Въпроси от читатели

◼ Свидетелите на Йехова съгласни ли са с употребата на автологична кръв (с автотрансфузия или преливане на собствена кръв) т.е. с това, да им се вземе кръв, да се складира и по-късно да им се прелее обратно в организма?

Лекарите обикновено правят разлика между хомологична кръв (кръв, която произхожда от друг човек) и автологична кръв (собствената кръв на пациента). Общоизвестно е, че свидетелите на Йехова не допускат да им се дава чужда кръв. Но как стои въпроса с употребата на автологична кръв? Това означение се появява във връзка с много методи.

Някои от тези методи изобщо не са за християни, защото са в пълно противоречие с Библията, докато други дават повод към известни въпроси. Разбира се, във времето, когато е била писана Библията нищо не се е знаело за кръвопреливане или друга медицинска употреба на кръвта. Но Бог се е погрижил за указания, въз основа на които неговите служители могат да установят дали някои медицински методи, при които кръвта играе роля, няма да предизвикат неговото недоволство.

Според Божието предназначение кръвта представлява живота и следователно е свята. Той заповяда, никой човек да не приема кръв в себе си, за да поддържа живота си. Например каза: „Всичко живо, което се движи ще ви бъде за храна . . . Само месо с душата му — неговата кръв — да не ядете“ (Битие 9:3, 4; Левит 7:26, 27). Дарителят на живота позволяваше да се използва кръв само за жертвени цели: „Защото душата на тялото е в кръвта, и аз сам я дадох за вас на олтара, за изкупление на вашите души, понеже кръвта е, която дава изкупление чрез душата в нея. Затова казах на синовете на Израел: ,Нито една душа от вас да не яде кръв‘“ (Левит 17:11, 12).

Наистина християни не се намират под Моисеевия закон, но както показва Библията, към „необходимите неща“ се числи също и ‘да се въздържаме от кръв’ и да я зачитаме като свята (Деяния на апостолите 15:28, 29). Това е разбираемо, защото принесените жертви според изискванията на Моисеевия закон, представяха кръвта на Христос, Божието средство за получаване на вечен живот (Евреи 9:11–15, 22).

Но как според Моисеевия закон трябваше да се постъпва с кръв, която не беше използвана за жертвени цели? Ако ловец убиваше животно със цел за храна, тогава важеше заповедта: „В този случай той трябва да излее кръвта му и да я покрие с пръст“ (Левит 17:13, 14; Второзаконие 12:22–24). Значи кръвта не трябваше да се използва за ядене или за други цели. Ако на живо същество му беше взета кръвта, но без да се използува за жертвени цели, тогава трябваше да се отстрани, като се излее по земята, т.е. върху Божието ‘подножение’ (Исаия 66:1; сравни Езекиил 24:7, 8).

Това изключва метода на обикновената употреба на автологична кръв, т.е. вземане на кръв преди операция, запазването ѝ и по-късна инфузия на собствената кръв. При този метод става следното: Преди операцията се взема кръв от пациента, тя се консервира и запазва, или пък червените кръвни клетки се отделят, замразяват се и се запазват. Ако пациентът по време или след операцията се нуждае от кръв, тогава запазената негова кръв може да му се върне обратно в организма. Този метод на употреба на автологична кръв стана особено известен въз основа на съвременните опасения от пренасяне на заразни болести чрез кръвопреливане. Свидетелите на Йехова НЕ са съгласни с този метод. Те се застъпват за познатото вече схващане, че такава кръв не е вече част от съответния човек и тя изцяло бе вече отстранена от него и затова трябва да се отстрани в съгласие с Божия закон: „Да я излееш на земята като вода“ (Второзаконие 12:24).

При друг метод кръв на пациента се прекарва в хемодиализен уред (изкуствен бъбрек) или в изкуствена сърце-белодробна апаратура. Кръвта тече през един маркуч в този изкуствен орган, където се подава по-нататък чрез помпуване и се филтрира (или се обогатява с кислород), преди да се върне обратно в системата на кръвообръщение на пациента. Някои християни бяха съгласни с този метод, ако уреда не беше пълен с консервирана кръв. Външният кръвопроводник те зачитат като разширение на тяхната система на кръвообръщение, чрез което кръвта може да премине през един изкуствен орган. За тях кръвта в това затворено кръвообръщение все още представаляваше част от тях и не трябваше да бъде ‘излята’.a

Но как стои въпросът, ако потокът на автологичната кръв бъде прекъснат за кратко време, ако например сърце-белодробната апаратура бъде изключена, докато хирургът проверява функцията на коронарния двупас?

Всъщност от библейска гледна точка прекъсването на кръвния поток не е от значение. Освен при операция, сърцето на един пациент може и по други причини да спре за кратко време и след това да поеме отново дейността си.b Системата на кръвообръщение на този човек не би трябвало в такъв случай да се изпразни и кръвта да се отстрани, само защото кръвообръщението беше прекъснато по време на затишие на сърцето. Ако християнин трябва да реши дали да позволи кръвта му да бъде отклонена извън тялото му посредством някакъв уред, трябва на първо място да се замисли според своята съвест, не дали потокът на кръвта ще бъде прекъснат за малко, а дали кръвта все още принадлежи към неговата система на кръвообръщение (Галатяни 6:5).

Как стои въпросът с разреждането на кръвта? Някои хирурзи считат за благоприятно, кръвта на пациента да се разреди по време на операция. Ето защо в началото на операцията отклоняват малко кръв в съд вън от тялото на пациента и я заместват с безкръвна течност; по-късно кръвта от съда се връща отново в тялото на пациента. Тъй като християни не допускат кръвта им да се складира вън от тялото, някои лекари промениха този метод така, че го правят в затворен кръг, който е постоянно свързан със ситемата на кръвообръщение на пациента. Някои християни бяха съгласни с това, други отказаха. Отново трябва всеки да реши за себе си, дали гледа на кръвта, която се отклонява чрез разредителната апаратура така, както на кръвта при сърце-белодробната апаратура или както на кръвта, която напуска тялото му и затова би трябвало да бъде отстранена.

Последен пример за употреба на автологична кръв е събирането и след това отново употребяване на кръв по време на операция. С помоща на уреди, кръвта, която изтича от рани, се изсмуква, помпува се през един филтър (за да се филтрират съсиреци или замърсявания) или през една центрифуга (за да се отстрани течност) и след това се връща отново в пациента. Много християни бяха доста обезпокоени да не би при събирането на тази кръв, да настъпи късо прекъсване на кръвния поток. Но както вече се спомена, от библейска гледна точка е от по-голямо значение, дали кръвта, която влиза в една операционна рана е още част от пациента. Обстоятелството, че кръвта от неговата система на кръвообръщение е изтекла в раната, означава ли че трябва да бъде ‘излята’ както спомената в Левит 17:13 кръв? Който е на това мнение, вероятно няма да се съгласи със събирането на кръвта. Друг християнин пък, (който също няма да се съгласи негова кръв да бъде складирана за известно време и след това отново да му бъде прелята) може да заключава, че неговата библейски обучена съвест няма да бъде накърнена от това, че кръв, която изтича от една операционна рана след това отново се инфундира в тялото му при затворен кръг.

Както виждаме, непрекъснато се появяват нови апаратури и методи, при които автологична кръв играе роля. Не можем да вземе отношение за всеки вариант, а и не трябва и да правиме това. Всеки християнин, който срещне въпроси в тази насока, носи отговорността да се осведоми при лекарите за всички подробности и тогава да вземе лично решение.

Тези изложения се отнасят преди всичко за медицински аспекти, но от най-голямо значение са религиозните аспекти. Докато християнин изяснява някакви съмнения относно медицински методи, при които кръвта играе роля, трябва преди всичко да държи на това, да прояви вяра, да се зачете Божия закон ‘да се въздържаш от кръв’ и да запази чиста съвест. Защо? Защото основната възможност, да се спаси живот чрез кръв, не се състои в медицинските методи, а в спасяващата сила на кръвта на Христос. Апостол Павел писа: „Чрез него имаме избавление, чрез изкуплението посредством неговата кръв“ (Ефесяни 1:7; Откровение 7:14, 17). Възможно е, модерната медицина да ни удължи живота за известно време, но несъмнено не искаме да удължим настоящия живот чрез нещо, което може да накърни християнската ни съвест или което не би се харесало на нашия Дарител на живот (Матей 16:25; 1 Тимотей 1:18, 19).

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 32]

Към кръга на една сърце-белодробна апаратура принадлежат 1. отклоняващ маркучов проводник свързан със съдовата система на пациента, 2. помпи за всмукване, 3. апарат за обогатяване с кислород, 4. филтър за кръвта, 5. главна маркучова помпа, 6. кръвовръщащ проводник в системата на кръвообръщение на пациента