Защо има толкова много престъпления?
„КРАЖБАТА заема най-голям дял в престъпленията“, се казва в една брошура, издадена от британското правителство. Но съобщения показват, че в тази страна насилствените престъпления „са най-бързо растящата форма на престъпления“, въпреки че представляват само 5 процента от всички наказуеми действия.
Това положение отразява световното увеличение на престъпността. Съобщения за отвличане на самолети, въоръжени грабителски нападения, изнасилвания и други дела на насилие са обичайно явление в колоните на световната преса и често привличат повече вниманието отколкото съобщения за други наказуеми действия. От това ясно произлиза, че както ти, така и твоето имущество може да стане прицелна точка на престъпление. Но защо? Какво предразполага хората да станат престъпници?
Много престъпници използват случайни възможности. Ето защо, за да се противодейства на увеличението на престъпността, властите насърчават гражданите, да обръщат повече внимание на това, което става в тяхно съседство. По този начин се прави опит да се предотвратят престъпления. Но може ли така да се предотврати, хората да стават престъпници? Не.
Изучаването на личността на престъпника е предмет на подробни изследвания. Интересно е, че Божието Слово, Библията, дава възможност да се проникне в начина на мислене на престъпника. Тя предупреждава млади мъже от тези, които искат да ги съблазнят с думи: „Дойди с нас! Да направим засада! Когато минат хора от там, да ги убием, просто така, за удоволствие! Да направим точно така, както смъртта: да ги откъснем от живота. Да им вземем всичко и да напълним нашите къщи с това. Плячката ще си разделим. Дойди с нас!“ (Притчи 1:11–14, „Добрата новина“, 1982 г.). Да, алчност или ненаситност и материалистично настроение поощряват престъплението.
Също и страстта към наркотици и хедонизмът (мироглед на наслада и удоволствия) определят мисленето на хората днес. Необходими са пари за да се води необуздан живот, и те трябва да се набавят, дори ако е необходимо, да се навреди на някого или дори да бъде убит. В тези ‘критични времена, с които човек трудно може да се справи’, може да се каже действително за все повече хора: „Защото техните нозе тичат към злото, и бързат да проливат кръв“ (2 Тимотей 3:1, 3, 4; Притчи 1:16, „Бълг. превод на Библията“, 1932 г.).
Българският тълковен речник (1976 г.) дефинира престъплението като „действие, което нарушава законите“, а друг речник допълва „нарушение на морал и закон“. Ние живеем в епоха на морален упадък. Апостол Павел предупредил християните в Ефес от хора, които „се обхождат по своя суетен ум, докато поради невежеството, което е в тях, поради закоравяването на сърцето им, са в духовен мрак и отдалечени от живота, който принадлежи на Бог, . . . те загубиха всякакво нравствено чувство“ (Ефесяни 4:17–19).
Нима увеличаващото се разпространение на видеокасети със садистични записи, прославата на войната и себелюбивите желания за непозволени развлечения не допринасят за това, едни хора да станат престъпници, а други прицел на престъпления? Но във връзка с това играе роля още един друг фактор. Какъв?
Това е влиянието на Сатаната, Дяволът. Сатаниниският гняв разпалва огъня на сляпо насилие и безсмисленна престъпност, които са така типични за днешния свят (1 Йоан 5:19; Откровение 12:12). Той иска да отвърне всички хора от Бог. Наистина при много има успех, но както показват библейските пророчества, няма да успее да предразположи истинските Божии служители да се откажат от тяхната безупречност. Накрая Сатана ще бъде отстранен. Но това наистина ли означава, че няма да има повече престъпления? И скоро ли ще стане това?