В търсене на нов световен ред
„НЕ СЪЩЕСТВУВАТ карти, които да ни заведат там, където отиваме — в този нов свят, който ние ще изградим. И като светът поглежда назад, към девет десетилетия на войни, вражди и подозрение, нека също така да погледнем напред — към едно ново столетие и едно ново хилядолетие на мир, свобода и прогрес.“
Президентът на САЩ Джордж Буш каза горното на 1 януари 1990 г. В подобно обръщение по това време съветският президент Михаил Горбачов предложи сътрудничество през 90–те години, което да избави „света от страховете и недоверието, от ненужните оръжия, от остарелите политически идеи и военни доктрини и от изкуствените бариери между народите и държавите“. Това беше съобщено в броя на японския всекидневник Mainichi Daily News [„Ежедневни вести на Маиничи“] от 3 януари 1990 г.
Явно надеждите бяха големи. Те не намаляха и след една година. В речта си „Държава на единството“ от 29 януари 1991 г. президентът Буш спомена войната в Персийския залив казвайки: „Тук не става дума само за една малка държава [Кувейт], а за една голяма идея — един нов световен ред, при който различни народи са обединени от общата кауза за постигане универсалните желания на човечеството: мир и сигурност, свобода и управление на законността.“
Стремеж, който не е лишен от проблеми
Много проблеми възпират човека в стремежа му към нов световен ред. Една безспорна пречка са въоръжените конфликти. Говорейки за сблъсъците, които ставаха по това време в Ирак и Кувейт, списание Time [„Време“] от 28 януари 1991 г. писа: „С падането на бомбите и свистенето на куршумите надеждата за нов световен ред отстъпи мястото на познатото вече безредие.“ Списанието добави: „Никой не бива да си прави илюзии, че този толкова превъзнасян нов световен ред е постигнат, или дори че е близо.“
Международно сътрудничество никога не е било постигано, и това спъва усилията на човечеството да установи нов световен ред. В едно съобщение, появило се в изданието The World & I [„Светът и аз“] (януари 1991 г.), учените изследват „новопоявилите се външни политики на свръхсилите и евентуалното им отражение върху новия световен ред“. Издателят прави следното заключение: „Историята показва, че и в най–добрите времена разграничителната линия между войната и мира винаги е била твърде тънка. Международното сътрудничество, и то най– вече между големите сили, е жизнено важно за успешното преминаване от Студената война към нов световен ред.“
Проблемите на околната среда също препречват пътя на новия световен ред, който мнозина си представят. В State of the World 1991 [„Състоянието на света, 1991 г.“], (съобщение на Института за наблюдаване на света) Лестър Р. Браун казва: „Никой не може със сигурност да каже как ще изглежда новият ред. Но ако трябва да формираме едно обещаващо бъдеще за следващото поколение, тогава огромните усилия, необходими за преустановяване на деградацията на околната среда на планетата, ще доминират в световните дела за десетилетия напред.“ Съобщението отбелязва, че замърсяването на въздуха „е достигнало опасни за здравето степени в стотици големи градове, както и застрашаващи земеделските култури степени в десетки страни“. То добавя: „Докато броят на хората, населяващи планетата, се покачва, броят на растителните и животинските видове намалява. Унищожаването на местата на обитаване, както и замърсяването намаляват биологичното разнообразие на земята. Повишаващите се температури и изтъняването на озонния слой могат да увеличат още повече загубите.“
Ясно е тогава, че човешкото търсене на нов световен ред е изпълнено с проблеми. Ще се увенчае ли то с успех? Може ли да се каже, че е близо един нов свят? И ако е така, как ще бъде осъществен той?