Йехова — моя сигурност още от младостта ми

РАЗКАЗАНО ОТ БАЗИЛ ТСАТОС

Годината беше 1920; мястото — хълмовете на Аркадия в красивия Пелопонес, Гърция. Аз бях на легло, тежко болен от ужасяващата испанска инфлуенца, която вилнееше из света.

ВСЕКИ път, щом удареше църковната камбана, разбирах, че обявяваше смъртта на още една жертва. Дали аз щях да бъда следващата? За щастие, аз оздравях, но милиони не можаха. Макар че тогава бях само на осем години, това страшно преживяване все още е живо в паметта ми.

Ранна загриженост за духовни неща

Скоро след това умря дядо ми. Спомням си как след погребението мама дойде при мен и сестра ми на балкона на нашата къща. Без съмнение опитвайки се да смекчи мъката ни, тя каза тихо: „Е, деца, всички ние стареем и умираме.“

Макар че тя изрази това толкова деликатно, думите ѝ ме разтревожиха. ‘Колко тъжно! Колко несправедливо!’ — мислех си аз. Но и двамата със сетра ми се разведрихме, когато мама добави: „Но когато Господарят дойде пак, той ще възкреси мъртвите, и няма да умираме повече!“ О, колко утешително беше това!

Оттогава нататък аз бях дълбоко заинтересуван да разбера кога точно би могло да дойде това щастливо време. Питах много хора, но никой не беше в състояние да ми отговори, нито пък дори някой изглеждаше заинтересуван да обсъжда този въпрос.

Един ден, когато бях на около 12 години, баща ми получи една книга от брат си, който живееше в Съединените щати. Тя беше озаглавена The Harp of God [„Божията арфа“], публикувана от Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“. Аз прегледах съдържанието и очите ми светнаха, като видях главата „Връщането на нашия Господар“. Прочетох я с голям интерес, но бях разочарован, че не беше посочена година на връщането. Но книгата показваше, че то не е много далече.

Скоро започнах да уча в гимназията и бях погълнат от учението си. Отвреме–навреме обаче чичо ми от Америка изпращаше броеве на „Стражева кула“, които четях с удоволствие. Освен това всяка неделя посещавах неделното училище, в което често идваше и разговаряше с нас епископът.

Една неделя епископът беше много ядосан и каза: „Дошли са хора, които изпълват града ни с еретически издания.“ Тогава той вдигна високо един брой на „Стражева кула“ и извика: „Ако някой от вас намери у дома си такива издания, нека ги донесе в църквата, и аз ще ги изгоря.“

Тонът му ме смути, но още повече ме смути неговият отмъстителен дух. Затова аз не се подчиних на неговото искане. Обаче писах на моя чичо и го помолих да не праща повече изданията на „Стражева кула“. Независимо от всичко аз продължавах да разсъждавам по въпроса за връщането на Христос.

Духовният апетит расте

Когато дойде лятната ваканция, аз извадих куфара си, за да си прибера багажа. На дъното му имаше три брошури, отпечатани от Дружество „Стражева кула“. Някак си не ги бях забелязал досега. Едната се казваше Where Are the Dead? [„Къде са мъртвите?“].

‘Това изглежда интересно’ — помислих си аз. Макар че помнех предупреждението на епископа, аз реших да прочета брошурите внимателно, за да открия грешките, които предполагах, че съдържат. Взех един молив и внимателно започнах изследването си. За мое учудване, всичко в брошурите изглеждаше логично и за всяко твърдение имаше посочен стих, така че читателят да може да го провери в Библията.

Тъй като ние нямахме Библия, аз се зачудих дали посочените стихове не са изопачени, за да подкрепят целите на авторите. Затова написах на чичо си и го помолих да ми изпрати един екземпляр от цялата Библия. Той незабавно го направи. Аз я прочетох два пъти от началото до края, и макар че имаше много неща, които не можех да разбера, бях заинтригуван от книгите на Даниил и Откровението. Исках да разбера нещата, които предсказваха те, но около мен нямаше никой, който да ми помогне.

Аз напуснах училище през 1929 г., и скоро след това моят чичо от Америка отново ми изпрати броеве на „Стражева кула“. Започнах да ги харесвам все повече и повече, и го помолих да ми ги праща редовно. Освен това започнах да говоря с другите за надеждата за бъдещето, с която се запознавах от списанията. Но след това животът ми се промени изоснови.

Духовен напредък в Бирма

Братята на моята майка се бяха преселили в Бирма (сега Мианмар), и семейството реши, че ако и аз отида при тях, това би разширило хоризонта ми и навярно би открило пред мен перспективи за бизнес. Ориентът винаги ме беше привличал, затова аз бях развълнуван от възможността да отида там. В Бирма продължавах да получавам „Стражева кула“ от чичо, но нито веднъж не срещнах лично някой от Изследователите на Библията, както бяха наричани тогава Свидетелите на Йехова.

Един ден с вълнение открих в „Стражева кула“ съобщение за книгите Light [„Светлина“], два тома, които обясняваха библейската книга Откровение. Освен това научих, че дейността на Изследователите на Библията в Бирма е под грижите на индийския клон на Дружество „Стражева кула“, намиращ се в Бомбай. Аз веднага изпратих поръчка за книгите „Светлина“, а също и помолих Изследователите на Библията в Индия да дойдат да проповядват в Бирма.

Книгите пристигнаха бързо по пощата, и около една седмица след това местните бирмански Изследователи на Библията ме посетиха. С радост научих, че там, където живеех, в Рангун (сега Янгон), столицата на Бирма, те имат една малка група. Те ме поканиха да посетя редовните събрания на техния клас за изучаване на Библията, и също така да участвувам с тях в проповядването от къща на къща. Отначало не бях много склонен, но скоро започнах да изпитвам радост от споделянето на библейското познание с будисти, индуси и мюсюлмани, а също така и с хора, твърдящи, че са християни.

Тогава индийският клон изпрати в Рангун двама целодневни служители (наречени „пионери“) — Юърт Франсис и Рандъл Хопли. И двамата бяха родени в Англия, но бяха служили вече няколко години в Индия. Те ме насърчиха много и през 1934 г. бях покръстен, символизирайки отдаването си на Йехова.

Смела свидетелка

След време индийският клон изпрати още пионери в Бирма. Двама от тях, Клод Гудман и Рон Типин посетиха гарата и говориха с началника на гарата Сидни Кут. Той прие книгите, прочете ги от кора до кора и започна да пише на своята омъжена сестра Дейзи Ди Суза, живееща в Мандалай. Тя също се заинтересува от книгите и поиска още.

Дейзи, която беше активна католичка, беше личност с необикновена смелост. Тя започнала да посещава своите съседи и да им говори за нещата, които научавала. И когато била посетена от енорийския свещеник, който искал да разбере защо тя престанала да ходи на църква, Дейзи му показала, че Библията не потвърждава нещата, на които той учи хората, като например учението за горящия ад.

Накрая той я попитал: „След като години наред съм казвал на тези хора, че има огнен ад, как сега мога да им кажа, че няма такова място? Никой няма да иска да идва в църквата след това.“

„Ако сте честен християнин — отговорила Дейзи, — ще ги учите на истината, независимо от последствията.“ След това добавила: „А ако вие не ги учите, аз ще го направя!“ И тя наистина го направи.

Дик и Дейзи, и двете им по–големи дъщери бяха покръстени в Рангун по същото време, когато бях покръстен и аз. Три години по–късно, през 1937 г., аз се ожених за втората им дъщеря, Филис.

Бягство в Индия

Японските войски нахлуха в Бирма по време на Втората световна война и Рангун падна на 8 март 1942 г. Чуждестранните цивилни граждани бяха принудени бързо да напуснат страната и да отидат в Индия. Стотици се опитаха да направят това през джунглата, но мнозина умряха по пътя. Аз познавах лично служителя, който отговаряше за евакуацията, затова успях да осигуря билети за един от последните товарни кораби, който отплава от Рангун за Калкута. Изоставянето на дома ни и повечето ни притежания така набързо беше печален момент за всички нас. Бирма беше окупирана от японците от 1942 г. до 1945 г.

Когато стигнахме до Индия, финансовите ни средства не бяха много и намирането на работа не беше лесно. Това послужи като изпитание на вярата ми. Срещнах един британски офицер, който ми предложи доходна цивилна работа, която обаче все пак беше свързана с част от военната система. С помощта на Йехова аз бях в състояние да откажа предложението и така да запазя християнската си съвест чиста. (Исаия 2:2–4) И в други отношения ние също почувствувахме любещата десница на Йехова.

Установихме се в Ню Делхи, столицата на Индия, където беше почти невъзможно да се намери жилище. Въпреки това ние намерихме обширен апартамент точно в центъра на града. Той имаше голям хол със самостоятелен вход, и през следващите няколко години това помещение служеше за Зала на Царството на сбора Делхи на Свидетелите на Йехова. Но поради възбраната, наложена през 1941 г. върху всички издания на Дружество „Стражева кула“, ние не можехме да получаваме библейска литература.

Как беше вдигната възбраната

Една неделя през 1943 г. хората, посещаващи служби в делхийските църкви, получиха листовка, подписана от 13 духовника, членове на различни църкви. Тя предупреждаваше: „ГРАЖДАНИ НА ДЕЛХИ, ПАЗЕТЕ СЕ ОТ СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА“. Обвинението срещу нас беше, че ние сме под възбрана в Индия по политически причини.

С одобрението на клона в Бомбай, ние бързо отпечатахме и разпространихме листовка, която разобличаваше духовенството. Тъй като аз бях председателствуващ надзорник, моето име и адрес бяха напечатани най–отдолу на изпълнената със силни думи листовка. Скоро след това, когато полицията хвана Маргрит Хофман и мен в момент, когато разпространявахме листовките, ние бяхме арестувани и затворени. Но скоро бяхме освободени под гаранция.

След това, бидейки на служба, Маргрит посетила дома на сър Сривастава, известен министър в кабинета на индийския вицекрал. Сър Сривастава я приел любезно и по време на разговора тя му казала, че нашата литература е несправедливо поставена под възбрана в Индия. Същия ден Маргрит срещнала също и един член на парламента на щата Мадрас. Той бил в града, за да присъствува на заседание на парламента. Тя споменала и пред него за несправедливостта на възбраната върху нашата литература, и той обещал да повдигне въпроса по време на едно бъдещо заседание.

По това време аз работех във физиотерапията на местната болница. Случи се така, че сър Сривастава претърпя нараняване и от болницата ме изпратиха да проверя дали няма да му помогне физиотерапия. Оказа се, че сър Сривастава е дружелюбен човек, и по време на приятелския ни разговор аз между другото споменах, че госпожица Хофман и аз сме били освободени от затвора под гаранция. Обясних му, че поради натиска на духовенството нашата библейска литература е под възбрана по политически причини, но че ние изобщо не се намесваме в политиката. Представителят на нашето бюро–клон Едуин Скинър — продължих аз, — помоли за събеседване, за да може да обясни нашата позиция, но това му беше отказано.

След няколко дни сър Сривастава ми каза: „Г–н Дженкинс [правителственият чиновник, който беше настроен неблагоприятно спрямо нашата работа] ще се пенсионира след няколко дни, и мястото му ще бъде заето от сър Франсис Муди. Помолете г–н Скинър да се яви и аз ще го представя на сър Франсис.“

Сър Сривастава уреди срещата, както беше обещал. През време на тази среща сър Муди казал на брат Скинър: „Не мога да ви обещая нищо, но ще проверя случая.“ Тъй като след няколко дни се откриваше парламентът, брат Скинър остана, за да види какъв ще бъде резултатът. Верен на думата си, членът на парламента от Мадрас се изправил и попитал: „Вярно ли е, че изданията на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“ са поставени под възбрана по политически причини?“

„Не, възбраната е наложена по причини на предпазливост — отговорил сър Франсис Муди, — но сега правителството реши да отмени възбраната.“

Колко развълнувани бяхме, когато научихме тази новина! Седмица по–късно бюрото–клон в Бомбай получи писмо, потвърждаващо края на възбраната.

Връщане в опустошената от войната Бирма

След Втората световна война Бирма отново беше под британско управление, и няколко месеца по–късно ние, десет Свидетели, се върнахме обратно в Рангун. Бяхме щастливи да се видим отново с малцината останали местни Свидетели. Страната беше в печално състояние. Не действуваха никакви обществени служби, включително електроснабдяването и обществения транспорт. Затова ние купихме един джип от военните и го използувахме максимално добре, за да караме хората за събранията, които организирахме скоро след нашето завръщане.

Един заинтересуван човек ни предложи земя, и с помощта на любезни хора от тази област ние построихме обширна Зала на Царството. Тя беше построена от яки бамбукови стълбове, със стени от бамбукови рогозки и сламен покрив. В тази зала, през април 1947 г., Натан Х. Нор, тогавашният президент на Дружество „Стражева кула“, и неговият секретар Милтън Дж. Хеншел изнесоха доклади по време на посещението си в Рангун. По това време в цяла Бирма имахме 19 Свидетели. Но публичният доклад на брат Нор, изнесен в театър „Ню Екселсиор“, беше посетен от 287 души!

Ние се установяваме в Австралия

На 4 януари 1948 г. Бирма получи независимост от Великобритания, и повечето европейци сметнаха, че е най–добре да напуснат страната. След молитвено обмисляне на въпроса, Филис и аз решихме да вземем дъщеря си и да емигрираме в Австралия. Ние се установихме в Перт, столицата на Западна Австралия.

За нас беше тъжно да напуснем Бирма отново, и то за постоянно. Отвреме–навреме получавахме новини от скъпите ни приятели там и с радост узнаваме, че работата на Царството напредва постоянно в тази страна.

От 1978 г. за четири години имахме удоволствието да служим на всички говорещи гръцки език сборове в по–големите австралийски градове. Това означаваше пътуване на големи разстояния, тъй като от западния до източния бряг на тази голяма страна има 4200 км. След известно време климатът, който се различава значително в различните щати, допринесе за влошаването на здравословното ни състояние. Затова ние отново се установихме в Перт, където аз продължавам да служа като старейшина в един от 44–те сбора на града.

Годините минават и моето зрение се влоши значително, четенето стана по–трудно. Но въпреки здравословните проблеми, сърцата ни са все още млади. И двамата очакваме с увереност щастливия ден, когато всички боящи се от Йехова ще видят слънчевата светлина на Неговото благоволение ‘да изгрее с изцеление в крилата си; и [ние] ще излезем и ще се разиграем като телци из обора’. — Малахия 4:2.a

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 24]

Семейството ми заедно с брат Хеншел и брат Нор в Бирма (Мианмар) през 1947 г.

[Снимка на страница 25]

Базил Тсатос със съпругата си Филис в Австралия