В какво се състои любовта към Бог
„В това се състои любовта към Бог, да пазиме неговите повели“ (1 ЙОАН 5:3).
1. Как трябва да се изразява любовта към Бога, и какво влияние ще окаже това?
ОТНОСНО задължението на хората да се прекланят пред Бога, Исус е казал: „Да любиш Йехова, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа и с целия си ум“ (Матей 22:37). По какъв начин би трябвало да изразим тази любов? Отговорът на Библията гласи: „В това се състои любовта към Бог, да пазиме неговите повели“ (1 Йоан 5:3). Какви отлични резултати има това за всички, които действуват така? Йоан казва: „Който остава в любовта, остава в задружие с Бог“ (1 Йоан 4:16б).
2. Единствено пред кого трябва да се прекланяме?
2 Ако имаме любов към Бога, тогава няма да насочиме преклонението си към никое друго създание — живо или мъртво — освен към Бога (Лука 4:7, 8). Апостол Петър и дори един ангел отказали да приемат преклонение от хора (Деяния на апостолите 10:25, 26; Откровение 22:8, 9). Исус също така показал, че не бива да се оказва поклонническа чест на Мария, неговата майка, тъй като такава чест заслужава само Бог (Лука 11:27, 28; Йоан 2:3, 4; Откровение 4:11). Който се прекланя на нещо фалшиво, той нарушава Божиите повели, защото „никой не може да бъде роб на двама господаря“ (Матей 6:24).
Религиозната употреба на кръста
3. Как християнският свят се отнася към употребата на кръста?
3 Поклонническа почит на безжизнени предмети може също така да доведе до нарушение на Божиите повели. Един от най-известните е кръста. Столетия наред той е бил използуван при преклонението от хората в християнския свят. В „Де ню енсайклопидия битаника“ кръстът се обозначава като „главен символ на християнската религия“. Който отхвърля „Святият Кръст“, не бил могъл да бъде християнин — това поне твърдяла гръцко-православната Църква по време на един съдебен процес в Гърция. Обаче кръстът наистина ли е християнски символ? Какъв е неговият произход?
4, 5. (а) Какво се казва в един речник за думата стау·ро̀с, която в много преводи на Библията се превежда с „кръст“? (б) От къде произлиза употребата на кръста?
4 Инструмента, чрез който Исус бил умъртвен, се споменава в Библията например в Матей 27:32, 40. На тези места гръцката дума стау·ро̀с е преведена в различни български преводи на Библията на „кръст“. Обаче какво значение имала думата стау·ро̀с в I век н.е., когато са били написани гръцките Писания? В труда „Ен експозитори дикшънери ъф ню тестамент уордс“ („Тълковен речник на думите от Новия Завет“) от В. Е. Уайн се казва: „СТАУРОС . . . означава на първо място изправен стълб или кол. На него били приковавани престъпници за екзекуция. Както съществителното [стау·ро̀с], така и глагола стауроо̀ — закрепвам на стълб или кол — трябват в тяхното първоначално значение да се разграничат от църковната форма на кръста, състоящ се от две греди. Формата на последния произлиза от древна Халдея, където била употребявана както в тази страна, така и в околните страни включително Египет, като символ на бога Таммуз (наподобявайки формата на мистичното Тау, инициал на неговото име)“.
5 Уайн пише по-нататък: „В средата на III-то столетие Църквите били или изоставили известни учения на християнската вяра, или пък изопачили. За да се увеличи престижа на отпадналата църковна система, езичници били приемани без възобновяване чрез вяра, и на тях им се позволило до голяма степен да запазят езическите си знаци и символи. Затова буквата Тау или Т, в най-често срещаната форма с понижена хоризонтална част, е била приета като изображение на кръста на Христос“.
6, 7. (а) Откъде произлиза думата „кръст“, и защо употребата ѝ в българските преводи на Библията не е основателна? (б) Защо библейската употреба на думата ксѝлон е потвърждение, че стау·рос означава изправен стълб?
6 В труда „Де Къмпаньон Байбл“ се дава под заглавието „Кръстът и разпъването“ следното обяснене: „Думата кръст е превод на латинската дума крукс, но гръцкия израз стауро̀с изобщо не означава крукс, така, както ,тояга‘ не означава ,патерица‘. Хомер употребява думата стауро̀с когато говори за един обикновен стълб или кол или просто парче от дърво. В този смисъл тази дума се употребява също и от всички други класици. Тя никога не означава две кръстосани парчета дърво . . . в Н[овия] З[авет] няма абсолютно нищо, което дори да би намекнало за две греди.“
7 Във връзка с предмета, върху който Исус е бил умъртвен, Библията употребява още една друга гръцка дума: ксѝлон. Тя още повече утвърждава доказателството, че стау·ро̀с е изправен стълб без напречна греда. В „Де Къмпаньон Байбл“ се казва във връзка с това: „Думата . . . [ксѝлон] означава обикновено парче мъртво дърво или греда, употребявано като дърво за отопление или за друга цел. . . . Тъй като последната дума . . . [ксѝлон] се употребява вместо предишната стауро̀с, означават и двете едно и също. . . . От тук следва употребата на думата . . . [ксѝлон] във връзка с начина, по който е бил убит нашия Господар и която съответно се предава с ,дърво‘ в Деяния на апостолите 5:30; 10:39; 13:29; Галатяни 3:13; 1 Петър 2:24 [според превода на Кинг Джеймс]“. (Също така и българските преводи.)
8. Какво казват други източници за кръста и неговия произход?
8 Френският универсален речник „Диксионер енсиклопедик юниверсел“ казва: „Дълго време мислехме, че кръстът като религиозен знак специално отличавал християните. Обаче това съвсем не е така.“ В книгата „Дюъл херитейдж—Де Байбл енд де Бритиш мюзеум“ се обяснява: „Може би да бъде като шок, да се узнае, че в гръцкия език, на който е бил написан Новия Завет, думата ,кръст‘ не съществува. Изразът ,кръст‘ е винаги превод на гръцката дума [стауро̀с], означаваща ,изправен стълб‘ или ,кол‘. Първоначално кръстът не е бил християнски символ; той идва от Египет и Константин.“ А пък в „Ню католик енсайклопидия“ е обяснено: „Изображението на жертвената смърт на Христос на Голгота не е предмет на творческото изкуство през първите столетия след Христос. Първите християни, под влиянието на забраната от Стария Завет да не се правят издялани образи, дори не представяли предмета на Исусовите мъки. . . . Изображението на кръста се появява едва по времето на Константин.“
Кръстът на Константин
9. Каква връзка съществува между императора Константин и кръста?
9 Константин бил римски император, който през 325 г. н.е. свикал събор в Ницея, където оказал влияние да се приеме небиблейското учение, че Христос бил Бог. С това имал намерението да укрепи своята империя, населена от езичници и отстъпнически християни. „Де ню енсайклопидия Британика“ пише следното: „В деня преди победата над Максентиус през 312 година, Константин е имал видение, знак на небето под формата на кръст, което приел като Божие предвещение на своята победа.“ Казва се още, че оттогава Константин започнал да поощрява почитането на кръста.
10. Защо не е разумно или библейско да се приеме, че Бог или Христос са били дали на Константин да види един „знак“, в който бил включен и един кръст?
10 Обаче Бог би ли дал някакъв знак — и отгоре на това езически — на един езически владетел, който не изпълнявал неговата воля? Исус порицал своите сънародници, че искали знаци (Матей 12:38-40). Освен това, онзи езически владетел пролял с буквални оръжия невинна кръв, за да достигне политическата власт и в рамките на политически интриги лишил от живот дори роднини и познати. Противоположно на това Исус е казал: „Моето царство не е част от този свят. Ако моето царство би било част от този свят, тогава служителите ми щяха да се борят“ (Йоан 18:36). Поради това той заповядал на Петър:„Върни меча на мястото му, защото всички, които се ловят за меч, от меч ще загинат“ (Матей 26:52).
11. Какво е накарало Константин да поощрява употребата на кръста?
11 В книгата „Стрейндж сървайвълс“ се казва във връзка с преживяването на Константин и неговия кръст: „Неговото постъпване несъмнено показва хитрост; символът, който въвел, зарадвал от една страна християните в неговата войска и от друга [езическите] галий. . . . За последните той представлявал гаранция за благосклонност от тяхното слънчево божество [бога на слънцето, на когото се кланяли].“ Не, „небесния знак“ на Константин няма нищо общо нито с Бог, нито с Христос, а е изцяло пропит от езичеството.
Трябва ли да се почита инструмента за убиване?
12, 13. Поради какви още причини не трябва да се почита кръста?
12 Дори ако пренебрегнем всички тези доказателства и приемем, че Исус е бил убит на кръст, възниква въпросът: би ли трябвало да се почита кръста? Не, понеже Исус бил екзекутиран като престъпник, подобно на мъжете, приковани на стълбовете до него и този начин на смърт представил самия него по най-неверен и лош начин. Християните от първото столетие никога не биха зачитали за свят инструмента, с който той бил екзекутиран. А да го почитат, би означавало да възхвалят позорната постъпка, която била направена във връзка с този инструмент: убиването на Исус.
13 Ако въз основа на фалшиви обвинения най-добрият ти приятел би бил екзекутиран, тогава би ли си направил подобие на екзекуционния инструмент (например примката от бесилката, или електрическия стол, или на една пушка от екзекуционния отряд), и след това да целуваш това подобие, да палиш свещи пред него или да гоносиш на шията като свято украшение? Такова нещо е немислимо. Но почитането на кръста не е нищо друго. Обстоятелството, че кръста има езически произход само допълнително влошава тази работа.
14. До какво заключение се стига относно кръста, като се вземат предвид светските и библейските доказателства?
14 Почитането на кръста не е християнско. С това не се показва любов към Бога, а презрение. То нарушава Божиите заповеди относно идолопоклонството. С това се почита езически символ под християнска маска (Изход 20:4, 5; Псалм 115:4-8; 1 Коринтяни 10:14). Да се зачита езически символ за свят означава, да се наруши Божията наредба: „Да не се впрягате в неравен ярем заедно с невярващите. Защото каква общност имат правдата и беззаконието? . . . ,и престанете да докосвате нечистото‘“ (2 Коринтяни 6:14, 17).
Здраво да се придържаме към вдъхновеното Слово
15. Защо трябва да отхвърлим традициите, които противоречат на Божието слово?
15 Църквите казват, че практики като почитането на кръста са част от „святата традиция“. Обаче, ако традицията противоречи на Божието слово, трябва тези, които обичат Бога, да отхвърлят традицията. Всичко, което ни е небоходимо за истинското преклонение, намираме в Божието слово. Затова апостол Павел пише на Тимотей: „От детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Исуса. Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен[но екипиран] и годен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:15-17, Български синодален превод 1982 г.). В Библията никъде не се казва, че за спасението са необходими традиции, които противоречат на Божието слово.
16. Какво е казал Исус на еврейските религиозни водачи относно тяхната традиция?
16 Разногласието между Святото писание и човешката традиция не е нещо ново. В периода от завършването на окончателния състав на вдъхновените Еврейски писания до идването на Исус, юдейските религиозни водачи били добавили много устни предавания към Божието слово, които по-късно също били записани, но без да бъдат вдъхновени от Бога. Такива предавания често противоречели на Библията. Затова Исус казал на религиозните водачи: „Защо и вие заради вашата традиция престъпвате Божията заповед? . . . Заради вашата традиция направихте Божието слово невалидно.“ Той приложил Божието слово върху тях и казал, че ’напразно се прекланят постоянно пред Бога, защото преподават за поучения човешки заповеди‘ (Матей 15:1-6, 9). При своята поучителна дейност той никога не цитирал от техните предавания. Винаги се позовавал върху вдъхновеното, написано Божие слово (Матей 4:4-10; Марко 12:10; Лука 10:26).
17. Защо можем да имаме доверие в Библията, като на здрава котва за нашата надежда?
17 Бог не е оставил съхраняването на „словото на живота“ в несигурните ръце на пазителите на религиозните традиции (Филипяни 2:16). Вместо това, чрез могъщата сила на светия си дух той вдъхновил писането на Библията, така че ние ’можем да имаме надежда чрез утеха от Писанията‘ (Римляни 15:4). Който твърди, че Библията е некомплектна и че трябва допълнително да се уповаваме на несигурното разсъждаване на несъвършени, невдъхновени хора, той отрича мощността на Бога. Нима всемогъщият, внушаващ боязън Сътворител на вселената не би бил в състояние, да бъде Автор на книга? Положително, и той действително е направил това, за да имаме здрава котва за нашата надежда и да не зависиме от човешки традиции, които карат хората да нарушават Божиите заповеди. Затова Божието слово заповядва: „Не отивайте по-нататък от това, което е написано“ (1 Коринтяни 4:6). Всички, които действително обичат Бога, следват този съвет. (Виж също Притчи 30:5, 6.)
„Да пазиме неговите повели“
18. Ако наистина любиме Бога, на коя заповед трябва да се подчиняваме?
18 „В това се състои любовта към Бог, да пазиме неговите повели“ се казва в 1 Йоан 5:3. Когато религиозни водачи разводняват тези заповеди, ги пренебрегват или ги заместват с човешки традиции, които им противоречат, тогава водят своите последователи в посока, противна на Божията воля. Да обърнем например внимание на основния принцип на християнството: любовта. Любовта била съществена част от учението на Исус. Той казал: „Да любиш ближния си като себе си“ (Матей 22:39).
19. (а) Колко важно е за истинските християни да имат любов един към друг? (б) В кое отношение „новата заповед“, дадена от Исус относно любовта, се различава от старата?
19 Колко важна е тази любов към ближния? Исус учил, че истинските християни ще бъдат разпознавани по любовта, която ще имат помежду си. Той казал: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго, така, както аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:34, 35). Наистина, Закона, даден на Израел, съдържал вече заповедта „да обичаш ближния си както себе си“ (Левит 19:18). Обаче нов елемент в заповедта, дадена от Исус, бе израза: „Както аз ви възлюбих.“ Това увеличава силата на християнската любов, тъй като последователят на Христос трябва да бъде готов да жертвува живота си за братята си по вяра, така както е направил Исус.
20. Кои обозначава историята на нашето столетие като тези, които се покоряват на заповедта „да се любите един другиго“?
20 И така истинските служители на Бог могат днес да се разпознаят по неразривната, обединяваща връзка на любовта в международен мащаб. Кой в наши дни доказва такова покорство спрямо Божията заповед относно любовта? Кой е бил преследван, хвърлян в затвори и концлагери или екзекутиран затова, че не е искал да вдигне оръжие против своите събратя — или дори невярващи хора — в други страни? Историята на нашето столетие дава отговорът: Само свидетелите на Йехова.
21. С какво са станали известни Църквите на християнския свят във връзка със заповедта, да се обичат братята по вяра?
21 От друга страна религиите на християнския свят редовно са нарушавали Божиите заповеди относно любовта. Във всичките войни на нашето столетие, клирът на Църквите от християнския свят е подтиквал своите привърженици да застават един срещу друг на двете страни на бойните полета и да се убиват с милиони. Протестанти убивали вярващи протестанти, католици убивали вярващи католици, но всички те твърдят, че са християни. Обаче Божието слово заявява: „Ако някой заяви: ,Любя Бога‘, а мрази брата си, той е лъжец. Защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, когото не е видял. И тая заповед имаме от него, че този които люби Бога, и брата си да люби“ (1 Йоан 4:20, 21).
22. Чада на кого са членовете на християнския свят според дефиницията от 1 Йоан 3:10-12, и защо?
22 В Божието слово се казва по-нататък: „По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада: всеки, който не върши правда, не е от Бог, нито този, който не люби брата си. . . . трябва да любим един другиго . . ., не като Кайн, който бе от злия и уби брата си“ (1 Йоан 3:10-12). Църквите на християнския свят твърдят, че последователите им били Божии чада. Но това не може да бъде вярно, тъй като открито се противопоставят срещу Божиите заповеди за любовта и ’убиват братята си‘. Те могат да бъдат чада само на „злия“. Затова към искрени последователи на тези религии се отправя Божията покана: „Излезте от нея, люде мои, ако не искате да вземете участие в нейните грехове и ако не искате да споделите част от язвите ѝ“ (Откровение 18:4). Бог скоро ще изпълни присъдата си върху всички фалшиви религии. Всеки, който се придържа към тях, ще сподели тяхната участ (Откровение 17:16). От друга страна, този „който върши Божията воля, пребъдва завинаги“ (1 Йоан 2:17).
Как би отговорил?
◻ Защо българската дума „кръст“ е погрешен превод на гръцката дума стау·рос?
◻ От къде произлиза почитането на кръста и защо би трябвало да го отхвърлим?
◻ Какъв пример е дал Исус относно религиозни традиции?
◻ По какво се познават тези, които се покоряват на заповедите относно братска любов?
[Блок/Снимки на страница 15]
ПРОИЗХОД НА КРЪСТА
Дълго преди християнската ера почти във всички краища на света кръстът в различни форми е бил използуван като религиозни символи
Крукс ансата: при древните египтяни символ за бъдещия живот
Крукс квадрата: символ на четирите елементи, от които се смятало, че всичко било създадено
Крукс гамата: вероятно символ за огъня или слънцето, т.е. за живота
Латински кръст: известен в християнския свят
Този кръст е монограм, съставен от първите две гръцки букви на думата „Христос“
[Снимка на страница 14]
Христос умрял на един изправен стълб, а не на кръст
[Снимки на страници 16, 17]
„Публично заявяват, че познават Бог, но с делата си се отричат от него“ (Тито 1:16)