Природните катастрофи — дали Бог е отговорен за тях?

„БОЖЕ, какво направи ти с нас?“

Тези думи бяха съобщени като реакцията на един от преживелите, който изследвал унищожението, причинено от изригването на покрития със сняг вулкан Невадо дел Руис в Колумбия на 13 ноември 1985 г. Последвалата кална лавина погреба целия град Армеро и уби повече от 20 000 души за една нощ.

Тази реакция на оцелелия човек е разбираема. Безпомощни пред лицето на вдъхващите страх природни сили, хората от най–ранни времена приписвали такива катастрофални събития на Бога. Първобитните хора принасяли жертви, дори човешки жертви, за да умилостивят своите богове на морето, небето, земята, планината, вулкана и другите източници на опасност. Дори и днес някои хора просто приемат следствията от катастрофалните природни събития като съдба или дело на Бога.

Дали Бог наистина е отговорен за катастрофите, които причиняват толкова голямо човешко страдание и загуби по целия свят? Негова ли е вината? За да намерим отговорите, трябва да разгледаме отблизо с какво са свързани тези катастрофи. Всъщност, трябва да преразгледаме някои добре известни неща.

Какво е „природна катастрофа“?

Когато едно земетресение разтърси Тяншан (Китай) и според официалните китайски сведения уби 242 000 души, и когато ураганът Ендрю удари Южна Флорида и Луизиана в Съединените щати, и причини щети за милиарди долари, за тези природни катастрофи беше съобщено във всички световни средства за масова информация. Но как би стоял въпросът, ако това земетресение беше разтърсило ненаселената пустиня Гоби, намираща се на 1100 км северозападно от Тяншан, или пък ако ураганът Ендрю беше поел в друга посока и беше излял силата си върху океана, без изобщо да засегне сушата? Едва ли някой би си спомнял за тях сега.

Ясно е тогава, че когато говорим за природни катастрофи, ние нямаме предвид просто могъщите прояви на природните сили. Всяка година има хиляди земетресения, големи и малки, и десетки бури, циклони, урагани, тайфуни, изригвания на вулкани и други разрушителни явления, от които не остава нищо повече освен статистични данни в някоя книга. Но когато такива събития причиняват големи загуби на живот и имущество, както и нарушения в нормалното протичане на живота, те стават катастрофи.

Трябва да се отбележи, че щетите и загубите не винаги са пропорционални на природните сили, които участвуват в явлението. Не е задължително най–голямата катастрофа да бъде причинена от най–мощната проява на природни сили. Например, през 1971 г. едно земетресение, равняващо се на 6,6 по скалата на Рихтер, разтърси Сан Фернандо, Калифорния (Съединените щати) и уби 65 души. След една година в Манагуа (Никарагуа) трус със сила 6,2 уби 5000 души!

Затова, когато става дума за увеличаващата се разрушителност на природните катастрофи, трябва да се запитаме: ‘Дали природните стихии са станали по–разрушителни? Или човешки фактори са допринесли за проблема?’

Кой е отговорен?

Библията идентифицира Йехова Бог като великият Създател на всички неща, включително и на природните сили на тази земя. (Битие 1:1; Неемия 9:6; Евреи 3:4; Откровение 4:11) Това не означава, че той причинява всяко движение на вятъра или всеки дъжд. Той е пуснал в действие определени закони, които управляват земята и нейната среда. Например, в Еклисиаст 1:5–7 четем за три основни действия, които правят живота на земята възможен — всекидневния изгрев и залез на слънцето, постоянното движение на ветровете и кръговрата на водата. Независимо от това дали човечеството ги осъзнава, или не, хиляди години тези природни системи, и други подобни на тях, отнасящи се до климата, геологията и екологията на земята, са в действие. Всъщност, писателят на Еклисиаст насочвал вниманието към огромния контраст между непроменящите се и безкрайни пътища на сътворението и преходния и временен характер на човешкия живот.

Йехова не само е Създателят на природните сили, но той има и мощта да ги контролира. Из цялата Библия намираме разкази за това как Йехова контролира или маневрира с тези сили, за да изпълни целта си. Тук влизат и разделянето на Червено море в дните на Моисей, и спирането на слънцето и луната в пътеките им насред небето в дните на Исус Навиев. (Изход 14:21–28; Исус Навиев 10:12, 13) Исус Христос, синът на Бога и обещаният Месия, също показал властта си над природните сили, когато например укротил една буря в Галилейското езеро. (Марко 4:37–39) Разкази като тези не оставят място за съмнение, че Йехова Бог и синът му, Исус Христос, могат изцяло да контролират всичко онова, което засяга живота тук на земята. — 2 Летописи 20:6; Йеремия 32:17; Матей 19:26.

Щом това е така, дали можем да държим Бога отговорен за нарасналите хаос и опустошение, които са резултат от природните катастрофи в последно време? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да видим дали има доказателства за това, че в последно време природните сили са станали значително по–разрушителни, и може би дори са извън всякакъв контрол.

Във връзка с това обърни внимание на онова, което се казва в книгата Natural Disasters—Acts of God or Acts of Man? [„Природните катастрофи — дела на Бога или дела на човека?“]: „Няма доказателства, че климатичните механизми, свързани със сушите, наводненията и циклоните, се променят. И никой геолог не твърди, че движенията на земята, свързани със земетресения, вулкани и цунами (земетръсни вълни) стават по–разрушителни.“ Подобно на това, книгата Earthshock [„Земетресение“] отбелязва: „Скалите на всеки континент съдържат история на безбройни по–големи и по–малки геологични събития, всяко от които би могло да бъде катастрофално бедствие за човечеството, ако се случи днес — и е научно установено, че такива събития ще се случват отново и отново в бъдеще.“ С други думи, земята и динамичните ѝ сили са си останали горе–долу същите през вековете. Следователно, независимо от това дали някои статистики показват увеличение на някои форми на геологична или друга активност, или не, земята не е станала неконтролируемо разрушителна в последно време.

Тогава каква е причината за увеличението в честотата и разрушителността на природните катастрофи, за които четем? Щом природните сили не могат да бъдат обвинявани, тогава изглежда вината пада върху човешкия елемент. И наистина, властите признават, че човешката дейност е направила нашата околна среда по–податлива на природни катастрофи и по–уязвима спрямо тях. В развиващите се страни нарастващата нужда от храна принуждава фермерите да изтощават земята, с която разполагат за обработване, или пък да се снабдяват с още земя, изсичайки жизненонеобходима горска покривка. Това води до сериозна ерозия на почвата. Увеличаващото се население също ускорява нарастването на бордеи и градове от порутени бараки, изградени надве–натри в опасни области. Дори и в по–развитите страни хората, като например милионите хора, живеещи около разседа Сан Андреас в Калифорния, се излагат на опасност въпреки ясните предупреждения. Дали когато в такива обстоятелства настъпи неочаквано развитие на събитията — буря, наводнение или земетресение, — катастрофалният резултат действително може да бъде наречен „природен“?

Типичен пример за това е сушата в африканската област Сахел. Обикновено ние мислим, че сушата е липса на дъжд или вода, водеща до недостиг на храна, глад и смърт. Но дали огромният недостиг на храна и гладът в тази област просто се дължат на липсата на вода? Книгата Nature on the Rampage [„Природата беснее“] казва: „Доказателствата, събрани от научните институти и агенциите, оказващи помощ, показват, че днешният недостиг на храна продължава не толкова поради продължителната суша, колкото поради продължителната злоупотреба със земята и водоизточниците. . . . Продължаващият процес на превръщане на Сахел в пустиня е най–вече причинено от човека явление.“ Един южноафрикански вестник, The Natal Witness [„Наталски свидетел“], отбелязва: „Гладът не е просто липса на храна; а липса на достъп до храната. С други думи, той означава бедност.“

Същото може да се каже и за много от унищоженията, следствие на други катастрофи. Изследванията показват, че по–бедните нации понасят несъразмерно по–високи проценти на смъртни случаи в резултат на природни катастрофи, отколкото по–богатите нации в света. Например, според едно изследване, от 1960 до 1981 г. Япония имала 43 земетресения и други катастрофи и загубила 2700 човешки живота, средно 63 смъртни случая на катастрофа. За същия период от време Перу имало 31 катастрофи с 91 000 смъртни случая, или 2900 на катастрофа. Откъде идва разликата? Природните сили може би са задействували катастрофата, но човешката дейност — социална, икономическа, политическа — носи отговорността за голямата разлика в загубите на човешки живот и унищожението на имущество, което е последвало.

Какво е разрешението?

Учените и експертите се опитват вече много години да изнамерят начини за справяне с природните катастрофи. Те проникват дълбоко в земята, опитвайки се да разберат механизма на земетресенията и вулканите. С космически спътници те наблюдават характеристиките на времето, за да проследят пътищата на циклоните и ураганите, или да предскажат наводненията или сушите. Всички тези изследвания ги снабдяват с информация, за която те се надяват, че ще им помогне да намалят въздействието на тези природни сили.

Дали тези усилия са дали резултат? Една извършваща наблюдения организация казва за този вид скъпи, високотехнологични мерки: „Те имат своето значение. Но ако поглъщат несъразмерно големи суми пари и усилия — ако служат като извинение за пренебрегването на опасностите, които са част от районите, в които живеят жертвите, и правят катастрофите още по–лоши — тогава те донасят повече вреда, отколкото добро.“ Например, макар че е полезно да се знае, че крайбрежната делта в Бангладеш е непрекъснато заплашвана от наводнения и приливни вълни, това познание не пречи милиони жители на Бангладеш да бъдат принудени да живеят там. Следствието от това са повтарящи се катастрофи, които причиняват стотици хиляди човешки жертви.

Ясно е, че техническата информация може да бъде от полза само до известна степен. Необходима е още и способност да се намали натискът, който не оставя на хората никакъв друг избор, освен живот в райони, които са особено изложени на опасности, или да живеят по начини, които опустошават околната среда. С други думи, намаляването на вредите, нанасяни от стихиите, би изисквало коренно премоделиране на социалната, икономическата и политическата система, в която живеем. Но кой би могъл да осъществи тази задача? Само Онзи, който може да контролира дори и силите, задействуващи природните катастрофи.

Дела на Бога в бъдещето

Йехова Бог няма да се занимава само със симптомите, но ще стигне до корена на причината за човешкото нещастие. Той ще сложи край на алчните и потиснически политически, търговски и религиозни системи, които ‘властвуват над човека за негова повреда’. (Еклисиаст 8:9) Всеки, който е запознат с Библията, не може да не забележи, че на нейните страници се намират множество пророчества, сочещи към времето, когато Бог ще предприеме действия, за да изчисти земята от злото и страданието, и да възстанови един земен рай на мир и праведност. — Псалм 37:9–11, 29; Исаия 13:9; 65:17, 20–25; Йеремия 25:31–33; 2 Петър 3:7; Откровение 11:18.

Всъщност, Исус Христос учел всички свои последователи да се молят именно за това — „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“. (Матей 6:10) Месианското Царство ще премахне и замени цялото несъвършено човешко управление, както предсказал пророкът Даниил: „И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъдва до века.“ — Даниил 2:44.

Какво ще постигне божието Царство, което народите не могат да постигнат? Библията дава един привлекателен предварителен поглед към онова, което ще дойде. Вместо условията, илюстрирани на тези страници, като глад и бедност, „изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините“ и „полските дървета ще дават плода си, и земята ще даде произведението си; и те ще бъдат в безопасност в земята си“. (Псалм 72:16; Езекиил 34:27) За природната среда Библията ни казва: „И пустинята ще се възрадва и ще цъфне както крем. . . . Защото в пустата земя ще избликат води, и потоци в пустинята. Нажеженият пясък ще стане езеро, и жадната земя водни извори.“ (Исаия 35:1, 6, 7) И войни няма да има вече. — Псалм 46:9.

В Библията не се казва как Йехова Бог ще осъществи всичко това и как той ще постъпи с всички природни сили, така че те да не причиняват повече никаква вреда. Но е сигурно, че всички, които живеят под управлението на това праведно правителство, „не ще се трудят напразно, нито ще раждат чада за бедствие; защото те са род на благословените от Господа, тоже и потомството им“. — Исаия 65:23.

На страниците на това списание, както и в други издания на Дружество „Стражева кула“, Свидетелите на Йехова многократно са посочвали, че божието Царство е установено в небето през 1914 г. Под ръководството на това Царство вече близо 80 години се дава едно целосветско свидетелство, и днес ние се намираме на прага на обещаните „ново небе и нова земя“. Човечеството ще бъде освободено не само от опустошенията на природните катастрофи, но и от болката и страданията, които измъчват хората през изминалите шест хиляди години. За това време действително ще може да се каже — „първото премина“. — 2 Петър 3:13; Откровение 21:4.

А днес? Дали и днес Бог действува в защита на хората, намиращи се в беда поради природни и други катастрофи? Безспорно той действува, но не непременно така, както може би очакват повечето хора.

[Снимки на страници 8, 9]

Човешките дейности направиха нашата околна среда по–податлива на природни катастрофи

[Източници]

Laif/Sipa Press

Chamussy/Sipa Press

Wesley Bocxe/Sipa Press

Jose Nicolas/Sipa Press