Йехова помни болните и възрастните
МОЖЕ да ни бъде много тежко, когато се сблъскаме с „лоши времена“. (Псалм 37:18, 19) Такива времена могат да дойдат под формата на напреднала възраст и на слабостите, които я съпътствуват. Някои хора навлизат в лоши времена, когато пострадат от сериозна, продължителна болест. Те могат да чувствуват, че тази болест започва да владее живота им, всичките им мисли и действия.
Колко успокояващо е обаче да помним, че Йехова не изпуска из очи служителите си. Неговото сърце се радва, когато отдадените му служители продължават да проявяват преданост и мъдрост, въпреки напредналата си възраст, болест или други мъчителни обстоятелства. (2 Летописи 16:9а; Притчи 27:11) Цар Давид ни уверява: „[Йехова — NW] е близо при всички, които го призовават, . . . слуша викането им.“ Да, той е наясно с тяхната борба; той ги укрепва с духа си. „И ги избавя.“ Той ги помни и им помага да устоят. (Псалм 145:18, 19) А ние? Дали и ние като Йехова помним болните и възрастните?
Слабостите, които се дължат на болест и старост, са житейска действителност в сегашната система. Те са факти, с които трябва да се съобразяваме, докато Йехова не доведе до изпълнение целта си за земята и човечеството. Днес все повече и повече хора доживяват до доста напреднала възраст, така че мнозина са запознати с немощите ѝ. В допълнение на това, много хора още в младостта си биват поразени от опасни за живота или осакатяващи злополуки или болести. Докато този стар свят не премине, болестите и старостта ще продължават да бъдат едни от главните предизвикателства.
Колко много ценим ние нашите болни и възрастни, които продължават да бъдат пример „на злострадание и на твърдост“! Да, ние „облажаваме ония, които са останали твърди“. (Яков 5:10, 11) Много от възрастните, чиято сила сега е намаляла, са участвували десетилетия наред в поучението, подготовката и формирането на онези, които сега поемат ръководството в сбора. Множество по–възрастни братя също се радват да видят своите деца да участвуват в целодневната служба. — Псалм 71:17, 18; 3 Йоан 4.
По подобен начин ние ценим и онези сред нас, които сега имат сериозно заболяване, но въпреки своите страдания успяват да ни насърчат чрез своята вярност. Когато те проявяват своята надежда без колебание, резултатът е изключително стимулиращ и укрепващ вярата. Вътрешният мир и задоволството, които имат те, разкриват вяра, която наистина е достойна за подражание.
Истински шок е за някого да бъде поразен от рак, мозъчен удар или от някакво друго заболяване, което променя живота му изоснови. Също така тежко изпитание е за родителите да видят детето си болно или пострадало от злополука. Какво могат да направят другите, за да помогнат? Всяко такова лошо време е изпитание за цялото християнско братство. То е една възможност да покажем, че „приятел . . . е роден като брат за във време на нужда“. (Притчи 17:17) Естествено, не всички болни и възрастни могат да очакват лична помощ от абсолютно всеки член на сбора. Но Йехова ще се погрижи за това чрез неговия дух мнозина да бъдат подтикнати да помогнат по различни начини. И старейшините могат да внимават никой да не бъде пренебрегнат. — Виж Изход 18:17, 18.
Опитай се да разбереш
Когато се опитваме да помогнем на някого, е много важно да общуваме добре, а това изисква време, търпение и съчувствие. Като помощник, ти естествено искаш да ‘подкрепиш с устата си’, но слушай внимателно, преди да кажеш или направиш нещо, иначе можеш да се окажеш ‘окаян утешител’. — Йов 16:2, 5.
На болните и възрастните понякога ще им бъде трудно да скрият мъката си. Много от тях са се надявали да живеят, за да преживеят голямата скръб, и сега се чувствуват като включени в едно състезание с времето, състезание, което те не са сигурни, че ще спечелят. Освен това състоянието им често ги изморява и нервира. Поддържането на вярата жива и силна изисква усилие, особено когато човек не е в състояние вече да следва желанието на сърцето си да има пълноценно участие в християнската служба. Един християнски старейшина посетил възрастна сестра; когато се молел заедно с нея, той помолил Йехова да прости греховете ни. След молитвата той забелязал, че сестрата плаче. Тя обяснила, че смятала, че има нужда от специална прошка от Йехова, защото вече не може да участвува в проповядването от къща на къща. Да, макар и често неоснователно, чувството за неспособност или неадекватност може да опечали много сърцето на човека.
Знай, че безпокойството и изтощението могат да повлияят върху умственото равновесие. Поради слабостта на старостта или напрежението, предизвикано от омаломощаващата болест, човек може да се почувствува изоставен от Йехова, като вероятно си мисли: „Какво съм направил? Защо точно аз?“ Спомни си думите от Притчи 12:25: „Теготата смирява [потиска — NW] човешкото сърце, а благата дума го развеселява.“ Опитай се да намериш блага дума, която ще донесе утеха. Възрастните, които имат болки, могат дори, подобно на Йов, да изразят желание да умрат. Това не трябва да те шокира; опитай се да разбереш. Такива оплаквания не са непременно доказателство за липса на вяра или упование. Йов се молел да бъде ‘скрит в шеол’, но думите му, които следвали тази молба, показвали твърдата му вяра, че по–късно Йехова ще го възкреси. Силната вяра дава възможност въпреки периодите на страдание и депресия човек да остане близо до Йехова. — Йов 14:13–15, „Български превод на Библията“, 1924 г.
Да оказваме почит на болните и възрастните
Особено важно е да се отнасяме към болните и възрастните с почит и достойнство. (Римляни 12:10) Ако те не реагират толкова бързо, колкото преди, или не могат да правят толкова, колкото преди, не губи търпение. Не бързай да се намесваш и да поемаш нещата в свои ръце. Колкото и да са добри намеренията ни, ако се държим по налагащ се или авторитарен начин, това неизбежно ще отнеме самоуважението на другия човек. В докторска дисертация, публикувана през 1988 г., един изследовател — Йете Ингерслев, обяснил какво смятат за най–важно относно качеството на живота си участниците в една група 85–годишни хора: „Те посочиха три области като много важни за тях: да бъдат заедно с близките си; добро здраве и най–последно, но не най–маловажно нещо — да бъдат в състояние да вземат свои собствени решения.“ Обърни внимание на това, че патриархът Яков не бил под опеката на синовете си, когато остарял; неговата воля била уважавана. — Битие 47:29, 30; 48:17–20.
Към тези, които имат някакво заболяване, също трябва да се отнасяме с достойнство. Един старейшина загубил способностите си да говори, чете и пише поради грешка, допусната по време на операция. Това бил жесток удар, но неговите състарейшини решили да направят каквото е по силите им, за да не допуснат той да се почувствува безполезен. Сега те изчитат цялата кореспонденция на сбора при него и го включват в планирането на други въпроси на сбора. По време на заседанията на старейшините те се опитват да разберат неговото мнение. Те му показват, че го смятат за свой състарейшина и че ценят неговото присъствие. В християнския сбор всички ние можем да положим усилия, така че никой болен или възрастен да не се чувствува ‘отхвърлен’ или изолиран. — Псалм 71:9.
Помощ за натрупването на духовна сила
Всички ние се нуждаем от духовна храна, за да поддържаме вярата си жива и силна. Затова сме насърчени да четем Библията и библейските публикации всекидневно и да участвуваме пламенно в християнските събрания и в проповедната дейност. Често болните и възрастните имат нужда от помощ, за да постигнат това и е много важно да се прави каквото е в реалните възможности за техния конкретен случай. За щастие мнозина все още могат да посещават събранията, ако им се осигури транспорт и малко помощ в Залата на Царството. Тяхното посещение на събранията е голямо насърчение за сбора. Тяхната издръжливост е стимулираща и укрепваща вярата.
В много случаи болните и възрастните могат също така да имат пълноценно участие в християнската служба. Някои от тях могат да бъдат включени в група, която ще отиде на свидетелствуване с кола, и несъмнено ще се почувствуват освежени от възможността да направят няколко посещения. Когато това не е възможно вече, те могат да намерят радост, като свидетелствуват неофициално на хората, с които се срещат. Една сестра, болна от рак, решила да прекара остатъка от своя живот, полагайки специални усилия да допринесе за разпространяването на добрата новина. Нейното пламенно проповядване било насърчение за всички. Тя дори планирала собственото си погребение по такъв начин, че да бъде дадено хубаво свидетелство на невярващите ѝ роднини, колеги и съседи. Така мъчителните обстоятелства се превърнали в помощ за „преуспяване на благовестието“, а нейната решимост да прояви вяра и увереност придали на последните ѝ дни специално значение. — Филипяни 1:12–14.
Добре е да помагаме на болните и възрастните да укрепват духовно. Семействата могат да ги поканят на семейни вечери, или понякога семейното изучаване може да се пренесе в дома на някой, който не може да излиза навън. Една майка довеждала двете си най–малки деца в дома на възрастна сестра, така че да могат да четат заедно „Моята книга с библейски разкази“. Това радвало възрастната сестра, а и децата били щастливи от вниманието, което тя им посвещавала.
Има обаче и такива периоди, когато един немощен човек не трябва да бъде обезпокояван много, и може би най–доброто за него би било отвреме–навреме да му се чете на глас някакъв материал. Помни обаче, че макар и някой да е твърде слаб, за да участвува в разговор, той все пак може да се нуждае и да желае известно духовно общуване. Ние можем да се молим заедно с такива хора, да им четем или да им разказваме преживени случки, но трябва да бъдем внимателни да не стоим по–дълго, отколкото те могат да понесат.
Има една свещена служба, която повечето болни и възрастни все още могат да вършат: молитвата за другите. Първите ученици придавали голямо значение на тази служба. Веднъж те разпределили задачите в сбора по такъв начин, че апостолите да могат да се съсредоточат върху молитвата. Верният Епафрас е споменат като ‘молещ се всякога с усърдие за другите’. (Колосяни 4:12; Деяния 6:4) Тази молитва е много важна и от голяма полза. — Лука 2:36–38; Яков 5:16.
Йехова не забравя болните и възрастните и се грижи за тях, когато ги сполетят лоши времена. Той с основание очаква ние също да обмислим какво можем да направим, за да им помогнем и да ги подкрепим. Загрижеността, която проявяваме, отразява нашата решимост да запазим своята собствена лоялност. И ние се радваме, когато мислим за думите на цар Давид: „[Йехова — NW] знае дните на непорочните, и тяхното наследство ще бъде довека.“ — Псалм 37:18.
[Блок на страница 28]
Да оказваме практическа помощ с разбиране
ПРИЯТЕЛИТЕ и близките трябва да потърсят елементарно, но правилно познание относно това как да се грижат за болните и възрастните. Най–вече те могат да бъдат насърчавани да поддържат положителна нагласа спрямо живота, да се чувствуват необходими и ценени и да имат чувство за собствена стойност. Така качеството на техния живот трябва да остане на ниво, което ще запази радостта им в Йехова, независимо от болките и страданията. Забелязва се, че много от Свидетелите на Йехова доживяват до дълбока старост. Несъмнено, за това много допринася техният жив интерес към надеждата пред тях, тяхната светла умствена нагласа, както и тяхното участие в дейността на Царството, доколкото това е по силите им. Покойният вече президент на Дружество „Стражева кула“, Фредерик У. Франц, който умря мирно през стотната си година след радостен и продуктивен живот, беше прекрасен пример за това. — Сравни 1 Летописи 29:28.
Общо взето от голямо значение е да се оказва внимание спрямо основни неща от ежедневните грижи: добра хигиена, правилно хранене, достатъчно течности и сол, умерени физически упражнения, чист въздух, лек масаж и стимулиращи разговори. Правилното хранене може да допринесе за по–добър слух, зрение, умствени функции и физическо благополучие, както и за по–голямо съпротивление спрямо болести. Простият въпрос за правилното хранене и изобилно количество течности може да означава за възрастните хора добро състояние или сенилност. Може би е необходимо да се обмисли какъв вид физически упражнения ще са най–подходящи за съответната личност. Една сестра, която идва да чете на възрастна и почти сляпа сестра, започва и завършва всяко свое седмично посещение с лек танц из стаята заедно със сестрата. Касетофонът е винаги готов с подбрана музика и двете се радват много на тези „упражнения“.
В много страни помощни организации могат да осигурят ценна практическа помощ и да дадат информация и съвет относно конкретни състояния и как да се справяме с тях. (Разбира се, един християнин трябва винаги да внимава да не бъде погълнат от дейности, отклоняващи от нашата истинска християнска служба.) Понякога се оказва помощ под формата на заемане на болнично легло, височината и наклона на което може да се регулира, патерици, шини, инвалидни колички, слухови апарати и др. Тъй като много възрастни хора смятат, че нямат нужда от нищо, или че не си струва да се придобиват такива нови неща, роднините често трябва да дадат разумен съвет и дори да използуват убеждение. Една практична дръжка за вратата на банята може да донесе по–голяма радост отколкото букет цветя.
Грижите за възрастния могат да предизвикат голямо психическо напрежение, особено ако човекът изпадне в сенилност. Често сенилността настъпва неусетно. Може да се положат усилия за борба с нея, като не се допуска възрастният да бъде ненужно пасивен. Един страдащ от сенилност човек може внезапно да се разсърди на някого, към когото е бил силно привързан. Роднините трябва да осъзнаят, че един възрастен човек може дори да забрави всичко, което е свързано с истината — едно печално следствие на физическата разруха, а не доказателство за загуба на вяра.
Ако пациентът е в болница или в частна клиника, е необходим добър контакт с персонала, за да могат членовете му да знаят какво да правят във връзка с рождени дни, Коледа или други светски празници. Ако е необходима операция, близките могат да обяснят и да документират възгледите, които пациентът има относно кръвопреливането.