Да ходим така, както Йехова ни учи

„Научи ме, [Йехова], пътя си и ще ходя в истината ти; дай ми да се страхувам от името ти с неразделено сърце.“ — ПСАЛМ 86:11.

1, 2. Какво подтиква Свидетелите на Йехова да отказват приемането на кръвопреливане?

„МОЖЕ БИ Свидетелите на Йехова са прави да отказват преливането на кръвни продукти, защото е вярно, че значителен брой патогенни агенти могат да бъдат пренесени с прелятата кръв.“ — Френският медицински ежедневник Le Quotidien du Médecin [„Медицински ежедневник“], 15 декември 1987 г.

² Някои от читателите на този коментар, може би ще сметнат, че фактът, че Свидетелите на Йехова отказваха кръвопреливания много преди да стане известно колко опасни и дори смъртоносни могат да бъдат те, е просто случайно попадение. Но становището, което Свидетелите на Йехова заемат по отношение на кръвта не е случайно, нито пък е правило, измислено от някаква странна секта, становище, възникнало поради страха, че кръвопреливането е опасно. Свидетелите на Йехова отказват кръв поради своята решимост да крачат в послушание пред своя велик Наставник — Бога.

3. (а) Как гледал Давид на своята зависимост от Йехова? (б) Какво очаквал Давид в резултат на това, че уповавал на Йехова?

³ Цар Давид, който чувствувал своята зависимост от Бога, бил решен да бъде наставляван от него и ‘да ходи в истината му’. (Псалм 86:11) Давид веднъж бил осведомен, че ако не допусне да има кръвна вина пред Йехова, ‘животът му ще бъде вързан във вързопа на живите при [Йехова], неговия Бог’. (1 Царе 25:21, 22, 25, 29) Както хората връзвали ценните си неща в кърпи, за да ги запазят и съхранят, така и животът на Давид щял да бъде съхранен и запазен от Бога. Приемайки този мъдър съвет, Давид не разчитал на лични усилия за спасението си, а уповавал на Онзи, на когото дължал живота си: „Ще ми изявиш пътя на живота; пред твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на теб — всякога веселие.“ — Псалм 16:11.

4. Защо Давид искал да бъде напътствуван от Йехова?

⁴ Имайки такава нагласа, Давид не смятал, че той лично може да реши кои от божествените закони са валидни или изискващи послушание. Нагласата му била: „Научи ме, [Йехова], на пътя си, и води ме по пътеката на правотата.“ „Научи ме, [Йехова], пътя си и ще ходя в истината ти; дай ми да се страхувам от името ти с неразделено сърце. Ще те хваля, [Йехова], Боже мой, от все сърце.“ (Псалм 27:11 (NW); 86:11, 12) Понякога ходенето в истината пред Бога може да изглежда неудобно, или да изисква голяма жертва, но Давид искал да бъде научен на правилния път и да ходи в него.

Напътствувани относно кръвта

5. Какво трябва да е знаел Давид за становището на Бога за кръвта?

⁵ Заслужава си да обърнем внимание на факта, че Давид бил поучаван още от детството си относно божия възглед за кръвта, който не бил никаква религиозна мистерия. Когато Законът бил четен пред народа, Давид чувал следното: „Защото животът на тялото е в кръвта, която аз ви дадох да правите омилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави омилостивение. Затова казах на израелтяните: ‘Нито един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв.’“ — Левит 17:11, 12; Второзаконие 4:10; 31:11.

6. Как съществувала постоянна нужда божиите служители да бъдат напътствувани относно кръвта?

⁶ Докато Йехова използувал Израел като свой сплотен народ, всички, които искали да му угодят, трябвало да бъдат напътствувани по отношение на кръвта. Поколение след поколение израелтянските момчета и момичета били поучавани по този начин. Но дали това напътствуване щяло да продължи, след като Бог приел сбора на християните, правейки ги „божи Израел“? (Галатяни 6:16) Да, продължило. Божият възглед за кръвта не се променил. (Малахия 3:6) Неговото заявено становище — да не се злоупотребява с кръвта, — съществувало още преди Законът на договора да влезе в сила, и продължило да съществува и след като Законът бил прекратен. — Битие 9:3, 4; Деяния 15:28, 29.

7. Защо е важно за нас да бъдем напътствувани относно кръвта?

⁷ Уважението към кръвта е основно за християнството. ‘Това не е ли преувеличение?’ — би попитал някой. Но какво друго е залегнало в основата на християнството, ако не жертвата на Исус? Апостол Павел писал: „Чрез [Исус] ние сме освободени посредством жертва чрез неговата кръв, да, имаме прошка на греховете си, според богатството на незаслужената му милост.“ (Ефесяни 1:7, NW) The Inspired Letters [„Вдъхновените писма“], преведени от Франк К. Лобах, предават този стих така: „Кръвта на Христос плати за нас и сега ние му принадлежим.“

8. Как това, дали „голямото множество“ ще получи живот, зависи от кръвта?

⁸ Всички, които се надяват да преживеят идващата „голяма скръб“ и да се радват на божиите благословии в райска земя, зависят от пролятата кръв на Исус. Откровение 7:9–14 ги описва и ретроспективно казва следното: „Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето.“ Обърни внимание на езика, употребен тук. Текстът не казва, че онези, които биват спасени от бедствието, са ‘приели Исус’ или са ‘повярвали в него’, макар че това безспорно са важни аспекти. Той отива по–далеч и казва, че те „опрали дрехите си и . . . ги избелили в кръвта на [Исус]“. Това е така, защото кръвта има изкупителна стойност.

9. Защо подчинението на Йехова относно кръвта е толкова сериозно нещо?

⁹ Оценяването на тази стойност помага на Свидетелите на Йехова да бъдат твърдо решени да не злоупотребяват с кръвта, дори и когато лекарят искрено твърди, че кръвопреливането е жизнено важно. Той може би вярва, че потенциалната полза от кръвопреливането надвишава рисковете за здравето, носени от самата кръв. Но християнинът не може да пренебрегне един още по–голям риск, риска да загуби божието одобрение, поради това че се е съгласил на злоупотреба с кръвта. Павел говорил веднъж за онези, които ‘съгрешават самоволно, след като са познали истината’. Защо този вид грях е толкова сериозно нещо? Защото такъв човек „е потъпкал божия Син и е счел за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен“. — Евреи 9:16–24; 10:26–29.

Помогни на другите да получат напътствия

10. Какво стои зад нашата решимост да се въздържаме от кръв?

¹⁰ Ние, които оценяваме изкупителната жертва на Исус, се стараем да не допускаме грях, с който да отречем животоспасяващата стойност на Исусовата кръв. Премисляйки подробно всичко, свързано с откупа, ние разбираме, че чистата благодарност към Бога за нашия живот трябва да ни подтикне да отхвърлим всеки компромис с неговите справедливи закони, които, ние сме уверени, той ни е дал, имайки присърце нашите най– добри интереси—нашите най–добри дългосрочни интереси. (Второзаконие 6:24; Притчи 14:27; Еклисиаст 8:12) Как обаче стои въпросът с нашите деца?

11–13. Какъв погрешен възглед относно своите деца и кръвта имат някои християнски родители, и защо?

¹¹ Докато нашите деца са бебета или са твърде млади, за да разбират, Йехова ги смята за чисти и приемливи за него въз основа на нашата преданост. (1 Коринтяни 7:14) Вярно е, че малките деца в християнското семейство може още да не разбират и да не са направили избора си относно подчиняването на божия закон за кръвта. Но дали ние правим всичко, което е по силите ни, за да ги обучим по отношение на този толкова важен въпрос? Християнските родители трябва да обмислят това сериозно, тъй като някои родители изглежда имат погрешна нагласа във връзка с децата си и въпроса за кръвта. Изглежда някои смятат, че всъщност не могат да повлияят много на това, дали техните малолетни деца ще бъдат подложени на кръвопреливане, или не. Откъде идва този погрешен възглед?

¹² В много страни съществуват закони или правителствени учреждения за защита на изоставени или малтретирани деца. Децата на Свидетелите на Йехова не са нито изоставени, нито малтретирани, когато родителите вземат решение да не позволят техният син или дъщеря да бъдат подложени на кръвопреливане, изисквайки в същото време да се използуват алтернативни лечения, които могат да бъдат осигурени от съвременната медицина. Дори и от медицинска гледна точка не е изоставяне или малтретиране да се вземат предвид общопризнатите опасности, свързани с лечението чрез кръвопреливане. Наше право е да преценим съдържащите се тук рискове и да изберем лечение.a И въпреки това някои медицински служители са прибягвали до правни средства, търсейки пълномощия да приложат насила нежелано кръвопреливане.

¹³ Някои родители, наясно с факта, че медицинските служители може би лесно ще получат съдебна подкрепа да подложат малолетен пациент на кръвопреливане, може би смятат, че въпросът е извън техния контрол, че родителите нищо не могат или не трябва да направят. Колко погрешен е този възглед! — Притчи 22:3.

14. Как Давид и Тимотей били обучени още от ранна възраст?

¹⁴ Видяхме, че Давид бил обучен в божиите пътища още от младостта си. Това го подготвило да вижда живота като дар от Бога и да знае, че кръвта представя живота. (Сравни 2 Царе 23:14–17.) Тимотей бил обучен в божието мислене „от детинство“. (2 Тимотей 3:14, 15) Ще се съгласиш, нали, че дори когато Давид и Тимотей не били достигнали това, което днес е прието за юридически зряла възраст, те вероятно умеели да изразяват добре мнението си по въпроси, отнасящи се до божията воля. Подобно на тях, младите християни днес трябва да бъдат напътствани по отношение на божиите пътища, дълго преди да станат пълнолетни.

15, 16. (а) Какъв възглед се е развил в някои страни относно правата на малолетните? (б) Какво довело до там, че един малолетен бил подложен на кръвопреливане?

¹⁵ В някои страни на някои т.нар. зрели непълнолетни се дават права, подобни на тези на възрастните. Въз основа на възрастта или на зрялото мислене, или и на двете, един младеж може да бъде приет за достатъчно зрял да взема самостоятелни собствени решения относно медицинското лечение. Дори и там, където няма такъв закон, съдиите или чиновниците могат да придадат голямо значение на желанията на един младеж, който е в състояние да изрази ясно своето твърдо решение относно кръвта. И обратното, когато младежът не може да обясни вярванията си ясно и по зрял начин, съдът може да сметне, че трябва да се намеси и да реши кое е най–доброто, както би решил за едно бебе.

¹⁶ Един младеж изучавал Библията години наред, но с прекъсвания и не бил покръстен. И макар че само седем седмици го отделяли от възрастта, когато щял да получи „правото сам да отказва дадено медицинско лечение“, болницата, която го лекувала от рак, се обърнала към съда за съдебно решение относно кръвопреливане, което било против желанието му и желанието на родителите му. Съвестният съдия разпитал момчето за вярванията му относно кръвта и му задал основни въпроси, например, кои са първите пет книги на Библията. Младежът не могъл да ги назове, нито пък могъл да покаже по убедителен начин, че разбира защо отхвърля кръвопреливането. Уви, съдията издал пълномощие да бъде извършено кръвопреливане, пояснявайки: „Неговият отказ да се подложи на кръвопреливане не се основава на зряло разбиране на собствените му религиозни вярвания.“

17. Каква позиция заело едно 14–годишно момиче относно кръвопреливането и какъв бил резултатът?

¹⁷ Нещата могат да тръгнат в друга посока за дете, което е добре обучено по отношение на божиите пътища и активно ходи в истината на Бога. Млада християнка имала същия рядко срещан вид рак. Момичето и родителите му разбрали и приели модифицирана химиотерапия от един специалист в известна болница. Въпреки това случаят бил отнесен до съда. Съдията писал: „Д. П. обосновано заяви, че ще се съпротивлява на кръвопреливането по всякакъв достъпен начин. Тя смята кръвопреливането за насилие над нейното тяло и го сравнява с изнасилване. Тя помоли съда да уважи избора ѝ и да ѝ позволи да продължи [лечението в болницата], без съдът да нарежда кръвопреливане.“ Християнските напътствия, които тя получила, ѝ дошли на помощ в този труден момент. — Виж блока.

18. (а) Какво твърдо становище относно кръвопреливането заело едно болно момиче? (б) Какво решил съдията относно нейното лечение?

¹⁸ Дванайсетгодишно момиче било лекувано от левкемия. Едно учреждение, грижещо се за децата, отнесло въпроса до съда, настоявайки да бъде извършено кръвопреливане. Съдията направил следното заключение: „Л. каза на съда ясно и категорично, че ако бъде направен опит да ѝ бъде прелята кръв, тя ще се бори срещу това кръвопреливане с всичката сила, която има. Тя каза, и аз ѝ вярвам, че ще вика и ще се бори, и ще измъкне системата от ръката си и ще се опита да унищожи кръвта, закачена в банка над леглото ѝ. Отказвам да издам каквото и да било нареждане, което ще подложи това дете на такова мъчение . . . В случая на тази пациентка, предлаганото от болницата лечение третира само физическата част от болестта. Но то не задоволява емоционалните нужди на пациентката и религиозните ѝ убеждения.“

Родители — обучавайте добре

19. Какво специално задължение трябва да изпълнят родителите спрямо децата си?

¹⁹ Тези случки носят ясно съобщение за родителите, които желаят всички в тяхното семейство да живеят съгласно божия закон за кръвта. Една от причините Авраам да бъде приятел на Бога била, че Той знаел, че патриархът ще „заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят пътя [на Йехова], като вършат правда и правосъдие“. (Битие 18:19) Нима това не трябва да бъде така и при християнските родители днес? Ако ти си родител, обучаваш ли скъпите си деца да ходят по пътищата на Йехова, така че те да могат да ‘бъдат винаги готови да отговарят, (но с кротост и страхопочитание), на всекиго, който ги пита за тяхната надежда’? — 1 Петър 3:15.

20. Какво трябва да искаме да знаят и да вярват на първо място децата ни относно кръвта? (Даниил 1:3–14)

²⁰ Макар да е добре нашите деца да бъдат информирани за болестните опасности и другите рискове, свързани с кръвопреливането, обучаването на нашите деца в областта на божия съвършен закон за кръвта не означава на първо място да се опитваме да им внушим страх от кръвта. Какъв ще бъде резултатът, ако например един съдия попита малко момиче защо не иска да ѝ бъде прелята кръв, и нейният отговор по същество гласи, че кръвопреливането е твърде рисковано или страшно? Съдията би заключил, че тя просто е незряла и прекалено уплашена, точно толкова, колкото би могла да бъде уплашена от операция на апендикса, и би плакала и отхвърляла тази операция, за която дори и нейните родители смятат, че е в неин интерес. Нещо повече, вече отбелязахме, че основната причина, поради която християните отхвърлят кръвопреливанията, не е в това, че кръвта е заразена, а защото тя е скъпоценна за нашия Бог и Дарител на живота. Децата ни трябва да знаят това, както и да знаят, че възможните здравни рискове прибавят допълнителни основания за нашата религиозна позиция.

21. (а) Какво трябва да разберат родителите относно своите деца и библейското становище за кръвта? (б) Как родителите могат да помогнат на децата си във връзка с кръвта?

²¹ Ако имаш деца, сигурен ли си, че те са съгласни с основаното на Библията становище за кръвопреливането и могат да го обяснят? Дали те наистина вярват, че това становище е божия воля? Убедени ли са, че нарушаването на божия закон е толкова сериозно нещо, че може да постави под въпрос възможността на християнина за вечен живот? Мъдрите родители ще преговорят тези въпроси с децата си, независимо от това дали те са съвсем малки, или почти израсли вече. Родителите могат да проведат практически уроци, в които всяко дете се сблъсква с въпроси, които могат да бъдат зададени от съдия или от болничен служител. Целта не е да накараме детето да повтаря научени наизуст подбрани факти или отговори. По– важно е децата ни да познават това, в което те вярват, и да знаят защо вярват. Разбира се, по време на гледането на случая в съда родителите или други могат да представят информация за рисковете от кръвопреливането и наличието на алтернативни лечения. Но това, което един съдия или служител вероятно ще се опита да научи от разговора с децата ни, е дали те разбират положението си и възможностите за избор по зрял начин, и дали имат свои собствени стойности и твърди убеждения. — Сравни 4 Царе 5:1–4.

22. Какъв може да бъде трайният резултат от това да бъдем напътствувани от Бога относно кръвта?

²² Всички ние трябва да оценяваме и решително да се придържаме към божия възглед за кръвта. Откровение 1:5 описва Христос като „този, който ни люби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта си“. Само посредством приемането на стойността на Исусовата кръв ние можем да получим пълна и трайна прошка за греховете си. Римляни 5:9 ясно казва: „Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта му, ще се избавим от божия гняв чрез него.“ Колко мъдро е тогава ние и нашите деца да бъдем напътствувани от Йехова по този въпрос и да бъдем решени да ходим в пътя Му завинаги!

[Бележка под линия]

Ключови теми за напътствие

◻ Какъв трябва да бъде нашият възглед относно напътствията от Йехова?

◻ Защо подчинението на божия закон за кръвта е толкова важно?

◻ Защо е важно младите да могат да обяснят ясно и твърдо своите убеждения за кръвта?

◻ Как християнските родители могат да помогнат на децата си да бъдат добре напътствувани относно закона на Йехова за кръвта?

[Блок на страница 31]

СЪДЪТ БЕ ВПЕЧАТЛЕН

Какво гласи решението на съда в случая на Д. П., споменат в 17 абзац?

„Съдът беше впечатлен най–много от интелигентността, държанието, достойнството и силата на това 14 1⁄2–годишно момиче. Навярно тя е била подтисната от новината, че има смъртоносна форма на рак . . . И въпреки това тя се прояви като зряла млада личност, явила се да свидетелствува пред съда. Тя явно се беше съсредоточила ясно върху трудната задача, която ѝ предстоеше. Тя присъствуваше на всички консултации, съгласи се с даден план на лечение, беше си изработила последователна концепция за това как тя като човешко същество ще посрещне това медицинско предизвикателство, и се яви пред съда с вълнуваща молба: Уважете моето решение . . .

В добавка на своята зрялост, Д. П. изказа достатъчно основания за своето решение, за да може съдът да го уважи. Духовна, психическа, морална и емоционална вреда ще ѝ бъде нанесена чрез лечение, включващо кръвопреливане. Съдът ще уважи нейния избор на план за лечение.“

[Снимка на страница 30]

Един съдия или болничен чиновник може да поиска да разбере в какво наистина вярва младият човек и защо