Какво значение нма кръстът за християните?

„ТОВА е подарък от майка ми.“ „Много ми подхожда.“ „Не бих се чувствувала добре без него“. „Той ме закриля от злото.“ „Това е нещо, което просто се носи на верижка.“

Така са отговорили някои хора, запитани защо носят кръстче. В някои краища на света този обичай е доста модерен, макар че, както се вижда, не всички се ръководят от религиозни подбуди. Има дори младежи в Съветския Съюз които носят кръстчета. Обаче, много хора приписват на кръста дълбоко религиозно значение, а един млад човек дори казал без заобиколки: „Той е свещен“.

Дали наистина християнин трябва да носи кръст? Дали кръстът представя точно начина, по който е умрял Исус? И възможно ли е, да има съществени поводи да не го носим дори като украшение? За да отговорим на тези въпроси нека да се запознаем с неговия произход.

Християнски символ ли е той?

Може някой да е на мнение, че християните са първите, които са употребили кръста като символ. Но в Encyclopedia Americana се говори, за „ранната му употреба в индуизма и будизма в Индия и Китай, а също и от жителите на Персия, Асирия и Вавилон“. Също и Chambers Encyclopaedia (Издание 1969) казва, че кръстът е бил „символ, на когото отдавна преди християнската ера било придавано религиозно и мистично значение“.

Действително, липсват каквито и да били доказателства, че първите християни са употребявали кръста в религиозните си практики. Но в зората на християнизма римляните са си служили с него. Между другото, ето какво може да се прочете в бележките към Къмпанъон Байбл: „Тези кръстове са символизирали вавилонския слънчев бог и за пръв път са се появили върху една монета на Юлий Цезар (100 — 44 г. п.н.е.), после върху монета на неговия наследник (Август, 20 г. п.н.е.)“. Бахус, римският бог на природата, понякога е бил представен с диадема пълна с кръстове.

Тогава как е станало така, че кръстът станал символ на християнството?

Константин и кръстът

През 312 г.н.е. Константин, който царувал на територията на днешна Франция и Великобритания, тръгнал на война срещу шурея си Максанс, владетел на Италия. Както се казва, имал по пътя си едно видение — кръст с надпис „Hoc Vince“ („Победи чрез този [знак]“). След като спечелил победата, Константин е направил кръстове върху знамената на войските си. Още по–късно, когато християнството било прието като държавна религия в римската империя, кръстът станал символ на Цръквата.

Но дали Константин наистина е имал таково видение? Вестите за тази легенда, в най–добрия случай са от втора ръка и са пълни с противоречия. Честно казано, би било трудно да се намери по–малко достоен човек за Божие откровение, отколкото Константин, понеже по това време този император пламенно обожавал слънчевия бог и дори посветил неделята за култа на слънцето. Постъпките му след мнимото му покръстване, също не показват, че започнал да се ръководи от по–висши принципи. В живота му са преобладавали убийства, интриги и политически амбиции. Християнството е било за него само средство за обединение на разделената империя.

Също така не съществува никакво доказателство, че „виденият“ от Константин кръст наистина представял екзекуционното средство, на което умрял Христос. Много монети сечени по–късно по заповед на Константин изобразяват кръст във формата на буквата Х и поставена над нея Р (виж илюстрацията). У. Е. Уайн заявява следното в труда си „An Expository Dictionary of New Testament Words“: „Колкото за Хи или Х, за което Константин заявява, че е видял във видение, което направило той да стане привърженик на християнската вяра, то е първата буква на израза ‘Христос’ [по гръцки], и всичко това няма нищо общо с ‘кръста’ [като средство за екзекуция]“. В действителност такъв вид кръст е почти идентичен с езическия символ на слънцето.

В такъв случай защо кръстът толкова лесно е бил приет от „християните“? В споменатия речник на Уайн се казва по–нататък: „Към средата на третия век след Христос Църквите се отклонили от известни учения на християнската вяра, или пък изопачили същите. За да умножат престижа на вероотстъпническата църковна система, започвали да приемат в Църквата също и езичници, които не се обновили чрез вяра, като при това щедро им позволявали да запазят езическите си знаци и символи. По същите причини и Тау или Т, в най–често употребяваната форма — със снижена напречна черта — била приета за изображение на Христовия кръст.“

Развитието на кръста

Любовта към Христос ли е предизвикала кръстът да стане толкова почитан символ? В Encyclopaedia of Religion and Ethics се казва: „През IV–тя век суеверни представи все повече започнали да се закореняват в Църквата.“ Знака на кръста направен с ръка — като магическо заклинание — бил считан като „най–сигурна защита пред демони и лекарство за всякакви болести“. Суеверията свързани с помоща на кръста съществуват и до ден днешен.

С течение на времето са се появили около 400 различни вида кръстове. Първоначално върху тях Христос не бил изобразяван, а дете държащо кръст, орнаментиран със скъпоценни камъни. По–късно било добавено и агънце. През 691 г.н.е. църковният събор в Труло решил, че вместо агне на „официалния“ кръст трябва да се намира бюстът на млад мъж. След време този кръст се превърнал в разпятие — кръст с изображението на тялото на Христос.

Дали Христос е умрял на кръст?

„Но Библията не учи ли, че Христос наистина е умрял на кръст?“, ще попита някой. За да намерим отговор трябва да установим какво е значението на двете гръцки думи, които библейските писатели са употребили за да опишат средството за екзекуция: staur·os’ и xy’lon.

Ето какво може да се прочете в International Standard Bible Encyclopedia (1979г.) под думата „кръст“: „Първоначално гръцката дума staur·ós е означавала заострен дървен кол, поставен вертикално и солидно закрепен в земята. ... Подреждали са ги в редици един до друг, по този начин се образувала ограда или палисада около селище. Единично са били употребявани като уред за наказание, на който публично са били екзекутирани тежки престъпници (или, ако вече били умрели, за пълно опозоряване на труповете им)“.

Римляните наистина са си служили със съоръжение за екзекуция наричано на латински crux. При превеждането на Библията на латински език употребили тази дума като съответна на гръцката stau·ros’. Поради това, че българската дума кръст и латинската си приличат, много хора мислят, че crux е бил кол с напречна греда. Обаче в труда The Imperial Bible-Dictionary се казва: „crux (от която произхожда думата кръст) дори у римляните първоначално вероятно е означавало изправен стълб и това винаги остана най–важната част.“

В книгата The Non-Christian Cross се допълва: „В никое от обширните писания, които съставят Новия завет, няма нито едно изречение, което в оригиналния гръцки език да съдържа макар и косвено доказателство, че staurós употребен в случая с Христос е бил някакъв друг, а не обикновен stauros [стълб или кол]; няма също така нищо, което да свидетелствува за това, че става дума не за една, а за две напречно прикрепени греди.“ Много вероятно е, Христос да е бил прикован към един вид crux (staur·os’), известен като crux simplex. Такъв стълб или кол на екзекуция бил изображен през 16–тия век от католическия учен Юстус Липсус.

Какво може да се каже за другата гръцка дума xy’lon? В Септуагинта, древния превод на Библията на гръцки език, тя е употребена например в Ездра 6:11. Този текст се предава както следва в Превод Нов–свят: „От мен е издадена заповед относно всеки, който би нарушил този указ, да се изкърти греда от къщата му и той да бъде прикован на нея и неговата къща да стане обществен клозет.“ Очевидно е, че тук става дума за проста „греда“.

Много преводачи на Християнските гръцки писания („Новия Завет“) превеждат думите на Петър от Деяния на апостолите 5:30 по следния начин: „Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте, като го повесихте на стълба [или „на дърво“ според Библията, синодално издание на българската Църква 1982г., Библията на Лютер, Взаимен превод, Елберфелдер Библия и Шлахтер Библия]. Може би ще пожелае някой внимателно да разгледа как в неговата Библия е преведена думата xy’lon в Деяния на апостолите 10:39 и 13:29, Галатяни 3:13 и 1 Петър 2:24.

Да вървим чрез вяра, а не чрез гледане

Някои, дори след като анализират доказателствата за това, че Христос действително е умрял на стълб, могат да продължават да не виждат нищо лошо в носенето на кръстче. Според тях то е „обикновено украшение“.

Нека обаче да си припомним, за какво кръста е служил векове наред, а именно като предмет на езически обожавания, свързан със суеверни представи. Въз основа на това, може ли носенето на кръст, дори само като украшение, да бъде в съгласие с предупреждението, което апостол Павел е отправил към нас в 1 Коринтяни 10:14: „Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството“?

Какво може да се каже за истинските християни в наше време? Те също са длъжни да съзнават необходимостта ‘да бягат от идолопоклонство’, както заповядва Библията (1 Йоан 5:21). В техните очи кръстът не е украшение, което е уместно да се носи. Припомняйки си заявлението на Павел: „Проклет всеки, който виси на дърво“, те предпочитат да мислят за Христос и неговата позиция на победител и коронясан Цар! (Галатяни 3:13; Откровение 6:2)

Макар тези християни да не носят кръстове, те са дъбоко признателни на Христос, че е принесъл в жертва живота си за тях. Те знаят, че жертвата на Христос е едно чудесно свидетелство за ‘Божията сила’ и за Неговата вечна любов (1 Коринтяни 1:18; Йоан 3:16). И нямат нужда от материален предмет като кръста, за да обожават Бога на любовта. Действително, съобразно съвета на Павел те „вървят с вяра, а не с гледане“ (2 Коринтяни 5:7).

[Снимка на страница 30]

С течение на времето са били създадени всякакви видове на кръстове

[Снимка на страница 31]

Статуята на бога Марсиас, който според гръцката митология бил прикован към дънера на едно дърво и бил одран жив (Лувър, Париж)