От кого трябва да очакваме истинска справедливост?
„Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?“ (БИТИЕ 18:25).
1, 2. Как реагират някои относно царуващата несправедливост?
СИГУРНО съзнаваш трагичния факт, че несправедливостта се увеличава неимоверно. Как реагираш лично ти относно липса на истинска справедливост?
2 Реакцията на някои хора се състои в това, че се съмняват в съществуванието на Бог. Може би се смятат също за агностици. Това понятие може би ти е познато. То се отнася за хора, „които признават само сетивните възприятия и произхождат от това, че всички феномени вън от такива възприятия [например Бог] не могат да бъдат признати“. В този смисъл тази дума била употребена за първи път от Томас Хъклей, биолог, живял в XIX-ия век и застъпник на Дарвиновата еволюционна теория.a
3, 4. Откъде произлиза понятието „агностик“?
3 Откъде е взел Хъклей този израз? Всъщност взел е дума, която в първото столетие беше употребена в друг смисъл от един учен по право, а именно апостол Павел. Думата се среща в една от най-прочутите му речи. Тази реч днес е от голямо значение за нас, защото предлага разумна основа, помагаща да установим, кога и как ще бъде установена някога справедливост за всички, да, дори каква лична полза ще имаме.
4 Понятието „агностик“ произлиза от една гръцка дума, означаваща „непознат“. Павел спомена тази дума във връзка с един олтар, над който стоял надпис: „На един непознат бог“. Неговата кратка реч е записана от лекаря Лука в 17-та глава на Деяния на апостолите. Там се показва първо как Павел идва в Атина. На страница шеста ще намерим уводните бележки на Лука и цялата реч на Павел.
5. Какво се вижда в твоята околност в сравнение с обстоятелствата, при които Павел държа своята реч? (Чети Деяния на апостолите 17:16–31.)
5 Речта на Павел наистина е много забележителна и заслужава подробно разглеждане. Имайки предвид големите несправедливости, които навсякъде се наблюдават, можем да научим много от нея. Нека най-напред вземем под съображение условията, за които се докладва в Деяния на апостолите 17:16–21. Атиняните бяха горди, че техния град беше прочут център на ученост, място, където някога тук са поучавали Сократ, Платон и Аристотел. Атина беше също и много религиозен град. Павел навсякъде вижда идоли — например статуите на боговете на войната Арес и Марс, на Зевс, Ескулап (бога на медицината), както и статуите на Посейдон (на неукротимия бог на морето), на Дионис, на Атина и на Ерос.
6. Какво може да се види в твоята околност в сравнение с това, което видя Павел в Атина?
6 Какво би могло да се види в твоя град или околност? Може би много идоли или религиозни статуи — и то дори и в страните на християнския свят. На други места може би се намират още повече. В един пътеводител се казва: „В сравнение с капризните им гръцки ,братя‘, индийските богове са еднобрачни, и на техните съпруги се приписват внушителни сили . . . Може да се каже без преувеличение, че има милиони богове, които имат връзка с всички живи форми и природни явления.“
7. Какво може да се каже за боговете на древните гърци?
7 Много гръцки богове са били представени като ограничени и твърде неморални. В повечето страни за нормално смъртните хора тяхното поведение щеше да бъде позор, да дори престъпление. Ето защо с право можем да се запитаме каква справедливост са очаквали древните гърци от такива богове. За всеки случай Павел забелязал, че атиняните им бяха особено предани. Убеден от правдивостта на неговото дело, започва да им обяснява превъзходните истини на истинското християнство.
Слушателите — едно предизвикателство
8. (а) С какви възгледи или мнения се отличаваха епикурейците? (б) Какво вярваха стоиците?
8 Някои юдеи и гърци го слушали с интерес. Но как обаче щяли да реагират епикурейските и стоическите философи? Както ще установиш, техните възгледи в много отношения приличат на днешните обичайни възгледи, дори същите учения се учат днес. Според възгледите на епикурейците, в живота трябва да съществува стремеж към удоволствие в най-висша степен, особено към одухотворено удоволствие. Тяхната философия „да ядем и пием, защото утре ще умрем“ се характеризирала с пълна липса на морални принципи или добродетели (1 Коринтяни 15:32). Те не вярвали, че вселената е създадена от богове, а приемали, че живота е възникнал случайно въз основа на механични закони във вселената. Освен това, според тяхното мнение, боговете не се интересуват от хората. Как се отнася със стоиците? Те държали на логиката и били на мнение, че главните елементи на вселената са вещество и сила. Те не виждали в Бога някаква личност, а по-скоро безлично божество. Според тях съдбата владеела над човешките интереси.
9. Как така Павел проповядваше в критично обстоятелство?
9 Как тези философи реагираха на ученията, за които Павел открито се застъпваше? Към характеристичните черти на атиняните се причислявали също любопитство и интелектуално високомерие. Затова философите започнали да аргументират с Павел. Накрая го отвели към Ареопага. Над пазарния площад в Атина, под изпъкващия Акропол, се намирал скалист хълм, наречен на името на бога на войната Марс или Арес: Марсов хълм или Ареопаг. В древно време тук заседавал съд или се правело градско събрание. Може би Павел е бил поставен пред съд, заседаващ близо до Акропол, представляващ прекрасни кулиси със своя прочут Партенон, по-малките храмове и безбройните статуи. Според някои, апостолът се намирал в опасност, защото според римското право било забранено въвеждането на нови богове. Но дори да е бил отведен там само за изясняване на неговите религиозни възгледи или само да докаже своята правоспособност като учител, все пак той се намирал пред сериозни слушатели. Ще успее ли да представи неговото важно послание, без да се получи отчуждаване?
10. Как Павел тактично се въвел?
10 От Деяния на апостолите 17:22, 23 се вижда, колко тактично и мъдро Павел започва своите изложения. Някои от неговите слушатели може би са схванали като комплимент посочването на Павел върху тяхната религоизност и техните идоли. Вместо да ги порицава публично поради техния политеизъм, Павел взима под внимание само един олтар, посветен на един „непознат бог“. Както показва историята, такива олтари е имало, което още повече подкрепва доверието ни в докладването от Лука. Павел използва надписа на олтара като един вид трамплин. Атиняните ценяли знание и логика. Въпреки това признавали, че има Бог, който им бил „непознат“ (гръцки: агно̀стос). Затова отговаряло на логиката да позволят на Павел да даде обяснение относно този Бог. Сигурно не е имало никой, който да се противопостави на това нещо, или?
Може ли Бог да е непознат?
11. Как Павел сполучи да накара слушателите да се замислят за истинския Бог?
11 Кой беше този „непознат Бог“? „Богът“, който създаде света и всичко, което се намира в него. Никой не може да отрече наличността на вселената както и съществуването на растения, животни и на човека. Силата и интелигентността, да, мъдростта, която се изразява чрез всичко това, доказва, че всичко е продукт на мъдър и мощен Създател, а не продукт на случайността. Тази последователност на мислите на Павел днес има още по-голяма валидност (Откровение 4:11; 10:6).
12, 13. Кои по-нови доказателства подкрепят изложените мисли на Павел?
12 Британският астроном Сър Бернард Лоуел описва в своята публикувана преди известно време книга „Ин де Сентър ъф имензитис“ („В центъра на неизмеримостите“), извънредно сложния състав на най-простите живи форми на земята. При неговите разсъждения, дали такива живи форми са могли да възникнат случайно, той стига до извода: „Възможността . . . за едно случайно събитие, което да доведе до образуването на една единствена най-малка белтъчна молекула, е невъобразимо малка. Всред граничните условия от време и пространство, които са на разположение за разглеждането, тя е практически нула.“
13 Да разгледаме другата крайност: вселената. Астрономите си служат с електронни уреди за да си обяснят нейното начало. До какви резултати достигнаха? Д-р Роберт Ястров в книгата си „Год енд де астрономърс?“ („Бог и астрономите“) пише: „Сега разбираме, че доказателния материал на астрономията води до библейското становище за създаването на света.“ „За учения, който е живял с вярата си в силата на разума, историята завършва като злокобен сън. Той се изкачи на планината на незнанието и току що сега се опитва да победи най-високия връх. Докато се изкачва на последната скала и повдига главата си над нея, той бива поздравен от група теолози [застъпници на учението за сътворение], които от столетия се намират на този връх.“ (Сравни Псалм 19:1).
14. Каква логична последователност подкрепя думите на Павел относно построените от хора храмове?
14 Можем да се убедим, колко точни са думите на Павел от Деяния на апостолите 17:24. С това идваме до следващата негова мисъл (стих 25). Могъщият Бог, „който създаде света и всичко, което е в него“, със сигурност е по-голям от материалната вселена (Евреи 3:4). Следователно, неразумно е да се мисли, че той живее в храмове, направени от хора — още повече от хора, които открито признават, че им е „непознат“. Какъв впечатлителен аргумент за онези философи, които може би в момента поглеждаха към многото храмове, които ги надвишавали! (1 Царете [бъл. 3 Царете] 8:27; Исаия 66:1).
15. (а) Защо някои от слушателите на Павел са могли да мислят за Атина? (б) Към какви изводи би трябвало да стигнем въз основа на факта, че Бог е Дарителя?
15 Вероятно слушателите на Павел вече са били обожавали в Акропола някои от статуите на тяхната богиня покровителка Атина. Статуята, която била обожавана в Партенона, била направена дори от слонова кост и злато. Друга статуя се намирала на 20 метра височина и могла да се вижда от параходи в морето. За една идолопоклонническа статуя, т.н. Атина Полиас, се казвало, че тя била паднала от небето; народът редовно ѝ донасял ново изработено на ръка облекло. Но ако Бог, когото онези хора не познавали, е Всевишния и е създал вселената, защо тогава трябваше да бъде зависим от неща, направени от човешки ръце? Нещо повече, той е този, който дава на нас това, което ни е необходимо: „живота“ и необходимото за него „дишане“, да „всичко“, също слънцето, дъжда и плодородната земя, на която расте нашата храна (Деяния на апостолите 14:15–17; Матей 5:45). Той е Дарителя, ние сме получаващите. Дарителя несъмнено не е зависим от получаващия.
От е д и н човек — всички
16. Какво твърдение установил Павел относно произхода на хората?
16 Според Деяния на апостолите 17:26 Павел обърнал вниманието на една истина, която би трябвало да накара всеки да се замисли, особено предвид на очевидната расова дискриминация днес. Както той казва, Създателят „от е д и н човек е направил всяка човешка нация, за да живеят по цялото кълбо на земята“. Мисълта, че човечеството е едно цяло или братство (и всичко, което следва в резултат на това относно справедливостта) било нещо, което ония хора трябвало да вземат под внимание, защото атиняните твърдяли, че са от особен произход и поради това се различават от останалите хора. Но за Павел важело това, което казва Битието за Адам, първият човек, нашия праотец (Римляни 5:12; 1 Коринтяни 15:45–49). Обаче, би могло да се запита: Може ли такова схващане още да се поддържа в нашето модерно столетие на науката?
17. (а) Как нов материал сочи в същата насока? (б) Какво влияние оказва това върху въпроса за справедливостта?
17 Според еволюционната теория човекът се е развил на различни места и по различен начин. Но в началото на миналата година списанието „Нюс вик“ беше посветило научната си част на „Търсене на Адам и Ева“. Главната част разглежда нови развития в областта на генетиката. Наистина, както и може да се очаква, не всички учени са на едно мнение, но все повече се очертава заключението, че от генетично гледище всички хора имат е д и н общ праотец. Ако ние, както винаги е твърдяла Библията, всички сме братя, не би ли трябвало да има справедливост за всички? Не трябва ли всички да имаме право на безпристрастно отношение, независимо от цвета на кожата, косите или други външни белези? (Битие 11:1; Деяния на апостолите 10:34, 35). Но все пак остава въпросът: Как и кога ще настъпи справедливост — справедливост за всички хора?
18. На какво се опирало това, което Павел казал за Божия начин на действие с човека?
18 Сега, съобразно стих 26 Павел посочва, че от Създателя можем да очакваме справедливо намерение относно човечеството. На апостола било известно следното: Когато Бог още действаше с нацията Израил, нареди къде да живеят те и как трябвало да се отнасят другите нации към тях (Изход 23:31, 32; Числа 34:1–12; Второзаконие 32:49–52). Разбира се, възможно е тези горделиви слушатели на Павел да са отнесли тези неща преди всичко за себе си. Йехова действително беше изразил волята си в едно пророчество, — дали това им е било известно, не се знае — кога или в кой период от време Гърция трябваше да бъде петата от световните сили (Даниил 7:6; 8:5–8, 21; 11:2, 3). Не е ли разумно желанието да се запознаем с този, който е в състояние да маневрира дори цели нации?
19. Защо е разумна мисълта на Павел, изложена в Деяния на апостолите 17:27?
19 Бог не ни е оставил в незнание, относно неговата личност, тъй да се каже като слепи да опитваме пипнешком. Той създаде — не само за атиняните, но също и за нас — предпоставките, за да можем да го опознаем. Павел писа по-късно съобразно Римляни 1:20: „Неговите [Божиите] невидими качества се виждат ясно от създаването на света, понеже могат да се възприемат чрез направените неща, да, неговата вечна мощ и божественост.“ Следователно Бог в действителност не е далеч от нас, ако искаме да го намерим и опознаем (Деяния на апостолите 17:27).
20. Как чрез Бога „имаме живот и се движим и съществуваме“?
20 Както произлиза от Деяния на апостолите 17:28, благодарността трябва да събуди такова желание. Бог ни даде живота. И всъщност не такъв живот като на едно дърво. Ние и повечето от животните, разполагаме с високо качество на живот — можем да се движим. Не се ли радваме на това? Но Павел развива мисълта още по-нататък. Като надарени с разум същества предстваляваме личност. Нашият мозък — дар от Бога — ни дава възможност да мислим, да разбираме абстрактни неща (като например справедливост) и да имаме надежда, да, да се радваме на бъдещото осъществяване на Божията воля. Може да си представим, че Павел сигурно знаеше, че за епикурейските и стоическите философи не е било лесно, да приемат всичко. За да им помогне, той цитира някои гръцки писатели, които те познавали и уважавали — писатели, които са били казали подобни неща, като например: „Понеже ние сме също негов род.“
21. Как трябва да ни засегне това, че сме Божий род?
21 Ако се разбере, че ние хората сме Божий род, т.е. създадени от Бога, от Всевишния, тогава е правилно да се очаква от него ръководство, как да се живее. Откритостта, с която се показал Павел — така да се каже в сянките на Акропола — наистина е за възхищение. Смело аргументирал, че нашият Създател несъмнено е по-голям от всяка човешка скулптура, дори и да е направена от злато или слонова кост, като статуята в Партенона. Всеки от нас, който приеме думите на Павел, трябва също да признае, че нито един от обожаваните идоли днес, не може да се сравни с Бога (Исаия 40:18–26).
22. Защо е важно да се покаем, за да получиме справедливост?
22 Тази мисъл не трябва да се схване само теоритически, да се приеме само с разбиране, без да се направят някакви промени в начина на живот. Съобразно стих 30 Павел показва това ясно, като казва: „Бог, наистина не обърна внимание на времената на такова невежество [в които се мислеше, че Бог е подобен на нищожен идол или обожаването поднесено чрез такъв идол е приемливо за него], но сега оставя да се каже на хората, навсякъде да се покаят.“ Павел поставя основата не само за силно впечатлително заключение, но излага сензационна мисъл — необходимостта от покаяние. Да очакваме справедливост от Бога, означава, че трябва да се покаем. Какво изисква това от наша страна? И как Бог ще въведе справедливост за всички?
[Бележка под линия]
a Както много хора в днешно време, така и Хъклей забелязал несправедливостите в християнския свят. В едно есе за агностицизма той пише: „Ако можем да видим само с един поглед пороя от лицемерие и жестокости, от лъжи, кланета и нарушаване на всякакви повели на хуманност, които в течение на историята на християнските народи се изляха от този извор, тогава ще избледнеят най-страшните ни представи за ада.“
Можеш ли да отговориш?
◼ Каква ситуация в религиозно отношение срещна Павел в Атина и доколко днес съществува подобно състояние?
◼ Как Бог е по-голям от фалшивите божества, които били обожавани в Атина по времето на Павел?
◼ Каква основна истина относно това, как Бог е създал човешкия род, означава, че трябва да има справедливост за всички?
◼ Как трябва да реагират хората на величието на Бога?
[Блок на страница 6]
Справедливост за всички — Деяния на апостолите, глава 17
„16 И докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се раздразни, като видя, че градът беше пълен с идоли. 17 Поради това, той започна да разисква в синагогата с юдеите и други хора, които обожаваха Бога и по пазара всеки ден с ония, които случайно бяха там. 18 Но както някои от епикурейските, така и от стоическите философи се впуснаха в пререкание с него и някои рекоха: ,Какво иска да каже този празнословец? а други: ,Изглежда, че е проповедник на чужди богове.‘ Това беше, защото проповядваше благата вест за Исуса и възкресението. 19 И взеха го та го заведоха на Ареопага и казаха; ,Можем ли да узнаем какво е това ново учение, за което ти говориш? 20 Защото внасяш някои неща, които са чужди за нашите уши. Затова искаме да узнаем, какво означава това.‘ 21 В действителност, всички атиняни и чужденците, които престояваха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново. 22 И тъй, Павел застана в средата на Ареопага и каза:
,Атиняни! Виждам, че повече от всички други неща, най много сте се отдали на божества. 23 Защото като минавах и внимателно разглеждах предметите, които обожавате, намерих също и един олтар, на който бе написано: „На един непознат бог“. Този прочее, когото обожавате без да знаете, него ви проповядвам. 24 Богът, който е направил света и всичко що е в него, този, който е Господар на небето и земята, не живее в храмове, които са направени от ръце, 25 нито се обслужва от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам той дава на всички хора живот и дишане и всичко. 26 И той е направил от е д и н човек всяка човешка нация, за да живеят по цялата повръхност на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им, 27 за да търсят Бога, дали пипнешком ще го усетят или действително да го намерят, въпреки че в действителност не е далече от всеки един от тях. 28 Защото чрез него имаме живот и можем да се движим и да съществуваме и както са казали някои от вашите поети: „Защото ние сме също негов род.“
29 И тъй, като сме Божий род, не трябва да мислим, че БОЖЕСТВЕНОТО ЕСТЕСТВО е подобно на злато или сребро или камък, изработен с човешко изкуство и измишление. 30 Бог, наистина не обърна внимание на времената на такова невежество, но сега оставя да се каже на хората, навсякъде да се покаят. 31 Защото той е определил един ден, в който той ще съди цялата населена земя в справедливост чрез един мъж, когото той е определил, и за което е дал уверение на всички хора, като го е възкресил от мъртвите.‘“
[Блок на страница 7]
Вселената е създадена
Д-р Джон А. О’Кииф от НАЗА (държавна организация в САЩ за въздушни и космически полети) писа в 1980 г. „Присъединявам се към мнението на Роберт Ястров, че модерната астрономия достави достоверни доказателства за това, че вселената е била създадена преди около петнадесет до двадесет милиарда години.“ „За мене е извънредно възхитително това, . . ., че всичко в нашата околна среда носи печата на доказателството за сътворението: от скалите до небесата и от радиовълните до основните закони на физиката.“
[Блок на страница 9]
„Търсенето на Адам и Ева“
В статия от списанието „Нюс вик“ носеща горното заглавие, се казва с извлечение: „Ричард Ликей, опитен разкопвач, обясни в 1977 г.: ,Раждането на модерния човек не стана на едно единствено място.‘ Но генетиците сега са на друго мнение . . . ,Ако това е вярно — и аз бих заложил всичките си пари — тази представа е от огромно значение‘, казал Стефен Джай Гулд, есейст и палеоонтолог в Харвард. ,Съзнаваме, че всички хора, въпреки външни различия, принадлежат към едно цяло, което има много млад произход и то само на едно място. Съществува един вид биологично роднинство, което е далеч по-тясно, отклокото ние приемаме‘“ (11-ти януари 1988 г.)