Справедливост за всички — Ще я има ли някога?

КОЙТО някога посети в Лондон старинния Олд Бейли, сградата на Върховния съд, ще види на купола статуя на жена — символ на справедливостта. В едната си ръка тази статуя държи везна, символизираща грижливо преценяване на доказателствата, а в другата меч за защита на невинните и за наказване на виновните. Разновидности на тази фигура могат да се видят също и на много други места. Понякога „справедливостта“ е със завързани очи, което говори за нейната безпристрастност.a

Някой би могъл да се запита: Царува ли в някоя страна наистина това, което символизира тази статуя, а именно справедливост за всички? Разбира се, във всяка страна съществуват закони както и институции, отговарящи за спазването на законите. Има също и съдии и съдилища. Несъмнено много верни на принципа хора са се застъпвали за човешките права и за това, тези да бъдат еднакви за всички. Но очевидно повечето от тези старания са били неуспешни. Почти ежедневно виждаме, чуваме или четем за нещо, което е свързано с корупция, онеправданост или несправедливост.

Да разгледаме случая с една жена, против която и заведено дело. Преди да бъде доказана нейната вина или невинност, съдията ѝ дава да разбере, че ще отхвърли обвинението срещу нея, ако тя се срещне с него в един мотел — вероятно за да има неморални отношения с нея. Да, личности, от които се очаква да се застъпят за справедливост, често се оказват корумпирани или неспособни. Според списанието „Тайм“ в един от щатите на САЩ три пети от гражданските съдии са се провинили в някакво държание, противоречащо на техната професионална етика, понеже са облагодаелствували техни колеги-съдии.

Освен това много хора, които чуят, че престъпници не са получили наказание, реагират доста цинично и даже сами са готови да действат незаконно (Еклисиаст 8:11b). От Холандия се съобщава: „Много холандци обвиняват политиците, че се застъпват за широкодушно държание, което облагодетелствува престъпни действия. Други хора обвиняват съдилищата и особено съдиите, . . . които постоянно присъждат минимални, дори абсурдно леки наказания.“ Но за да се създаде истинска справедливост, е необходимо много повече отколкото поправка в правораздаването.

Известно е, че в много страни има богато малцинство, което става все по-богато, докато в същото време бедните маси са икономически ощетени. При това има хора, които не могат да подобрят своето положение или дори не са в състояние да изкарат ежедневната прехрана по причина на цвета на кожата, етнически произход, език, пол или религиозна принадлежност. Поради това, милиони хора живеят в бедност, гладуват и страдат от болести. В заможните страни много хора се ползват от съществуващите там нови медицински методи на лечение, докато в същото време милиони други хора страдат и умират, понеже не могат да си позволят дори най-обикновени лекарства нито пък чиста вода. Опитай се да им разкажеш нещо за справедливост! Тяхната участ е несправедливост от люлката до гроба (Еклисиаст 8:9).

А какво да кажем за нещата, които човекът счита за несправедливи, но не може да ги промени? Да помислим за децата, които се раждат с недостатъци като слепота, психически смущения или деформации. Справедливо ли е за една жена, да роди мъртво или недъгаво дете, докато други майки могат да се радват на здрави деца? Както ще покаже следващата статия такива явни несправедливости скоро ще бъдат премахнати.

Но не би ли трябвало в днешно време да се съгласим с думите от Еклисиаст 1:15? Както показва този стих, един мъдър и опитен цар — погледнато от човешка гледна точка — признава: „Кривото не може да се изправи, и което липсва не може да се брои.“

Още по-прочут човек беше Исус Христос. Според евангелието от Лука 18:1–5 той разказа притча за един съдия, „който от Бога не се боеше и човека не зачиташе“. Една вдовица молеше непрестанно този съдия да ѝ се даде правото, което и се пада по закон. Но както каза Исус, този съдия ѝ помогнал само за това, защото му омръзнали молбите ѝ. Това показва, че Исус знаеше много добре, че хората страдат поради несправедливост. Да, самият той беше убит по най-жесток начин поради несправедливи обвинения — още едно доказателство за сериозно изопачаване на правото!

Много хора вярват, че има Бог, за когото не остава незабелязана такава несправедливост. По време на литургия в една средноамериканска страна, папата Йоан Павел II, казал: „Ако ти стъпчеш един човек, ако нарушиш неговите права, ако му нанесеш очевидна несправедливост, ако го измъчваш, ако нахлуеш в дома му и го отвлечеш или посегнеш на правото му на живот, ти вършиш престъпление и тежко провинение против Бога.“ Хубави думи. Но по отношение на несправедливостта нищо не се променя. В споменатата страна 8 от 10 деца под петгодишна възраст са недохранени. Два процента от населението притежава 80 процента от обработваемата площ на страната.

Има ли наистина Бог, който вижда тези несправедливости, Бог, когото засягат несправедливостите, поради които ти страдаш? Ще се погрижи ли той някога за справедливост?

[Бележки под линия]