„Жената Езавел“

„ИМАМ против теб [това], че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица, и тя учи и прелъгва моите роби, така че да вършат блудство и да ядат неща, пожертвени на идоли“ (Откровение 2:20). Тези думи казал Исус на християнските старейшини в Тиатира. Тази еклезия е била много активна и била дала доказателства за любов, вяра и издръжливост. Но тя търпяла покваряващото „езавелско“ влияние. Защо? И би ли могло такова нещо да се случи и днес? (Откровение 2:19).

Изглежда, че в Тиатира никой не е носил името Езевел. Исус употребил това име за да припомни древната царица Езевел, жената на цар Ахав. Тази жена, която имала силна воля, изцяло покварила Божия народ като въвела в Израел неморалния култ на Ваал и решително пристъпила към действие да изкорени чистото преклонение (1 Царете [бъл. 3 Царете] 16:31-33; 21:1-7).

Също така и тази Езевел от Тиатира — било една жена, било група жени — насърчавали между Божия народ неморалността и идолопоклонството. Някои от еклезията били започнали да я слушат, защото Исус говори за „нейните чада“, имайки навярно предвид нейните привърженици (Откровение 2:22, 23). Нейното влияние заплашвала тиатирската еклезия със същата поквара, която е съществувала в Израел в дните на цар Ахав.

Защо тази Езавел в Тиатира е могла да оказва такова влияние? Съпоставяйки я с нейната предшественица, някои стигат до заключението, че е била съпруга на изтъкнат старейшина в Тиатира. Това обаче не се казва в Библията. По-вероятно е, че нейната силна личност и това, че се наричала пророчица, са били причина за нейната авторитетна позиция в еклезията.

Твърди се, че фалшивите практики, които тя поощрявала, имали връзка с търговски гилдии (сдружения). Според Др. У. М. Рамсей „в Тиатира са били познати повече търговски гилдии отколкото в който и да е друг азиатски град.“ Относно тези гилдии се казва в труда „Де итерпретърс дикшионъри ъф де Байбл“ („Тълковен речник на Библията“): „Всяка гилдия имала свой бог-покровител, свои празници, свои дружески срещи, които понякога са се превръщали в неморални пиршества. ,Езавел‘ може би е твърдяла, . . . че такива пирувания не трябва да се осъждат, тъй като всеки занаятчия трябва да се присъедини към една гилдия, за да печели живота си.“ Това мнение се намира също и в труда „Де експозиторс грик тестамент“, където се показва, че привържениците на Езавел „са се гордеели със своя просветен либерализъм“.

В действителност, учението на Езавел от Тиатира наподобявало на „учението на Валаам“ от Пергамон (Откровение 2:14). Еклезията в Пергамон била претърпяла много преследвания, но някои от тях подражавали древния Валаам, поощрявайки разврата и идолопоклонството. Приема се, че „валаамското“ влияние в Пергамон благоприятствувало правенето на компромиси с цел да се избегнат острите преследвания, докато Езавел се застъпвала в Тиатира за компромиси поради икономически причини. Какъвто и да е бил случая, и при двете учения ставало въпрос за отстъпничество със смъртоносно последствие.

Възможно ли е и днес да съществува такова „езавелово“ или „валаамово“ влияние? Да, наистина. Много религиозни предводители от християнския свят подражават Езавел, толерирайки в църковните си общини хомосексуализъм, разврат, прелюбодействие, аборт и подобни практики, които Бог осъжда. Дори и в истинската хрстиянска еклезия някои, малко на брой, лица се застъпили за „либерализъм“ на истинското преклонение, призовавайки християни да не се придържат толкова строго към библейските норми и дори поощрявали неморалността.

Всички, които искат да се харесат на Йехова, трябва да се пазят от такива идеи, дори ако те са представени от забележителни или силни личности — било мъже, било жени. Такъв начин на мислене е днес също така смъртоносен, както в първото столетие (Откровение 2:2, 23).