Сами, но не и забравени

АПОСТОЛ Павел подканил събратята си християни: „Нека вършим каквото е добро спрямо всички, но най–вече спрямо онези, които са свързани с нас във вярата.“ (Гал. 6:10) Днес ние продължаваме да следваме това вдъхновено напътствие и търсим начини да правим добро на своите събратя по вяра. Сред онези, които се нуждаят от любещо внимание от страна на християнския сбор и наистина го заслужават, са нашите скъпи възрастни братя и сестри, които живеят в старчески домове.

Вярно е, че в някои страни е обичайно семействата да се грижат за възрастните си родители вкъщи. Но в други страни много възрастни хора често зависят от грижите, осигурявани в старчески дом. Как стоят нещата с възрастните християни, които живеят в старчески домове? С какви трудности се сблъскват те? Как могат да се справят с тях, ако нямат подкрепа от членовете на своето семейство? Как християнският сбор може да им помогне? И каква полза извличаме самите ние, когато ги посещаваме редовно?

Трудностите в старческия дом

Когато започне да живее в старчески дом, един възрастен християнин може да се окаже в района на сбор, в който не познава никого. В резултат на това местните Свидетели може да не се сещат да го посещават толкова често. Освен това в старческия дом той вероятно ще бъде заобиколен от хора, които имат различни от неговите религиозни вярвания. Така нашите скъпи възрастни събратя по вяра може да се озоват в трудна ситуация.

Например в някои области управата на старческия дом урежда в дома да се провеждат религиозни служби. Един санитар отбелязва: „Някои възрастни Свидетели, които не могат да говорят ясно, са били водени на инвалидни колички на църковни служби, без да бъдат питани дали желаят това.“ Често персоналът на старческия дом използва и различни празници като рождени дни, Коледа или Великден, за да разнообрази ежедневието на живеещите в дома. Някои Свидетели в старчески домове са получавали храна, която тяхната съвест не би позволила да ядат. (Деян. 15:29) Ако посещаваме своите възрастни братя и сестри редовно, ще можем да им помогнем да се справят с такива трудни ситуации.

Подкрепа от сбора

Първите християни разбирали своята отговорност към възрастните, които били сами и нямали никаква друга подкрепа. (1 Тим. 5:9) Старейшините днес по същия начин полагат старателни грижи за това възрастните християни, живеещи в старчески домове в тяхната област, да не бъдат пренебрегвани.a Робер, който е старейшина, отбелязва: „Ще бъде добре християнските надзорници лично да посетят възрастните, за да видят какви са условията им на живот и да се помолят заедно с тях. Сборът може да направи много, за да се погрижи за потребностите им.“ Ако отделяме време да посещаваме възрастните, ние показваме, че разбираме колко важно е в очите на Йехова да се грижим за онези, които са в нужда. (Як. 1:27)

Когато е необходимо, старейшините с готовност организират осигуряването на практическа помощ за братята и сестрите в местните старчески домове. Робер посочва едно от нещата, които може да са необходими: „Ние трябва да насърчаваме възрастните братя и сестри да посещават християнските събрания, ако са в състояние да правят това.“ Но за онези, които вече не могат да пътуват до Залата на Царството, старейшините може да уредят нещо друго. Жаклин, която е около 85–годишна и страда от остеоартрит, слуша събранията по телефона. Тя казва: „Извличам голяма полза от това да слушам събранията в момента, докато се провеждат. Не бих пропуснала събрание за нищо на света!“

Ако един възрастен християнин не е в състояние да слуша събранията по телефона, старейшините могат да уредят програмата да бъде записвана. Човекът, който носи записите на брата (или сестрата) в старческия дом, може да използва възможността да проведе кратък насърчителен разговор с него. Един надзорник казва: „Ако разказваме на възрастните братя и сестри за различните новости в местния сбор, те ще продължават да се чувстват част от нашето духовно семейство.“

Не прекъсвай общуването с тях

Разбираемо е, че за много възрастни преместването в старчески дом е объркващо и изпълнено с напрежение преживяване. Затова някои са склонни да се затварят в себе си. Но ако посетим нашите възрастни братя и сестри веднага след преместването им и покажем, че продължаваме да ги подкрепяме, така ще им помогнем много да възстановят вътрешния си мир и радостта си. (Пр. 17:22)

Ако възрастните братя и сестри имат намалени умствени способности, страдат от загуба на слуха или изпитват други проблеми, които пречат на общуването, някои хора от сбора може да сметнат, че няма смисъл да ги посещават. Но с нашите усилия да не преставаме да ги посещаваме, независимо от това колко е трудно общуването с тях, ние показваме, че продължаваме да ‘бъдем първи в оказването на почит’ към събратята си по вяра. (Рим. 12:10) Ако краткосрочната памет на един възрастен брат започне да му изневерява, ние можем да го насърчим да ни разкаже по–ранни преживявания, дори от детството си, или как се е запознал с библейската истина. Какво да направим, ако му е трудно да намира подходящите думи? Слушай търпеливо и ако е уместно, вметни две или три думи, които той очевидно се опитва да намери, или обобщи накратко неговите мисли и го насърчи да продължи. Ако той е объркан или има затруднения в говора и ни е трудно да го разбираме, можем да се опитаме да схванем думите му, като следим внимателно тона на гласа му.

Ако словесното общуване вече не е възможно, могат да бъдат използвани други средства. Лоранс е пионерка и редовно посещава Мадлен, една 80–годишна християнска сестра, която вече не може да говори. Лоранс обяснява как общува с нея: „Държа ръката на Мадлен, докато се молим заедно. Тя от своя страна леко стиска ръката ми и мига с очи в знак на признателност за тези скъпоценни мигове.“ Това да държим ръката на нашите възрастни приятели или да ги прегърнем сърдечно, може наистина да им вдъхне голяма увереност.

Твоето присъствие е важно

Редовните ти посещения при възрастните могат да окажат влияние на качеството на грижите, които те получават. Даниел, която посещава събратя по вяра в старчески домове вече 20 години, отбелязва: „Когато персоналът на старческия дом забележи, че някой възрастен човек е посещаван редовно, той или тя започва да получава по–добри грижи.“ Робер, който е цитиран по–горе, казва: „Хората от персонала на старческия дом са по–склонни да изслушат някого, който посещава даден пациент редовно. Вероятно те няма да проявят същото уважение към случаен посетител.“ Тъй като медицинските сестри често трябва да се справят с взискателни членове на семейството, всеки израз на благодарност от страна на посетителите е високо ценен. Освен това, ако развием добри взаимоотношения с хората от персонала, те могат да бъдат по–склонни да уважават ценностите и вярванията на възрастните Свидетели, за които се грижат.

Ние можем да развием добри взаимоотношения с персонала, като предлагаме помощта си във връзка с някои по–прости грижи за пациента. В някои области непрекъснатият недостиг на квалифициран персонал влошава качеството на грижите, които възрастните получават. Ребека, която е медицинска сестра, препоръчва: „Времето за хранене е доста напрегнато. Може би това ще е подходящ момент да посетим възрастния си приятел и да му помогнем с храненето.“ Не бива да се колебаем да попитаме персонала как можем да помогнем.

Когато посещаваме редовно един и същи старчески дом, ще сме в състояние да преценим какви са потребностите на нашия възрастен брат или сестра и с разрешението на персонала можем да поемем инициативата да удовлетворим тези нужди. Например можем да освежим стаята на пациента със снимки на негови приятели или с рисунки на деца от сбора. Като имаме предвид удобството на пациента, можем да донесем топъл домашен халат или някои продукти за личната хигиена. Ако старческият дом има градина, сигурно ще можем да изведем своя възрастен приятел да подиша чист въздух. Лоранс, цитирана по–рано, казва: „Мадлен очаква с нетърпение моите седмични посещения. Когато заведа и децата, тя веднага се усмихва и очите ѝ светват от радост!“ Подобни инициативи могат да означават много за живеещите в старчески дом. (Пр. 3:27)

Взаимна полза

Когато редовно посещаваме един възрастен човек, това може да провери „истинността на [нашата] любов“. (2 Кор. 8:8) В какъв смисъл? Може да бъде болезнено да наблюдаваме как състоянието на наш приятел постепенно се влошава. Лоранс признава: „В началото влошеното състояние на Мадлен ми влияеше толкова силно, че плачех след всяко посещение. Но аз научих, че пламенната молитва може да ни помогне да преодолеем страховете си и самите ние да бъдем по–укрепващи.“ Години наред Робер посещава един християнин на име Лари, който страда от Паркинсон. Робер казва: „Лари е толкова засегнат от болестта, че не мога да разбирам и една негова дума. Но когато се молим заедно, все още мога да усетя вярата му.“

Когато посещаваме възрастните си събратя по вяра, ние не само им помагаме, но извличаме и полза от това. Тяхната решимост да останат близо до Йехова, макар да са сред хора с толкова различни вярвания, ни учи как да проявяваме вяра и смелост. Тяхното желание да получават духовна храна, въпреки че слухът и зрението им са увредени, подчертава мисълта, че „не само с хляб ще живее човек, но и с всяка дума, която излиза от устата на Йехова“. (Мат. 4:4) Когато се радват на обикновени неща, като например усмивката на едно дете или това да седнат край масата с приятели, възрастните ни напомнят да се задоволяваме с нещата, които имаме. Любовта им към духовните ценности може да ни помогне да определим кои трябва да са по–важните неща за самите нас.

Действително, целият сбора извлича полза от подкрепата, която оказваме на възрастните. Как е възможно това? Тъй като онези, които са физически по–слаби, зависят повече от братската привързаност, те дават на членовете на сбора възможности да напредват по отношение на проявата на състрадание. Затова всички ние трябва да гледаме на грижите за възрастните, дори и те да са по–продължителни, като на част от службата, която вършим един за друг. (1 Пет. 4:10, 11) Ако старейшините поемат ръководството в това, те ще помогнат и на други членове на сбора да разберат, че този аспект от нашата християнска дейност никога не бива да бъде пренебрегван. (Езек. 34:15, 16) Със своята готовност да им окажем любеща подкрепа ние уверяваме нашите възрастни събратя християни, че те не са забравени.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 28]

„Когато персоналът на старческия дом забележи, че някой възрастен човек е посещаван редовно, той или тя започва да получава по–добри грижи“

[Снимка на страница 26]

Нашите искрени молитви могат да помогнат на един възрастен събрат по вяра да възстанови вътрешния си мир

[Снимка на страница 26]

Нежните прояви на привързаност ще укрепят нашите възрастни събратя по вяра