Не оставяй никой да разваля добрите ти навици

„Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.“ — 1 КОРИНТЯНИ 15:33.

1, 2. (а) Какво чувство изпитвал апостол Павел към коринтянските християни, и защо? (б) Какъв конкретен съвет ще разгледаме?

КОЛКО силно чувство е родителската любов! Тя подтиква родителите да правят жертви за своите деца, да ги учат и съветват. Апостол Павел може и да не е бил физически баща, но той писал на християните в Коринт: „Защото ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа чрез благовестието.“ — 1 Коринтяни 4:15.

² Преди това Павел пътувал до Коринт, където проповядвал на юдеи и гърци. Той помогнал да се формира сборът в Коринт. В друго писмо Павел сравнил своите грижи с тези на една кърмеща майка, но за Коринтяните той бил като баща. (1 Солунци 2:7) Като любещ физически баща, Павел напътствувал своите духовни деца. Можеш да извлечеш полза от неговото бащинско наставление към християните в Коринт: „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави [навици — NW].“ (1 Коринтяни 15:33) Защо Павел написал това до Коринтяните? Как можем да прилагаме този съвет?

Напътствия за тях и за нас

3, 4. Какво знаем за Коринт от първи век и за неговото население?

³ През първи век гръцкият географ Страбон писал: „Коринт е наричан ‘богат’ поради своята търговия, тъй като е разположен на Истмус и господарува над две пристанища, едното от които води пряко до Азия, а другото — до Италия; и това прави по–лесна размяната на стоки и с двете страни.“ Всеки две години прочутите Истмийски игри събирали в Коринт огромни множества.

⁴ Какво представлявали хората в този град, който бил център както на правителствената власт, така и на чувственото поклонение на Афродита? Професор Т. С. Евънс обяснява: „Населението [било] вероятно около 400 000 души. Обществото [било] с висока култура, но с разпуснат, дори твърде развратен морал. . . . Гърците, живеещи в Ахея, били белязани с интелектуално безпокойство и трескав стремеж към новости. . . . Техният егоизъм бил като гориво, приготвено за факела на сектантството.“

5. Пред каква опасност били изправени братята в Коринт?

⁵ След време дори сборът бил разделен от някои, които продължавали да бъдат склонни към горделиви разсъждения. (1 Коринтяни 1:10–31; 3:2–9) Основен проблем бил в това, че някои казвали: „Няма възкресение на мъртвите.“ (1 Коринтяни 15:12; 2 Тимотей 2:16–18) Каквото и да било точно тяхното вярване (или заблуда), Павел трябвало да ги поправи с ясното доказателство, че Христос „е бил възкресен“. Така че християните можели да се доверят, че Бог ще им даде „победата чрез нашия [Господар] Исус Христос“. (1 Коринтяни 15:20, 51–57) Ако ти беше там, дали също щеше да бъдеш изложен на опасност?

6. Специално за кого се отнасял съветът в 1 Коринтяни 15:33?

⁶ Когато представял солидни доказателства за това, че мъртвите ще бъдат възкресени, Павел казал: „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.“ Основната мисъл на този съвет се отнасяла до свързаните с християнския сбор хора, които не били съгласни с доктрината за възкресението. Дали те просто не били сигурни относно нещо, което не разбирали? (Сравни Лука 24:38.) Не. Павел писал: ‘Някои между вас казват, че няма възкресение; следователно онези, за които ставало дума, изразявали несъгласие, клонящо към отстъпничество. Павел бил наясно с това, че те биха могли да развалят добрите навици и мислене на другите. — Деяния 20:30; 2 Петър 2:1.

7. Спрямо каква ситуация можем да отнесем съвета в 1 Коринтяни 15:33?

⁷ Как можем ние да приложим предупреждението на Павел относно другарите? Той нямал предвид това, че трябва да откажем да помогнем на някого в сбора, който изпитва трудности при разбирането на някой библейски стих или учение. Всъщност, Юда 22, 23 ни подканя да помагаме милостиво на искрените хора, които имат такива съмнения. (Яков 5:19, 20) Но бащинският съвет на Павел несъмнено трябва да бъде приложен, ако някой постоянно възразява срещу онова, което познаваме като библейска истина, или постоянно прави изказвания със скептичен или отрицателен характер. Ние трябва да се пазим от другарство с такъв човек. Разбира се, ако някой определено се превърне в отстъпник, тогава духовните пастири ще трябва да предприемат действия, за да защитят стадото. — 2 Тимотей 2:16–18; Тит 3:10, 11.

8. Как можем да действуваме с добра преценка, когато някой не се съгласява с някое библейско учение?

⁸ Ние можем също да прилагаме бащинските думи на Павел от 1 Коринтяни 15:33, когато става дума за хора извън сбора, които пропагандират фалшиви учения. Как бихме могли да попаднем в по–близки отношения с тях? Това би могло да се случи, ако не правим разграничение между онези, на които може да се помогне да научат истината, и онези, които просто отправят предизвикателство, за да могат да прокарат някое фалшиво учение. Например, в своята свидетелска дейност можем да срещнем човек, който не е съгласен с дадена идея, но е готов да я обсъди допълнително. (Деяния 17:32–34) Това само по себе си не би трябвало да представлява проблем, защото ние с радост обясняваме библейската истина на всеки, който искрено желае да я научи, като дори го посещаваме отново, за да представим убедителни доказателства. (1 Петър 3:15) Но някои хора може би не са искрено заинтересувани от намирането на библейската истина.

9. Как трябва да реагираме на предизвикателствата, отправяни към вярата ни?

⁹ Мнозина ще спорят с часове, седмица след седмица, но не защото търсят истината. Те просто искат да подкопаят вярата на другия, като в същото време парадират със собствената си образованост в областта на еврейския или гръцкия език, или на еволюционната наука. Когато се сблъскват с такива хора, някои Свидетели се чувствуват предизвикани и в резултат на това влизат в продължително общуване, съсредоточено върху фалшиви религиозни вярвания, философии или научни грешки. Заслужава да се отбележи, че Исус не позволявал това да се случва с него, макар че той щял да спечели споровете с религиозните водачи, които били образовани по отношение на еврейския и на гръцкия език. Когато бивал предизвикван, Исус отговарял накратко, и след това отново насочвал вниманието си към смирените хора, към истинските овце. — Матей 22:41–46; 1 Коринтяни 1:23–2:2.

10. Защо за християните, които имат компютри и достъп до електронни табла за обяви, е уместна предпазливост?

¹⁰ Модерните компютри създадоха възможности за други видове общение с лоши другари. Някои търговски фирми дават възможност на своите абонати, като използуват компютър и телефон, да изпратят съобщение до електронно табло за обяви; по този начин човек може да постави на таблото за обяви съобщение, което е достъпно за всичките абонати. Това доведе до т.нар. електронни спорове по религиозни въпроси. Един християнин може да бъде въвлечен в такива спорове и да прекара много часове с някой човек с отстъпническо мислене, който може би е изключен от сбора. Напътствието във 2 Йоан 9–11 подчертава бащинския съвет на Павел относно избягването на лошите другари.a

Избягвай да бъдеш мамен

11. Какви възможности предлагала търговската ситуация в Коринт?

¹¹ Както беше отбелязано, Коринт бил търговски център с многобройни магазини и занаятчийски работилници. (1 Коринтяни 10:25) Много от хората, които идвали за Истмийските игри, живеели в шатри, и по време на събитието търговци продавали в преносими барачки или покрити сергии. (Сравни Деяния 18:1–3.) Това дало възможност на Павел да си намери работа там, като правел шатри. И той можел да използува работното си място за разпространяването на добрата новина. Професор Дж. Мърфи–О’Конър пише: „От работилницата на гъмжащия пазар . . . , която се намирала на изпълнената с хора улица, Павел имал достъп не само до своите съработници и клиенти, но също така и до множествата навън. И когато нямал много работа, той могъл да застане на вратата и да заговаря онези, за които му се струвало, че ще слушат . . . Трудно бихме могли да си представим, че неговата енергична личност и силната му убеденост не са го направили веднага ‘знаменитост’ на района, а това би привлякло любопитните — не само безделници, но и искрено търсещите. . . . Омъжени жени с прислугата си, които били чули за него, могли да го посетят под претекст, че отиват да пазаруват. Във време на проблеми, когато имало заплаха от преследване или просто в неспокоен период, вярващите могли да се срещат с него като клиенти. Работилницата му помагала да влиза в контакт и с градските чиновници.“

12, 13. Как 1 Коринтяни 15:33 може уместно да се приложи на работното място?

¹² Но Павел осъзнавал вероятността да се появят „лоши другари“ на работното му място. Ние също трябва да съзнаваме това. От значение е да се отбележи, че Павел посочил една нагласа, която преобладавала сред някои: „Нека ядем и пием, защото утре ще умрем.“ (1 Коринтяни 15:32) Той веднага съпроводил това с бащинския си съвет: „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.“ Как работното място и стремежът към удоволствия биха могли да бъдат свързани, създавайки потенциална опасност?

¹³ Християните искат да се отнасят приятелски към колегите си в местоработата, и много преживени случки показват колко резултатно може да бъде това при отварянето на възможности за даване на свидетелство. Обаче някой колега може неправилно да изтълкува приятелското отношение като покана към общуване с цел добро прекарване на времето. Той или тя може да направи непринудена покана за обяд, за по едно питие след работа или за някакво развлечение в почивните дни. Този човек може да изглежда любезен и порядъчен, и поканата му може наглед да е невинна. Но Павел ни съветва: „Не се мамете.“

14. Как някои християни са били заблудени посредством другарствата си?

¹⁴ Някои християни допуснали това. Те постепенно развили у себе си отпусната нагласа относно общението с колеги. Може би тя се е развила от общия интерес към някой спорт или хоби. Или пък някой нехристиянин в местоработата може да е изключително любезен и деликатен, което да доведе до прекарването на все повече и повече време с него, дори до предпочитане на неговата компания пред тази на някои от хората в сбора. Впоследствие това другарство може да доведе до пропускането само на едно събрание. То би могло да означава оставане до късно вечерта, което да наруши редовната програма за участие в проповедната служба на следващата сутрин. То би могло да доведе до гледането на филм или видео от такъв вид, който християнинът обикновено ще откаже. ‘О, това никога няма да се случи на мен’ — може би си мислим ние. Но повечето от онези, които са били измамени, отначало са мислели същото. Ние трябва да се запитаме: ‘Колко е голяма моята решимост да приложа съвета на Павел?’

15. Каква уравновесена нагласа трябва да имаме спрямо своите съседи?

¹⁵ Онова, което току–що разгледахме относно местоработата, се отнася и за нашето общуване със съседите. Безспорно християните в древния Коринт имали съседи. В някои области е нормално отношенията да бъдат доста приятелски и съседите да си помагат много. В отдалечените селища хората може би разчитат един на друг поради изолираността от други населени места. В някои култури семейните връзки са особено силни, което води до много покани за гостуване и почерпки. Явно е необходим уравновесен възглед, такъв, какъвто проявил Исус. (Лука 8:20, 21; Йоан 2:12) Дали ние сме склонни да продължаваме своите отношения със съседи и близки такива, каквито са били преди да станем християни? Или трябва да преразгледаме тези взаимоотношения и съзнателно да определим уместните граници?

16. Как трябва да се разбират думите на Исус от Матей 13:3, 4?

¹⁶ Веднъж Исус оприличил словото на Царството на семена, които „паднаха край пътя; птиците дойдоха и ги изкълваха“. (Матей 13:3, 4, 19) По онова време почвата край пътя обикновено била много утъпкана, защото много нозе минавали напред–назад по нея. Така е и с много хора. Техният живот е изпълнен със съседи, роднини и други хора, идващи и отиващи си, държащи ги постоянно заети. Това, образно казано, утъпква почвата на сърцата им, затруднявайки семената на истината да пуснат корени. Подобна неотзивчивост към истината би могла да се появи и у някого, който вече е християнин.

17. Как би могло да ни повлияе другарството със съседи и други хора?

¹⁷ Някои светски съседи и близки могат да бъдат приятелски настроени и да оказват помощ, макар че систематично са показвали незаинтересуваност спрямо истината или липса на любов към праведността. (Марко 10:21, 22; 2 Коринтяни 6:14) Това, че сме станали християни, не бива да означава, че сме възприели неприятелска, несъседска нагласа. Исус ни наставлява да проявяваме искрен интерес към другите. (Лука 10:29–37) Но също толкова боговдъхновен и нужен е съветът на Павел да внимаваме със своите другари. Щом прилагаме първия съвет, не бива да забравяме и втория. И ако не помним и двата принципа, нашите навици могат да бъдат повлияни. Какви са твоите навици в сравнение с навиците на съседите ти или на близките ти относно честността и покоряването на кесаревите закони? Например, те могат да смятат, че когато дойде време за данъците, непълното съобщаване на дохода или печалбата е оправдано, и дори необходимо, за да преживеят. На чашка кафе, или когато са се отбили за малко на гости, те могат да говорят убедително относно своите възгледи. Как това би повлияло на твоето мислене и на честните ти навици? (Марко 12:17; Римляни 12:2) „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.“

А също и навиците на младите

18. Защо 1 Коринтяни 15:33 се отнася също и за младите?

¹⁸ Младите хора са особено много засегнати от онова, което виждат и чуват. Нима не сте виждали деца, чиито жестове или маниери са много подобни на тези на родителите им, или пък на техните братя или сестри? Тогава не трябва да ни учудва, че децата могат да бъдат силно повлияни от своите другари в играта или от своите съученици. (Сравни Матей 11:16, 17.) Ако твоят син или дъщеря е с младежи, които говорят с неуважение за своите родители, защо да си мислиш, че това няма да повлияе на твоите деца? А ако те често чуват другите младежи да използуват неприличен език? А ако техните връстници в училище или в квартала се вълнуват от новата мода относно обувките или бижутата? Трябва ли да смятаме, че младите християни ще бъдат неподатливи спрямо това влияние? Дали Павел казал, че има възрастова граница за приложението на 1 Коринтяни 15:33?

19. Какъв възглед трябва да се опитват родителите да внедрят в децата си?

¹⁹ Ако си родител, имаш ли предвид този съвет, когато събеседваш със своите деца и вземаш решения във връзка с тях? Вероятно би било полезно да признаеш също, че не всички деца, с които общуват твоите деца в квартала или в училище, са непременно лоши. Някои от тях може би са приятни и порядъчни, както и някои от твоите съседи, близки и колеги. Опитай се да помогнеш на децата си да разберат това и да осъзнаят, че си уравновесен в прилагането на Павловия мъдър, бащински съвет към Коринтяните. Когато видят как ти уравновесяваш нещата, това може да им помогне да ти подражават. — Лука 6:40; 2 Тимотей 2:22.

20. Младежи, пред какво предизвикателство сте изправени вие?

²⁰ А ти, който си млад сега, опитай се да разбереш как да прилагаш съвета на Павел, като знаеш, че той е важен за всеки християнин, млад или възрастен. Това ще представлява едно предизвикателство, но защо да не приемеш предизвикателството? Разбери, че само защото познаваш някои от тези други младежи още от детските си години, това не означава, че те не могат да повлияят на твоите навици, че не могат да покварят навиците, които ти формираш като християнски младеж. — Притчи 2:1, 10–15.

Положителни стъпки за защищаването на нашите навици

21. (а) Каква потребност имаме ние относно другарството? (б) Защо можем да бъдем сигурни, че някои другарства могат да бъдат опасни?

²¹ Всички ние имаме нужда от другари. Но въпреки това трябва да сме наясно с факта, че нашите другари могат да ни влияят — за добро или за лошо. Това се оказало истина и по отношение на Адам, и по отношение на всеки един, живял през столетията след него. Например, цар Йосафат, един добър цар на Юда, се радвал на благоволението и благословиите на Йехова. Но след като позволил на сина си да се ожени за дъщерята на цар Ахав от Израел, Йосафат започнал да другарува с Ахав. Това лошо другарство едва не струвало живота на Йосафат. (4 Царе 8:16–18; 2 Летописи 18:1–3, 29–31) Ако не избираме разумно своите другари, това може да се окаже също толкова опасно и за нас.

22. Какво трябва да вземем присърце, и защо?

²² Нека тогава всички ние да приемем присърце любещия съвет, който Павел ни предлага в 1 Коринтяни 15:33. Това не са просто думи, които може би сме чували толкова често, че вече ги знаем наизуст. Те отразяват бащинската обич, която Павел изпитвал към своите братя и сестри в Коринт, и в разширен смисъл и към нас. И без съмнение те съдържат напътствие, осигурено от нашия небесен Баща, защото той иска усилията ни да успеят. — 1 Коринтяни 15:58.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Поради каква конкретна причина Павел написал 1 Коринтяни 15:33?

◻ Как можем да приложим Павловия съвет на работното си място?

◻ Какъв уравновесен възглед трябва да имаме спрямо своите съседи?

◻ Защо съветът в 1 Коринтяни 15:33 е особено уместен за младите?

[Снимка на страница 17]

Павел използувал работното си място, за да разпространява добрата новина

[Снимка на страница 18]

Другите младежи могат да покварят християнските ти навици