Природните катастрофи — дали са белег на времето?

„ЩЕ СЕ повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания.“ С тези думи Исус Христос обяснил на своите ученици преди 19 века, че такива катастрофални явления, заедно с нарастване на беззаконието и с целосветското проповядване на добрата новина, ще представят един многосъставен знак, отбелязващ „края на системата на нещата“ (NW). — Матей 24:3–14.

Имайки предвид това, ние трябва да се запитаме: „Дали сме свидетели на повече катастрофални земетресения, урагани, наводнения, суши и глад, отколкото са видели предишните поколения? И дали в резултат на това, въпреки напредъка в науката и техниката, страдат пропорционално взето повече хора?

За мнозина отговорът е „да“. Например, списанието New Scientist [„Нов учен“] предупреждава, че „светът може да очаква повече катастрофи през 90–те години, отколкото през миналите десетилетия“. Подобно на това директорът на Световната метеорологична организация казал в UN Chronicle [„Хроника на ООН“] от юни 1991 г.: „Тенденцията е доста ясна. От 60–те до 80–те години . . . е налице петорно увеличение в честотата на големите природни катастрофи, и трикратно увеличение на общите икономически загуби.“ Хвърляйки малко светлина върху темата, World Health [„Световно здраве“], списанието на Световната здравна организация към ООН, отбелязва: „Примери на природни катастрофи и техните опустошителни резултати могат да се намерят през цялата история. Но с наближаването на 21–и век, ние сме изправени пред една променяща се смесица от демографски, екологични и технологични условия, които правят много части от населението по–уязвими от въздействието както на природните, така и на предизвиканите от човека катастрофи.“

Всеки, който обръща внимание на текущите събития, не може да бъде изненадан от такива изказвания. На средствата за информация никога не им липсват сензационни съобщения, били те относно изригване на вулкан на Филипините, земетресение в Калифорния, наводнение в Бангладеш, глад в Сомалия, ураган на Хаваите, или приливна вълна в Никарагуа. Едва ли има месец без съобщение за бедствие в някой край на света.

Някои хора отричат значението на това. Те твърдят, че привидното увеличение на бедствията в наше време се дължи просто на по–добрите съобщения или на по–добрата статистика. Те твърдят още, че от бедствията страдат повече хора просто защото днес на земята живеят повече хора. Но дали тези твърдения изчерпват въпроса?

Обърни внимание на казаното в цитираната по–горе статия на списание „Нов учен“: „През 60–те години бяха съобщени 523 бедствия, а през 70–те — 767. През 80–те години броят им достигна до 1387.“ Статията продължава с обяснението, че „част от явното увеличение през последните десетилетия може да се отдаде на по–голямата откритост при съобщаването за бедствията в Китай и Съветския съюз“. След това тя добавя: „Но дори и при това положение, техният брой расте.“ Рязкото увеличение на броя на бедствията не може да бъде обяснено просто с по–добрите съобщения или с по–добрата статистика.

Освен това „Хроника на ООН“ от март 1992 г. съобщава: „През последните две десетилетия около 3 милиона души загубиха живота си и други 800 милиона бяха засегнати от ‘хаоса, трудностите и страданията’, предизвикани от природни катастрофи.“ Това означава, че приблизително 1 от всеки 7 човека на земята е бил засегнат от някакъв вид катастрофа или трагедия. Това е наистина потресаващо и не оставя никакво място за съмнение, че нашето време е време на вълнения и безпокойство.

Тъй като Библията предсказва такова време на големи трудности, дали това означава, че Бог е отговорен за бедствията и за страданията, произтичащи от тях? Много хора смятат така. Но какво показват фактите? И което е по–важно — какво показва Библията?

[Информация за източника на снимката на страница 2]

Корица: W. Faidley/Weatherstock

[Информация за източници на снимките на страница 3]

Снимката в средата: Mark Peters/Sipa Press

WHO/League of Red Cross