се видят в неговите отношения с Гедеон и Йона, както е записано в Съдии 6:36–40 и Йона 4:9–11.
6. Кое качество на Йехова разкрива още по–пълно неговата смиреност?
6 Всъщност, най–малко поне девет пъти за Йехова се казва, че е „дълготърпелив“.b Това, че Йехова бил дълготърпелив, бавен да се гневи в отношенията си с несъвършените човешки създания през всичките тези хилядолетия, е още едно доказателство за неговата смиреност. Гордите хора са нетърпеливи, бързи да проявят ярост, твърде далеч от дълготърпението. И как смиреността на Йехова прави гордостта на несъвършените хора да изглежда абсурдна! След като ни е заповядано ‘да бъдем подражатели на Бога, като любезни чада’, ние трябва да сме смирени така, както той е смирен. — Ефесяни 5:1.
Христовият пример на смиреност
7, 8. Какво казват Писанията за смиреността на Исус Христос?
7 Вторият изключителен пример на смиреност, на който трябва да подражаваме, е посочен в 1 Петър 2:21: „Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.“ Дълго преди той да дойде на земята като човек, за него било предсказано в Захария 9:9: „Възклицавай, ерусалимска дъщерьо; ето, твоят цар иде при тебе; той е праведен, и спасява, кротък, и възседнал на осел.“ Ако Исус Христос бил горд, той може би щял да приеме предложението на Дявола за всички царства на света в замяна на един акт на поклонение. (Матей 4:9, 10) Той също показал своята смиреност като отдал на Йехова цялата заслуга за своето учение, с думите: „Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това, което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.“ — Йоан 8:28.
8 Той можел с право да каже на слушателите си: „Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.“ (Матей 11:29) И какъв прекрасен пример на смирение дал той, като измил краката на своите апостоли последната вечер, през която бил с тях като човек! (Йоан 13:3–15) Съвсем уместно във Филипяни 2:3–8, апостол Павел съветва християните да имат „смиреномъдрие“, давайки Исус Христос като пример: „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга, и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“ Когато се изправил пред най–критичния момент от своя живот, той смирено се помолил на своя баща: „Не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.“ (Матей 26:39) Няма и сянка на съмнение, че за да бъдем подражатели на Исус Христос, следвайки отблизо неговите стъпки, ние трябва да сме смирени.
Апостол Павел — прекрасен пример на смиреност
9–12. По какви начини апостол Павел дал чудесен пример за смиреност?
9 Апостол Павел писал: „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.“ (1 Коринтяни 11:1) Дали апостол Павел подражавал на Исус Христос, като проявявал смиреномъдрие, давайки ни по този начин друг пример на смиреност, на който да подражаваме? Със сигурност било така. Първо, той смирено признавал, че е слуга на Исус Христос. (Филипяни 1:1) Той разказал на старейшините от Ефес за своето ‘служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които го сполетяли от заговорите на юдеите’. (Деяния 20:17–19) Ако не бил смирен, той никога не би написал думите, които намираме в Римляни 7:18, 19: „Зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто . . . Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.“
10 Показателно също за смиреността на Павел е това, което той написал до християните в Коринт, както е записано в 1 Коринтяни 2:3: „Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.“ Смирено говорейки за начина си на живот в миналото, преди да стане християнин, той писал: „При все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник . . . Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.“ — 1 Тимотей 1:13, 15.
11 Неговата смиреност се вижда още от това, че той отдава заслугата за всички успехи на своите усилия на Йехова Бог. Относно своята служба той писал: „Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте. И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, който прави да расте.“ (1 Коринтяни 3:6, 7) Той също поискал от своите братя да се молят за него, за да може да дава добро свидетелство, както четем в Ефесяни 6:18–20 („Синодален превод“, 1993 г.): „Молете се . . . и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, . . . за да го проповядвам [тайната на благовестието] смело, както ми прилича.“
12 Павел също показал своята смиреност в начина, по който сътрудничел с другите апостоли: „Яков, Кифа и Йоан . . . дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.“ (Галатяни 2:9) Той и след това показал своята готовност да сътрудничи със старейшините на сбора в Йерусалим, като придружил четирима млади мъже до храма и поел техните разноски, докато те изпълнявали един обет. — Деяния 21:23–26.
13. Какво правело смиреността на Павел толкова забележителна?
13 Смиреността на Павел е толкова по–забележителна, когато обърнем внимание по какъв могъщ начин бил използуван от Йехова Бог. Например ние четем, че „Бог вършеше особни велики дела чрез ръцете на Павла.“ (Деяния 19:11, 12) Нещо повече, на него били дадени свръхестествени видения и откровения. (2 Коринтяни 12:1–7) Не трябва също да забравяме, че той бил вдъхновен да напише 14 от 27–те книги (всъщност писма) от Християнските гръцки писания. Всичко това не му завъртяло, така да се каже, главата. Той останал смирен.
Съвременни примери
14–16. (а) Как първият президент на Дружество „Стражева кула“ бил чудесен пример на смиреност? (б) С чий друг пример се намира в ярък контраст неговият пример?
14 В Евреи 13:7 четем съвета на апостол Павел: „Помнете ония, които ви са били наставници, които ви са говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.“ В съответствие с този принцип, можем да вземем като съвременен пример първия президент на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ — Чарлс Тейз Ръсел, — на чиято вяра можем да подражаваме. Дали той бил смирен човек? Да, бил! Както може да се забележи, в текста на своя труд Studies in the Scriptures [„Изследвания върху Писанията“] — шест тома с около 3000 страници, — той нито веднъж не споменава нещо за себе си. Публикациите на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ следват този принцип — да не насочват вниманието към хората, като не споменават писателите на статиите.
15 Веднъж Ръсел писал в „Стражева кула“, че не познава такива неща като „ръселизъм“ и „ръселист“ — термини, които използували неговите противници, но които той категорично отхвърлял. Той писал: „Нашата работа . . . е да съберем дълго разпиляваните частици на истината и да ги представим на хората на Господаря — не като нещо ново, не нещо наше, но като нещо, което е на Господаря . . . Делото, в което Господарят е благоволил да използува нашите скромни таланти, не е толкова работа по създаване, колкото работа по възстановяване, напасване, съгласуване.“ Наистина, той изразил чувствата на апостол Павел, които намираме в 1 Коринтяни 3:5–7.
16 Неговата нагласа била напълно противоположна на нагласата на Чарлс Дарвин. В своето първо издание на The Origin of Species [„Произходът на видовете“] през 1859 г., Дарвин многократно говори за „моята“ теория, пренебрегвайки какво са казали другите преди него за еволюцията. Един виден писател от 19–и век — Самуел Бътлър — укорил Дарвин, като посочил, че много други преди него са застъпвали еволюционната хипотеза; и че в никакъв случай той не е създателят ѝ.
17. Кои са някои други примери за смиреността на брат Ръдърфорд?
17 Друг съвременен верен служител, когото Йехова Бог използувал по могъщ начин, бил Джоузеф Ф. Ръдърфорд, за когото споменахме в началото. Той бил смел защитник на библейската истина и особено на името на Йехова. Макар че бил широко известен като съдията Ръдърфорд, по сърце той бил смирен човек. Например, веднъж той направил няколко теоретични изявления за това, какво могат да очакват християните през 1925 г. Когато събитията не подкрепили неговите очаквания, той смирено казал на бруклинското Бетелово семейство, че е допуснал глупост. Един помазан християнин, който доста отблизо общувал с него, потвърдил, че много пъти е чувал брат Ръдърфорд да се извинява в духа на Матей 5:23, 24, както публично, така и лично, задето наскърбил някой събрат християнин с някакъв необмислен израз. Необходима е смиреност, за да може някой, който заема висок пост, да се извини на онези, които са му подчинени. Брат Ръдърфорд дал чудесен пример за всички надзорници — били те в сбора, на пътуваща работа, или в някой от клоновете на Дружеството.
18. Какво изказване, разкриващо смирено състояние на ума, направил третият президент на Дружеството?
18 Третият президент на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“, Нейтан Х. Нор, също показал, че дори и да бил изтъкната личност сред хората на Йехова, той не се чувствувал възвеличен от своята позиция. Независимо че притежавал великолепни организаторски способности и ораторски умения, той дълбоко уважавал онова, което правели другите. Така веднъж той посетил един член на писателския отдел в кабинета му и казал: „Ето къде се извършва както най–важната, така и най–трудната работа. Затова аз върша толкова малко от нея.“ Да, той смирено прилагал съвета от Филипяни 2:3, че ‘със смиреномъдрие човек трябва да счита другия по–горен от себе си’. Той разбирал, че макар и това да служи като президент на Дружеството да е важна дейност, другите задачи са също важни. Необходима била смиреност от негова страна, за да възприема нещата по този начин и да ги изразява толкова ясно. Той бил още един пример за подражание от всички, особено от онези, които може да имат по–висока надзорническа позиция.
19, 20. (а) Какъв пример за смиреност дал четвъртият президент на Дружеството? (б) Каква помощ ще ни осигури следващата статия относно упражняването на нашата смиреност?
19 Четвъртият президент на Дружеството — Фред У. Франц — беше също чудесен пример за смиреност. Като вицепрезидент на Дружеството в продължение на около 32 години, той написа много от материалите за списанията и за конгресните програми; в това отношение обаче той винаги оставаше на заден план и никога не се стремеше да привлече вниманието. Тук може да се направи сравнение с един пример от древността. Когато Йоав разбил амонците при Рава, той се погрижил цар Давид да получи славата за победата. — 2 Царе 12:26–28.
20 Наистина, има много чудесни примери, от миналото и от настоящето, които ни дават сериозни основания да бъдем смирени. Обаче за нас има много повече причини да бъдем смирени, и те, както и неща, които ще ни помогнат да бъдем смирени, ще бъдат разгледани в следващата статия.
[Бележки под линия]
a Думата „снизходителен“ често се използува със значение „приемащ вид на превъзходство“. Но главното ѝ значение — и значението ѝ в New World Translation [„Превод на новия свят“] е „смекчавам“, „не настоявам на привилегиите на заемания пост“. — Виж Webster’s Ninth New Collegiate Dictionary [„Девети нов академичен речник на Уебстър“].
Спомняш ли си?
◻ Какви са плодовете на гордостта?
◻ Кой е дал най–прекрасният пример на смиреност?
◻ Какво показва кой е вторият най–голям пример на смиреност?
◻ Какъв чудесен пример на смиреност дал апостол Павел?
◻ Какви бележити съвременни примери на смиреност имаме?
[Снимка на страница 15]
Исус показал по чудесен начин какво е смиреност
[Снимка на страница 16]
Павел дал чудесен пример на смиреност
[Снимка на страница 17]
Брат Ръсел не приписвал на себе си заслугата за нещата, които пишел