Преследване в Бурунди — Многообещаната религозна свобода не се дава

В много западни страни религиозната свобода се зачита като нещо съвсем нормално. Но религиозното преследване в Бурунди показва колко лесно може да се загуби тази свобода. Докогато човешките права на една група се тъпчат с краката, дотогава на никого не се гарантират права. Затова подканваме нашите читатели да се занимаят с това, което става в Бурунди.

НА 16-ти февруари 1989 година падна средновековен мрак върху африканската страна Бурунди. В онзи ден, президентът на републиката, Пиер Буиойа, свика събрание с провинциалните губернатори. След това започна буйно, широко преследване на свидетелите на Йехова. Мъже, жени и дори деца бяха арестувани противозаконно, бити, измъчвани и предоставени на смъртен глад.

Това, че в днешно време стават такива неща е само по себе си вече позорно. Но преследването на християните в Бурунди е особено осъдително. Защо? Защото представлява измяна спрямо обещаната религиозна свобода.

Измяна от страна на правителството

Бурунди е далечна африканска страна, разположена близо до екватора на южната страна, която въз основа на своето високо разположение се отличава с мек, приятен климат. (Виж картата.) Малко в света знаеха за съществуването на Бурунди. Това се промени през август 1988 година, когато страната даде повод по целия свят за едронапечатани заглавия във вестниците. Тогава избухна кървава битка между двете големи етнически групи, тутзи и хуту. Това създаде при много хора отрицателно впечатление за Бурунди.

Все пак за тази развиваща се страна може да се кажат много добри неща. Както се казва в една статия на вестника „Ню Йорк Таймс магазин“ „на един посетител ще се покаже по различни начини, че Бурунди функционира въпреки бедността си. Морис Жерве, тамошният представител на световната банка, я означава като ,твърде успешна страна‘“.

Но религиозното положение в Бурунди помрачава това положително впечатление. Около 80 процента се признават за християни, повечето от които са католици. Но различните режими показаха обезпокояваща религиозна нетърпимост. На 16-ти октомври 1985 година списанието „Де Християн сенчъри“ докладвало: „В течение на миналата година правителството в Бурунди започна редица акции, които имат за цел подтискане на църквата . . . Правото на публично и частно обожаване е драстично премахнато. Цървите на някои религии . . . са затворени и тяхната дейност е възпрепятствана . . . Десетки единични християни са арестувани, някои дори изтезавани . . ., само защото се възползват от правото си на упражнение на религията.“

Затова бяха събудени големи надежди, когато през септември 1987 година в Бурунди дойде ново правителство на власт под ръководството на президента Пиер Буиойа. Новият президент обеща религиозна свобода на страната си и скоро предприе стъпки за да докаже верността на това обещание. В едно съобщение на външния министър в САЩ се казва: „В първата година на своята власт президент Буиойа направи решителни промени в политиката на Бурунди спрямо организираните религии и сложи край на подтискането на религиозната свобода, към която се беше дошло в предшестващите режими. Буиойа освободи всички религиозни затворници, отвори затворените черкви отново и върна конфискуваното църковно имущество обратно.“ Чрез този начин на действие президента Буиойа спечели уважението на свободолюбивите хора в целия свят.

Защо тогава от скоро време свидетелите на Йехова станаха прицелна точка на религиозно подтисничество?

Борбата на свидетелите на Йехова за признание

В течение на десетилетия католическата църква, както писал вестника „Ню Йорк Таймс“, се развила в „икономическа и политическа сила“. В колониално време църквата могла „практически да управлява страната“, понеже „играеше главна роля в здравните органи и при възпитанието и образованието“. Нищо чудно, че правителството очевидно се почувства застрашено от организираната религия!

Когато в 1963 година свидетелите на Йехова започнаха публично проповедното дело в Бурунди, те не се опитаваха да се намесят в държавните работи. Нещо повече, те съсредоточиха делото си върху проповядване на „благата вест за Царството“ (Матей 24:14). Според Библията истински християни не трябва да бъдат част от този свят и така свидетелите на Йехова се държаха политически неутрално — държание, което свидетелите заемат в целия свят (Йоан 17:16).

Свидетелите съзнателно отказаха да бъдат включени в някаква партия и да прокламират партийни пароли. Правителства често погрешно окачествяваха това държание като липса на патриотизъм, а дори и като заплаха за държавата. Но това не е правилно. Свидетелите на Йехова в целия свят са известни като миролюбиви, верни на закона граждани. Те се отнасят сериозно към библейската заповед, да бъдат „подчинени“ на светски правителства (Римляни 13:1). Въпреки, че не отдават чест на държавни емблеми като например знамето, те не се отнасят без уважение към тях (Изход 20:4).

В 1975 година свидетелите на Йехова помолиха за законно признаване на техното дело. Но в 1976 година правителството беше свалено чрез военнен преврат, и на власт дойде президентът Жан Баптист Багаца. Той обеща религиозна свобода. Но през март 1977 година свидетелите на Йехова бяха официално забранени. Навсякъде по света се положиха усилия да се обясни на членовете на правителството на Багаца същността на делото, но писма, посещения в посолствата на Бурунди във Франция и Белгия както и разговори със самото правителство в Бурунди останаха без успех. В 1987 година в Бурунди бяха задържани в затвора месеци наред около 80 свидетели — мъже и жени. Един свидетел умря по време на престоя му в затвора.

През януари 1987 година дойде на власт чрез държавен преврат майор Пиер Буиойа. За католици и протестанти настъпи религиозна толерантност, но не и за свителите на Йехова.

Избухване на религиозно преследване

След едно събрание на президента Буиойа с провинциалните губернатори на 16-ти февруари беше съобщено по радиото, че един от най-големите проблеми, пред които се намира Бурунди е увеличаването броя на свидетелите на Йехова. Незабавно губернаторите започнаха преследване във вътрешните провинции. Въпреки, че подробностите още не са известни, следните докладвания дават известна предствава за станалото:

Провинция Гитега: Гуверньор Ив Минани нареди мобилизирането на полицията и населението, за да се арестуват всички свидетели на Йехова. Въз основа на това, полицаите от държавната сигурност нахлуха в дома на Нтибатамби Едмонд, един специален пионер и го арестуваха. По време на ареста той не получи никаква храна. Често загубваше съзнание от глад. Беше също измъчван за да го принудят да признае мълвата, че свидетелите на Йехова ядат човешка кръв — отвратителна лъжа!

След затварянето на Едмонд бяха арестувани също Нтикарахера Аарон и Нтимпирангеца Приме, също така свидетели на Йехова и хвърлени в затвора в Гитега. Те също бяха брутално малтретирани.

Нихимбер Шарлоте, жената на един окръжен надзорник — пътуващ вестител, който посещава известен брой еклезии —, се научи за бедата, която беше сполетяла нейните братя. Тя се опита да занесе храна в затвора, но на 16-ти март 1989 година също беше арестувана и държана от властите като заложник, за да сложат ръка на мъжа ѝ.

Провинция Мурамуйа: Гуверньор Антоан Баца изпрати покана на всички свидетели на Йехова да се срещнат с него и отговорят на някои въпроси. На 4-ти март някои последваха тази покана. Те отговориха с респект на неговите въпроси, но отказаха да прокламират партийни пароли.

След това, губернаторът подтикна населението към нападение срещу свидетелите на Йехова. На 16-ти март полицията нахлу в жилищата на някои свидетели на Йехова и биеше мъже и жени, които отричаха да прокламират партийни пароли. Затвориха магазина на един свидетел на Йехова и му отнеха стоката, така че семейството остана без средства за прехрана.

На 17-ти март бяха бити четири жени, защото не искаха да се откажат от вярата си. Бяха сложени в затворническо помещение без всякакъв отвор за въздух, въпреки че една от тях беше майка на бебе на възраст от 20 дни.

На 20-ти март в жилищата на някои свидетелки нахлу една банда въоръжена с факли и тояги; свидетелите бяха бити и изгонени. Към нападнатите принадлежеше една 75 годишна жена, която изучаваше Библията със свидетелите на Йехова, както и доста деца под 14 годишна възраст.

Пиер Кибина-Канва, директор на основното училище в Ниабиханга, искаше да принуди деца на свидетели да поздравят знамето. Понеже не успя, изгони ги от училище. Изгонени бяха в тази местност 22 свидетели, които оставиха всичко, което имаха. Арестувани бяха между другото Ндайизенга Леонидас, Каниамбо Леанард, Нтаорвамамийе Абеднего, Банкангумуринди П., Казхи Грегоар и Мбониханкуйе Тадее.

Провинция Бужумбура: Нахимана Масаер, управителят на общината Му

хута, извика Кавунцо Винсент, Ндабацанийе Силвестер и Ндицве-Нцанийе — всички свидетели на Йехова. Той ги обвини за участие в етническото сблъскване през август 1988 година. Въпреки, че свидетелите на Йехова нямат абсолютно нищо общо с това, някои от тях бяха бити и арестувани.

Провинция Бубанца: Две свидетелки на Йехова бяха арестувани само защото притежаваха библейска литература. Когато отрекоха да изрекат партийния поздрав, губернатора Кимбуза Балтазар ги откара във военен лагер. Там ги малтретираха като им счупиха пръстите.

Какво може да направи всеки

Повечето от тези малтретирания не се извършиха пред очите на чужди наблюдатели, а тайно. Но 13 милиона екземпляри на това списание се разпространяват на 106 езика в целия свят. Жестокостите в Бурунди няма да останат тайна за дълго. Свободолюбиви хора са ужасени от това нараняване на човешките права — права, за които хиляди африканци се бориха.

Ето защо Бурунду поставя на карта много неща, ако не се придържа към обещанието си за религиозна свобода. Рискира името си, за което така упорито се бори, а именно името за развита, работлива страна. Иска ли тази страна да бъде известна като страна на фанатични религиозни преследвачи? Не вярваме това. Ние сме на мнение, че президент Буиойа е информиран фалшиво, че е заблуден от неговите съветници.

Отправените обвинения към свидетелите на Йехова са абсурдни лъжи, които имат за цел да разпалят изрив на чувства. Свидетелите на Йехова не заплашват сигурността на правителството нито в Бурунди, нито пък в която и да е друга страна. Те са миролюбиви хора, съблюдават законите и респектират държавните емблеми. Противно на мълвата, отказват да приемат кръв в каквато и да е форма — дори когато живота им е застрашен (Деяния на апостолите 15:28, 29).

Истински християни в целия свят ще се молят единодушно за своите братя в Бурунди (1 Тимотей 2:1, 2). Много читатели ще бъдат подтикнати да пишат лично на президент Пиер Буиойа, и с уважение го помолят да спре това религиозно преследване и да признае официално свидетелите на Йехова като установена религия. Бурунди трябва да се осъзнае, ако иска да спечели отново реномето си пред обществеността.

Негово превъзходителство Майор Пиер Буиойа

Президент на Република Бурунди

Буйумбура

РЕПУБЛИКА БУРУНДИ

[Карти на страница 30]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

Руанда

Заире

Бурунди

Танзания

Танганайиско езеро